Решение № 683 от 28.05.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. София, 28.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

В. Д. Бойкинов

Асен Воденичаров при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20251000501475 по описа за 2025 година

САС е сезиран с въззивна жалба от наследници на ищцата О. Ш., която през време на производството пред СГС по гр.д. 14 628/16 г. е починала и на основА.е чл. 227 ГПК е била заменена от наследниците й Г. Ш. и К. Ш..

С решение по делото № 260 563/08.11.24 г. съдът е отхвърлил поддържА.те от Г. и К. Ш.и искове, предявени в условията на пасивна субективна солидарност срещу К. А.-П., А. А., К. Х., С. М., (лично и като наследничка на починалата ответничка Р.

В.), М. Р. (наследник на починалия ответник В. Р.), В. Р. и Я. П., конституиран като ЕТ РАДИКС Я. П. за обезщетяване на ищците за предстоящи да бъдат направени разходи за възстановяване на зазидан вход и опразване от складирА. отпадъци в мазе под магазин № 2, с адрес *** и пропуснати ползи с естество на неполучена наемна цена за гореописаното мазе за времето 01.12.2011 г. – 21.11.2016 г.

Жалбата е подадена в срок. Тъй като с нея се обжалва решението в цялост, въззивният състав дължи проверка за допустимостта му в цялост. При тази проверка настоящият състав установи, че производството е водено до проведеното на 22.02.24 г. открито съдебно заседание (л. 572, т. 2) при неясна искова молба, когато новият докладчик по делото, без да оставя исковата молба без движение, е констатирал нейната нередовност и е указал на наследниците на ищцата в двуседмичен срок да конкретизират вредоносните действия по време и вид, да определят в помесечен размер вредите си с естество на пропуснати ползи, а претендираното обезщетение за 1 възстановяване на предишния вид на собственото им мазе да определят по пера (видове дейности, които да остойностят), като да обосноват солидарното насочване на претенциите си към ответниците.

С молба от 20.03.24 г. (несистематично класирана на л. 642 след проведени осз на 25.04.24 г. и 10.10.24 г.) наследниците на ищцата уточняват, че ответниците (без Я. П.) като фактически владелци на притежавано от наследодателката им О. Ш. магазинно помещение с мазе (според ревандикационно решение по иск на наследодателката им, класирано на л. 12) са проявили противоправно бездействие, като не са положили грижата на добър стопА.н и са допуснали мазето към магазина да бъде затрупано с материали и входът му към магазина да се зазида от наемателя – едноличният търговец, посочен като ответник (държател на магазина по силата на договор за наем), което е в нарушение на общата забрана на чл. 45 ЗЗД да не се вреди другиму.

Подчертава се, че законовата разпоредби изрично визира и бездействието като правопораждащ елемент на фактическия състав на чл. 45 ЗЗД. Солидарността между ответниците се обосновава с разпоредбата на чл. 50 ЗЗД. За уточняване на петитума ищците се позовават на разпоредбите на чл. 45, 50, 51 и 79 ЗЗД, като размерът на пропуснатите ползи с естество на неполучена наемна цена за мазето, от достъп до което собствениците са били лишени, е в размер на 48 000 лв., а за възстановяването на предишното състояние на мазето се претендира обезщетение в размер на 50 000 лв.

На база на направеното уточнение, в осз от 10.10.24 г. (л. 682) съдът е изготвил доклад по делото, като по правилен начин е разпределил доказателствената тежест. С постановеното решение двата иска са отхвърлени като недоказА. поради липса на установени противоправност на деянието/бездействието и причинна връзка на поведението на ответниците с вредите на ищците.

Служебната проверка установи, че постановеното решение е валидно и допустимо.

Дължи се произнасяне относно правилността му според доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба.

