Решение № 3116 от 13.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3116 гр. София, 13.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Пепа Маринова-Тонева

Георги Стоев при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева като разгледа докладваното от Анелия Маркова Въззивно гражданско дело № 20221100505010 по описа за 2022 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и следв. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от А. Й. И., ищец пред СРС, с която се обжалва решение № 20004312 от 17.01.2022 г. по гр.д.№ 57480 по описа за 2019 г. на СРС, ГО, 24 състав, с което е отхвърлен предявеният от А. Й. И. срещу „Е.С.“ АД, отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумата в размер на 5318,28 лв., начислена по констативен протокол за аб. номер 0105603262 и клиентски № 11000707027, за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. ****, като неоснователен.

В тежест на ищцата са възложени разноските по делото. Решението в частта за разноските е изменено с определение от 31.03.2022 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, срещу което не е подадена частна жалба по реда на чл.274 ГПК.

Излагат се доводи за неправилност и незаконосъобразност на така постановеното решение. Сочи, че по делото не е доказано наличието на 1 договорна връзка между страните по спора за процесния обект. Ищцата живеела в с.Подгумер, за което ответното дружество нямало лиценз.

Страните не били обвързани и от договорно правоотношение по предоставяне на мрежови услуги. Съдът изрично бил указал на ответника, че следва да докаже наличието на договорна връзка. Ответникът не бил установил такава.

Затова неправилен бил извода на СРС, че ищцата е потребител на ел.енергия за процесния период в процесния имот. Тъй като съществуването на такава връзка било своевременно оспорено, неправилно СРС приел, че това обстоятелство е безспорно. Неприложими в случая били ПИКЕЕ -2019 г., които били обн.в ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г. Освен това мрежовия оператор нямал право да коригира сметките.Това право принадлежало на крайния снабдител. Този въпрос не бил обсъден от СРС. Не било обсъдено и възражението за нищожност на чл.56, ал.1 ПИКЕЕ. Счита, че прилагането на корекционна процедура в ПИКЕЕ за по-дългия възможен според правната норма срок, представлявало злоупотреба с право, ако се приемело, че е определено такова в полза на мрежовия оператор. Процесното СТИ било негодно средство за техническо измерване още в деня на монтажа му – 11.04.2019 г. Наред с това сочи, че с ПИКЕЕ не бил предвиден ред за уведомяване на клиента. В случая ищцата не била уведомена за извършената проверка.Счита, че заключението на СТЕ неправилно е кредитирано от СРС, тъй като по делото не били представени от страна на ответника, доказателства ведно с които да бъде обсъдена по реда на чл.202 ГПК. В този смисъл бил неправилен извода на СРС, че отразеното в КП е доказано. Още повече, че свидетелката била заявила, че датата на извършената проверка не е 20.06.2019 г., а 23.06.2019 г. Това означавало, че КП не е съставен в деня на проверката.

В отговора по исковата молба ответникът сочел, че проверката е извършена на 23.05.2019 г., когато били в сила ПИКЕЕ-2019 г. При това положение неправилно бил определен и периода на корекцията- начален и краен момент.

Иска се обжалваното решение да бъде отменено и вместо това да се постанови друго с което претенцията на ищцата да бъде уважена.

Претендират се разноски.

По въззивната жалба е постъпил отговор от ответника пред СРС-„Е.С.“ АД, в който се излага становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност на така постановеното решение. Счита, че вземането му по фактурата от 20.09.2019 г. се дължи от ищцата на основание 2 чл.79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.50, ал.1, т.а от ПИКЕЕ. Счита, че в негова полза е налице законово уредено право да изчислява и коригира пренесената ел.енергия в случаите на констатирано неправомерно въздействие върху СТИ, което било уредено в ПИКЕЕ-2019 г.Последните били в сила към момента на извършване на проверката. Приложими били правилата на чл.47,чл.50 и чл.56, ал.1 ПИКЕЕ, както и на чл.83, ал.1,т.6 ЗЕ. Извършването на корекция не било обусловено от виновно поведение на потребителя, нито дружеството имало задължение да установява реално потребеното количество ел.енергия.

Същевременно се сочи, че така определената за дължима сума не представлявала санкция за потребителя, а установявала реално потребеното количество ел.енергия. Твърди страните да са обвързани от договорно правоотношение по договор за пренос и достъп на ел.енергия през електроразпределителните мрежи на ответното дружество. Последното било изправна страна по договора. Твърди обекта в гр.Варна, кв.“**** аб. номер 0105603262 и клиентски № 11000707027, да е електрифициран. Проверката била извършена на 20.06.2019 г. при спазване на процедурата за това. При тази проверка било установено, че СТИ, което било собственост на дружеството, отчитало грешка с „минус“ 89,89 % от класа си за точност. КП бил съставен в съответствие с чл.49 ПИКЕЕ. Сочи, че на 16.09.2019 г. била извършена метрологична експертиза в гр.Русе и било установено, че е осъществен достъп до вътрешността на СТИ, както и, че последното измерва с грешка в размер на 90 % от класа си за точност. Счита, че този протокол е официален свидетелстващ документ и се ползвал с материална, обвързваща съда доказателствена сила. Сочи, че корекцонния период е 11.04.2019 г.20.06.2019 г. като началният момент бил определен от деня следващ датата на монтаж на СТИ до датата на проверката. Твърди ищцата да е била уведомена за така извършената корекция. Спазен бил принципа на чл.50, ал.1, б.“ а“ ПИКЕЕ относно начина на начисляване на дължимата ел.енергия.

Претендират се разноски.

По допустимостта на въззивната жалба:

Решението е връчено на въззивника на 20.01.2022 г., а въззивната жалба е подадена на 31.01. 2022 г. поради което съдът приема, че същото е обжалвано в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес на въззивника /ответник / пред първата съдебна 3 инстанция/ за обжалване на решението на СРС.

Въззивната жалба е допустима:

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнА. служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка настоящата инстанция приема, че обжалваното решение е постановено във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивната жалба:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел че по делото не било спорно, че ищцата е потребител на ел.енергия за имот, находящ се в гр.Варна, ж.к. ****. На 20.06.2019 г. била извършена проверка на СТИ от служители на ответното дружество и било констатирано, че СТИ е манипулирано. На 16.09.2019 г. бил съставен КП в който били отразени констатациите от проверката. За извършената проверка ищцата била уведомена с изпратеното на 20.09.2019 г. писмо. Доначислена била сумата в размер на 5318,28 лв. с ДДС за което била съставена фактура от 20.09.2019 г.

От заключението на СТЕ се установило, че към момента на проверката – 20.06.2019 г., СТИ било в метрологична годност. Същият бил монтиран на 10.04.2019 г. вещото лице не можело да отговори на въпроса от кога СТИ мери грешно.Налице бил нерегламентиран достъп до защитената вътрешност на СТИ. Неотчитането на потребената ел.енергия възлизало на 90 % от преминалата ел.енергия. Количеството ел.енергия определено в справката за корекция от 19.09.2019 г. можело да бъде доставено до абоната. Разпитаната свидетелка, която била изготвила КП сочела, че при проверката не бил намерен собственика на ап.45. Освен това проверката била извършена на 23.06.2019 г., а не на 20.06.2019 г. За да отговори на въпроса дали процесната сума по корекцията е дължима от страна на ищцата, СРС е приел, че са приложими, обнародваните в ДВ, бр.35/30.04.2019 г. ПИКЕЕ, които били в сила от 04.05.2019 г. Освен това практиката на ВКС приемала, че съществува законово основание крайния снабдител да извършва корекция на сметка. В чл.49 ПИКЕЕ бил посочен реда при който следва да бъде извършена корекцията. В случая от събраните по делото доказателства се установило, че този ред е спазен. Разпоредбата на чл.50, ал.1а ПИКЕЕ уреждала начинът на 4 процедиране от страна на оператора. От заключението на СТЕ се установило, че изчисленията, извършени на основание чл.50, ал.1а ПИКЕЕ, са правилни.

ПИКЕЕ били издадени на основание на закона и не му противоречали.

Отговорността била безвиновна. При това положение искът бил неоснователен и като такъв е отхвърлен.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:

Съдът е сезиран с отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК.

При този иск ищецът отрича съществуването на спорното право. При предявен отрицателен установителен иск ответникът следва да удостовери съществуването на претендираното от него право.

Наличието на договорно правоотношение между страните по спора е първият факт, който се налага да бъде изследван.

Противно на приетото от СРС, ищцата оспорва между страните да е налице облигационно отношение по доставка и пренос на ел.енергия за процесния имот. Това изрично е посочено на с . 3 в обстоятелствената част на исковата молба /л.6 по делото пред СРС/ и е поддържано от процесуалния й представител в първото по делото публично съдебно заседание, виж л.83 от делото пред СРС. Поддържа се и пред настоящата инстанция.

С доклада по чл.140 ГПК, обективиран в определение от 13.10.2020 г.

СРС изрично е указал на ответника, че носи доказателствената тежест за установяване на договорни отношения с ищеца като потребител на ел.енергия за процесния имот и период.

В първото по делото публично съдебно заседание с оглед поддържаната теза от страна на процесуалния представител на ищцата, съдът е дал изрични указания на ответника да представи договор за присъединяване. В следващото о.с.з. пълномощникът на ответника е посочила, че не разполагат с такъв договор. Относно възникването на облигационно отношение се е позовала на ОУ.

В разглеждания случай ответното дружество, чиято е доказателствената тежест в процеса съобразно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК , не е ангажирало доказателства за твърдяното облигационно правоотношение между страните по делото. Не са представени доказателства нито за 5 титулярството в правото на собственост, респективно на ограниченото вещно право на ползване върху процесния имот, нито доказателства за сключването на изричен писмен договор между страните. Фактът, че ответника е издал процесната фактура не доказва договорни отношения.

Следователно от страна на ответното дружество не се доказа ищцата да е задължено лице по вземането, отразено в процесната фактура. При този извод не е необходимо да се обсъждат останалите доводи на ищеца за недължимост на претендираните суми.

Следователно, дори да е налице в полза на ответното дружество право с оглед приетото в съдебната практика на ВКС, така например решение № 115 от 17.06.2022 г. по гр.д.№ 3817 по описа за 2021 г. на ВКС, четвърто ГО, съгласно което крайният клиент дължи заплащане на потребената ел.енергия, преизчислена при условията на

ПИККЕ, на оператора на електрораздпределителната мрежа като потребител на енергийна услуга по смисъла на т.41 Б, б.“а“ от ДР на ЗЕ, така и в РЕШЕНИЕ № 50186 ОТ 24.10.2022 Г.

ПО ГР. Д. № 4372/2021 Г., Г. К., ІV Г. О. НА ВКС, то при липсата на обвързаност по договорно правоотношение за доставка и разпределение на ел.енергия за обекта : находящ се в гр.Варна, ж.к. ****, не възниква задължение на ищцата да заплати такава, дори да е била потребена /в случая от трето неизвестно за спора лице/. Доводът, че в апартамента са поставени машини за добиване на биткойн се прави от пълномощника на въззиваемия /ответник пред СРС/ в хода по същество пред настоящата инстанция, такъв довод пред СРС не е правен, нито това обстоятелство е посочено в документите, представени по делото от страна на ответното дружество, на които последното основава тезата си за дължимост на сумата в размер на 5318,28 лв. по фактурата от 20.09.2019 г. поради което не подлежи на обсъждане.