Решение № 708 от 23.06.2022, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 708 гр. П., 23.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., IX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Т.И.Т. при участието на секретаря Г.Н.Т. като разгледа докладваното от Т.И.Т. Гражданско дело № 20221720101162 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от В. Г.

М., ЕГН **********, с адрес: *** чрез адв. В.К., срещу „***-П.” АД, с ЕИК*** и адрес на управление: гр.П., кв. „***“, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.439 от ГПК, с които ищцата иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че не дължи на ответника сумата от 614.69 лева, от които: главница в размер на 355.61 лева; лихва за забава в размер на 84.08 лева и разноски по делото в размер на 175.00 лева, за недвижим имот, находящ се в гр. П., ***, за които суми е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № *** г. по описа на ПРС и въз основа на който е било образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ С.Д., като и се присъдят сторените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните суми са погасени по давност.

В срока за отговор ответникът “***- П.”АД не е подал отговор и не е взел становище по иска.

В съдебно заседание ищцата се представлява от адв. К., която поддържа предявените искови и моли съда да ги уважи, като им се присъдят сторените по делото разноски, за което представя списък на разноските.

Ответникът в съдебно заседание не се представлява. В депозирана писмена молба оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли, като противопоставя възражение за прекомерност на заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение. Моли да им бъдат 1 присъдени сторените по делото разноски.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, П. районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.

По основателността:

От приложеното копие на изп. дело № *** г. по описа на ЧСИ – С.Д. се установява, че на 17.08.2010 г. по ч. гр. д. № *** г. на ПРС на основание заповед от 25.01.2010 г. в полза на ответника е бил издаден процесният изпълнителен лист, с който ищецът е осъден да заплати на „*** - П.“ ЕАД сумата от 1755.16 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.11.2007 г. до 30.04.2009 г. включително, сумата от 313.95 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 01.01.2008 г. до 18.01.2010 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението – 25.01.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 132.07 лева – юрисконсултско възнаграждение.

По молба на „*** - П.“ АД от 15.08.2013 г. и въз основа процесния изпълнителен лист е образувано изп. д. № *** г. на ЧСИ С.Д.. В молбата на ответното дружество са посочени способи за принудително изпълнение, като е поискал от ЧСИ да приложи едновременно допустимите такива по закон: изпълнение на парични вземания на длъжника, изпълнение върху движими вещи, респ. Продан върху движими вещи, изпълнение върху недвижими вещи, изпълнение върху вещи в съпружеска общност и извърши всички регламентирани в закона изпълнителни действия с цел удовлетворяването му.

Видно от материалите съдържащи се в изпълнителното дело, по същото със запорно съобщение от 22.10.2014 г. е наложен запор върху получаваното от ищцата трудово възнаграждение при Обединен детски комплекс - П., получено от последния на 30.10.2014 г.

С писмо от 04.11.2014 г. ОДК – П. са уведомили ЧСИ, че ищцата получава брутно месечно възнаграждение от 460.00 лева и след приспадане на личните осигурителни и здравни вноски и ДОД, нетното възнаграждение е в размер на 360.59 лева. С писмото са уведомили ЧСИ, че по нейно запорно съобщение от 22.10.2014 г. по изп.д. № *** г. не могат да правят удръжки от възнаграждението, тъй като правят удръжки по два предходни запора – по изп.д. № 200/2014 г. на „Водоснабдяване и канализация“ ООД, П. и по изп.д. № 953/2013 г. на „ОББ“ АД. По изпълнителното дело няма данни чрез така наложения запор да са събрани суми, респ. да са превеждани на ответника.

С молба от 13.05.2016 г., „*** – П.“ АД са поискали от ЧСИ да извърши справка в ТП на НОИ, като в случай, че открие секвестируем трудов или приравнен на него трудов доход, както и пенсия, да бъде наложен запор до пълното погасяване на задължението по изпълнителното дело, но по изпълнителното дело няма данни ЧСИ да е предприел действия 2 по молбата.

С молба от 26.07.2018 г. ответното дружество са поискали от ЧСИ да бъде извършена справка в БНБ за наличието на открити банкови сметки, като при установяване на такива, са поискали да бъде наложен запор върху същите.

Със запорно съобщение от 20.09.2018 г. ЧСИ е наложил запор върху банковите сметки на ищцата при „ОББ“ АД. По наложения запор „ОББ“ АД с писмо от 12.10.2018 г. са уведомили ЧСИ, че признават вземането върху което налага запора за основателно, поради което сметката/ките са блокирани, има наложени запори по други изпълнителни листове, а дължимите суми не могат да бъдат преведи, поради липса на авоари.

От приложеното копие на изпълнително дело № *** г. на МСИ – С.Д. не се установява да има събрани суми в полза на ответното дружество.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

По силата на чл.439 от ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на съдебния акт.

Искът по чл.439 от ГПК е отрицателен установителен иск и с него ищецът се домогва да установи, че изпълняемото право на взискателя по изпълнителното дело, вследствие на новонастъпили след постановяването на съдебния акт факти, е престанало да съществува, или че изпълняемостта му не е настъпила.

