Решение № 15 от 15.03.2022, Районен съд - Царево

РЕШЕНИЕ

№ 15 гр. Царево, 15.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЦАРЕВО, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минчо Т. Танев при участието на секретаря Петранка Ян. Бъкларова като разгледа докладваното от Минчо Т. Танев Гражданско дело № 202121**00161 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от “**” АД, вписана в Агенцията по вписванията под ЕИК **, със седалище и адрес на управление: **, представлявана от В.М.С. и Ю.Б.Г.- Изпълнителни директори чрез пълномощника си ХР. КР. Д., упълномощена с пълномощно peг. №№ **, **, **, акт *** г. на нотариус М.Ш. с pег. № ** в регистъра на НК Съдебен адрес: **, e-mail: *** **, срещу „**“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: **, представлявано от Н.Л. М. А., *** г. като взискател по изп. дело № ** г. по описа на ЧСИ Т.Д., peг. № ** на КЧСИ, КР.

Г. Г., ЕГН **********, с адрес: **, като длъжник по изп. дело № ** г, по описа на ЧСИ Т.Д. и Н. ЯНЧ. Г., ЕГН **********, с адрес: **, като купувач по изп. дело № ** г. по описа на ЧСИ Т.Д., с която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за установено между страните, на основание чл. 496, ал 3 от ГПК, че извършената по изп. дело № ** г. по описа на ЧСИ Т.Д. продажба на следния недвижим имот: 1/12 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор **, целият с площ от ** кв.м. находящ се в местността „**“, гр. Приморско, обл. Бургас е недействителна поради допуснато нарушение на чл. 490 от ГПК и невнасяне на цената за имота. Да присъди на 1 ищеца направените разноски.

В исковата молба са изложени твърдения, че банката- ищец на 21.03.2006 г. е сключила Договор за кредит, за покупка на недвижим имот с КР. Г. Г. като кредитополучател и Н. ЯНЧ. Г. като съдлъжник, (съпруга на кредитополучателя, която отговаря за задълженията по кредита на основание чл. 25, ал. 2 от СК) за сумата от 180 000 евро, със срок на издължаване 300 месеца. Твърди се, че кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ 1/6 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор **, целият с площ от ** кв.м. находящ се в местността „**“, гр. Приморско, обл. Бургас, собственост на ипотекарните длъжници КР. Г. Г. и Н. ЯНЧ. Г..

Според ищеца, поради неизпълнение на задълженията за заплащане на дължимите вноски по кредита, ** АД е обявила кредита за предсрочно изискуем и е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 417, т. 2 от ГПК срещу кредитополучателя, като в тази връзка, на 31.05.2014 г. Районен съд Бургас е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които е било образувано изп. дело № ** г. по описа на ЧСИ С.Н., peг. № 805 на КЧСИ, с район на действие ОС- Бургас. Сочи се, че ипотекираният в полза на „**“ АД имот, собственост на длъжниците КР. Г. Г. и Н. ЯНЧ. Г., е реализиран на публична продан, проведена на 28.08.2020 г. по изп. дело № ** г. по описа на ЧСИ С.Н.. Според ищеца, междувременно за събиране на вземанията на взискателя „**“ ЕООД срещу длъжника КР. Г. Г. е било образувано изп. дело № ** г. по описа на ЧСИ Т.Д., peг. № ** на КЧСИ, с район на действие ОС- Бургас, което изпълнителното дело е образувано след извършената по изп. дело № ** г. по описа на ЧСИ С.Н. публична продан на ипотекирания имот. Според ищеца, след получаване на обявлението за насрочената публична продан от „**“ АД е подадена молба по изп. дело № ** г. по описа на ЧСИ Т.Д., с която е направено искане да бъде отменена насрочената до 30.12.2020 г. публична продан поради допуснати грешки и непълноти при изготвяне на обявлението, а именно неизчерпателно посочване на вписаните върху имота тежести, което представлява съществено нарушение при разгласяване на продажбата. С молбата е представено и Удостоверение по чл. 456 от ГПК, издадено по изп. дело № ** г. при ЧСИ С.Н. за присъединяване на вземанията на банката по изп. дело № ** г. при ЧСИ Т.Д., образувано срещу същия длъжник КР. Г. Г.. Банката твърди, че със 2 същата молба, ищеца е направил искане в качеството си на ипотекарен кредитор и кредитор с присъединено вземане, да бъде насрочена публична продан и на останалите идеални части от описания имот- собственост на съпругата Н. ЯНЧ. Г.- която е ипотекарен длъжник по изп. дело № ** г. по описа на ЧСИ С.Н., peг. №*** при КЧСИ и следователно притежава качеството на длъжник и в образуваното при ЧСИ Т.Д. изп. дело № ** г. съобразно чл. 429, ал. 3 от ГПК. Твърди се, че въпреки направените искания от „**“ АД на 02.12.2020 г. е получено съобщение по изп. дело № ** г. на ЧСИ Т.Д., че насрочената до 30.12.2020 г. публична продан е отменена, тъй като съпругът- недлъжник- Н. ЯНЧ. Г. е упражнила правото си по чл. 505 от ГПК, като е заплатила сумата от 17 342,00 лева и в нейна собственост е възложена 1/12 ид. ч. от имота. Ищецът обосновава правния си интерес от предявяване на иска по чл. 496, ал. 3 от ГПК, с необжалваемостта на постановлението за възлагане по реда на чл. 505, ал. 1 от ГПК, защото по този ред не се провежда публична продан и единственият способ за защита се явява оспорването на продажбата по исков ред. Правен интерес на „**“ АД от предявяване на иска по чл. 496, ал. 3 от ГПК. Изложени са подробни съображения за нарушения на чл. 490 от ГПК, тъй като купувачът Н. ЯНЧ. Г., на която е възложен имотът по чл. 505 от ГПК, е длъжник по изп. дело № ** г. при ЧСИ С.Н., което е присъединено на основание чл. 456 от ГПК към изп. дело № ** г. при ЧСИ Т.Д.. Сочи се, че в издаденото удостоверение за присъединяване изрично е посочено, че имотът е собственост и на двамата длъжници- КР. Г. Г. и Н. ЯНЧ. Г. и изпълнението по изп. дело № ** г. при ЧСИ С.Н. е насочено срещу 1/6 ид.ч. от Поземлен имот с идентификатор **.