С последната се прави анализ на деликтната отговорност, утвърждава се, че в протокола за въвод във владение е записано, че в магазина е имало вход към мазето, а чрез нотариалния акт за собственост на праводателката на първоначалната ищца се доказва собствеността над процесното мазе, което фигурира и в ревандикационното решение. Счита се, че затрупването на мазето е станало около 2006 г. и тъй като ЕТ Радикс Я. П. е бил наемател на имота през времето 1994 г. – 2009 г., то е очевидно, че той е деликвентът. През това време е направен и незаконен ремонт, чрез който е присъединен магазинът на починалата ищца към съседен магазин, без разрешение на собственика и без строителни книжа. Вредите са установени в момента на въвода и следователно са причинени през времето, в което собственичката е била лишена от владение. Съдът е игнорирал косвени доказателства, които в съвкупността си доказват деликтите. Неоснователно съдът утвърждава, че не е доказано наемно правоотношение 2 като това са факти относно които по делото не се спори. Необоснован е изводът на съда, че при недоказана противоправност и причинна връзка с вредите не дължи произнасяне относно размера на обезщетението. Съдът е допуснал и процесуални нарушения, като е отклонил поискА. от ищците оценителни експертизи. Иска се отменяне на постановеното решение и уважаване на исковете след уважаване на погрешно отклонените от СГС доказателствени искА.я.

САС е отказал събирането на заявените с въззивната жалба доказателства, приемайки, че същите няма да допринесат за изясняване на спора.

Въззиваемите оспорват жалбата и пледират за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират присъждане на разноски за въззивното производство.

Двама от ответниците не са преки активни участници в процеса. ЕТ Радикс Я. П. е призован съобразно разпоредбата на чл. 50, ал. 2 ГПК, а А. А. е призована съобразно чл. 47 ГПК и е представлявана от назначен й особен представител - адв. К..

Въззивният състав следва да се произнесе относно правилността на решението според доводите за неправилност, съдържащи се във въззивната жалба и според доказателствата, събрА. в първоинстанционното поризводство.

Въз основа твърденията на стрА.те и наличния по делото доказателствен материал, настоящият състав приема за установено следното:

В доказателствена тежест на ищците е да установят елементите от фактическия състав на деликтното поведение.

По делото няма доказателства относно качеството на въззиваемия ЕТ Радикс Я. П. на наемател на имота (на л. 100 е представен договор за наем от 01.09.93 г., видно от който наемател е друго юридическо лице). От представения договор за наем е видно, че двете магазинни помещения са били съединени и наемател е било Вива ООД.

СъдържА.ето на представения наемен договор не установява наемодателите (частично съвпадащи с лицата, срещу които О. Ш. е водила иск по чл. 108 ЗС) да са отдали под наем ведно с договорените две магазинни помещения и мазе под същите. На това основА.е и поради липса на друга обосновка извън твърдението за държане от едноличния търговец на имота като наемател и отсъствието на подкрепящи доказателства, остава недоказано твърдението, че именно ЕТ Радикс Я. П. е напълнил мазето с отпадъци и е зазидал входа към него, а наемодателите (останалите въззиваеми) не са проконтролирали опазването на отдаденото под наем имущество от наемателя. Доводите във въззивната жалба представляват предположения, базирА. на житейска логика, за които не са събрА. доказателства. Ищците дори не могат да конкретизират момента на осъществяване на деликта – в жалбата си те утвърждават, че мазето е запълнено с отпадъци и е със зазидан вход около 2006 г.

3

Според приета техническа експертиза, изготвена поради липса на достъп до процесния обект, чрез гео-радарна апаратура, от в.л. Т. (л. 481), мазето е запълнено с въглища, дърва и каменист материал, като от страната на улицата има отвор (с размери 60 см./2 м) за насипване на горивни материали. Наличието на достъп до мазето от страната на улицата, от която вещото лице утвърждава запълването му с намерените във вътрешността му материали, не може да обоснове извод, че единствено ответниците като държател/владелци на процесния магазин са могли да складират горивните материали. Неустановеният момент на осъществяване на деликтите не позволява да се заключи, че именно утвърдените като владелци/държател на имота са деликвенти. Иска се възстановяване на имота в състоянието от 1993 г., което предхожда исковия период и предполага и действия на други правни субекти, имали достъп до магазините, респ. мазето.

Недоказан е извършителят на вредоносното действие – преустройване на вътрешността на магазина чрез затваряне на входа към мазето през магазина и запълване на мазето с отпадъци както и противоправността на заявеното в исковата молба бездействие от страна на наемодателите.

Няма доказателства, че наемодателите са били дезинтересирА. относно състоянието на отдадения на Вива ООД имот (който, както беше отбелязано, не включва подлежащо под магазинните помещения мазе).

Липсва определение на съда, третиращо като безспорно наличието на наемно правоотношение със стрА. част от ответниците (някои от тях в лицето на своите праводатели) и ЕТ Радикс Я. П.. Прилагането на призовките до ЕТ Радикс Я. П. към делото на основА.е чл. 50, ал. 2 ГПК не предполага да се направи извод, че визираното в исковата молба твърдение не се оспорва, поради което доводът на ищците за безспорност относно наемното правоотношение е неоснователен.

Тъй като не се доказва елементът противоправност както на утвърденото от ищцата действие на ответника едноличен търговец, така и на заявеното бездействие на бившите владелци на магазина, следва да се приеме, че фактическият състав на разпоредбата на чл. 45 ЗЗД не е доказан.

Поради горното изводите в обжалваното решение на СГС по първия от предявените искове за обезщетяване на вреди на ищците са правилни.

Относно претенцията за пропуснати ползи със самата искова молба се утвърждава, че достъп до мазето липсва и същото е запълнено с отпадъци, което изключва вероятността от него да могат да се добиват граждански плодове (в този вид през исковия период то не би могло да бъде отдадено под наем). Това обосновава извод освен за недоказаност на иска по основА.е и по размер (с оглед изискването на ТР 3/21 г. при преценка на вреди с естество на пропуснати ползи обезщетение да се присъжда при доказана сигурност за увеличаване на патримониума на увреденото лице). На 4 собствено основА.е не е установена възможността процесното мазе да бъде ползвано по начин, различен от естеството му на принадлежност към магазинното помещение – обстоятелство, доказателствена тежест за установяването на което носи ищецът.

Тъй като настоящият състав приема, че решението на СГС е правилно и относно втората претенция, на основА.е чл. 272 ГПК се ползва от неговите мотиви.

Поради изводите за правилност на отхвърлителните диспозитиви относно обезщетяване на ищцата, заместена на основА.е чл. 227 ГПК от наследниците Г. Ш. и К. Ш., за обезщетяване на разходи за възстановяване на състоянието на мазето под магазина до състоянието, в което е било към 1993 г. и неполучени приходи – пропуснати ползи, равняващи се на наемна цена, претенциите на въззиваемите за присъждане на разноски следва да се уважат.

Поради обстоятелството, че ответникът ЕТ Радикс Я. П. е призован в производството пред СГС (л. 468, вр. справка от ТР л. 442) и САС (л. 92) по реда на чл. 50 ал. 2 ГПК, протоколното определение от осз от 22.04.26 г. за назначаване на адв М. К. за особен представител на Я. П. (поради погрешно приемане, че въззиваемият е призован по реда на чл. 47 ГПК) следва да се отмени и въззивниците да бъдат осъдени да заплатят на адв. М. К. сумата от 4340.85 € за представителство на призованата по реда на чл. 47 ГПК ответничка А. А.. Сумата не е прекомерна, тъй като адвокатът е назначен от въззивния състав и поради това е следвало да разучи обемен доказателствен материал, приобщен в първоинстанционното производство.

В полза на въззиваемия В. Р. се дължат разноски в размер на 434.50 €, на М. Р. – 434.60 €, в полза на въззиваемата К. Х. се дължат разноски в размер на 434.60 € Водим от разгърнатите съображения, САС: