Решение № 556 от 30.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 556 гр. София, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000500770 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.

С Решение № 7264/29.11.2025 г., постановено по гр.д. № 5573/2023 г., по описа от СГС, 1-20 състав, съдът е осъдил С. В. Б. да заплати на Ф. Р. М., на основание чл.284, ал.2 ЗЗД сумата 50 000 лв. – неотчетена по договор за поръчка, въз основа на който на 15.09.2021 г. е сключено споразумение между ЗАД „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД и Ф. Р. М., представлявана от адв. С. В. Б. за заплащане на сумата от 90 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Ф. Р. М. вследствие смъртта на нейната дъщеря М. С. И., настъпила в резултат на ПТП от 17.08.2020 г., която сума е заплатена по сметка на адвокат Б. на 23.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на исковата молба – 12.05.2023г. до окончателното плащане.

Срещу решението е подадена въззивна жалба от С. В. Б., който поддържа, че същото е недопустимо и неправилно. С исковата молба бил предявен иск с правно основание чл.59 от ЗЗД и с допълнителното уточнение направено с молба от 13.09.2023 г. ищцата е твърдяла, че между нея и ответника не е сключен Договор за правна защита и съдействие, не е уговарян адвокатски хонорар, който ищцата следва да заплати, както и че не е уговаряно, че правната защита е следвало да се извърши при условията на чл.38 от ЗА, както и че искът е предявен с правната квалификация на чл.59 от ЗЗД. В проекто-доклада по делото от 27.08.2023 г.,както и Протоколно определение от 11.03.2024 г., с което СГС е изменил квалификацията на иска било прието, че предмет на делото е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД. Ищцата не била заявила твърдения касаещи промяна на квалификацията. По делото било установено упълномощаване и договорни отношения между страните, поради което нямало как да се приеме, че ответника е получил процесната 1 сума без валидно основание. По делото не се установило наличие на елементите от фактическия състав на чл.59 от ЗЗД - обогатяване на ответника и обедняване на ищцата.

Отношенията на страните във връзка с упълномощителната сделка се уреждали по правилата, регламентиращи договора за поръчка. До приключване на съдебното следствие ищцата твърдяла, че не е сключвала такъв договор с ответника и дори оспорила подписа си положен в представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 10.09.2021 г.

Съдът недопустимо се произнесъл по иск по чл.284 от ЗЗД, с какъвто не е бил сезиран, вместо да отхвърли предявения от нея иск по чл.59 от ЗЗД като недоказан и неоснователен.

От друга страна съдът неправилно приел, че исковете на ищеца са основателни и доказани.

Поддържа, че в хода на съдебното следствие от събраните по делото доказателства безспорно било установено,че исковите претенции на Ф. М. спрямо ответника са напълно неоснователни и недоказани. С Нотариално заверено пълномощно ищцата Ф. Р. М. като клиент на Сдружение „Панака 2020"- трето лице помагач, е упълномощила ответника адв.С.

Б. да я представлява във връзка с настъпило ПТП, както и да предприеме необходимите действия за да сключи споразумение от нейно име със застрахователя. Във връзка с дадените му правомощия ответника инициирал предвидената в КЗ процедура за изплащане на обезщетение от ДЗИ „Общо застраховане" ЕАД и във връзка с нея е сключено Споразумение, съгласно което на ищцата е изплатена сумата от 90 000 лв.Сумата е била преведена по клиентска сметка по чл.39,ал.2 от ЗА на ответника. След проведен разговор с ищцата Ф. М., тя заявила на ответника, че следва да преведе по нейна лична банкова сметка сумата от 40 000 лв. от обезщетението, а останалата сума в размер на 50 000 лв. да предаде в брой на председателя на Сдружението - Р. И. К.. От представените писмени доказателства Р.

