Решение № 260005 от 21.01.2021, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ №

Гр.Плевен , 21.01.2021 г.

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р О

Д А

Плевенски окръжен съд ,търговско отделение , в публично съдебно заседание на единадесети януари , през две хиляди ,двадесет и първа година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕФАН ДАНЧЕВ

При секретаря ВЕЛИСЛАВА ТРИФОНОВА и в присъствието на Прокурора ................., като разгледа докладваното от Съдията Данчев т.д.№ 162

/ 2020 г. по описа на ПлОС и за да се произнесе взе предвид:

С исковата молба от В.Т.Ф. , С.Д.Б. и И.Д.Т. , ,чрез пълномощника им адв. П.К. са предявени срещу ЗК“*** „ АД , ЕИК-*** – гр.София субективно съединени искове с правно осн. чл. 432 , ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД с цена на иска за всеки от тримата ищци по 20 000 лв. ,представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди поради смъртта на Т.И.Ф. ,настъпила при ПТП на 25.02.2019г. , виновно причинено от водача на лек автомобил „БМВ 320 И „, с рег. № ***- Г.П.Р. ,който е бил застрахован при ответното дружество по застраховка „гражданска отговорност „ ,ведно законната лихва върху всяка от трите главници ,считано от 04.03.2019г. /датата на която според ищците е изтекъл срока по чл. 329,ал. 3 от КЗ във вр. с чл. 430 , ал.1 от КЗ / до окончателното им заплащане. Претендира се и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на адв.К. на осн. чл. 38, ал.1 т.2 от ЗА ,заедно с ДДС.

В с.з. на 29.10.

2020г. РС-Плевен ,пред когото е било висящо първоначално делото , е допуснал изменение на претенциите на осн. чл. 214 от ГПК ,като всяка от трите претенции е увеличена до размер на 130 000 лв./като частичен иск от 200 000лв./

Тъй като този спор съгл. Чл. 104 т. 4 от ГПК с оглед цената на иска е родово подсъден на Плевенски окръжен съд,делото при РС-Плевен е било прекратено и изпратено на ПлОС.

В исковата молба се твърди ,че на 25.02.2019г. около 22,40 ч.в гр.Плевен по улица „ *** „ при управление на лек автомобил БМВ 320 И „, с рег. № ***,водачът Г.П.Р. нарушила правилата за движение по пътищата и блъснала пешеходеца Т.И.Ф. ,след което напуснала мястото на ПТП, а вследствие на това ПТП Ф. е починал. Твърди се също така ,че за процесния лек автомобил има сключена застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите „ със застрахователна полица № BG /22/118001712688/11.06.2018г. със срок на валидност една година, считано от 12.06.2018г. до 11.06.2019г.

Ищците твърдят , че на 28.03.2019г. са предявили извънсъдебно претенциите си за изплащане на обезщетение пред ЗК“*** „АД и са представили всички документи с които разполагат ,като по претенциите им е била заведена щета № 0000-1000—61-19-7242 ,но застрахователят не е определил обезщетение в законоустановения за това срок.

Твърди се ,че В.Т.Ф. е дъщеря на починалия при това ПТП Т. Ф. ,а С.Д.Б. и И.Д.Т. са съответно негови доведени дъщеря и син ,като последните двама са отглеждани от Т. Ф. от най-ранна детска възраст и между тях отношенията са били като между баща, и съответно дъщеря и син ,независимо ,че тези близки отношения не са били оформени по съответния ред . Твърди се ,че семейството е било изключително сплотено и никога не се е разделяло , а починалия е отглеждал доведените си син и дъщеря като родни деца и никога не ги е разделял от родната си дъщеря В..Твърди се ,че ищците търпят много болки и страдания и изключително тежко приемат смъртта на баща си .Твърди се ,че те са поддържали постоянни контакти помежду си ,помагали са си постоянно при общи за семейството грижи. Със смъртта на Т. Ф. ищците са загубили моралната и физическа подкрепа от своя баща на която винаги са могли да разчитат преди това.

В даденият му срок за писмен отговор ответното дружество – ЗК “*** „ АД е подало писмен отговор.

По съществото на правния спор ответникът оспорва изцяло предявените искове както по основание ,така и по предявения размер.

