Определение № 428 от 14.08.2025, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Ловеч, 14.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, III СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИВАН ИВАНОВ при участието на секретаря ЦВЕТОМИРА БАЕВА в присъствието на прокурора ТАНЯ ПИРОНКОВА като разгледа докладваното от ИВАН ИВАНОВ Частно наказателно дело № 20254300200366 по описа за 2025 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от С. В. И., в която сочи, че изтърпява наказание в ЗО „Велико Търново“. Моли съда да бъде условно предсрочно освободен.

В съдебно заседание упълномощеният от Началника на Затвора – Ловеч, Инспектор режимна дейност Д.С., в съдебно заседание изразява становище, че не следва да бъде уважена молбата на лишения от свобода И., с оглед изложените доводи от Началника на Затвора - Ловеч.

Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч, прокурор Т. П. счита, че не са налице доказателства за поправянето и превъзпитанието на лишения от свобода, поради което приема, че молбата на И. следва да бъде оставена без уважение.

Служебно назначеният защитник на С. В. И. – адв. А.М., поддържа молбата и моли същата да бъде уважена. Излага подробни аргументи в тази насока. Акцентира на това, че подзащитния й по време на изтърпяване на наказанието лишаване от свобода не е наказван, както и е полагал доброволен труд. Сочи, че И. е имал имотни проблеми със сестра си, но те вече са решени, има постоянен адрес на местоживеене, който не е променян и липсват данни да се е укривал.

1

Лишеният от свобода С. В. И. моли да бъде уважена молбата му за условно предсрочно освобождаване, като заявява, че в Затвора – Ловеч не му е дадена възможност да участва в различни програми. Заявява, че винаги ги е посещавал. Твърди, че има около 50 дена доброволен труд и за периода, в който е бил там началниците са били виновни и го е написал в основанията му заради които желае да е условно предсрочно освободен. Счита, че с поведението си началниците на затвора са довели до смъртта на негов близък.

Сочи също така, че майка му е болна и е с две операции. Заявява, че му е било казано, че в посещението при свиждането е можело да му дадат документи, които да ги представи като ТЕЛК. Заявява още, че няма да избяга извън граница, както и че комшиите му са от ГДБОП, а началника на РУП живее в другия вход. Твърди, че няма да избяга.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

От фактическа страна:

В момента осъденият С. В. И. изтърпява наказание „Лишаване от свобода“, наложено с Определение № 560 от 11.11.2024 г. по ЧНД № 540/2024 г. на Окръжен съд – Р, в размер на 8 месеца и 18 дни лишаване от свобода, от което наказание към днешна дата – 14.08.2025 г., е изтърпял фактически 4четири месеца и 19-деветнадесет дни; от работа – 23-двадесет и три дни, или всичко: 5-пет месеца и 12-дванадесет дни и има остатък от 3 – три месеца и 6 дни. Следователно същият към настоящия момент е изтърпял не по-малко от 1/2 от наложеното му наказание съгласно изискването на чл. 70 от НК.

От становището на Началника на Затвора – Ловеч е видно, че л.св. С. В.

И. е постъпил в затвора на 23.05.25 г., при първоначален общ режим, категория открит тип, за изтърпяване на присъда от 8 м. и 18 д. лишаване от свобода, на осн. чл. 343в, ал. 3 от НК, за управление на МПС при лишаване от правоуправление в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка. На основание на това Окръжен съд Р е заменил неизтърпяната част от наказанието "Пробация", наложено на С. В. И. за престъпление по чл. 343в, ал.

3 вр. с ал. 1 от НК с Определение № 409/09.11.2023 г. по НОХД № 1961/2023 г. по описа на Районен съд - Р, постановено по реда на глава 29 от НПК, с наказание "Лишаване от свобода" за срок от 8 /осем/ месеца и 18 /осемнадесет/ дни. Следва да влезе в сила и условна присъда в размер на 1 г. за шофиране след употреба на наркотични вещества, чийто изпитателен срок е нарушен и която в момента И. е обжалвал.

2

В становището е посочено, че рискът от рецидив е бил със средна стойност – 60 т. при постъпването. Рискът от вреди за обществото е среден.

Има пътно-транспортен характер изразяващ се в това, че след употреба на наркотични вещества по всяко време може да причини ПТП с евентуални жертви и материални щети. Засяга участници в движението, пешеходци и обществото като цяло, но най-вече него - от развитие на зависимост или нова осъдителна присъда и поредно влизане в затвора. Ескалира на фона на неблагоприятно референтно обкръжение и употреба на наркотици. Липсва му зряла и асертивна стратегия за справяне с проблемите. В условия на открит тип са отчетени опасения от уязвимост, опасения във връзка с бягство или отклонение, както и опасения свързани с въпроси на контрола и нарушение на задълженията тъй като л.св. е в затвора за първи път и е склонен да се поддава на негативни външни влияния. Все още не е трайно криминализиран, но е поел в тази посока.

Посочено е още, че в момента тече срока на първоначалния план на присъдата, който е изготвен след постъпването му в открит тип. За тримесечния период от момента на постъпването му в 30 „В.Търново" на 05.05.25г. не са настъпили никакви положителни промени в профила на нуждите, които могат да бъдат проследени отчетени, а поради краткия остатък от наказанието, психологическите особености на л.св. и ниската мотивация за промяна, възможностите за извършване на по-задълбочени и ефективни корекционни въздействия са силно ограничени. Л.св. И. като цяло не проявява особен интерес към тях и разчита на малкия остатък от наказанието си за да бъде условно предсрочно освободен. Не е за пренебрегване и факта, че очаква да търпи условна присъда, която все още не е влязла в сила и правният му статус към момента е неопределен. По време на индивидуалните разговори с него, л.св. е мнителен, дистанциран и емоционално напрегнат. Според диференцираното психологическо заключение от Затвора Ловеч, в изказа си л.св. И. е многословен, обстоятелствен, с излишна пунктуалност и въпреки това с ниска информативност. Крайно сензитивен е към опитите да му се опонира и в такива ситуации ясно проличава ниският праг на фрустрация, който притежава. Обидчив е, лесно се засяга и трудно преживява моментите на неудовлетвореност. Това е и основната причина за проявата на кверулантните наклонности, които притежава и които счита за едно от „найценните" си качества. Мисловния процес тече с леко ускорен темп, смислово и 3 логически несвързан, подчинен на своето собствено разбиране. Наблюдават се свръх ценени мисли и убеждения за значимостта и неповторимостта на собствената си личност. По отношение на паметовите му функции може да се каже, че в голяма степен са запазени, но се наблюдават известни несъответствия в хронологичната им подредба. Вниманието е фиксирано основно върху собствените му мисли и преживявания, възприятията са изкривени, но все пак може да се каже, че е ориентиран за време и място.

Интелектуалните способности са занижени, което по всяка вероятност се дължи на системната злоупотреба с ПАВ (марихуана и амфетамини).

За 3-те месеца, които е изтърпял до момента в ЗО „Велико Търново", не се наблюдават забележими промени в нагласите и мотивацията за законосъобразен начин на живот. По-скоро неглижира последствията от извършените правонарушения, формално декларира отговорност и самокритичност към поведението си и депозира молба за условно предсрочно освобождаване, без да се задълбочава в критериите за одобряването й и няколко дни преди придобиване формалното право за УПО. Мотивите и причините за депозирането на молбата не желае да споделя, а настоява да ги посочи в съда „писмено или лично".

Въпреки това, социалният критерий не е водещ при определяне доказателствата за поправяне според чл. 439а, ал.1 от НПК. Оценката на риска от рецидив запазва средната си стойност както постъпването 60 т. Рискът от вреди за обществото е среден, като има пътно-транспортен характер и ескалира след употреба на наркотични вещества и последващ спад на волевите задръжки.

От доказателствата е установено, че за периода на престой в общежитието, л.св. И. не е участвал в специализирани групови програми по зоните с дефицит от плана на присъдата. В индивидуални корекционни дейности участва по-скоро по задължение, без да успява да направи анализ на миналото си поведение и да поеме отговорност за постъпките си.