И. К. в качеството си на председател на Сдружението и във връзка с Нотариално заверено пълномощно от ищцата по делото Ф. М. с per. №3997/20.07.2021г. на Нотариус И. К., с район на действие PC-гр.Габрово, с per № 369 на Нотариалната камара /в случая безспорно по делото е,че Ф. М. е упълномощила както ответника, така и третото лице помагач/ е получил лично в брой сумата от 50 000 лв. представляващи обезщетение за неимуществени вреди,за което е съставена Разписка от 28.09.2021 г. представена по делото. От своя страна третото лице помагач предало сумата лично на ищцата, която след получаването й подписала Декларация,с която заявява,че няма претенции към него и адв.С. Б. и че е получила цялата сума-обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лв. Договорните отношения между ищцата и третото лице помагач Сдружение „Панака 2020", както и между адв.Б. и третото лице помагач не били обсъдени от съда. Въззивникът моли съда да обезсили обжалваното решение и евентуално да го отмени и да отхвърли предявения срещу него иск.

Ответникът Ф. Р. М. оспорва въззивната жалба. Счита, че по делото били представени доказателства в подкрепа на иска й.

Третото лице помагач на страната на ответника Сдружение с нестопанска цел „Панака 2020“ не взема становище по въззивната жалба.

Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от фактическа страна:

Първоинстанционното дело е образувано по искова молба, предявена от Ф. Р.

М. против С. В. Б., в която е посочено, че на 15.09.2021 г. Ф. М. сключила споразумение със ЗАД „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, по силата на което дружеството се съгласило да й изплати сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Ф. Р. М. вследствие смъртта на нейната дъщеря М. С. И., настъпила в резултат на ПТП. На 23.09.2021 г., сумата от 90 000 лева била преведена по банковата сметка на ответника С. В. Б., открита в „Райфайзенбанк" ЕАД. На 28.09.2021 г., адв. С. В. Б. наредил по банковата сметка на Ф. М. сумата от 40 000 лв., с основание „част от обезщетение за неимуществени вреди от ПТП“. Ответникът не й изплатил остатъка от полагащото й се обезщетение в размер на 50 000 лв., с което се е обогатил без основание за 2 нейна сметка, като дължи да й върне онова, с което се е обогатил. Ищцата е поискала от съда да осъди С. В. Б. да й заплати сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.

С изрична молба, при дадени от съда указания, на 13.09.2023 г. Ф. М. е уточнила исковата молба като е посочила, че между нея и С. В. Б. не е сключен договор за правна защита и съдействие, не е уговарян адвокатски хонорар, не е уговаряно и че правната защита е следвало да бъде извършена при условията на чл. 38 ЗА.

В съдебно заседание на 11.03.2025 г. Ф. М. отново е твърдяла, че не е сключвала договор и ответника С. В. Б. като е оспорила представената от ответника декларация и договор за правна защита и съдействие.

Ответникът С. В. Б. не оспорва, че на 15.09.2021 г. между Ф. Р. М. и ЗАД „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД е сключено споразумение, с посоченото в исковата молба съдържание; че на 23.09.2021 г., сумата от 90 000 лева е била преведена по банковата му сметка; че на 28.09.2021 г., е наредил по банковата сметка на ищцата, сумата от 40 000 лв.

Ответникът оспорва иска като неоснователен като твърди, че по силата на Договор за абонаментно оказване на адвокатска правна защита и съдействие от 01.10.2020 г., сключен между него и Сдружение с нестопанска цел „Панака 2020“, е оказвал съдействие на клиенти на Сдружението - лица пострадали от ПТП. С нотариално заверени пълномощни от Ф. Р. М. и от нейния съпруг М. Д. М., клиенти на Сдружението, ответникът бил упълномощен да предприеме необходимите действия за да сключи споразумение от тяхно име, като пострадали от ПТП, в което е починала тяхната дъщеря М. С. И.. Със съгласието на Ф. М., ответникът предприел необходимите действия и сключил споразумение със ЗАД „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД за сумата от 90 000 лева, която била преведена по банкова сметка, открита на негово име. Ответникът твърди, че е постъпил така, както ищцата и председателят на посоченото Сдружение са му казали, а именно: превел е сумата от 40 000 лева по представената от председателя на Сдружението лична банкова сметка на ищцата, а останалата сума от 50 000 лева /след приспадане на банковите такси/ е била предадена директно на председателя на сдружението Р. И. К., който уверил ответника, че е предал и тази сумата на ищцата, за което Ф. М. е подписала, че няма никакви претенции. Ответникът твърди, че ищцата не му е заплатила дължимото адвокатско възнаграждение и това било една от причините, тя да не си получи обезщетението лично, а да изпрати пълномощник.