Най –напред се правят възражения по допустимостта на предявените искове ,поради това ,че ищците не били спазили изискванията на чл. 380 от КЗ ,което в случая намирало израз в това ,че те не са представили с молбата си данни за банкова сметка *** да бъде преведено определеното обезщетение.Това се сочи и като порок на исковата молба на осн. чл. 127, ал. 4 от ГПК.

Счита се също така

,че не била достатъчно ясно и пълно изложена фактическата обстановка от която ищците извличат претенциите си и трябвало ответникът да предполага каква е тя на база на представените с исковата молба документи.

По същество се оспорва твърдението на ищците за съществувалата дълбока емоционална връзка на починалия с ищците ,както и това ,че смъртта му се е отразила негативно на тяхното емоционално и здравословно състояние. Позовава се на ТР № 1/ 2016г. на ОСНГТК на ВКС ,като се счита ,че не е налице такова изключение при което друго лице, извън лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г.и Постановление № 5 от 24.ХІ.1969г. на Пленума на ВКС да е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия , поради което да търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания ,които да е справедливо да бъдат обезщетени.

Оспорва се твърдението от исковата молба за наличие на виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил , като се счита че не е установено да има нарушения на правилата за движение по пътищата от страна на водача , както и се счита за недоказано ,че има причинна връзка между процесното ПТП и настъпилите неимуществени вреди .

Прави се и възражение за съпричиняване на вредите от самия пострадал , който е употребил алкохол / 1,72 промила установени в кръвта му / ,което е допринесло за неговото виновно поведение, изразяващо се евентуално в слизането му на пътното платно ,което е станало предпоставка за самото ПТП и поради това, че пешеходецът не е се движил по тротоара като по този начин е нарушил нормата на чл. 108 от ЗДвП ,която разпорежда, че пешеходците са длъжни да се движат по тротоара или банкета на пътното платно. , а когато няма тротоар ,то те следва да се движат по платното за движение ,но в посока противоположна на посоката на движение на ППС по възможност най-близо до лявата му граница .

Счита се ,че размерът на претенциите за неимуществени вреди е завишен и в противоречие с принципа на чл. 52 от ЗЗД.

Върху ищците е доказателствената тежест да установят и докажат пред съда Обстоятелствата ,които обосновават ангажирането отговорността на застрахователя, а именно :

1. механизма на осъществяване на процесното ПТП и вината на водача на лекия автомобил за неговото настъпване.

2. че има причинно - следствена връзка между описаното в исковата молба ПТП,смъртта на Т. Ф. и претърпените от ищците болки и страдания.

3.за вида ,обема ,продължителността и интензитета на търпените от всеки от ищците болки и страдания.

Ответникът следва да докаже възраженията си за наличието на обстоятелства ,които изключват или намаляват неговата отговорност обстоятелства , които твърди в писмения си отговор,в т.ч. следва да докаже възражението си за съпричиняване на вредите от пострадалия.

В конкретния случай между страните е безспорно

,че не е налице влязла в сила присъда на наказателен съд ,която да е задължителна съгласно чл. 300 от ГПК за гражданския съд за това дали е извършено деянието ,неговата противоправност и за виновността на дееца. Не е спорно между страните по делото , че образуваното във връзка с процесното ПТП досъдебно производство ЗМ № 66 / 25.02.2019г. по описа на ОД на МВР-Плевен не е приключило.

Поради това се налага изследването на въпросите дали е извършено деянието ,неговата противоправност и за виновността на дееца да се извърши в рамките на настоящото исково производство след преценка на събраните годни доказателства.

Заедно с това съдът намира ,че не е необходимо да се изчаква приключването на досъдебното производство ,тъй като в настоящото исково производство съдът ще изследва въпроса дали е осъществен деликт от водача на МПС , а не въпроса дали този деликт осъществява състава на определено престъпление по НК.

При изследване на този въпрос , съдът съобрази на първо място представеният по делото от ищците констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 11.03.2019г. , съставен от мл. автоконтрольор А.М.Й. при сектор Пътна полиция при ОД на МВР-Плевен ,който протокол е съставен на осн. чл.

