Решение № 254 от 06.03.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 254 гр. София, 06.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златина Рубиева

Членове:

Иванка Иванова

Петя Алексиева при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20231000502700 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 4175 от 25.07.2023 г., постановено по гр. д. № 4059/2022 г. по описа на СГС, I ГО, 11 състав, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ е осъдена да заплати на Х. К. Х., на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ, сумата от 18 000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл.321, ал.3, т.1 вр. ал.1 НК и чл.143, ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.20, ал.3, т.1 НК, за което е оправдан с присъда № 12 от 22.03.2018 г. на СНС, V състав, потвърдена с присъда № 2 от 06.03.2020 г., постановена по ВНОХД № 108/2019 г. по описа на АСНС и решение № 109 от 07.06.2021 г. по КНД № 323/201 г. по описа на ВКС, както и сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение в досъдебното производство и съдебната фаза, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 19.04.2022 г., до окончателното изплащане, като искът за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над 18 000 лв. до 50 000 лв., както и е отхвърлен искът за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди за разликата над 3 000 лв. до 3 500 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 795, 05 лв. – разноски по делото.

Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен предявеният иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, е постъпила въззивна жалба от ищеца Х. К. Х.. Излага съображения, че решението в обжалваната част е неправилно и несправедливо. Счита, че 1 размерът на определеното от съда обезщетение да неимуществени вреди е занижен. Решаващият съд не е оценил в достатъчна степен претърпените от него неимуществени вреди – притеснения, страх и безпокойство, свързани с повдигнатото му обвинение за тежко престъпление, преживените от него негативни емоции – срам, загуба на достойнство, чест и добро име в обществото, сринат авторитет пред семейството и близкото му обкръжение.

Счита, че размерът на определеното обезщетение за неимуществени вреди не съответства на повдигнатото му обвинение за деяние, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 5 до 15 години. Това не е оценено в нужната степен от решаващия съд. Негативни последици има и определената спрямо него мярка за неотклонение – „парична гаранция“. Не е оценено обстоятелството, че с повдигнатото обвинение е преграден пътят му за професионална активност в най-добрия период за развитие. Счита, че определеното от съда обезщетение репарира само част от претърпените неимуществени вреди. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, като уважи изцяло предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ответника ПРОКУРАТУРА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ.

Постъпила е въззивна жалба от ответника срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск. Макар правилно решаващият съд да е приел, че ищецът не е доказа претърпените неимуществени вреди, неправилно е присъдил обезщетение за обикновени неимуществени вреди. С оглед вида, характера и интензитета, конкретните обстоятелства счита, че определеното обезщетение е в несправедлив размер.

Ищецът не е ангажирал доказателства относно претърпените от него неимуществени вреди. В исковата молба са заявени множество неимуществени вреди, които са останали недоказани. Поддържа, че определеното обезщетение многократно надвишава дължимия размер, като не е съобразен установеният в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. Счита, че свидетелските показания, ангажирани по делото, са общи и се отнасят за обстоятелства, които не са заявени в исковата молба, поради което неправилно са кредититрани от решаващия съд. Трудовата заетост на ищеца не е доказана по делото. Ищецът е бил задържан под стража за 10 дни. Макар правилно решаващият съд да е приел, че заявените от ищеца неимуществени вреди са останали недоказани, неправилно е достигнал до извода, че от събраните по делото доказателства е установено, че ищецът е претърпял по – голяма част от претендираните неимуществени вреди. Поддържа, че е необоснован изводът на решаващия съд, че от показанията на свидетелите се установява влошаване на здравословното състояние на ищеца – повишаване на кръвното налягане, безсъние, паник атаки, без по делото да са ангажирани демуциниски документи, въз основа на които да се установи пряка причинно – следствена връзка с воденото наказателно производство. Не е налице и неразумна продължителност на наказателното производство, както и не е предявен иск с правно основание чл.2б ЗОДОВ. Счита, че присъденото обезщетение за имуществени веди не отчита обема на адвокатската защита в досъдебната фаза. Ищецът е представляван в досъдебното производство от друг адвокат. Едва през м.06.2016 г. ищецът е привлякъл друг адвокат по 2 делото. Счита, че следва да се определят минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли съда да отмени решението в обжалваната част, евентуално – да намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в справедлив размер, както и да намали размера на имуществените вреди на 1 500 лв.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

СГС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Ищецът твърди, че е бил обвинен в извършването на две тежки умишлени престъпления против личността и против реда и общественото спокойствие – чл321, ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.1, пр.1 НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 5 до 15 години. И чл.143, ал.2 вр. ал.1 вр. с чл.20, ал.3 и ал.1 НК, за което е предвидено наказание „лишаване от свобода“ от 3 до 10 години.

Първоначално в досъдебното производство делото е водено под № 69/2013 г. по описа на ОД МВР - Ямбол, а в последствие под № 343-92/2015 г. по описа на ТС БОП-Сливен, Ямбол и пр. пр. № 99/2013 г. по описа на С. На 22.09.2014 г. по инициатива на наблюдаващия прокурор е задържан за срок от 24 часа по реда на чл.72 ЗМВР, както и са били извършени множество претърсвания и изземвания от стопанисвани или управлявани от ищеца търговски обекти, включително и в дома му. В същия ден му било повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.1 вр. ал.1, пр.1 НК, както и е бил задържан за нови 72 часа. За довеждането му пред компетентния съд.

На 25.09.2014 г. но НЧД № 1188/2014 г. по описа на 16 състав, както и на 02.10.2014 г. по ВНЧХД № 183/2014 г. по описа на АСС е взета на ищеца мярка за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 10 000 лв. В продължение на 10 дни е бил задържан под стража без да са налице основания за това. На 03.09.2015 г. е направено ново привличане на като обвиняем, с което обвинението е било конкретизирано и разширено, като мярката за неотклонение е била потвърдена. На 02.06.2016 г. на ищеца било повдигнато ново обвинение, като е бил защитаван от нов упълномощен от него адвокат. На 07.11.2016 г. обвинителният акт е бил внесен в съда и е образувано НОХД № 3063/2016 г. по опис на СпНС, НО. Призовани са 39 свидетели, както и допълнително допуснати в хода на процеса. В първоинстанционното производство ищецът е бил представляван от адвокат.

Пред СпНС са били проведени 18 съдебни заседания, на които ищецът е взел участие. СП му повдигнала 14 обвинения за изключително тежки умишлени престъпления, за които се предвижва наказание „лишаване от свобода“ от 5 до 15 години. С присъда № 12 от 22.03.2018 г. е оправдан по повдигнатите обвинения и е отменена наложената му мярка за неотклонение. По протест от наблюдаващия прокурор е образувано ВНОХД № 108/2019 г., по което са били проведени 6 открити съдебни заседания, на които ищецът е присъствал.

С присъда № 2 от 06.03.2020 г. е потвърдена първоинстанционната оправдателна присъда. По протест на прокурора е образувано КНОХД № 323/2021 г. След проведено едно съдебно заседание е постановено решение № 109 от 07.06.2021 г., с което окончателно е оправдан по повдигнатите му 3 обвинения. Воденото наказателно производство е станало достояние на семейството му, както и на бизнес партньорите му, на съседите му.

Извършеното претърсване от значителен брой полицейски служители, някои от които маскирани, направило впечатление на неговите съседи, както на стопанисваните от него офиси, така и на дома му и на бизнес партньорите му.

Твърди, че е оказа пълно съдействие за изясняване на случая, предоставил документация, съдействал за установяване на лица, факти и събития. От повдигане на обвинението на 22.09.2014 г. до постановяване на оправдателната присъда на 07.06.2021 г. са изминали 6 г., 8 м. и 15 дни, през което време е търпял несгоди и ограничения, свързани с неправомерно повдигнатото му обвинение от ответника. В нито един момент не е станал причина за отлагане на делото понастоящем ищецът помагал в бизнеса на съпругата му, като бил ангажиран на длъжност „офис мениджър“ в един от офиси. Изградил образа си на способен, трудолюбив, коректен и честен човек, който изпълнява съвестно и отговорно трудовите и родителските си задължения. Повдигнатото му обвинение се е отразило изключително негативно на психиката му, на здравословното му състояние. Ищецът е нямал криминални регистрации, срещу него не са се водили наказателни производства и не е бил осъждан по НК. Воденото наказателно производство е оставило траен негативен отпечатък върху физическото и психическото му здраве. Авторитетът и доброто им, с които се ползвал в обществото и сред близките му, се сринал Прекъснал отношенията си с част от обкръжението му до приключване на наказателното производство. Последното му създало емоционални, психически и психологически терзания. Действията на ответника са му причинили изключително негативно преживяване, изразяващо се в душевно страдание, неудобство, безпокойство, срам от близки и колеги, познати и семейството. От жизнен и радващ се на човека живот, ищецът станал напрегнат, отчаян, нервен, започнал да избягва публични изяви, отношението на познатите му към него се променило, някои започнали да го избягват, други о гледали с недоверие, настъпило сериозно отчуждение и разрив в отношенията му колегите му. Чувствал се опетнен и омерзен, дискредитиран в очите на близките му. В резултат то воденото срещу него наказателно производство значително се влошило здравословното му състояние. При постъпването му в следствения арест е имал бъбречна криза, която прекарал изключително болезнено в условията на арест и при липсата на адекватни медицински грижи. Повишило се кръвното му налягане, имал главоболие, замайване и дискомфорт, продължително безсъние, изпадане във внезапни депресивни състояния, които преди обвинението не са наблюдавани. Психическият срив на ищеца след действията на държавното обвинение се изразявал и в неочаквани паник атаки и внезапно изтръпване на крайниците, съпроводени с тежест в гърдите и ускорен пулс – животозастрашаващи симптоми. Претърпял и имуществени вреди 3 500 лв., - разноски за процесуално представителство по ДП № 68/2013 г. по описа на ОД на МВР Ямбол и по НОХД № 3063/2016 г. на СпНС. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата от 3 500 лв. – обезщетение за имуществени вреди, както и сумата от 50 000 лв. – обезщетение за причинени неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху сумите, считано от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане. Претендира сторените по делото 4 разноски.