Решение № 338 от 20.03.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 338 гр. София, 20.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Кристина Филипова

Даниела Христова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20221000502699 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 901923 от 13.06.2022г., постановено по т.д.№193/2018г. по описа на Окръжен съд- Благоевград, ГО, са отхвърлени изцяло обективно съединени искове с правно основание чл.430-432 ТЗ вр.чл.79 ЗЗД, предявени от „Райфайзенбанк“ (България) ЕАД, против А. Г. П., представляван от особен представител по реда на чл.47 ал.6 ГПК, за заплащане на следните суми: изискуема главница - в размер на 70 155.78 лева (седемдесет хиляди сто петдесет и пет лева и седемдесет и осем стотинки), просрочени главници в размер на 4 912.35 (четири хиляди деветстотин и дванадесет лева и тридесет и пет стотинки), за периода от 20.01.2018г, до 20.11.2018г. вкл., просрочени редовни лихви в размер на 4 510.25 лева (четири хиляди петстотин и десет лева и двадесет и пет стотинки), за периода от 20.01.2018г. до 20.11.2018г. вкл., начислена редовна лихва върху изискуема главница от 22.11.2018г. в размер на 27.28 лева (двадесет и седем лева и двадесет и осем стотинки), начислена за периода от 20.11.2018г. до 21.11.2018г. включително, начислени наказателни лихви в размер на 208.10 лева (двеста и осем лева и десет стотинки), начислени върху просрочени главници за периода от 20.01.2018г. до 21.11.2018г. вкл., ведно със законната лихва върху главницата, считано от завеждането на исковата молба до окончателното й плащане, като неоснователин.

1

Присъдени са разноски, като на особения представител адв. Д. С. Б.-Б., сумата в размер на 2924.40 лв., платен депозит за назначения особен представител - с платежно нареждане от 14.06.2019 г.

С решение от 16.06.2022г. е допусната поправка на ЯФГ в диспозитива на решението по реда на чл.247 ГПК като текста, че на особения представител адв. Д. С. Б.-Б., следва да се плати сумата в размер на 2924.40 лв., платен депозит за назначения особен представител - с платежно нареждане от 14.06.2019 г., да не се чете.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от ищеца по делото.

Жалбоподателят-ищец „Райфайзенбанк“ (България) ЕАД, оспорва решението изцяло. Изтъква факта, че според съда процесният Договор за кредит не отговаря на специалните изисквания на ЗКСД и съдържа недействителни клаузи. Приема, че договорът за кредит и анексът към него са нищожни, като противоречащи на ЗКСД и като такива, не обвързват страните по същите. Оспорва тези изводи, тъй като процесният договор е съставен в съответствие със императивните изисквания на чл. 19, чл. 20 и чл. 25, ал. 2 ЗКСД.

Уговорената лихва е в размер на 7% /чл. 3.1. от договора/, кредитополучателят не дължи заплащане на такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита /чл.3.3. от договора/, не са поискани и представени обезпечения от длъжника или от трети лица, при предсрочно погасяване на кредита не се дължат комисионни /чл.4.12. от договора/, което води до заключението, че същият не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност поради противоречие с императивни правила за поведение. В конкретния случай съдържанието на договора е в съответствие с нормативноустановените изисквания на чл. 143 и следващите от ЗЗП, като същият не съдържа неравноправни клаузи, водещи до нищожност. Основно задължение на заемателя според чл. 430 ТЗ е да върне заетата сума в уговорения срок. Въпреки поетите по договора задължения, кредитополучателят е спрял плащанията - не са платени дължими вноски, което се доказва безспорно от представените доказателства и приетата от Съда СЧЕ. Намира за неправилни изводите на ОС-Благоевград за наличието на недействителни клаузи в договора за кредит и по-конкретно чл.4.4, чрез капитализиране на възнаградителни лихви.

Разбирането за допустимост на капитализирането на лихвите при кредитите отпуснати по реда на ЗКСД, е широко възприето в практиката, като същото освен в правилата на участващите банки в държавно гарантираната програма за отпускане на този вид специфично кредитиране, въпросното разбиране фигурира и в общодостъпната на сайта на Министерството на образуванието и науката Пътна карта, наименувана "Стъпки за получаване на студентски кредит", която визира подробно правилата и условията за студентско кредитиране. В Стъпка седем, чл.10, ал.2 от посочените указания на МОН, е отбелязано изрично, че по време на гратисния период на кредита, съответната банка начислява лихва върху усвоената част от кредита, която се капитализира годишно. Затова моли исковете да бъдат уважени в пълен размер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна А. Г. П., представляван от особен представител по реда на 2 чл.47 ал.6 ГПК, в лицето на адв.С., оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че разпоредбите на процесния договор за студентски кредит от 28.01.2013г., както и Анекс № 1 / 23.12.2016г. се явяват неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП, в каквато насока прави изрично възражение. Ищецът основава правото си на вземане на фактически твърдения, за сключен с ответника Договор за студенстки кредит, с цел заплащане на 8 броя такси за обучение на Кредитополучателя.

