Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 8 от 14.01.2025, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Административно наказателно дело 900/2024
Вид
Решение № 8
Подписан
14.01.2025
В сила
07.02.2025
Състав
Вероника Антонова Бозова

Цитирани разпоредби

  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63д · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.109, ал.1 · Закон за горите
  • чл.257, ал.1, т.2, пр.3 · Закон за горите
  • чл.62 ал.1 · Наредба № 8 от 5 август 2011 г. за сечите в горите

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№8 гр. Враца, 14.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Вероника Ант. Бозова при участието на секретаря Пламена М. Димитрова като разгледа докладваното от Вероника Ант. Бозова Административно наказателно дело № 20241420200900 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на Б. Г. П., гр. Враца, срещу Наказателно постановление (НП) №647/17.09.2024 г., издадено от директора на РДГ Берковица, с което за нарушение по чл.257, ал.1, т.2, пр.3, вр. чл.109, ал.1 от Закона за горите, вр. чл.62, ал.1 от Наредба №8/05.08.2011 г., вр. чл.9а от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии и Заповед №361/19.04.2018 г. на ИД на ИАГ, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

В жалбата се прави искане за отмяна на атакуваното НП, като се сочи, че не е извършено описаното в него нарушение.

В с.з. жалбоподателят чрез адв. С. Г. – ВрАК, поддържа жалбата и моли за отмяна на НП, излагайки съображения за допуснати процесуални нарушения в хода на административно-наказателното производство и за неправилност и незаконосъобразност на санкционния акт.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Димитров, който заявява, че жалбата е неоснователни и прави искане НП като правилно и законосъобразно, да бъде потвърдено.

Врачански районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА следното:

На 25.09.2023 г. жалбоподателят П. съставил протокол за освидетелстване на сечище №0712791 за отдел №193, подотдел К, имот №***, землище гр. Криводол, като в реквизит действително отсечено вписал общо количество 8.25 пл.м3 дървесина на площ 0.100 ха. От показанията на св. И. се установява, че въпросната дървесина е извозена в негово присъствие и представлява изкоренени дървета от основата – паднала дървесина и че в 1 имота не е извършвана сеч.

На 23.07.2024 г. св. С. С. – главен специалист – горски инспектор при ИАГ извършил проверка в землището и приел, че не е добивана дървесина и че като на 25.09.2023 г. жалбоподателят е съставил протокол за освидетелстване на сечище №0712791 за отдел №193, подотдел К, имот №***, землище гр. Криводол, като в реквизит действително отсечено е вписал общо количество 8.25 пл.м3 дървесина на площ 0.100 ха., същият е извършил нарушение по чл.257, ал.1, т.2, пр.3, вр. чл.109, ал.1 от Закона за горите, вр. чл.62, ал.1 от Наредба №8/05.08.2011 г., вр. чл.9а от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии и Заповед №361/19.04.2018 г. на ИД на ИАГ. АУАН е съставен на 23.07.2024 г., като в графа възражения жалбоподателят вписал, че не е съгласен с описаното в акта.

Въз основа на така съставения акт, при идентично словесно описание на извършеното нарушение и посочване като нарушена разпоредбата на чл.257, ал.1, т.2, пр.3, вр. чл.109, ал.1 от Закона за горите, вр. чл.62, ал.1 от Наредба №8/05.08.2011 г., вр. чл.9а от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии и Заповед №361/19.04.2018 г. на ИД на ИАГ, на жалбоподателя е наложена глоба в размер на 300 лв.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства – показанията на св. С. С. и И. И., от приложените по делото превозни билети и позволително за сеч, от протокол за освидетелстване на сечище и от другите приложени по делото материали. От показанията на св.

