Определение № 390 от 02.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 390 гр. София, 02.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Ирина Петрова

Десислава Добрева като разгледа докладваното от Ирина Петрова Частно касационно търговско дело № 20238003900783 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба (неправилно наименувана „касационна жалба“), подадена от ищеца Национална агенция за приходите срещу Разпореждане № 246 от 13.02.2023 г. на Варненския апелативен съд по в. т. д. № 186/2022 г. за връщане на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК на подадената от тази страна касационна жалба с вх. № 131 от 09.01.2023 г. срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 329 от 16.11.2022 г.

В частната жалба се посочва, че подадената от НАП касационна жалба е била оставена без движение с разпореждане № 52 от 11.01.2023 г., като на касатора е указано, че следва да внесе държавна такса в размер на 30 лв. Във връзка с указанията била депозирана молба, с която, позовавайки се на разпоредбата на чл. 621 ТЗ във вр. с чл. 84, т. 1 ГПК, Агенцията изложила съображения в подкрепа на тезата си, че като държавно учреждение, създадено със специален закон - ЗНАП, не следва да внася държавна такса за производството по подадената касационна жалба. Сочи, че със същата молба при отхвърляне от съда на тази теза, алтернативно е поискано продължаване на срока за внасяне на дължимата за производството държавна такса, за което продължаване обаче страната не била уведомена изрично, а узнала едва с получаване на препис от разпореждането за връщане на касационната жалба.

Моли за отмяна на обжалваното разпореждане като неправилно и незаконосъобразно и връщане на делото на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по администрирането на подадената касационна жалба срещу постановеното по делото въззивно решение.

В писмен отговор Р. И. Т. - синдик на „Логис Транс“ ЕООД /н/ оспорва частната жалба като недопустима, подадена срещу необжалваем съдебен акт и при липса на представено от жалбоподателя изложение на основанията за 1 допускане на касационно обжалване. По същество, счита частната жалба за неоснователна.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:

С разпореждане № 52 от 11.01.2023 г. съдията-докладчик от Варненския апелативен съд е оставил без движение касационната жалба на НАП срещу постановеното по в. т. д. № 186/2022 г. по описа на същия съд решение № 329 от 16.11.2022 г. и е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на съобщението да приведе жалбата в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 ГПК.

В рамките на указания срок от НАП е постъпила молба с вх. № 760 от 30.01.2023 г., с която част от констатираните нередовности на касационната жалба (тези по чл. 284, ал. 3, т. 1, т. 2 ГПК) са били отстранени. Във връзка с указанието за внасяне на дължимата за производството по чл. 288 ГПК държавна такса и направеното искане по чл. 63, ал. 1 ГПК, с разпореждане № 196 от 02.02.2023 г. съдът е удължил първоначално определения с разпореждане № 52 от 11.01.2023 г. едноседмичен срок за внасяне по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30 лв. с още 7 дни.

С Разпореждане № 246 от 13.02.2023 г. на Варненски апелативен съд, предмет на настоящата частна жалба, касационната жалба на НАП е върната на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК.

Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2 вр. с чл.

274, ал. 1, т. 1 ГПК, при спазване на преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК.

Доколкото предмет на обжалване е преграждащо разпореждане, постановено от въззивен съд, в случая е налице хипотезата на чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК, а не хипотезата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Поради това, допустимостта на частната жалба не следва да бъде преценявана с оглед изискванията на чл.

274, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, в какъвто смисъл неправилно се твърди от насрещната страна по жалбата.

Разгледана по същество частната жалба е основателна. Обжалваното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено, предвид следното:

Като държавно учреждение, създадено със специален закон - ЗНАП, Агенцията е освободена от задължението за внасяне на дължимата за производството по чл. 288 ГПК държавна такса на основание чл. 84, т. 1 ГПК и това възражение на жалбоподателя е основателно.