В случая ищцата в исковата молба е навела доводи единствено за изтекла погасителна давност към момента на образувано изпълнително дело при ЧСИ С.Д., поради което и като предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния лист, преди образуване на изпълнителното производство. Предвид това ищцата се е позовала на новонастъпили обстоятелства, след издаване на заповедта за изпълнение, респ. след нейното влизане в сила, поради което предявеният иск е допустим. Доколкото в исковата молба са наведени единствено обстоятелства за погасяване на вземанията по давност преди образуване на изпълнителното дело, то и следва да се приеме, че срещу заповедта за изпълнение не са постъпили възражения и същата е влязла в сила.

Настоящият състав намира, че в случая е приложима общата пет годишна давност по следните съображения:

Съгласно чл.117, ал.2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години.

В случая има издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, а разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД, постановява, че ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В заповедното производство издаването на изпълнителен лист се предпоставя от издаването на специален съдебен акт – заповед за изпълнение, чрез която се установява дали вземането е спорно и която съставлява съдебно 3 изпълнително основание по аргумент от чл.404, т.1, предл.3 от ГПК. Правните последици на влязлата в сила заповед за изпълнение са аналогични на последиците на влязло в сила съдебно решение, поради което и заповедта има установително и преклудиращо действие в отношенията между страните. Влязлата в сила заповед за изпълнение препятства оспорването на задълженията, въз основа на обстоятелства или доказателства, които са били известни на длъжника, и с които е разполагал или е можел да се снабди до изтичането на срока за възражение. Установеното със заповедта вземане не подлежи на пререшаване, освен чрез използване на извънредните способи, лимитативно очертани в чл.423 от ГПК и чл.424 от ГПК, аналогични на чл.303, ал.1, т.1 и т.5 от ГПК.

Същевременно практиката на ВКС е наложила, че по отношение на заповедното производство, по което е издадено изпълнителното основание, е допустим и иск по чл.439 от ГПК, макар да не е било проведено съдебно дирене. Чрез тези специални норми законодателят е придал на влязлата в сила заповед за изпълнение характера на влязло в сила решение за вземането, защото е ограничил нейното атакуване до степен в каквато е ограничено и атакуването на влезли в сила решения. Вземането за периодични плащания, установено с решение, постановено по реда на чл.422 от ГПК след подадено по реда на чл.414 от ГПК възражение срещу заповедта, се погасява с общата 5-годишна давност, и в случай, че се приеме, че същото вземане би се погасило с кратката 3-годишна давност, ако срещу заповедта не е подадено възражение и същата е влязла в сила, то това би създало ситуация в която обстоятелството каква ще е давността за едно вземане, да зависи от процесуалното поведение на длъжника. В този смисъл е и постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г.на ВКС, ГК, IV г.о. и решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г.на ВКС, ГК, IV г.о., също постановено по реда на чл.290 от ГПК.

Процесната Заповед за изпълнение е влязла в сила на 17.08.2010 г., когато е издаден и изпълнителния лист, въз основа на който, при ЧСИ Д. е образувано изпълнителното дело, която дата е и по – късната дата, доколкото липсва отразяване в изпълнителния лист относно датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение. От този момент съдът намира, че започва да тече срока на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в нея, и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

От датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение - 17.08.2010 г. до образуване на изпълнителното дело - 15.08.2013 г. е изминал период от около три години, поради което и съгласно действащото към този момент Постановление № 3/18.11.1980 г. на Пленума на ВС, с образуването на изпълнителното производство на 15.08.2013 г. давността за процесните вземания е прекъсната на основание чл.116, б. „в" от ЗЗД.

С т.10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е обявено за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд. От друга страна разрешенията, дадени с Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС се прилагат занапред спрямо неприключилите към момента на обявяването му изпълнителни производства, какъвто е настоящият случай. В 4 същия смисъл е и решение № 170/17.09.2018 г. по гр. д. № 2382/2017 г. на ВКС.

По силата на даденото тълкуване с ППВС № 3/18.11.1980 г., давността е спряла да тече през време на изпълнителното производство. Съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г., спряната давност е продължила да тече до 26.06.2015 г., когато е прието Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, и съгласно дадените в него разяснения, давността е прекъсната. От този момент е започнала да тече нова давност, която е прекъсната с молбата на взискателя от 13.05.2016 г., тъй като в нея е посочен способ на изпълнение, макар, че по изпълнителното дело да няма данни ЧСИ да е предприел действия по същата. С прекъсването на давността на 13.05.2016 г. е започнала да тече нова 5-годишна давност.

Видно от приложеното изпълнително дело, в продължение на две години, считано от 13.05.2016 г. от взискателя не е поискано извършването на други изпълнителни действия, поради което и по силата на даденото разрешение в т.10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/ 2013 год. на ОСГТК на ВКС, изпълнителното производство е прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК към 13.05.2018 г., поради перемпция. В съответствие с т.10 от посоченото Тълкувателно решение, без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това, тъй като прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата давност започва да тече от предприемането на последното по време валидно изпълнително действие.