И. И. се установява, че в процесното землище е извършен добив на около 8 кум. м. дървесина, представляваща паднала такава, като той заявява, че е присъствал на извозването й, като заявява, че не е извършвана сеч. От показанията на св. С. С. пък се установява, че при извършена около година покъсно проверка не е установил да е имало добив на дървесина в землище материали на свой ред се установява, че на 25.09.2023 г. жалбоподателят П. съставил протокол за освидетелстване на сечище №0712791 за отдел №193, подотдел К, имот №***, землище гр. Криводол, като в реквизит „действително отсечено“ е вписал общо количество 8.25 пл.м3 дървесина на площ 0.100 ха. Съдът се отнесе с доверие към коментираната доказателствена съвкупност. Кредитира и необсъдените по-горе, но приложени по делото доказателства, като счита, че същите не са противоречие по отношение на релевантните по делото факти.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от ПРАВНА СТРАНА следното:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима.

Разглеждайки я по същество, съдът намира следното:

АУАН е съставен при спазване на предвидена в чл.40 и чл.43 ЗАНН процедура. И АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като в тях достатъчно подробно са описани обстоятелствата, при които е възприето, че е извършено нарушение и начина на констатиране на същото. АУАН и НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН. Съдът обаче установи, че в хода на административно-наказателното производство са допуснати съществени нарушения, обуславящи отмяна на санкционния акт, а именно:

Видно е, че като нарушена е посочена разпоредбата на чл.257, ал.1, т.2, пр.3, вр. чл.109, ал.1 от Закона за горите, вр. чл.62, ал.1 от Наредба №8/05.08.2011 г., вр. чл.9а от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрол и опазване 2 на горските територии и Заповед №361/19.04.2018 г. на ИД на ИАГ. Съгласно чл.257, ал.1, т.2, пр.3 ЗГ лице, упражняващо лесовъдска практика, което издаде документ в нарушение на този закон или на подзаконовите актове по прилагането му се наказва с глоба. Тази разпоредба е бланкетна и това създава задължение за наказващия орган да посочи кои разпоредби от този закон или от подзаконовите актове по прилагането му са нарушени и кои съответно са тези подзаконови актове. Като такива са посочени разпоредбите на чл.109 ал.1 ЗГ и чл.62 ал.1 от Наредба 8/2011 г. за сечите в горите, които регламентират в какъв срок се съставя протокола за освидетелстване на сечището. Няма нарушение и на чл.9а от Наредба №1/2012 г. за контрола и опазване на горските територии, тъй като същата норма предвижда, че лицата, издаващи или попълващи документи по ЗГ или подзаконовата нормативна уредба са длъжни да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. Издаденият протокол за освидетелстване на сечище от 25.09.2023 година е такъв образец и е попълнен съобразно посочената заповед №361/2018 година на изп. директор на ИАГ. При това проверката на санкционния акт показва, че липсва посочване на нарушена норма, под която да може да се субсумира описаното в АУАН и НП фактическо обвинение. А това е съществено нарушение на процесуалните правила, обуславящо на самостоятелно основание отмяната на санкционния акт.

При горните изводи, съдът прие, че жалбата е основателна, а атакуваното НП е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да се отмени.

Разглеждането на обективната и субективна съставомерност на нарушението е ненужно да бъде обсъждана. Но за пълнота на съдебния контрол следва да се посочи, че при липсата на процесуално нарушение, описаното в АУАН и НП би се явило и обективно и субективно съставомерно.

При този изход на делото искането на жалбоподателя за присъждане на направените входа на производството разноски за адвокатска защита се явява основателно. Ето защо РДГ Берковица следва да бъде осъдено да заплати на жалбоподателя П. сумата от 400 лв, представляваща направени разноски за адвокатска защита.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление №647/17.09.2024 г., издадено от директора на РДГ Берковица, с което за нарушение по чл.257, ал.1, т.2, пр.3, вр. чл.109, ал.1 от Закона за горите, вр. чл.62, ал.1 от Наредба №8/05.08.2011 г., вр. чл.9а от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрол и опазване на горските територии и Заповед №361/19.04.2018 г. На ИД на ИАГ, на Б. Г. П., гр. Враца, е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв.

ОСЪЖДА РДГ Берковица ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.63д ЗАНН на Б. Г. П., ЕГН:**********, сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени в хода на производството разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – гр. Враца в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

3

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________ 4