Ответникът моли, искът да бъде отхвърлен.

Третото лице помагач на страната на ответника ЗАД „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД е посочило, че счита неоснователна исковата претенция.

Съдът е приел и обявил за безспорни и ненуждаещи се от доказване по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК следните обстоятелства: че на 15.09.2021 г. между Ф. Р. М. и ЗАД „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, е било сключено споразумение, по силата на което ЗАД „ДЗИ - Общо застраховане“ ЕАД се съгласило да й изплати сумата от 90000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от Ф. Р. М. вследствие смъртта на нейната дъщеря М. С. И., настъпила в резултат на ПТП от 17.08.2020 г.; че на 23.09.2021 г. сумата от 90 000 лв. е била преведена по банковата сметка на ответника адв. С.

В. Б., открита в „Райфайзенбанк“ ЕАД, както и че на 28.09.2021 г., адв. С. В. Б. наредил по банковата сметка на ищцата, сумата от 40 000 лв., с основание „част от обезщетение за неимуществени вреди от ПТП“.

Спори се относно дължимостта на остатъка от застрахователното обезщетение в размер на 50 000 лв., които ищцата твърди ответника да не й е заплатил и до настоящия момент.

Съгласно представено към исковата молба пълномощно с нотариална заверка на подписите на упълномощителя от 13.09.2021 г. и такова от 20.07.2021 г. с идентично съдържание, както и от договор за правна защита и съдействие от 10.09.2021 г., ищцата Ф. Р.

М. е упълномощила адвокат С. В. Б. да я представлява пред ЗАД „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, като има право да предявява претенции и да ги поддържа във връзка с настъпило ПТП 3 на 17.08.2021 г., при което е настъпила смъртта на М. С. И. – дъщеря на Ф. М.; като има право да извършва всички правни и фактически действия в тази връзка, с изрично право да получава застрахователно обезщетение по доверителната банкова сметка на адвоката по чл.39 ЗА.

Действителността това договорно правоотношение е установена от приетата без възражения съдебно-графологическа експертиза, съгласно която договорът за правна защита и съдействие от 10.09.2021 г. е подписан от Ф. Р. М..

Със споразумение от 15.09.2021 г., сключено между ЗАД „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД, от една страна, и Ф. Р. М., представлявана от адв. С. В. Б., от друга страна, застрахователното дуржество се е задължило да заплати в полза на Ф. М. сумата в размер на 90 000 лв., представляваща обезщетение за всички претърпени вреди от смъртта на М. С. И., като плащането следва да бъде извършено в срок от 10 работни дни от подписване на споразумението. Договорено е сумата да бъде преведена по банкова сметка на адвоката – пълномощник на увреденото лице М.. Не се спори по делото, а и се установява от представеното с исковата молба платежно нареждане, че на 23.09.2021г. ЗАД „ДЗИ - Общо застраховане" ЕАД е заплатило изцяло сумата в размер на 90000 лв. в полза на Ф. Р. М. по банковата сметка на адв. С. В. Б..

Превеждането на сумата по клиентската сметка на адв. Б. е в съответствие с изричното упълномощаване с нотариална заверка на подписа, отговарящо на специалните изисквания за форма и съдържание по чл. 338, ал. 1 КЗ. Получаването на плащания в полза на клиента по клиентската сметка на адвоката е изрично предвидена възможност съгласно чл. 39, ал. 3, т. 3 и т. 4 ЗА. С оглед разпоредбите на чл. 39, ал. 1 и ал. 3 ЗА, изрично регламентиращи, че сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката, а са му предоставени от клиенти за разходване - за заплащане на разноски, държавни такси и данъци на клиента, за заплащане на хонорари на лице, различни от адвоката, за извършване на сделки и действия от името и за сметка на клиента, съобразно сключения договор между клиента и адвоката и други цели, предвидени в договора между клиента и адвоката, както и разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от същия закон, съгласно която за внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида, като адвокатът е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, може да се направи извод, че клиентската сметка се открива от адвоката в изпълнение на сключени между него и клиентите договори, с които той е приел да извършва от тяхно име и за тяхна сметка определени действия.