Изпълнението по изп. дело № ** г. при ЧСИ Т.Д. е насочено единствено срещу 1/12 ид.ч. от имота, но по силата на чл. 32, ал. 2 от СК този имот е придобит в режим на СИО за задоволяване на семейни нужди, предоставен е като обезпечение по сключен договор за кредит и в настоящия случай не намира приложение разпоредбата на чл. 505, ал. 1 от ГПК, тъй като съпругата Н. ЯНЧ. Г. безспорно е длъжник на „**“ АД, която е присъединен по право взискател по изп. дело № 408/2020 г. като ипотекарен кредитор, както и кредитор с присъединено вземане въз основа на удостоверение по чл. 456 от ГПК. Счита се, че не е внесена и определената цена съгласно изискванията на чл. 505, ал. 1 от ГПК, а именно равностойността на дела на съпруга, тъй като в случая, равностойността на дела на съпруга от цената на имота е в размер на 3

21 677,50 лева, докато съпругата е внесла 80 % от нейния размер, а именно 17 342,00 лева.

Ответникът Н. ЯНЧ. Г. е оспорила исковата молба като недопустима, тъй като няма данни постановлението за възлагане да е влязло в сила.

Изложено е становище, че Н. ЯНЧ. Г. не е длъжник на банката.

Ответникът „**“ ЕООД е оспорил исковата молба като недопустима, тъй като няма данни постановлението за възлагане да е влязло в сила.

Алтернативно счита предявеният иск за неоснователен.

В съдебно заседание ищцовото дружество “**” ЕАД не се представлява. Депозира молба чрез пълномощника си, в която се изразява становище по съществото на спора, претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание ответното дружество “**” ЕООД не се представлява.

В съдебно заседание ответника Д. Г. не се явява и не се представлява.

В съдебно заседание ответникът Н. ЯНЧ. Г. не се явява. Чрез упълномощен представител, пледира за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 и чл. 235 от ГПК поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното:

От представените по делото доказателства се установява, че на 21.03.2006 г. банката ищец, е сключила Договор за кредит, за покупка на недвижим имот с КР. Г. Г. като кредитополучател и Н. ЯНЧ. Г. като съдлъжник, (съпруга на кредитополучателя, която отговаря за задълженията по кредита на основание чл. 25, ал. 2 от СК) за сумата от 180 000,00 евро, със срок на издължаване 300 месеца, като кредитът е бил обезпечен с договорна ипотека върху недвижим имот, представляващ 1/6 ид. ч. от Поземлен имот с идентификатор **, целият с площ от ** кв.м. находящ се в местността „**“, гр. Приморско, обл. Бургас, собственост на ипотекарните длъжници КР. Г. Г. и Н. ЯНЧ. Г..

