Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 83 от 09.04.2023, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Гражданско дело 997/2022
Вид
Решение № 83
Подписан
09.04.2023
В сила
09.09.2023
Състав
Татяна Станчева Станчева Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Карнобат, 07.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, I СЪСТАВ, в публично заседание на шести март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Ст. Станчева Иванова при участието на секретаря Веска Р. Христова като разгледа докладваното от Татяна Ст. Станчева Иванова Гражданско дело № 20222130100997 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по исковата молба на Т. Й. Г. с ЕГН **********, постоянен адрес: град К., действаш, чрез пълномощника си адв. Д. Д. В., БАК, против Л. Р. Ю. с ЕГН **********, град К., за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата в размер 15000,00/петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за непозволено увреждане, ведно със законната лихва върху нея от 03.12.2020 година до окончателното изплащане на сумата, както и съдебните разноски по делото. Твърди се от ищеца, че е пострадал от престъпление по чл.131а, предл. второ, вр.чл.129, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б."а" от НК, за което на ответника Л. Р. Ю. било повдигнато обвинение от РП Бургас, ТО - Карнобат за това, че 03.12.2020 г. чрез нанасяне на удар с дървен крак на маса причинил средни телесни повреди на Т. Й. Г., изразяващи се във фрактура с луксация на лява лакътна става, наложила оперативна интервенция, довела до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник за срок около 5-6 седмици при обичаен ход на оздравителния процес и фрактура на ляв олекранон довела до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник за срок от около 6 седмици при обичаен ход на оздравителния процес. С определение за одобряване на споразумение по НОХД № 38/2022г. по описа на КРС наказателното производство срещу подс.Л. Р. Ю. било решено с одобряване на споразумение, постигнато между прокурора, защитника и подсъдимия, който се признал за виновен по повдигнатото обвинение по чл.131а, предл. второ, вр.чл.129, ал.1, вр. чл.29, ал.1, б. "а" от НК, от което ищецът е пострадал.

Ищецът твърди, че в резултат на причинените от ответника телесни повреди получил трайни последици за здравето, претърпял душевни болки и страдания. След инцидента бил приет на лечение в УМБАЛ „Дева Мария" град Бургас, с. Ветрен, била му извършена операция и след изписването от болницата продължил лечението си вкъщи. Състоянието му налагало често да посещава лекар за възстановяването му. През това време не бил работоспособен. Движенията в лявото му рамо и ръка продължавали да бъдат болезнени и ограничени. Бил подложен на рехабилитационна терапия в Специализираната болница за рехабилитация - Котел ООД, но и след това бил във временна нетрудоспособност. Изпитвал физически болки и психически дискомфорт - страх, стрес, притеснение. Не можел да се върне към нормалния си живот. Оздравителния процес не завършил с пълното възстановяване на горен ляв крайник. Освет но ищецът работел като заместник управител в 1 супермаркет и работата му изисквала да извършва действия и с двете си ръце. В резултат на травмата не можел да изпълнява трудовите си задължения, поради което работодателят му прекратил трудовият му договор, на основание чл. 328 ал.1 т.12 от КТ. Ищецът твърди, че и към настоящия момент не се е възстановил напълно и не може да ползва в пълен обем ръката си, изпитвал затруднение в осъществяването на ежедневни дейности, което му дава основание да предяви осъдителен иск срещу ответника за обезщетение в размер на 15000,00/петнадесет хиляди/ лева за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в преживени физически болки, страх, стрес и притеснение от извършеното от Л. Р. Ю. с ЕГН **********, престъпление по чл.131а, предл. второ, вр.чл.129, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б."а" от НК, за което се е признал за виновен и Районен съд Карнобат е одобрил на 15.06.2022 година по НОХД № 38/2022 година постиганото споразумение между Районна прокуратура - Бургас, Териториално отделение Карнобат, защитника и ответника Ю., в качеството му на подсъдим по посоченото НОХД, ведно със законната лихва върху присъдената сума от момента на деликта 03.12.2020 година до окончателното изплащане на сумата. Ищецът ангажира доказателства и претендира разноските по делото.