125а ,ал.1 във вр. с чл. 125 ,т.1 от ЗДП във вр. с чл. 2,ал.1 т.1 от Наредба № Із-41 от 12.01.2009г. за документите и реда за съставянето им при ПТП и реда за информиране между МВР ,комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд .Този протокол представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал.1 от ГПК ,тъй като е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред и съставлява доказателство за извършените от него и пред него действия. В раздела „ обстоятелства и причини за ПТП“ на процесния протокол длъжностното лице е отразило „На 25.02.2019г.около 22,40 часа на ул.“*** „ №10 неизвестен извършител удря на пътното платно участник № 2 –пешеходец ,който пада на платното ,след което напуска мястото на ПТП. На 26.02.2019г. водача на МПС е установен. „ Констатираното в този протокол относно причините , механизма на възникване и протичане на произшествието е подкрепено от приетата от страните без възражения и оспорвания съдебна автотехническа експертиза.

Според заключението на автотехническата експертиза ,изготвена от в.л. инж.В.П. ,в конкретния случай разстоянието за спиране на лекия автомобил при допустимата за конкретния пътен участък скорост /50 км./ч./ е 33,50м. , което е по-малко от дължината на осветената зона дори при движение на къси светлини ,с оглед на което се прави извод ,че водачът на лекия автомобил е имал техническата възможност да възприеме пешеходците и да спре преди мястото на удара. Сочи се също така ,че водачът на МПС е имал и техническата възможност да предотврати удара като измени траекторията на движение на автомобила в лявата част на пътното платно. От заключителната част на това експертно заключение , където е посочено ,че при управление на автомобила водача следва да наблюдава пътното платно и другите участници в движението ,както и че следва да контролира движението на автомобила и при възникване на опасност да реагира с технически действия за предотвратяване на произшествието с органите за управление на автомобила , и по аргумент за противното ,се налага извода

,че в случая водачът на лекия автомобил Г.Р. не е изпълнила именно тези си задължения, произтичащи от ЗДвП и е допуснала процесното ПТП и в това именно се изразява нейното виновно и противоправно поведение ,което се намира в пряка причинна връзка с ПТП

. …………………кои нпорми на ЗДДП ?

Налице ли е причинна връзка между това ПТП и настъпилата впоследствие смърт на Т. Ф..

Отговорът на този въпрос се усложнява ,поради това ,че смъртта на Ф. не е настъпила веднага в деня на ПТП , а от датата на процесното ПТП – 25.02.2019г. до датата на смъртта на Т. Ф. – 11.03.2019г. е изминало немалко време , като на 26.02.2019г. Ф. е постъпил в УМБАЛ „ д-р Георги Странски Плевен , където е пролежал около две седмици , а на

11.03.2019г. в болничното заведение е настъпила смъртта му. В болничното заведение му е била поставена диагноза

„контузия на главата и тялото.Счупване на костите по основата на черепа .Счупване на дясната орбита и дясната скула. Излив на кръв в десния синус . Травматичен субарахноидален кръвоизлив . Тежка контузия на мозъка .Оток на мозъка .

Бронхопневмания. „

Сочи се в СМЕ ,че тази диагноза е била потвърдена и от извършената аутопсия на пострадвалия . Вещото лице д-р П.Л. дава заключение ,че причината за смъртта е тежката черепно-мозъчна травма с контузия на мозъка и кръвоизлив между мозъчните обвивки. Според вещото лице описанието на произшествието се потвърждава в находките на съдебно медицинското изследване на трупа / кръвонасяданията по задната повърхност на тялото в областта на таза и долните крайници предимно отдясно ,които са получени при блъскане с дясната предна част на колата /десен фар и десен калник / ; както и последвалата го черепно-мозъчна травма ,получена при падането върху твърда повърхност /тротоара/. Вещото лице е категорично в заключението си ,че смъртта е настъпила в резултат на черепномозъчната травма , причинена при падането му върху твърдата повърхност на тротоара . В т.см. според съда следва да се приеме ,че е доказана причинно следствената връзка между процесното ПТП и настъпилата , макар и по –късно смърт на Т. Ф.. Заедно с това по делото не се установиха никакви други фактори ,които да се намесват във въпросната причинно-следствена връзка и да я прекъсват .