В полза на банката, на 31.05.2014 г. Районен съд Бургас е издал заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, въз основа на които е било 4 образувано изп. дело № ** г. по описа на ЧСИ С.Н., peг. № 805 на КЧСИ, с район на действие ОС- Бургас. По делото е представено удостоверение от ЧСИ С.Н., видно от което длъжникът КР. Г. Г., има задължение към взискателя “**” АД в размер на 873661,88 лв. Банката- взискател е ипотекарен кредитор, тъй като вземането е обезпечено с договорна ипотека по отношение на 1/6 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор **, находящ се в гр. Приморско, собственост на ипотекарните длъжници КР. Г. Г. и Н. ЯНЧ. Г..

Представено е обявление за разгласяване на публична продан по реда на чл. 483 от ГПК на ЧСИ Т. Д. по изп. дело № ** г. на следния недвижим имот: 1/12 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор **, находящ се в гр.

Приморско, собственост на КР. Г. Г., с начална цена 17342,00 лв. със срок на проданта от 27.11.2020 г. до 29.12.2020 г. На 20.11.2020 г. до ипотекарния кредитор “**” АД е изпратено съобщение от ЧСИ Т.Д. за така насрочената публична продан. На 26.11.2020 г. е изпратено съобщение до банката от съдебния изпълнител, че съпругът- недлъжник е упражнила правото си по чл.

505, ал. 1 ГПК и е внесла на 25.11.2020 г. по сметка на съдебния изпълнител сумата от 17342,00 лв. представляваща стойността на дела на съпруганедлъжник. На 26.11.2020 г. съдебният изпълнител е издал постановление за възлагане на 1/12 ид. част от поземлен имот с идентификатор **, находящ се в гр. Приморско на Н. ЯНЧ. Г., като след възлагането съпругът- недлъжник, става собственик на 1/6 ид.ч. от недвижимия имот.

При така установените факти, съдът формира следните правни изводи:

По допустимостта на производството:

Нормата на чл. 496, ал. 2 от ГПК /Доп. ДВ, бр.49 от 2012 г./ постановява, че вещноправните последици на възлагането се проявяват от деня, в който влезе в сила постановлението. Влязлото в сила постановление прехвърля върху купувача от проданта правата, които длъжникът е имал върху продадения имот към момента на възбраната. По отношение на момента, в който се проявяват вещноправните последици на възлагането, нормата на чл. 496, ал. 2 от ГПК, се различава от тази на чл. 384, ал. 2 от ГПК /отм./, според която от деня на постановлението за възлагането купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота.

Няма спор в доктрината и в съдебната практика, че публичната продан не е договор за продажба по своето естество, а изпълнителен способ, 5 производство, което завършва с едностранен властнически акт на съдебния изпълнител и за нея се прилагат специалните правила на изпълнителния процес. След влизане в сила на постановлението за възлагане проданта се стабилизира и може да бъде атакувана само по исков ред и на ограничени основания, предвидени в чл. 496, ал. 3 от ГПК. Ал. 3 на разпоредбата на чл.

496 от ГПК, която е идентична с ал. 3 на чл. 384 от ГПК /отм./ следва да се тълкува систематично с ал. 2- стабилизирането на проданта се свързва с момента, в който настъпват вещноправните последици на постановлението за възлагане- от момента на влизането му в сила, т.е. след изтичане срока на обжалването му /при необжалване/, съответно след потвърждаването му с решение на окръжния съд. След този момент, правата на купувача при проданта укрепват и е допустимо проданта да бъде атакувана само по исков ред на изчерпателно посочените в чл. 496, ал. 3 от ГПК основания. Едва с влизането в сила на възлагателното постановление, се погасява възможността публичната продан да бъде отменена от съда по реда на раздел I, глава XXXIX, чл. 435, ал. 3 от ГПК. С Решение № 120/ 04.10.2021 по дело № 3521/ 2019 на ВКС, ГК, IV г.о. е даден отговор на въпроса, че влязлото в сила влязлото в сила решение, с което е отхвърлена жалба по чл. 435, ал. 3 от ГПК срещу постановлението за възлагане, не е пречка за допустимостта на иска за недействителност на публичната продан по чл. 496, ал. 3 от ГПК. Изискването „ако възлагането не бъде обжалвано“, следва да се тълкува систематично с ал. 2 на чл. 496, ал. 3 от ГПК - в смисъл, че законът допуска възможността действителността на публичната продан да се оспори по исков ред на двете основания- поради нарушение на чл. 490 ГПК и при невнасяне на цената, след като постановлението за възлагане е влязло в сила.