Касае се за Договор за студентски кредит. Особеното при този тип кредити е, че същите съгласно чл. 7 от Закона за кредитиране на студентите и докторантите, се сключват по образец, който е изначално утвърден от Министъра на образованието и науката и Министъра на финансите. Целта на този типов образец е да фиксира какго условията за отпускане на заема, така и задължителното съдържание на самия договор, сключван между кредитиращата институция - банката и студента или докторанта / чл. 7, ал. 2 от ЗКСД/. В този смисъл страните по договора в известна степен са лишени от правото на свобода на договаряне помежду си в условията на кредитиране при санкцията по чл. 17, ал. 7 ЗКСД договорът да се окаже недействителен. Предвид тази специфика на договарянето, изразяваща се в отнапред определяне и типизиране съдържание на кредитното правоотношение, се прилага специалната уредба. На общо основание и съгласно чл. 17, ал. 5 ЗКСД по отношение на процесното твърдяно от ищеца правоотношение намират приложение разпоредбите на чл.143 - 148 ЗЗП. От своя страна, в текста на чл.143 ал.2 ЗЗП сочи, кога клаузата е неравноправна. Необходимо е методът за индексиране и промяна на цените да е описан по ясен и недвусмислен начин и кредитополучателят да е получил достатъчна и конкретна информация за това допустимо ли е и ако да - по какъв начин кредиторът може едностранно да промени цената. Подобна методика следва да се квалифицира като нищожна на основание чл.146, ал.1 ЗЗП, тъй като чрез нея икономически по-силната страна в договорното правоотношение разполага с предварително определеното от самата нея в условия право да променя едностранно условията по договора - размера на задължението на кредитополучателя за главница, лихва, такси, без методиката да е уговорена по ясен, непротиворечив и предварително известен на насрещната страна начин, като в договора не е предвидена възможност за преустановяване на договорната връзка от кредитополучателя. Необходимо е да бъде определена конкретната формула за определяне на възнаградителната лихва - методиката за изчисление на лихвата. Тя представлява съществен елемент от съдържанието на банковата сделка и като такъв изключва възможността да бъде едностранно променян от кредитодателя след сключването на договора, независимо дали лихвеният процент е фиксиран или променлив. Твърди, че клаузите на договора не са изготвени и формулирани по начин, който да е ясен, разбираем и непротиворечащ си. Така например - съгласно чл.1.1 Банката предоставя на Кредитополучателя Кредит в размер на общата сума от 56 715.95 лева, с цел заплащане на 8 броя такси за обучение на Кредитополучателя, всяка една такса в размер на 7 089.49 лева.

При сумиране на 8 броя такси, всяка една от по 7 089,49 лева обаче, се формира сбор от сумата - 56 715.92 лева, която е различна от целево одобрената по кредита и посочената като общо дължима по чл. 1.1 от Договора. На следващо място, в чл. 4.8 от Договора, на който се 3 позовава ищецът, е „уговорено“, че Кредитът ще бъде погасен на 120 (сто и двадесет) равни анюитетни месечни вноски, всяка една в размер на 814,15 лева (осемстотин и четиринадесет лева и петнадесет стотинки), дължими на 20 число от съответния месец, считано ог 20.01.2018г. При сборуване на дължимите общо 120 броя вноски всяка една от по 814,15 лв. обаче, се формира общо дължима сума от 97 698 (деветдесет и седем хиляди шестстотин деветдесет и осем лева), която сума надхвърля значително размера на разрешения и отпуснат кредит по чл. 1.1. в общ размер на 56 715.95 лв. Намира посочените текстове от договора, освен неясни, противоречащи си, са и неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП.

За кредитополучателя не е предвидена („уговорена“) възможност да се откаже от съглашението.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове, предявени от Райфайзенбанк /България/ ЕАД, с правно основание чл.79, ал. 1 ЗЗД, вр.чл.430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.

Банката твърди, че между „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, от една страна и А. Г. П. от друга страна е отпуснат кредит в размер на 56 715.95 лв., с краен срок на погасяване на кредита -20.12.2017г., съгласно чл.2.1 от Договор за студентски кредит, сключен на 28.01.2013г. Съгласно чл.1.1 от същия, кредитът е отпуснат с цел заплащане на 8 броя такси за обучение на кредитополучателя, всяка в размер на 7089.49 лева, като отпуснатия кредит е предоставен и усвоен в пълен размер. Видно от чл.3.1. е уговорена възнаградителна договорна лихва, като възнаграждение за ползването на предоставения кредит, в размер на 7 %, а с чл. 3.2. е определена и лихва за забава в размер на основния лихвен процент увеличен с 10 пункта годишно върху забавената сума (вноска или част от вноска), в случай на забава в плащането на дължими суми по кредита. Възнаградителната лихва се начислява от датата на усвояване на сумата по кредита на база 360 дни годишно за ползване на всяка сума по кредита при 30 дни в месеца и 360 дни в годината- при редовно плащане, респ. до датата на обявяване на предсрочна изискуемост, като при просрочие редовната лихва се начислява върху остатъка от непогасената главница. Съгласно чл.4.8 от договора, кредитополучателят се задължава кредитът да бъде погасен на 120 равни анюитетни месечни вноски, всяка една в размер на 814.15 (осемстотин и четиринадесет лева и петнадесет стотинки), дължими на 20-то число от съответния месец, считано от 20.01.2018 г. до 20.12.2027 г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора. На 23.12.2016г. е сключен Анекс №1 към договора за студентски кредит, като в чл.1 е променен размера на кредита от 56715.95 лв. на 64320.83 лв., а в чл.2 се запазва непроменен крайния срок за погасяване на дължимите суми по кредита - 20.12.2027г. Договорено е още кредитополучателят да ползва гратисен период, след изтичането на който ще бъде погасен на 120 равни анюитетни вноски, дължими от 20 число на съответния месец, считано от 20.01.2018г. до 20.12.2027 г., както е уговорено в чл.3 от Анекса.

4

Кредитополучателят не е извършил никакво плащане по договора за кредит и е изпаднал в забава по отношение на периодичните платежи, тъй като на датите на падежа не е заплатил дължимите месечни анюитетни вноски към банката, което е неизпълнение съгласно чл.5.1.1 от договора и анекса към него. Затова и съгласно чл.6 от договора за кредит банката има право да направи изцяло предсрочно изискуем целия ползван кредит, което права е надлежно упражнено с връчване на покана на 19.02.2019г., залепена по реда на чл.47 ГПК.