Решение № 3033 от 12.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3033 гр. Пловдив, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330113744 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от В. Е. Т., ЕГН **********, против „Професионален футболен клуб БОТЕВ“ ЕАД, ЕИК 201468114, с която се предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 128, т. 2 вр. 245, ал. 1 и ал. 2, чл. 224 от Кодекса на труда, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в общ размер на 8620.96 лева, представляваща сбор от следните суми: сумата от 2703.94 лева –обезщетение, дължимо поради това, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; 4196.40 лева - неплатено трудово възнаграждение за месец май 2025 г. и месец юни 2025 г.; сумата от 1720.62 лева – обезщетение за 4 дни неползван платен годишен отпуск за 2024 г. и за 10 работни дни за 2025 г., както и законната лихва за забава върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2025 г., до окончателното им изплащане.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 14.05.2026 г., поради частични откази от предявените искове, искането е да се осъди ответника да заплати на ищеца: сумата от 2433.55 лева –обезщетение, дължимо поради това, че трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ; сумата 4196.40 лева неплатено трудово възнаграждение за месец май 2025 г. и месец юни 2025 г.; сумата от 1707.68 лева – обезщетение за 4 дни неползван платен годишен отпуск за 2024 г. и за 10 работни дни за 2025 г., ведно със законната лихва за забава върху всяка от главниците от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2025 г., до окончателното им изплащане.

Ищецът твърди, че на 18.09.2012 г. сключил Трудов договор № *, с ответното дружество, със срок на изпитване от три месеца, който договор впоследствие се превърнал в окончателен, поради изтичане на срока за изпитване. Сочи, че длъжността, която заемал била „***“ и месторабота стадион „Х. Б.“, впоследствие работил поС.но и на базата на ответника в ***.

Сочи, че първоначално основното нетно месечно възнаграждение му е било 900 лева, 1 като впоследствие били подписани няколко Анекси към трудовия му договор, с които се е променял размер на получаването от него трудово възнаграждение.

Твърди още, че поради спиране на плащанията на трудовото му възнаграждение за месеците май и юни 2025 г. – за повече от два месеца, входирал Заявление с вх. № 0107/01.07.2025 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, което било прекратено със Заповед от 01.07.2025 г., на осн. чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ поради неизплащане /забавяне на трудовите възнаграждения.

Сочи, че след подписване на последното допълнително споразумение от 01.07.2024 г. към трудовия му договор, получаваното от него БТВ за м.април 2025 г. възлизало на 2703.94 лева, като към него са начислявало и ДТВ за ТСПО в размер на 285.45 лева, заплащане на дежурства в размер на 386.62 лева, начисления на пътни пари в размер на 128.87 лева, като сумите за удръжки за ДДФЛ били в размер на 233.13 лева и тези за лични осигуровки в размер на 372.61 лева. Нетното чисто трудово възнаграждение, което получил през месец април 2025 г. било в размер на 2098.20 лева. Удръжките за ДДФЛ и за лични осигуровки, ответникът ги платил за м.май и юни 2025 г.

Ищецът твърди, че е полагал труд в периода май - юни 2025г., но не е получил трудовите си възнаграждения за месец май 2025 г. в размер на 2098.20 лева и за месец юни 2025 г. – 2098.20 лева.

Сочи също, че при прекратяване на трудовото правоотношение – 01.07.2025 г., ищецът имал 4 дни неползван платен годишен отпуск за 2024 г. и 10 дни неползван платен годишен отпуск за 2025 г., за които му се дължало обезщетение в общ размер на 1720.62 лева.

Също така, при прекратяване на ТПО, на основание чл. 221, ал. 1 КТ му се дължало обезщетение в размер на БТВ за 1 месец, а именно 2703.94 лева.

Предвид изложеното, искането е да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба.

Не оспорва, че на 18.09.2012 г. между страните е сключен трудов договор със срок за три месец, след изтичането на които, се счита сключен за неопределено време, по силата на който ищецът е заемал позицията „***“. Сочи, че в това качество, ищецът е имал следните основни функции и отговорности: поливане и поддръжка на футболния терен на стадион Х.

Б. за осъществяване на нормална тренировъчна и състезателна дейност, изпълнява ремонтни дейности на базата, монтира и сглобява пана и др.

Твърди, че през м. май и юни 2025 г. ищецът не е изпълнявал трудовите си задължения и поради тази причина не му се дължи трудово възнаграждение.

На следващо място, оспорва размера на предявения иск по отношение на трудовото възнаграждение за м. май 2025 г. в размер на 2098.20 лева и за м. юни в размер на 2098.20 лева. Сочи, че през м. май и м. юни 2025 г. ищецът не е давал дежурства, а със Заповед № И04 от 18.07.2025 г. и Заповед № И-5 от 18.07.2025 г., считано от 01.06.2025 г. са отменени всички допълнителни начисления за храна и пътни, както и всякакви други добавки към работната заплата. Затова счита, че размерът на трудовото възнаграждение следва да бъде определен само на база уговореното в трудовия договор, без да се добавят каквито и да било друго начисления, като сочи, че съгласно Допълнително споразумение от 01.07.2024 г. към трудовия договор на ищеца, размерът на трудовото му възнаграждение е 1250 лева.

На следващо място, оспорва предявения иск по чл. 221, ал. 1 КТ за неспазено предизвестие по основание и размер.

Възразява и по отношение на основателността и размера на претендираното от ищеца обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Възразява, че ищецът е използвал 2 целия пропорционално полагащ му се платен годишен отпуск.