В срока по чл.131 от ГПК, ответникът не е депозирал писмен отговор, не е оспорил иска, и не е направил доказателствени искания.

В съдебно заседание ищецът редовно призован не се явява, представлява се от пълномощник адв.В., която поддържа исковата молба и моли за уважаване на претенцията.

Ответникът, редовно призован се явява лично, доведен от органите на Съдебна охрана. Заявява, че не желае да ангажира адвокат и ще се представлява лично. Не оспорва допустимостта на иска, но оспорва размера на претенцията която счита за основателна до размера от 1000-2000 лева. Не ангажира доказателства е не прави доказателствени искания.

По делото ищецът ангажира писмени доказателства, неоспорени от ответника.

Представена е епикриза издадена от Отделение по ортопедия и твравматология към УМБАЛ „Дева Мария“ гр.Бургас кв.Ветрен, в което Т. Г. Й. е лекуван от 03.12.2020г. до 08.12.2020г.

От епикризата се установява, че ищецът е постъпил за лечение на травма - луксация на лява лакътна става и фрактура на ляв процесус олекрани. Извършена му е оперативна интервенция, за която е съставен оперативен протокол № 700/04.12.2020г. Изписан е за домашно амбулаторно лечение на 08.12.2020г.

Представено е копие от лична амбулаторна карта, в която е отразено посещение на ищеца при д-р Бонева на 05.03.2021г.

Представени са амбулаторни листи от 02.02.2021г. и от 04.05.2021г., с които ищецът е бил насочен към ЛКК за продължаване на временната нетрудоспособност.

На 12.02.2021г. ищецът е постъпил в Специализирана болница за рехабилитация – Котел ЕООД за рехабилитационни процедури, от където е изписан на 19.02.2021г.

От представения трудов договор № 10 се установява, че на 09.12.2020г. след инцидента, ищецът е постъпил на работа като заместник управител в „Деница-88 П.Д." ЕТ.

Трудовият договор е сключен на основание чл.68 ал.1 т.1 от КТ. На 01.01.2021г. е сключено допълнително споразумение към трудовия договор, с което е променено основанието на договора от 68, ал.1 т.1 КТ на чл.67, ал.1 т.1 от КТ. Със заповед № 1 от 05.04.2021г. трудовото правоотношение на ищеца е прекратено на основание чл.328, ал.1, т.12 от КТ – обективна невъзможност за изпълнение на трудовите задлжения. На 06.04.2021г. ищецът се е регистрирал в БТ –Кранобат.

Твърденията на ищеца, че през времето на възстановяването си е бил във временна неработоспособност не са подкрепени с писмени доказателства, но от амбулаторни листи от 02.02.2021г. и 04.03.2021г./листи 7 и 8 от делото/ е видно, че е бил насочен към ЛКК за продължаване на временната неработоспособност.

Изискано и приложено е към настоящото производство НОХД № 38/2022 г. по описа на Районен съд- Карнобат, приключило с одобряване на споразумение между прокурора, защитника и подс.Ю. по което последният се е признал за виновен в престъпление по 2 чл.131а, предл. второ, вр.чл.129, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б."а" от НК, с пострадал Т. Й. Г..

Съдът допусна до разпит св. С.М. Г.а – майка на ищеца, която свидетелства, че след инцидента и операцията ищецът имал болки, бил отчаян, изпитвал стрес, не говорел и не можел да спи. Посочва че „много време“ минало, но болките в счупената ръка продължавали. Ищецът имал болки и понастоящем при промяна на времето. Свидетелства, че синът й бил на лечение в Котел, но не помни дати. Не може да посочи кога е бил свален гипса и кога е възстановил двигателните си умения ищецът. Посочва, че понастоящем синът й работи във „Винс Индусрийс“.

Съдът преценя показанията на свидетелката, съобразно чл.172 от ГПК, поради възможната й заинтересованост от изхода на делото и ги кредитира в частта, в която кореспондират с представените писмени доказателства и за състоянието на ищеца след травмата.

