Решение № 135 от 16.05.2024, Районен съд - Дупница

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Дупница, 16.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Страхил Н. Гошев при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно наказателно дело № 20241510200261 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 23-0348-001293/29.01.2024 г., издадено от пол. инспектор към ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница, ВПД „Началник група ПК“, съгласно Удостоверение с рег. № 277-2046- Екз. № 2 от 12.02.2024 г., на Директор на ОДМВР-Кюстендил, с което на А. Б. М., с адрес: с. Ж., обл.С., м."Е." №**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 638, ал.1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 2000.00 лв. / две хиляди лева/, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.

Недоволен от НП е останал санкционираният субект, който го обжалва в срок, чрез редовно упълномощен процесуален представител – адв. К.. В жалбата си излага множество съображения, като твърди, че НП е неправилно и незаконосъобразно, постановено е в нарушения на процесуалните правила и материалния закон. Иска се отмяната му.

Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, не се явява, но се представлява в първото открито съдебно заседание от редовно преупълномощен процесуален представител – адв. К., която поддържа жалбата лично и депозира по делото молби, в които, излага допълнителни съображения и моли за нейното уважаване и отмяна на атакуваното НП. Поддържа претенцията за разноски, съгласно представения списък към жалбата.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се представлява, взема писмено 1 становище по жалбата, в което оспорва същата като неоснователна и пледира за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, гласни и писмени, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

На 23.12.2023 г., около 15:13 часа, в гр. Дупница, на ул. „Самоковско шосе“ и в посока към гр. Самоков, жалбоподателят, като водач управлявал МПС "М. А." с рег.№ ******, собственост на дружеството „БИЛЕЙ АНКЪР“ ООД, със седалище: гр. София, ул.

„Миджур“ №15, ет. 2, ап. 5, с ЕИК 131425541 чиито законен представител е същият.

Жалбоподателят бил спрян за проверка от автопатрул съставен от служителите на РУДупница – свидетелите Д. и Ш., които след справка с техническо средство - РСОД установили, че собственикът на МПС не е сключил задължителната застраховка „ГО“ за същото и превозното средство се управлява без действаща валидна полица.

За констатираните обстоятелства бил съставен от св. Д., в присъствието на св. Ш. и на водача АУАН, който е подписан от същите и връчен срещу подпис на жалбоподателя.

Въз основа на така съставения акт е издадено обжалваното наказателно постановление - НП № 23-0348-001293/29.01.2024 г., издадено от пол. инспектор към ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница, ВПД „Началник група ПК“, съгласно Удостоверение с рег. № 277-2046- Екз. № 2 от 12.02.2024 г., на Директор на ОДМВР-Кюстендил, с което на А. Б. М., с адрес: с. Ж., обл.С., м."Е." №**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 638, ал.1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 2000.00 лв. / две хиляди лева/, за нарушение на чл. 483, ал.

1, т. 1 от КЗ.

Горната фактическа обстановка се доказа по безспорен начин от събраните по делото гласни и писмени доказателства:

Съдът приема с доверие свидетелските показания на двамата полицейски служители Д. и Ш., тъй като казаното от тях кореспондира в голяма степен със събраните писмени доказателства, вкл. служебно изисканите от съда, всички прочетени по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от ЗАНН. Не са налице някакви драстични и сериозни противоречия и разминавания относно информацията съдържаща се в различните доказателствени източници. Без съмнение от представените писмени доказателства се установява и собствеността на автомобила.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, в предвидената в закона форма и от процесуално легитимиран субект, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е и основателна, поради следното:

Съдът констатира, че АУАН и НП са издадени от компетентни длъжностни лица, вкл.

2

АНО е ВПД „Началник група за пътен контрол“ в РУ-Дупница, съгласно представеното удостоверение и длъжностна характеристика. АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат почти всички реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Налице е недопустимо смесване на признаците от обективна страна на няколко административни норми при даденото словесно и цифрово описание на нарушението, които визират и различни субекти на административнонаказателна отговорност – собственик на МПС и водач.

По делото е безспорно установено, че жалбоподателят не е собственик на управлявания от него автомобил, както и че не е имало сключена от собственика на автомобила – търговското дружество„БИЛЕЙ АНКЪР“ ООД, със седалище: гр. София, ул.

„Миджур“ №15, ет. 2, ап. 5, с ЕИК 131425541 или друго някое лице задължителна застраховка „ГО“ за това МПС, която да е била действаща и валидна към датата на проверката.

От друга страна, при извършената служебна проверка съдът констатира, че административнонаказващият орган е допуснал груби нарушения на материалния закон, изразяващи се в прилагане на неотносима към санкционирания субект санкционна норма – чл. 638, ал.1, т. 2 от КЗ, в която изобщо не е предвидено налагане на наказание за физически лица, а още по-малко път е предвидено да се налага наказание по вид „глоба“ и в размер на 2 000 лева. Цитираната норма гласи следното:

Чл. 638, ал. 1 КЗ - „На лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни задължението си да сключи задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, се налага: т. 2 „имуществена санкция от 2000 лв. - за юридическо лице или едноличен търговец“. Без съмнение е установено по делото от събраните доказателства, че санкционираният водач няма качеството на юридическо лице или едноличен търговец, както и че същият изобщо не е лице по смисъла на чл. 483, ал.1, т. 1 от КЗ, доколкото процесното МПС не е собственост на жалбоподателя, а на юридическото лице „БИЛЕЙ АНКЪР“ ООД, със седалище: гр. София, ул. „Миджур“ №15, ет. 2, ап. 5, с ЕИК 131425541, чиито законен представител е той. В случая дължимо е било налагането на имуществена санкция в посочения размер – 2000 лева, но по отношение само на юридическото лице собственик на МПС, а не на неговия законен представител като водач на същото.