С оглед на гореизложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелства, че: ищецът е бил в трудово правоотношение с ответника, считано от 18.09.2012 г. на длъжност „***“; че трудовото правоотношение на ищеца е прекратено със Заповед от 01.07.2025 г. /виж Определение по чл. 140 ГПК от 27.10.2025 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, вкл. като ги съпостави с приетите писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото – Трудов договор от 18.09.2012 г.

/л.6/, се установява, че на 18.09.2012 г. ищецът е започнал работа по трудово правоотношение с ответника на длъжност „***“, на пълно работно време 8 часа, с основно месечно възнаграждение в размер на 900 лева, платимо до 10-то число на месеца, следващ месеца за който е дължимо и с допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж – за продължителна работа в размер на 0.6 % за вяска година трудов стаж. Договорът е сключен на основание чл. 67, ал. 1, т. 1 КТ, за срок от три месеца на изпитване, уговорен в полза и на двете страни.

Страните не спорят, че тъй като договорът не е прекратен в срока на изпитване, същият се е трансформирал в безсрочен.

По делото като писмени доказателства са приети – 8 броя Допълнителни споразумения към трудовия договор на ищеца /л.14-21/, видно от които е изменян, както размера на основното трудовото възнаграждение на ищеца, така и, че същото е уговорено, че същото е платимо до 20-то число, следващ месеца, за който е дължимо.

По делото не е спорно, а и от приетите като писмени доказателства – Заповед от 01.07.2025 г. /л.7/, се установява, че трудовото правоотношение е прекратено, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради неизплащане /забавяне на изплащането на ТДВ от Работодател, след входирано Заявление от страна служителя, считано от 01.07.2025 г.

По делото като писмени доказателства са приети – Длъжностна характеристика на длъжността ***; фиш за заплата от 22.07.2025 г.; копие от трудова книжка на ищеца;

Служебна бележка по чл. 45, ал. 1 и ал. 2, т. 4 от ЗДДФЛ към 31.12.2012 г.; Личен картон на ищеца.

По делото са приети и Заповед № И04/18.07.2025 г. и Заповед № И-05/18.07.2025 г., и двете издадени от Изп. директор на „Професионален футболен клуб Ботев“ ЕАД, с които се въвеждат корекции, със задна дата – считано от 01.06.2025 г., относно начина на структуриране и изплащане на възнагражденията в клуба.

По делото е изслушано заключение на вещото лице С. К., което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. От същото се установява, че размерът на начисленото по ведомости за заплати, но неизплатено нетно трудово възнаграждение на ищцата за периода 01.05.2025 г. – 30.06.2025 г. е в общ размер на 3574.88 лева. Вещото лице е посочило, че при положение, че към трудовото възнаграждение за месец юни 2025 г. се включат и сумите за ТСПО (клас), за изплащане на дежурства и за пътни пари, то неизплатеното трудовото възнаграждение на ищеца за периода 01.05.2025 г. – 30.06.2025 г. е в общ размер на 4196.40 лева (нетна сума). Вещото лице установява още, че начисленото, но неизплатено обезщетение по чл. 224 КТ за 14 дни неизползван платен годишен отпуск (нетна сума) е в размер на 1707.68 лева. Вещото лице е посочило още, че начисленото, но неизплатено обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ (нетна сума) е в размер на 2433.55 лева.

При така установените факти от значение за спора съдът достигна до следните правни изводи:

3

За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да установи следните правопораждащи факти, а именно: че е работил по трудово правоотношение с ответника за посочения в исковата молба, период, че същото е прекратено с посочената заповед, на посоченото основание, размера на неплатеното трудово възнаграждение за процесния период, на срока на предизвестието, на последното брутно трудово възнаграждение – база за изчисляване на обезщетение по чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ; че ищецът е полагал труд за периода, за който претендира да му се заплати трудово възнаграждение и размера на дължимото трудово възнаграждение за процесния период, колко дни неизползван годишен отпуск му е останал и за коя година и размера на обезщетенията.

В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца, обуславящи основателността на претенцията му, а именно да докаже, че е изплатил трудовите възнаграждения и обезщетения за неизползван годишен отпуск по чл. 224, ал. 1 КТ на ищеца за процесния период и обезщетението по чл. 221, ал. 1 КТ, респ. че сумите не се дължат на друго основание.

Безспорно установено по делото е, а и страните не спорят, нито че ищецът В. Т. е бил в трудово правоотношение с ответника „Професионален футболен клуб БОТЕВ“ ЕАД, считано от 18.09.2012 г., на длъжност „***“, нито, че трудовото му правоотношение е прекратено, считано от 01.07.2025 г., е прекратено, на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ – поради неизплащане /забавяне на изплащането на ТДВ от Работодател, след входирано Заявление от страна служителя.

С оглед релевираните възражения от ответника, спорът между страните се концентрира върху въпросите, дали за процесния период ищецът е изпълнявал трудовите си задължения, както и в какъв размер му се дължат трудовите възнаграждения.

От целия, събран по делото, доказателствен материал – писмени доказателства и заключение на съдебно – счетоводна експертиза, безспорно се установява, че ищецът е работил в ответното дружество по трудово правоотношение, считано от 19.09.2012 г. до 01.07.2025 г., вкл. че е полагал труд в процесния период – месец май и юни 2025 г.

Съгласно разпоредбата на чл. 128, т. 2 КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща на работника уговореното трудово възнаграждение за извършената работа, като неизпълнението на това задължение ангажира отговорността на работодателя.