Решение № 1068 от 25.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1068 гр. София, 24.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20241000501887 по описа за 2024 година э

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 260179 от 18.03.2024г. постановено по гр.д.№ 6297/2019г. по описа на СГС, ГО, 5 състав, е отхвърлен предявения от А. А. С. - Ш. против „Злати - 6“ ЕООД, ЕИК 121321633, иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК, за признаване за установено по отношение на „Злати - 6“ ЕООД, че А. А. С. - Ш. не му дължи сумата от 57 561,52 лв. по изпълнителен лист от 04.10.2010 г., издаден по ч.гр.д. № 37421/2010 г. по описа на СРС, ГО, 63 състав, от която 30 000 лв. /главница/, 26 961.52 лв. /законна лихва върху главницата за периода 23.07.2010 г. до 13.05.2019 г.-датата на подаване на исковата молба/ и 600 лв. разноски по изпълнителния лист, поради погасено по давност право на принудително изпълнение, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп.дело № 20188480400898 на ЧСИ Р. А., с per. № *** на КЧСИ, с район на действие - районът на СРС.

Със същото решение е прекратено на основание чл.130 ГПК, производството по делото в частта, с която е предявен иск от А. А. С. - Ш., против „Злати - 6“ ЕООД, ЕИК 121321633, за установяване, че е погасено по давност правото на принудително изпълнение на задължение за заплащане на такси и разноски, направени в хода на изп.д.№ 20188480400898 на ЧСИ Р.

А., в размер на 126 лв. и още 4163.75 лв - такса по т.26 от ТТРЗЧСИ.

С определение от 28.05.2024г. по реда на чл.248 ГПК е изменено решението в частта за 1 разноските, като А. А. С. - Ш., е осъдена да заплати на „Злати - 6“ ЕООД, ЕИК 121321633, сумата от 3000 лв.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищцата по делото.

В срока по чл.248 ал.3 ГПК е депозирана ч.ж. срещу определението от ищцата.

Жалбоподателят-ищец А. А. С. - Ш., оспорва решението и моли съда да го отмени и уважи предявените искове. Посочва, че последното поискано от взискателя изпълнително действие срещу длъжника по изп.дело № 2311/2013г. е от 21.02.2013 г., когато е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение на К. Ш.. Следователно, на 22.02.2015 г. изпълнителното дело следва да се счита прекратено спрямо длъжника, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК, по силата на закона. На второ място твърди, че СГС неправилно е счел, че Тълкувателното решение от 26.06.2015 год. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК е неприложимо към първото изпълнително дело № 2311/2010г., тъй като към датата на прекратяване на изпълнителното производство, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК - 22.02.2015 г., е действало ППВС № 3/18.11.1980 г., съгласно което при висящност на изпълнителния процес давността се спира. СГС е приел, че Тълкувателното решение от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК е последващ тълкувателен акт, с който се изоставя предходното тълкуване на ППВС № 3/18.11.1980г., според което давността спира по време на висящността на изпълнителния процес. По тази причина то има действие занапред и само по отношение на висящи към момента на обявяването му изпълнителни производства, не и спрямо тези, които са приключили преди това. Оспорва изводите на СГС, че с прекратяване на изпълнителното производство спрямо ищцата на 22.02.2015 г. по първото изпълнително дело е преустановено спирането на давността и от този момент е започнала да тече нова погасителна давност. В конкретния случай от 22.02.2015г. до датата на образуване на ново изпълнително дело № 20188480400898 пред ЧСИ Р. А. - 06.12.2018 г., когато е прекъсната давността, не са изтекли пет години. На 07.01.2019 г. е наложена възбрана върху идеална част от недвижим имот на длъжника по изпълнителния лист. На 06.03.2019 г. е наложен запор върху МПС на А. А. С. - Ш.. С налагането на запор и възбрана отново е прекъсната давността и е започнала да тече нова давност, поради което към датата на подаване на исковата молба - 13.05.2019 г., според съда, правото на принудително изпълнение не е било погасено по давност. Твърди още, че последното поискано от взискателя изпълнително действие срещу длъжника по изп.дело № 2311/2013г. е от 21.02.2013 г. Следователно, от 2010 г. (евентуално - от 21.02.2013 г.) до момента на образуване на изп. дело № 20188480400898 пред ЧСИ Р. А. (06.12.2018 г.), са изтекли повече от пет години. Поради това, на основание чл.110, във връзка с чл.114 ЗЗД, срокът за погасяване на задължението от страна на длъжника е изтекъл.

Що се отнася до прекратената част от производството изтъква факта, че в тази част първоинстанционният съдебен акт е незаконосъобразен и неправилен, освен това с него е пререшен въпрос, по който САС вече се е произнесъл с Определение №2541 от 12.10.2022г. по ч.гр.д.№ 2684/2021г. С Определение от 30.03.2021г., СГС вече е прекратил 2 производството по предявения от А. А. С. - Ш. иск с правно осн. чл.439 ГПК, по който е било образувано гр.д.№ 6297/20212г., в частта досежно сумата от 162 лв., съставляваща такси и разноски, дължими по изп.д.№ 20188480400898 по описа на ЧСИ Р. А., с район на действие СГС, и досежно сумата от 4 163,75 лв., съставляваща такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, дължима по изп.д.№ 20188480400898 по описа на ЧСИ Р. А., като е приел, че искът е недопустим. В мотивите си САС е приел, че предмет на иска по чл.439 ГПК, когато същият е основан на изтекла погасителна давност, е не недължимостта, респективно - дължимостта на вземането по съответния изпълнителен лист, а несъществуването, респективно съществуването на правото на принудително изпълнение. С изтичане на съответния срок на погасителната давност не се погасява вземането по изпълнителния лист, съответно вземането, предмет на изпълнителното основание, а правото на кредитора да осъществи по принудителен ред събирането на това вземане, т.е. предмет на иска е установяване на липсата на изпълняемо право, подлежащо на принудително изпълнение. Ако бъде успешно проведен този иск, то следва да се приеме, че не съществува изпълняемо право, подлежащо на принудително изпълнение, поради което и не би имало годно основание за образуване на изп.дело респ. за събиране на такси и разноски по него т.е. вече начислените такси и разноски не биха били дължими от длъжника. Именно поради това няма пречка, претенцията за недължимост на начислените в изпълнителното производство такси и разноски, да бъде разгледана в исковото производство по чл.439 ГПК, още повече, че тази претенция няма самостоятелен, а само акцесорен характер и е изцяло обусловена от изхода на иска по чл.439 ГПК. Предвид изложеното, САС е приел, че предявената претенция в прекратената й част е допустима, ищцата има правен интерес да установи недължимостта на посочените суми, начислени такси и разноски в изпълнителното производство, поради което и следва да бъде разгледана по същество от съда. В този смисъл е и трайната практика на ВКС: определение № 188 от 17.05.2022г. по ч.гр.д.№722/2022г., ГК,Трето г.о. на ВКС, решение № 60282 от 19.01.2022г. по гр.д.№903/2021г. ГК, Трето г.о. на ВКС и др.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна „Злати - 6“ ЕООД, ЕИК 121321633 оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че два са спорните въпроси между страните: с каква давност се погасява вземането по влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на издаден запис на заповед; текла ли е погасителна давност за вземането до постановяването на ТР № 2/2013 на ОСГТК. По първия въпрос е налице трайна практика, че вземането по влязла в сила заповед за изпълнение по чл.417 ГПК се погасява с общата петгодишна давност- арг. от чл.117, ал. 2 ГПК. Съдебната практика трайно приема, че влязлата в сила заповед за изпълнение е приравнена на влязло в сила решение и давността за погасяването на вземането по нея е петгодишна, съгласно чл.117, ал.2 ЗЗД/определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV Г.О., определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г., II т. о„ ТК; определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015г./ По втория въпрос е налице тълкувателно решение, съгласно което до постановяването на ТР от 26.06.2015г. погасителна давност по време на висящо изпълнително дело не е текла. На следващо място 3 счита, че по първоначално образуваното изп.д. № 20107860402311 на ЧСИ М. М., per.№ *** последното поискано от взискателя изпълнително действие срещу длъжника по изп.дело № 2311/2013г. е от 21.02.2013 г., когато е поискано налагане на запор върху трудовото възнаграждение. Неправилно се твърди, че давността започвала да тече от 21.02.2013напротив- давността за вземането е започнала да тече от 21.02.2015г. дата на прекратяването по силата на закона на изпълнителното дело. Следващото поискано изпълнително действие от взискателя е с молбата за образуване от 06.12.2018 на новото изпълнително дело № 20188480400898 по описа на кантората на ЧСИ Р. А., per. № ***. В конкретния случай от 22.02.2015 г. /датата на прекратяване на изп.дело № 2311/2010 г. на ЧСИ М. до датата на образуване на ново изп.дело № 20188480400898 пред ЧСИ Р. А.. - 06.12.2018г., когато е прекъсната давността, не са изтекли пет години. Претендира разноски в размер на 3000 лв. платено адв.възнаграждение.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. чл.439 ГПК.

Ищцата А. А. С. твърди, че срещу нейния съпруг К. В. Ш. е издаден изп. лист на 04.10.2010г. по ч.гр.д № 37421/2010г. на СРС, ГО, 63 състав, за сумата от 30 000 лв. главница, ведно със законната лихва от 23.07.2010г. до окончателното изплащане и направените по делото разноски в размер на 600 лв. За събиране на вземането по изпълнителния лист било образувано изп.дело № 20107860402311 г. на ЧСИ М. М. с per. № ***, с район на действие - районът на СРС, което било прекратено по силата на закона, на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Въз основа на същия изпълнителен лист е образувано второ изпълнително дело № 20188480400898 на ЧСИ Р. А. с per. № *** на КЧСИ. По второто изпълнително дело ищцата била конституирана като длъжник на мястото на починалия си съпруг. Твърди, че правото на принудително изпълнение било погасено с изтичане на петгодишна давност, започнала да тече след образуване на първото изпълнително дело през 2010 г. Позовава се на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и на чл.110, вр. чл.114 от ЗЗД. Недължими според нея са не само сумите по изпълнителния лист, но и начислените от ЧСИ Р. А. такси по второто изпълнително дело. Моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че не дължи сумата от 61 851, 27 лв., поради погасено по давност право на принудително изпълнение.

Ответникът “Злати -6“ ЕООД оспорва иска като недопустим в частта за начислените от ЧСИ такси и разноски, поради това, че тази сума не е вземане в полза на взискателя. Оспорва иска като неоснователен в останалата част за сумата от 30 600 лв., която включва главница от 30 000 лв. по изпълнителния лист и разноски от 600 лв. Твърди, че вземането по изпълнителния лист не е погасено по давност, тъй като съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г., погасителна давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно принудително осъществяване на вземането. Тя би могла да започне да тече едва след постановяване на ТР 4

№ 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК, тъй като това ТР има действие занапред. За периода от датата на постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК до датата на подаване на исковата молба не са изтекли 5 години.

От фактическа страна се установява, че производството срещу починалия съпруг на ищцата е образувано въз основа на годен изпълнителен титул, а именно - изпълнителен лист, издаден въз основа на влязла в сила заповед за незабавно изпълнение, както следва: