Решение № 316 от 22.07.2025, Районен съд - Смолян

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 316 гр. Смолян, 22.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Славка Кабасанова при участието на секретаря Зорка Т. Янчева като разгледа докладваното от Славка Кабасанова Гражданско дело № 20255440100387 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.124 ал.1 ГПК.

Образувано е по постъпила искова молба от Е. В. У. срещу „***” АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно осн.чл.124 ал.1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника сумите 707,93 лева - главница по Договор за потребителски кредит № 2857485 от 22.12.2016г., сключен между „***“ ООД и Е. У., 82.85 лева - договорна лихва за периода от 31.12.2016 г. до 17.02.2018г., 639.51 лева - такси и комисионни за допълнителни услуги, 132.16 лева - мораторна лихва за периода от 18.02.2018г. до 23.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 707,93 лева, считано от подаване на заявлението в съда - 29.07.2019г. до изплащане на задължението, за които суми е издаден изпълнителен лист № 273/10.09.2019г. по ч.гр.д. № 313/2019г. по описа на РС Девин, за които е образувано изпълнително дело № 433/2019г. по описа на ЧСИ *** и които са предмет на принудително изпълнение по изпълнително дело № 20188810400330 по описа на ЧСИ ***, поради недействителността на договора за кредит.

Ищцата твърди, че на 30.07.2019 г. по ЧГД № 3132019 г. по описа на Районен съд Девин в полза на праводателя на ответника по настоящия иск 1

„***” ЕООД е издадена заповед № 177 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която съдът е разпоредил длъжникът Е. В. У. да му заплати сумите 772.93 лева - главница, 82.85 лева - договорна лихва за периода от 31.12.2016 г. до 17.02.2018г; 639.51 лева - такси и комисионни за допълнителни услуги; 132.16 лева - мораторна лихва за периода от 18.02.2018г. до 23.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 772.93 лева, считано от подаване на заявлението в съда - 29.07.2019г. до изплащане на задължението, както и разноски по делото 32.55 лева - държавна такса и 150.00 лева - юрисконсултско възнаграждение по чл. 26 от НЗПП за защита по заповедното производство. Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства „Задължение по договор за потребителски кредит № 2857485/22.12.2016г., сключен между Е. В. У. клиент и „***“ ООД кредитор, по силата на който е отпуснат потребителски кредит в размер на 1300 лв., за срок от 60 седмици. В подписания между страните договор за потребителски кредит изрично е уредено, че Кредиторът има право да прехвърли вземането си по договор за паричен заем на трето лице. На 01.07.2017 г. е сключен договор за продажба на вземания цесия между „***“ ООД, с ново име „***“ ЕООД цедент и „***“ АД цесионер, по силата на който вземането е прехвърлено в полза на „***“ АД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, за което длъжникът е уведомен от първоначалния кредитор по реда на чл. 99 от ЗЗД. На 01 януари 2019 г. е подписано Приложение № 1 към Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 30.01.2017 г. на основание чл. 99 от ЗЗД между „***“ АД, ЕИК *** цедент и „***“ ЕООД, ЕИК *** цесионер, по силата, на който вземането е прехвърлено в полза на „*** ” ЕООД изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99 от ЗЗД за извършената продажба на вземането на 04 януари 2019 г. от „***“ АД посредством писмо с обратна разписка.“.

Ищцата признава, че в срока по чл.414 ГПК не е подала възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Поради това на 10.09.2019г. РС Девин е разпоредил да се издаде изпълнителен лист за сумите в заповедта.

Счита, че не дължи част от сумите, за които е издаден изпълнителен лист № 273/10.09.2019г. по ЧГД № 3132019г. по описа на РС Девин, а именно следните суми

2

-707,93 лева – главница;

-82.85 лева - договорна лихва за периода от 31.12.2016 г. до 17.02.2018г.;

-639.51 лева - такси и комисионни за допълнителни услуги;

-132.16 лева - мораторна лихва за периода от 18.02.2018г. до 23.07.2019г., ведно със законната лихва върху главницата от 707,93 лева, считано от подаване на заявлението в съда - 29.07.2019г. до изплащане на задължението.

Заявява, че дължи на ответника „***” АД единствено 65,00 лева главница, представляваща разликата между чистата стойност на кредита, предоставен от праводателя на ответника „***“ ЕООД в размер на 1300,00 лева и направените от кредитополучателя плащания до подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в размер на 1235,00 лв. в т. 11 от заявлението за издаване на заповед за изпълнение се съдържа признание на факта, че до датата на подаването му кредитополучателката е извършила плащания в общ размер на 1235,00 лева.

Е. У. твърди, че тъй като в производството по ЧГД № 3132019г. на РС Девин не е разгледано наличието на неравноправни клаузи в договора за кредит и отражението им върху задължението на потребителя, за нея е налице правен интерес от установяване на недължимост на част от сумите, за които е издаден изпълнителен лист № 273/10.09.2019г. по ЧГД № 3132019г. по описа на РС Девин, въз основа на който срещу нея е образувано изп.д.№ 3302018г. по описа на ЧСИ ***, рег. № 881 КЧСИ.

В исковата молба се навеждат подробни доводи за допустимостта на иска. Излагат се съображения за това, че съдът следи служебно за чл. 11 ЗПК (неравноправни клаузи в договори за потребителски кредити) и ако не се разгледа тези въпроси и не изложи мотиви в тях решението му в тази част не се ползва със сила на присъдено нещо и съдът може да го преразгледа в последващо производство, каквото е настоящото.

Ищцата сочи, че отношенията на страните, произтичащи от горепосочения договор, попадат под правната регламентация на Закона за потребителския кредит. Условие за неговата действителност е писмената форма - чл. 10, ал. 1 от ЗПК. Счита, че съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1-9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Твърди, че договор за потребителски кредит № 2857485 от 22.12.2016г., сключен от нея с 3

„***“ ООД е недействителен поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т. 9 и т.10 ЗПК.

Ищцата излага, че на 22.12.2016 г. между нея и „***“ ООД - кредитор, е сключен Договор за потребителски кредит с № 2857485, по силата на който е отпуснат потребителски кредит в размер на 1300 лв., за срок от 60 седмици.

Усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвява с договорна лихва, размерът на която е фиксиран за целия срок на договора - 256.43 лв. Кредитополучателят се е съгласил да му бъдат начислени такси и комисионни за допълнителни услуги. Същите съставляват такса за оценка на кредитното досие, както и такса кредит у дома. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие същата да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с цел улеснение на кредитополучателя.

Таксата кредит у дома е по избор на клиента, като кредиторът се е задължил да предоставя на клиента допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на кредитополучателя, наречена в договора услуга такса кредит у дома. За предоставяната услуга, кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитодателя такса. Също така, с подписа си кредитополучателят е удостоверил, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга такса кредит у дома и предоставянето на кредита в брой по местоживеенето на кредитополучателя, а останалата част е свързана с разходите на кредитодателя направени за събиране на седмичните вноски в дома на кредитополучателя. Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за услуга такса кредит у дома е платима при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие тя да бъде включена в седмичните погасителни вноски с цел улеснение на кредитополучателя.

Подписвайки договора за кредит, кредитополучателят се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с начислената договорна лихва и такси, в сроковете указани в договора, посредством заплащането на 60 броя седмични погасителни вноски, всяка в размер на 45.51 лв. Първата погасителна вноска е платима на 31.12.2016 г., а последната погасителна вноска е с падеж 17.02.2018 г.

4

Длъжникът дължи и мораторна лихва в размер на законната лихва върху непогасената главница, която се начислява за всеки ден забава, считано от 18.02.2018 г. до 23.07.2019 г. в размер на 132.16 лв., както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищцата твърди, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят посочил, че по договора за паричен заем, длъжникът е извършвал плащания в общ размер на 1235 лв., като след приспадането им остава да дължи сума в общ размер на 1627.45 лв., от които главница 772.93 лв., договорна лихва 82.85 лв., за периода от датата на първа вноска 31.12.2016 г. до 17.02.2018 г. - датата на последната вноска, такси и комисионни за допълнителни услуги 639.51 лв., мораторна лихва върху непогасената главница 132.16 лв. за периода от датата на настъпване на забавата, а именно 18.02.2018 г. до 23.07.2019 г. - дата на подаване на заявлението, както и законната лихва от момента на подаване на заявлението до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищцата твърди, че договор за потребителски кредит № 2857485 от 22.12.2016г. е недействителен предвид следното:

Съгласно чл.19 ал.4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България. Съгласно Договор за потребителски кредит №

2857485 от 22.12.2016г. на кредитополучателя е отпусната заемна сума в размер на 1300,00 лева, а договорната лихва е 256,43 лева. Подлежащата на връщане сума по договора обаче не е сбора от двете суми - 1556,23 лева, а 2730,00 лева - потребителят дължи връщане на 60 броя седмични погасителни вноски, всяка в размер на 45,51 лева. При това положение според У. ГПР е 254,47 %, което е над пет пъти повече от максимално допустимия размер на допустимия ГПР съгласно чл.19 ал.1 от ЗПК. С договора на кредитополучателя са начислени такси и комисионни за допълнителни услуги, като в заявлението дори не е посочен техният размер.

Е. У. излага, че тези такси не са допълнителни услуги, а съставляват скрит добавък към възнаградителната лихва и като такъв следва да бъде включен в годишния процент на разходите, съгласно чл.19, ал. 1 от ЗПК. На 5 практика с уговореното възнаграждение за пакета от допълнителни услуги се заобикаля разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като то не съставлява плащане на допълнителна услуга, а прикрит разход по кредита, с който се надхвърля допустимия размер на разходите по чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 от ЗПК, всяка клауза от договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна.

Услугите, според ищцата имат характер на действия свързани с управлението на кредита, за които разпоредбата на чл. 10а, ал. 2 ЗПК забранява заплащането на такси. Поради това според нея договорът за кредит се явява недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД.

Ищцата излага, че съгласно чл. 23 ЗПК, потребителят - ищец по настоящото дело, би следвало да дължи връщане само на чистата стойност по кредита, но не и лихви или други разходи. Извършените от нея плащания по кредита в общ размер 1235,00 лева следва да се отнесат към погасяване само на действително възникналите задължения за връщане на усвоената сума, а именно - на главницата от 1300,00 лева, като дължима остава единствено разликата между двете суми в размер на 65,00 лева. Счита, че липсва основание за заплащане на всички останали претендирани със заявлението суми, за които е и издаден изпълнителен лист № ***г. по ЧГД№ 313/2019г. по описа на РС Девин.