Според задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № 3 от 3.07.2014 г. на ВАС по т. д. № 5/2013 г., ОСК на ВАС , имуществената санкция е отделен правен институт, въведен с разпоредбата на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. Съгласно текста на чл. 83, ал. 1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи, на юридически лица и еднолични търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност.

3

Имуществената санкция е изведена в специална разпоредба от Закона за административните нарушения и наказания, в самостоятелна глава четвърта ,,Административнонаказателни санкции спрямо юридически лица и еднолични търговци“, която е след глава втора ,,Административни нарушения и наказания“.

Законодателят прави ясно разграничение между глобата и имуществената санкция като правни термини и правни институти. Двата института са самостоятелно регламентирани и са въведени с различни нормативни разпоредби. Имуществената санкция не е сред административните наказания, визирани в чл. 13 от ЗАНН, които се налагат за административни нарушения, за които административнонаказателна отговорност могат да носят само физически, но не и юридически лица. Имуществената санкция е предмет на различна законова регламентация.

В случая с налагането на имуществена санкция по реда на чл. 638, ал.1, т. 2 КЗ, макар и озаглавена формално „глоба“, на физическото лице водач на МПС е допуснато нарушение, свързано с неправилно приложение на материалния закон. Видът на наказанието и неговия размер, респ. основанието от закона, съгласно което се налага в конкретния случай, следва да е съответно на субекта на административнонаказателна отговорност и след като в случая се касае за физическо лице-водач, което не е собственик, то наказанието следва да е „глоба“, но наложена по реда на чл. 638, ал. 3 от КЗ, по арг. от чл. 13 от ЗАНН и в съответствие с принципа на законоустановеност на наказанието. Нещо повече, в случая и доколкото санкционираният неправилно субект не е изобщо лице по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, на същия не следва да се налага и глобата от 250 лв. - за физическо лице, тъй като той не е собственик на МПС. Последното е и самостоятелно основание за отмяна на обжалваното НП, доколкото е изначално сгрешен субекта на твърдяното административно нарушение. В тази насока виж и Решение № 1178 от 26.10.2022 г. по к. адм. н. д. № 1651 / 2022 г. на XIV състав на Административен съд – Бургас.

Предвид горното съдът намира, че процесното наказателно постановление е издадено в нарушение на материалния закон, като е наложено неправилно по основание и размер наказание, което изобщо не е предвидено в закона и на субект, който е неправилно определен. Поради изложеното наказателното постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно и неправилно.

По разноските:

С оглед изхода на делото и отправените своевременно претенции за разноски от страните, респ. съобразно направеното от страна на АНО възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение по смисъла на чл. 63д, ал.2 от ЗАНН и с оглед събраните доказателства, съдът приема следното:

Разноски се дължат в полза на жалбоподателя, доколкото са доказани с представения договор за правна защита и съдействие, ведно с пълномощно и списък. В същото време категорично основателно е възражението за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от страна на жалбоподателя в размер надхвърлящ минималния – 600,00 4 лева, което се явява прекомерно с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото и участието на процесуален представител на жалбоподателя само в едно от проведените съдебни заседания по делото. С оглед на това и на основание чл. 63д, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН, съдът приема, че следва да осъди ОДМВР - гр. Кюстендил, представлявано от директора, да заплати в полза на А. Б. М., с адрес: с. Ж., обл.С., м."Е." №**, с ЕГН **********, сумата от 500,00 лв. /петстотин лева/ - адв. възнаграждение в минимален размер, съгласно чл. 18, ал. 2, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Въпреки, че съдът, така или иначе, не е обвързан пряко и императивно с цитираните разпоредби на Наредбата, съобразно актуалната съдебна практика на СЕС отразена в Решение от 25.01.2024 г., по дело C‑438/22, което е задължително за националните съдилища, все пак приема, че именно такова минимално по размер адвокатско възнаграждение е адекватно и справедливо с оглед материалния интерес, сложността и продължителността на делото.

Водим от горното и на основание чл. 63 и чл. 63д, ал.1 и ал. 2 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 23-0348-001293/29.01.2024 г., издадено от пол. инспектор към ОДМВР - гр. Кюстендил, РУ-Дупница, ВПД „Началник група ПК“, съгласно Удостоверение с рег. № 277-2046- Екз. № 2 от 12.02.2024 г., на Директор на ОДМВР-Кюстендил, с което на А. Б. М., с адрес: с. Ж., обл.С., м."Е." №**, с ЕГН **********, на основание чл. 53 от ЗАНН и по реда на чл. 638, ал.1, т. 2, вр. с чл. 461, т. 1 от КЗ, е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 2000.00 лв. / две хиляди лева/, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, като НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.