Решение № 572 от 11.12.2025, Районен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 572 гр. С., 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С. в публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Чакърова при участието на секретаря Величка Маркова като разгледа докладваното от Росица Чакърова Гражданско дело № 20255440100971 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на М. К. К., с ЕГН ********** , с постоянен адрес: град С. , ул. ***, действаща чрез пълномощника си адв. И. Т.

С., адвокат при АК- П., с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 128, т.2 от КТ, чл. ***2, ал.3 от КТ, чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, с които се иска да бъде осъден ответникът *** „ ***“ град С., с адрес град С., бул. „ ***“ № ***, ЕИК ***, представлявано от Н. И. Г. - *** да заплати на ищцата следните суми, след допуснатото изменение:

2125,03 лв - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № Д01-192/ 10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.20*** г. брутно трудово възнаграждение за периода от 01.01.2023 г. до 04.07.2023г., ведно с дължимата мораторна лихва, считано от 11.08.23г. до депозиране на исковата молба в съда (14.07.2025г.) в размер на 564,63 лева и законната лихва върху главницата от момента на предявяване на иска в съда (15.07.2025г.) до окончателното изплащане на сумата.

3908,52 лв. - разлика между изплатеното и полагащото се по Анекс № ДО 1-192/ 10.08.2023г. към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование Д01-269 от 06.12.20*** г. обезщетение при придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на 11 брутни заплати съгласно КТД, ведно с мораторна лихва от 11.08.2023г. до предявяване на исковата молба (14.07.2025г.) в 1 размер на 1038,51 лева и законната лихва върху главницата от момента на предявяване на исковата молба (15.07.2025г.) до окончателно изплащане на задължението;

Ищцата твърди, че е дългогодишен преподавател в ЕГ „***“ град С., като същата е работила по трудово правоотношение с ответника на длъжност – ***, прекратено със Заповед от 30.06.2023г., считано от 04.07.2023г., на основание чл.326, ал.1 КТ, която прилага. Твърди, че видно от представена служебна бележка М. К. е била член на СД на НУС при ЕГ „ ***“ град С. и добросъвестно е заплащала членския си внос.

На 10.08.2023 г. е сключен Анекс № Д01-192 към Колективен трудов договор за системата на предучилищно и училищно образование ДО 1-269 от 06.12.20*** г. между Министерство на образованието и науката, от една страна и две синдикални организации от друга - Съюз на ръководителите в системата на народната просвета в *** и Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите синдикати в ***. С въпросния Анекс е прието изменение на минималните основни работни заплати, считано от 01.01.2023 г., като за *** е предвидено минимално възнаграждение от 1763 лв. за периода, считано от 01.01.2023 г. Изменението на КТД и предвиденото в него изменение на минималните възнаграждения е заложено и в Закона за държавния бюджета на Република *** за 2023 г., който макар приет на 01.08.2023 г., влиза в сила от 01.01.2023 г. Считано от 01.01.2023г. до 03.07.2023 г. / момента на прекратяване на трудово правните отношения! са изминали точно шест месеца, в които на ищцата е изплащано възнаграждение по трудовия й договор в размер на работната заплата преди актуализирането й спрямо Анекса. Сумите, които претендираме представляват разлика между получени и дължими плащания, преизчислени съобразно Анекса. Същите произтичат от трудовото правоотношение, респективно от прекратяване на същото.

Твърди, че Колективният трудов договор представлява недържавен източник на трудово правни норми, като изразеното му социално предназначение е да урежда повече на брой и по-богати по съдържание субективни права. Сочи съдебна практика. Ищцата твърди, че правилото за поведение, съдържащо се в Анекса и касаещо минимални работни заплати е с изрично уредено действие “ех tunc” или т.н. обратна сила - „Наредбата влиза в сила от деня на обнародването й в Държавен вестник, с изключение на § 2, 2 който влиза в сила от 1 януари 2023 г.“. Разпоредбата на чл.57 от КТ предвижда, че колективният трудов договор има действие спрямо работниците и служителите, които са членове на синдикалната организация страна по договора. Сочи, че в процесния период, несъмнено е била в трудово правоотношение с ответното училище и е член на синдикална организация и предвиденото изменение на минималните възнаграждения я засяга и има действие спрямо нея. Като съгласно чл. 4 от сключения КТД за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01-269/ 06.12.20***г., постигнатите между страните договорености са минимални, имат задължителен характер и се прилагат за работниците и служителите, членове на синдикалните организации и за работодателите - членове на организациите на работодателите - страни по договора. Сочи, че с придадената обратна сила се предвиждат по-благоприятни последици за адресатите на тези разпоредби, което е изцяло съобразено с изискванията на чл.14 от ЗНА. Ищцата твърди, че предвид изложеното, има право да получи предвиденото в Закон за държавния бюджет, Наредбата и КТД увеличение на работната заплата. Тъй като с приемането на разпоредбите са преуредени съществувалите между страните индивидуални правоотношения, то следва да се приеме, че считано от 01.01.2023г. е увеличено възнаграждението за длъжността, която е заемала М.

К.. Сочи се съдебна практика.

С исковата молба се прави искане и за допускане предварително изпълнение на присъденото трудово възнаграждение при уважаване на иска на основание чл.242, ал.1 от ГПК. Претендират се и разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли да бъдат отхвърлени.

