Решение № 1141 от 13.08.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1141 гр. София, 13.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в закрито заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20241100901517 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.25 от Закона за търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на „ГТ И. 2000“ ЕАД чрез адв. Г. Ц. и адв. И.М. срещу отказ № 20240605181207/06.06.2024 г. на длъжностно лице по регистрация при Агенцията по вписвания да обяви годишния финансов отчет на търговеца. В жалбата се твърди към заявлението да са представени всички необходими документи като длъжностното лице е упрекнато за недадени указания да представи надлежно подписан ГФО. Застъпва теза, че длъжностното лице по регистрацията е излязло от обхвата на дължимата проверка, преценявайки законосъобразността на взетото решение за одобряване на годишния финансов отчет. Евентуално изразява несъгласие с приетото, че едноличния собственик няма право на глас поради невнесена вноска в капитала, позовавайки се и на предходно приключили регистърни процедури при зачетена воля на едноличния собственик на капитала. Съответно смята внесеният дял да валидира предходно взетите решения. Навежда довод, че законът не изисква, поради което и не дължи да посочва ЕГН нито на съставителя, нито на законния представител на законния представител на дружеството в декларацията по чл. 13 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ., подписали годишния финансов отчет.

Към жалбата е представен и отговор на Агенция по вписванията, възпроизвеждащ съображенията на длъжностното лице по регистрацията. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

По допустимостта на жалбата

Частната жалба е подадена в предвидения от закона срок и изхожда от процесуално 1 легитимирано лице.

По основателността на жалба.

За да постанови обжалвания отказ длъжностното лице по регистрацията приема, че не е законът изисква одобряване на годишния финансов отчет от едноличния собственик на капитала, но поради невнесен изцяло дял и липса на друго предвидено в учредителния акт по силата на чл. 181 ал. 1 ТЗ не е възникнало право на глас. Формулиран е извод, че отчетът не е приет от компетентния за целта орган като е прието и че представената декларация по чл. 13 ал. 4 ЗТРРЮЛНЦ не отразява ЕГН на декларатора съгласно чл. 11 от Закона за гражданската регистрация. Прието е и че ГФО не отговаря на изискванията от външна страна поради отсъствие на подпис на съставител.

Нормата на чл. 21 ЗТРРЮЛНЦ очертава дължимата проверка от длъжностното лице по регистрация като т. 2 отразява като основание за отказ предходно обявен акт. От данните по партидата на търговеца се установява, че заявения и предмет на оспореното решение отчет за 2023 г. е обявен на 22.07.2024 г. При това положение безпредметно остава обсъждането на наведените в производството доводи, относими към изрично разграничените обстоятелства по т. 4 и т. 5. и подлежащи на изследване на следващ етап от проверката. Отказът следва да бъде потвърден на различно, но самостоятелно предвидено основание.

По разноските

Специалната норма на чл. 25 ал. 6 ЗТРРЮЛНЦ овластява съда в рамките на настоящото производство да разпредели и отговорността за разноските, наложени от развитието на съдебното производство. Тази норма изрично признава разноски на страните, препращайки към утвърдените в Гражданския процесуален кодекс правила за регламентирането им. По силата на чл. 530 вр. чл. 540 ГПК нормата на чл. 26 ал. 1 ГПК следва да послужи за определяне съдържанието на понятието страна. Това качество е признато на лицата от чието име или срещу които се води делото, а нормата на чл. 2 ГПК очертава и предмета на делото – защита или съдействие на лични и имуществени права.

Настоящото производство цели защита срещу незаконосъобразно действие на овластен от закона орган – длъжностно лице по регистрацията, да осигури предписано от правилата съдействие. Това придава на длъжностното лице по регистрацията качеството на орган на охранителното производство, а не на страна в гражданскоправен спор, обуславящо прилагане на предписания от чл. 78 ГПК механизъм за разпределяне на отговорността за разноски. Нормата на чл. 78 ал. 8 ГПК предвижда основание за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което вземане обаче произтича от възникнала отговорност разноски. Ето защо искането, по което предвид правилото на чл. 81 ГПК съдът дължи да се произнесе изрично, следва да бъде оставено без уважение.

2

Мотивиран от изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ГТ И. 2000“ ЕАД чрез адв. Г. Ц. и адв. И.М. срещу отказ № № 20240605181207/06.06.2024 г.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Агенция по вписванията за присъждане на 150 лв. - възнаграждение за юрисконсулт в съдебното производство.

Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – София в едноседмичен срок от връчване на препис.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3