Въз основа на събраните по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено от фактическа страна:

Безспорно е по делото, че 03.12.2020 година ищецът бил приет в УМБАЛ „Дева Мария“ гр.Бургас кв.Ветрен и му била направена операция, поради фрактура –луксация на лява лакътна става и фрактура на ляв процесус олекрани. Изприсан бил на 08.12.2020 година с указания за домашно амбулаторно лечение. След изписването посещавал лекар за продължаване на лечението и възстановяване си. Състоянието му наложило ехабилитационна терапия в Специализираната болница за рехабилитация - Котел ООД о От 12.02.2021 г. до 19.02.2021г.

По НОХД № 38/2022г. на КбРС ответникът Л. Р. Ю., в качеството на подсъдим, се признал за виновен в извършване на престъпление по чл.131а, предл. второ, вр.чл.129, ал.1, вр.чл.29, ал.1, б."а" от НК, за това че на 03.12.2020г. нанасяйки удари с дървен крак на маса причинил фрактура на ищеца Т. Г. представляваща средна телесна повреда –луксация на лява лакътна става и фрактура на ляв процесус олекрани. С определение но 15.06.2022г. съдът е одобрил постигнатото между прокуратурата, защитника и подсъдимия споразумение за решаване на наказателното производство.

Съдът приема, че ищецът непосредствено след травмата и след операцията е изпитвал физически болки и психически дискомфорт – стрес и притеснение. Движенията в лявото му рамо и ръка след травмата, операцията и през възстановителни период са били болезнени и ограничени.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявения иск е процесуално допустим - заявен е от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от това - ищецът твърди, че в резултат от противоправно действие на ответника е претърпял неимуществени вреди, чието парично възмездяване претендира.

Заявената искова претенция е с правно основание чл. 45 от ЗЗД. Основателността на този иск предполага кумулативно наличие на следните елементи: деяние в една от двете форми - действие или бездействие, деянието да носи белега противоправност, от него да са причинени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с противоправното деяние, което да е извършено виновно. Последният елемент се презюмира /оборимата презумпция на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД/. Вредоносният резултат може да се изрази в претърпяване на негативни последици, както от имуществено, така и от неимуществено естество.

Съдът намира, че са налице всички предпоставки за ангажиране деликтната отговорност на ответника. Видно от приложеното НОХД № 38/2022 г. по описа на Районен съд- Карнобат, по което с определение № 48 от 15.06.2022г. е одобрено споразумение по силата на което Л. Р. Ю. в качеството му на подсъдим се признал за виновен в извършване на умишлено престъпление по чл.131а, предл. второ ,вр.чл.129,ал.1, вр.чл.29,ал.1,б."а" от НК, за това, че на 03.12.2020 г. около 03:30 часа в град Карнобат, Бургаска област, в близост 3 до бар „Ананда" при условията на опасен рецидив, след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по - малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по чл.66, ал.1 от НК, чрез нанасяне на удар с дървен крак на маса причинил средни телесни повреди на Т. Й. Г. с ЕГН ********** с постоянен адрес в град К., изразяващи се във фрактура с луксация на лява лакътна става, наложила оперативна интервенция, довела до трайно затрудняване движението на ляв горен крайник за срок около 5 -6 седмици при обичаен ход на оздравителния процес и фрактура на ляв олекранон, довела до трайно затрудняване на движението на ляв горен крайник за срок от около 6 седмици при обичаен ход на оздравителния процес

Процесуалният закон изрично приравнява споразумението по последици на влязла в сила присъда – арг. чл. 383, ал. 1 НПК, а съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая с влязлото в сила определение по НОХД № 38/2022 г. по описа на РС-Карнобат се установява безспорно деянието и авторството на ответника, както и неговата вина.

Вследствие на деянието за ищеца е настъпил вредоносен резултат и същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в причинени болки, страдания, дискомфорт и стрес. Съдът приема, че болките и възстановителния периода са продължили около 3 месеца, за което време ищецът се е възстановил. В рамките на периода на възстановяване и лечение ищецът не е могъл си служи с лявата ръка, поради което не е бил полезен нито за себе си, нито за близките си.