Ответникът заявява, че не оспорва, че ищцата е изпълнявала длъжността „***“ по трудово правоотношение с ответника до 04.07.2023 година, като със Заповед №РД-08-981/30.06.2023 година, трудовото й правоотношение е прекратено, поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Сочи, че ищцата е била член на синдикална организация към Синдиката на българските учители, считано до прекратяване на трудовото й правоотношение - 04.07.2023 година. На основание чл. 328, ал.

1, т. 10 от КТ - поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и 3 възраст, на ищцата е определено и изплатено обезщетение по чл. ***2, ал.2 и ал. 3 от КТ. Със Закона за държавния бюджет на РБ за 2023 г. е било предвидено увеличение на индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти в системата на образованието, на което основание е сключен анекс № Д01- 192/10.08.2023 г. към КТД за системата на предучилищното и училищното образование, с който е променен чл. 27 и считано от 01.01.2023 г. са увеличени индивидуалните основни работни заплати на педагогическите специалисти и непедагогическия персонал в системата на образованието - не по-малко от 15%. Ответникът сочи, че в чл.

54 от КТ законодателят е предвидил, че КТД влиза в сила от деня на сключването му, доколкото в него не е уговорено друго. Съгласно Анекс № ДО 1 -192 към КТД за системата на предучилищното и училищното образование №Д01- 269/06.12.20*** г., подписан на 10.08.2023 г., се предвижда в ал. 2, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023 г на индивидуалните работни заплати на заетите в системата. Т.е., с анекса се внася изменение в КТД, като се предвижда нов размер на основните възнаграждения, който се прилага считано от 01.01.2023 г за работните заплати на заетите в системата на образованието. Като ***ът на ЕГ „***“ се е съобразила с писмо изх.

№80812- 41/25.08.2023 година на дирекция „Правна“ към МОН и не е предприела изплащане на процесиите суми. В цитираното писмо е посочено, че не съществува възможност лицата с прекратени трудови отношения до момента на определяне и договаряне на новите работни заплати, да получат разликата от увеличението за минал период от време. Прието е, че към датата на подписания анекс - 10.08.2023 г., ищцата не е в трудово правоотношение с ответника, не е член на синдикална организация, не е заето лице в системата на образованието. Ответникът твърди, че съгласно текста на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование, приет с анекса от 10.08.2023 г. е предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 г на ИРЗ на заетите в системата на предучилищното и училищното образование специалисти и непедагогически персонал и съответните им разходи за осигурителни вноски и именно към тази дата - 10.08.2023 г. се определя кръгът на лицата, за които се прилагат договореностите в анекса, т.е. за всички, които към 10.08.2023 г. са притежавали качеството работници и служители в тази система. Прието е, че действието на посочения КТД по 4 отношение на ищцата е от момента на влизането му в сила до момента, в който ищцата е загубила качеството си на член на синдикалната организация-на 04.07.2023 г. Преценено е. че датата 01.01.2023 г. не е дата на влизане на договорни клаузи, а начален момент, от който се увеличават работните заплати на лицата, които притежават качеството работници и служители към момента на постигането на договореността-10.08.2023 г. Лицата, чиито трудови правоотношения са били прекратени към тази дата, не попадат в кръга работници и служители, чиито възнаграждения следва да бъдат увеличени. Твърди, че се касае за юридически факт, възникнал след прекратяване на трудовото правоотношение и именно той е основанието за увеличение на размера на трудовото възнаграждение. Като изложените съображения касаят и предявените искове за получаване на разликата в следващото се обезщетения по чл. ***4, ал.1 от КТ. Относно претендираните лихви за забава, ответникът твърди, че считат, че считано от 11.08.2023 г. до депозиране на исковата молба, процесиите суми се дължат при поискване, като за тях няма определена дата, на която следва да бъдат изплатени, при което важи общото правило на чл. 84, ал. 2 ЗЗД - от датата на поканата, каквато в случая липсва. Претендират се разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, вкл. обявено за безспорно с доклада по делото, а и от писмените доказателства се установява, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, както и че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ поради придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Няма спор, че при прекратяване на трудовото правоотношение ответникът е заплатил на ищцата обезщетение по член ***2, ал. 3 КТ.

Не се оспорва от страните и на съда е служебно известно, че на 10.08.2023 г. между МОН, от една страна, Съюза на ръководителите в системата на народната просвета в *** /СРСНПБ/ и Сдружението на ***ите в средното образование в Р. Б. /СДСОРБ/, от друга страна работодатели, Синдиката на българските учители към Конфедерацията на независимите 5 синдикати в *** /СБУ към КНСБ/, Синдикат "Образование" към Конфедерацията на труда "Подкрепа", Независимия учителски синдикат към Конфедерацията на независимите синдикати в ***, от трета страна – сидникати, е подписан Анекс № Д01 192/10.08.2023г. към колективния трудов договор за системата на предучилищното и училищното образование № Д 01 269/06.12.20*** г., както и че с анекса е предвидено основното възнаграждение за длъжността "***" да бъде в размер на 1763 лв., считано от 01.01.2023 г. В ал. 2 от анекса е посочено, че осигурените средства от държавния бюджет се изразходват само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя. Съгласно ал.

3, т. 2 индивидуалните работни заплати на педагогическите специалисти, които към момента на увеличението са в диапазона между старите и новите минимални работни заплати или са по-високи от тях, се увеличават с не помалко от 15 %.