Демонстрира завишена самооценка, импулсивност, раздразнителност и напрегната реч. Настроението му обикновено е враждебно, породено от усещането, че е недооценен и пренебрегнат. Наблюдават се чести промени в настроението, поставянето на нереалистични цели, стремеж към доминиране 4 и необоснована взискателност. В конкретния случай, тази агресивна зареденост се проявява основно чрез кверулантното му поведение, но рискът от директна агресия е непосредствен и постоянен. Интересува се главно от облекченията на правния статус, които би могъл да получи, като изтъква пресилени аргументи в своя полза, като този че „до момента изпълнява правилата за вътрешен ред в затворническото общежитие". Това е важен, но не и достатъчен фактор за мотивацията му за промяна към законосъобразен начин на живот след освобождаването, която към момента не е на необходимото ниво и е съмнително дали би могла да се повиши особено до края на присъдата.

От постъпването си И. не е извеждан на външни работни обекти поради опасност от бягство или отклонение предвид непредвидимото му поведение.

Полага доброволен труд в рамките на общежитието, като се справя сравнително добре със задачите си, но често е склонен да претендира относно характера и тежестта на работата която му се възлага и ако не му пасва, лесно се отказва. Участва в дейности по осмисляне на свободното време, но не в достатъчна степен, за да успее това да се отрази в оценката на риска от рецидив и вреди. Тези сравнително редки прояви на активност, не могат да дадат трайна и проследима във времето тенденция към промяна в нагласите и мотивацията за законосъобразно поведение, а по-скоро потвърждават склонността му към постигане на бърз резултат с минимални усилия.

В становището Началникът на затвора още излага, че по време на престоя си в МЛС от 26.03.25 г. до настоящия момент, л.св. И. не е наказван или награждаван. Поведението му е индиферентно. Формално спазва ПВР и режимните изисквания, не създава проблеми, не е конфликтен, но същевременно не е достатъчно инициативен и не се отличава с нищо особено сред останалите лишени от свобода, за да бъде стимулиран с поощрения. Не е ползвал домашен отпуск, режимът му не е заменян с Лек и няма данни за поведението му в условия на частична свобода, където биха могли да се очакват проблеми във връзка с импулсивността и употребата на наркотични вещества. За досегашния си престой в МЛС, не е постигнал нито една от заложените цели от плана на присъдата. Все още има какво да се желае по зоните на дефицит, като отношение към правонарушението, управление на финансите, злоупотреба с наркотици и умения за мислене. Мотивацията за промяна в нагласите за 5 законосъобразен начин на живот не е на необходимото ниво. Дейностите по плана на присъдата продължават по същите цели и задачи, тъй като не е настъпила позитивна промяна в зоните с дефицит от първоначалната оценка.

В мотивираното становище Началникът на затвора дава заключение, че не са налице достатъчно убедителни данни за позитивна промяна през периода на изтърпяване на наказанието. Формално лишения от свобода спазва ПВР и режимните изисквания, няма допуснати дисциплинарни нарушения и наложени наказания, но липсват и поощрения. Има още какво да се желае, докато достигне критериите за условно предсрочно освобождаване и даде категорични доказателства за поправянето си. Рискът от рецидив е със средна стойност — 60т. и не е отбелязал спад по време на присъдата. Рискът от сериозни вреди за обществото е среден, като характерът му е от шофиране след употреба на наркотични вещества и предизвикване на ПТП с евентуални жертви и материални щети. Не се наблюдава особен интерес за изпълнение плана на присъдата. Л.св. не е участвал в специализирани програми за въздействие и корекция на поведението поради краткия си престой в общежитието. Не е участвал в достатъчна степен в културно информационни, спортни и други организирани дейности. Във връзка с гореизложеното счита, че не са налице достатъчно доказателства за поправяне на осн. чл. 439а, ал.1 от НПК, и на осн. чл. 70 от НК, изразява отрицателно становище л.св. С. В. И. да бъде условно предсрочно освободен.