Определение № 46999 от 12.11.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 46999 гр. София, 12.11.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело № 20231110112028 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК.

Постъпила е молба от „...........“ ЕАД, ЕИК .........., в която се прави искане за изменение по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК на определението от 15.10.2025 г. на СРС, III ГО, 87, постановено по делото, с което производството по предявените от ищеца „...........“ ЕАД, с ЕИК .........., искове с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 430, ал. 1 ТЗ, чл. 430, ал. 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ищеца, че ответниците А. Д. Ц., ЕГН ********** и В. Д. Ц., ЕГН **********, в качеството си на наследници на Д.Б. Ц., ЕГН **********, починал на 28.08.2020 г., дължат сумите от 993,99 лева, представляваща главница по Договор за стоков кредит № 119851 от 27.08.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда 26.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането, 268,47 лева, представляваща неплатена възнаградителна лихва за периода от 25.12.2015 г. до 25.08.2016 г.; 20,14 лева, представляваща договорно обезщетение за забава за периода от 02.01.2016 г. до 25.08.2016 г.; и сумата от 120,00 лева, представляваща дължими такси и разноски, за които суми срещу Д.Б. Ц., ЕГН **********, починал на 28.08.2020 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 12.09.2016 г. по ч.гр.д. 48591/2016 г. по описа на СРС, 87 състав, е прекратено и банката осъдена да заплати на всеки от ответниците, на основание чл.78, ал.4 вр. ал.2 от ГПК, сумата в размер на 450 лева - разноски в производството за адвокат.

В искането са изложени доводи, че тъй като съдът е прекратил производството по исковете по чл. 422 от ГПК, защото е приел, че възражението по чл. 414 от ГПК, подадено през 2022 г. от наследниците на Д.Б. Ц. е извън срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и заповедта за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 12.09.2016 г. по ч.гр.д. 48591/2016 г. по описа на СРС, 87 състав, е влязла в сила още през 2017 г., разноски следва да се присъдят на ищеца. Позовава се на съдебна практика.

1

В законоустановения срок за отговор на молбата, такъв е постъпил от А. Д. Ц. и В. Д.

Ц. чрез упълномощените адвокати, които излагат доводи, че искането е неоснователно.

При разглеждане на искането и след съобразяване на доказателствата по делото, съдът намира следното:

Молбата по чл. 248, ал. 1 от ГПК е допустима, като депозирана от легитимирано лице, в законоустановения срок. Представен е списък за разноските по чл. 80 от ГПК.

Разгледана по същество същата е основателна.

В искането за изменение на определението, ищецът се позовава на Определение № 203 от 30.06.2020 г. по ч.т.д. № 345/2020 г. на I ТО на ВКС, според което при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК, поради установено от исковия съд подаване на възражението по чл. 414 ГПК след срока по чл. 414, ал. 2 отговорността за разноските по делото се носи от длъжника, подал просроченото възражение. Определението е постановено от ВКС в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в аналогичен случай, поради което районният съд е длъжен да го съобрази и молбата за изменение на определението следва да се уважи.

В производството по делото ищецът „...........“ ЕАД е сторил разноски за държавна такса в размер на 28,05 лева (л. 54). Страната е заявила и искане за присъждане на разноски за юрисконсулт. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП, като в конкретния случай, на основание чл.

78, ал. 1 вр. ал. 8 от ГПК, на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в производството за юрисконсулт в размер на 100 лева.

Ето защо актът на съда, с който производството е прекратено, следва да бъде изменен в посочения смисъл, а ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 128,05 лева – всеки по 1/2.

Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 248, ал. 1 от ГПК, определението от 15.10.2025 г. на СРС, III ГО, 87, постановено по делото, с което последното е прекратено, изцяло в частта за разноските, в следния смисъл:

ОСЪЖДА А. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес в ..........., и В. Д. Ц., ЕГН **********, с адрес в ..........., да заплатят на „...........“ ЕАД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление в .........., при условията на разделност (всеки по 1/2) сумата в общ размер на 2

128,05 лева – разноски в производството.

Сумата може да бъде платена по посочена от ищеца банкова сметка.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3