Видно от данните по делото, предявен е иск с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ от НАП против „Логис Транс“ ЕООД /н/, „Юробанк България“ АД и Р. И. Т. - синдик на „Логис Транс“ ЕООД/н/ за установяване, че приетите вземания на ответника „Юробанк България“ АД, включени в 2 списъка на приетите вземания по чл. 685, ал. 1 ТЗ на кредиторите на „Логис транс“ ЕООД /н/ в размер на 57 430.61 лв. - главница, и лихви - 19 335.23 лв., включени в списъка с поредност по чл.722,т.1 ТЗ като обезпечени с нот.акт за учредяване на договорна ипотека и договор за особен залог върху индивидуално определени движими вещи, вписан в ЦРОЗ, не са обезпечени с посочените обезпечения. Петитумът включва и искане да се предвиди поредност за удовлетворяването им по чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ за главницата и по чл. 722, ал. 1, т. 8 и т. 9 ТЗ за лихвите, както и да се приеме за установено, че вземанията на „Юробанк България“ АД по Договор за кредит № 050130/21.02.2011 г. не са обезпечени с договор за особен залог и същото обезпечение не дава право на предпочтително удовлетворяване по чл. 722, ал.

1, т. 1 ТЗ.

Искът с правно основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ е предявен от НАП като представител на държавата в производството по несъстоятелност на първия ответник „Логис Транс“ ЕООД /н/ - чл. 10, ал. 1, т. 15 от Закона за НАП. В това производство НАП се легитимира като кредитор с приети вземания за констатирани публични задължения на дружеството в несъстоятелност. В производствата пред първата и въззивната инстанции ищецът не е внасял държавна такса, като изрично се е позовал на разпоредбата на чл. 621 ТЗ във вр. с чл. 84, т. 1 ГПК. При администриране на касационната жалба срещу въззивното решение на касатора са дадени указания за отстраняване на констатирани нередовности, вкл. и за представяне на документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса - 30 лв. Даването на тези указания е погрешно, доколкото администриращият жалбата съд не е преценил, че държавата се легитимира като кредитор с публични вземания в производството по несъстоятелност на първия ответник, а НАП е процесуален субституент на държавата и на основание чл. 84, т. 1 ГПК, с оглед препращащата разпоредба на чл. 621 ГПК, е освободена от държавна такса. Освобождаването от такси обхваща както първоинстанционното, така и производството в следващите инстанции и производството по отмяна на влезли в сила решения с такъв предмет.

Поради това, дадените указания от администриращия касационната жалба срещу въззивното решение съд за отстраняване на нередовността по чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК чрез представяне на държавна такса, са неправилни и неизпълнението им не може да обуслови връщането на редовна касационна жалба. Както се посочи, на основание разпоредбата на чл. 84, т. 1, вр. чл. 621 от ТЗ от касатора не е дължима държавна такса за разглеждане на въззивната жалба, тъй като искът по чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ е предявен от Национална агенция за приходите при условията на процесуална субституция, след като в производството по несъстоятелност на длъжника са предявени и приети публични държавни вземания. Допълнителен (но не съществен) аргумент за неоснователното изискване на внасяне на таксата е разпоредбата на чл. 694,ал.7,изр.второ ТЗ.

Само за пълнота следва да се посочи, че е неоснователно твърдението на жалбоподателя, че не е бил надлежно уведомен за продължаването на 3 срока за изпълнение на указанието за внасяне на държавна такса. По въпроса дали съдът следва да уведоми страната за продължения срок е налице константна практика на ВКС, обективирана в множество съдебни актове, съгласно която съдът няма задължение да уведомява страната, направила искане по чл. 63 ГПК, че молбата за продължаване на срока е уважена, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 63, ал. 2, изр. второ ГПК, продължаването на срока тече винаги от изтичането на първоначалния, респективно - молителят следва сам да следи за резултата от това произнасяне.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя разпореждане № 246 от 13.02.2023 г. по в. т. д. № 186/2022 г. на Варненски апелативен съд, с което е върната подадената от Национална агенция за приходите касационна жалба с вх. № 131 от 09.01.2023 г. срещу постановеното по същото дело въззивно решение № 329 от 16.11.2022 г.

Връща делото на Варненския апелативен съд за последващи процесуални действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4