Решение № 232 от 08.07.2024, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 232 гр. Стара Загора, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Христов

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Антонина Д. Динева Николова като разгледа докладваното от Румяна Ат. Танева Въззивно търговско дело № 20245501000149 по описа за 2024 година

Обжалвано е решение № 65/25.01.2024 г., постановено по гр.д. №2656/2023 г. на Районен съд - Стара Загора, с което Р. Т. А. е осъден да заплати на „П.” АД сумата 6 000 лв., представляваща главница по Договор за издаване на кредитна карта № 13РКО-А 4745/29.06.2005 г., изменен и допълнен с Анекс от 28.10.2007 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.06.2023 г. до окончателното й изплащане, сумата 2 607, 14 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по Договор за издаване на кредитна карта № 13РКО-А 4745/29.06.2005 г., изменен и допълнен с Анекс от 28.10.2007 г., за периода от 05.04.2019 г. до 22.06.2023 г. и сумата 24 лева, представляваща разноски по изпълнението на Договор за издаване на кредитна карта № 13РКО-А 4745/29.06.2005 г., изменен и допълнен с Анекс от 28.10.2007 г., както и сумата 844,29 лв., представляваща разноски по делото.

Въззивникът Р. Т. А. обжалва изцяло първоинстанционното решение, като излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на същото.

Посочва се, че са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е нарушен материалния закон. Твърди се, че не са спазени изискванията за призоваване на ответника, както и връчване на книжа, като по този начин е 1 нарушено правото му на защита. Прави искане обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да се отхвърли предявения иск въз основа направеното възражение за погасяване на претенцията на банката по давност, евентуално, ако съдът счете, че са налице неотстраними процесуални нарушения, делото да се върне за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Доказателствени искания не са направени. Претендира присъждане на разноски пред двете инстанции по реда на чл.38 ЗАдв. и Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Прави се искане да се приеме като доказателство по делото Удостоверение от ОД на МВР-Стара Загора, сектор „Български документи за Самоличност“ УРИ №123800-4307/21.12.2023 г. относно регистрираните преминавания на държавната границата на Р.България за периода 01.06.2023 г. до 30.11.2023 г. от Р. Т. А..

В законният срок е постъпил отговор на въззивната жалба от „П.” АД, в който въззиваемият оспорва изложените във въззивната жалба твърдения.

Посочва, че подадената жалба е неоснователна. Счита постановеното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено изцяло, като излага подробни съображения в тази насока. Претендира направените разноски пред въззивната инстанция.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Пред първоинстанционния съд са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание с чл.430 ТЗ, вр. с чл.240 от ЗЗД, чл.86, ал.1 ЗЗД и чл.78 ЗЗД.

Ищецът „П.” АД моли съда да осъди Р. Т. А. да заплати дължимите суми по договор за издаване на кредитна карта № 13РКО-А-4745/29.06.2005 г., а именно: 6 000 лв. - главница, 2 607, 14 лв. - законна лихва от датата на предсрочна изискуемост 05.04.2019 г. до 22.06.2023 г., и 24 лв. - начислени на 29.11.2018 г. разноски за обявяване на предсрочна изискуемост на банковия кредит, ведно със законната лихва върху главницата от 6000 лв. от датата на подаване на исковата молба в Районния съд - Стара Загора до пълното погасяване на олихвяемото вземане.

Ответникът Р. Т. А. не е представил в срок отговор на исковата молба. В 2 устните състезания поддържа, че искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, тъй като вземанията на ищеца са погасени по давност.

По делото не е спорно, че между „П.“ АД и Р. Т. А. е сключен Договор за издаване на кредитна карта № 13РКО - А -4745/29.06.2005 г., изменен и допълнен с анекс от 28.10.2007 г. С този договор на Р. Т. А. е издадена кредитна карта VISA, Класик тип ПИББЧК /заменена съгласно т. 1 от анекса от 28.10.2007 г. с револвираща международна кредитна карта с чип VISA/ и му е предоставен банков кредит - овърдрафт по картова разплащателна сметка в размер на 6000 лв., който може да се усвоява чрез използване на кредитната карта за извършване на безналични плащания на стоки и услуги и за теглене на пари в брой от терминално устройство АТМ /банкомат/ или ПОС.

Уговорена е възнаградителна лихва в размер на 1,50 % месечно, както и краен срок за погасяване на кредита – 29.06.2007 г. Съгласно чл.8 от договора и анекса от 28.10.2007 г. всички права и задължения на страните се уреждат от Общите условия на „П.“ АД за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип MASTERCARD и VISA.

Съгласно чл.36.1 от посочените Общи условия срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок, при условие че титулярят не е уведомил банката за прекратяване на договора наймалко 60 дни преди изтичане на текущия срок.

Според чл. 28, б. „а“ от Общите условия банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено предизвестие до кредитополучателя за срок, определен от банката, в случай че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора за кредитна карта и общите условия повече от пет работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.

На 12.02.2019 г., на Р. Т. А. лично връчена Покана /предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на овърдрафт по картова разплащателна сметка/.

От заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установява, че за периода от сключването на процесния договор за кредит до датата на предоставяне на счетоводна информация от ПИБ АД /29.06.2005г. - 02.11.2023г./ кредитополучателят Р. Т. А. е усвоявал суми по сметка ********** /за 2005г./ и по сметка с IBAN ***** /през периода от 3

2006г. до 2015г./. Кредитополучателят е в забава на плащанията си по сключения договор за кредитна карта от 19.12.2012г. На 19.12.2012г. е последното надвишение на разрешения кредитен лимит - овърдрафт от 6000 лв. по картовата разплащателна сметка на кредитополучателя. Сумата на това надвишение не е погасена от кредитополучателя и след тази дата по сметката му не са постъпвали погасителни вноски. Към датата на предявяване на иска не са заплатени 64 броя минимални погасителни вноски със следните падежи:

05.01.2013 г., 05.02.2013 г., 05.03.2013 г., 05.04.2013 г., 05.05.2013 г., 05.06.2013 г., 05.07.2013 г., 05.08.2013 г., 05.09.2013 г., 05.10.2013 г., 05.11.2013 г., 05.12.2013 г., 05.01.2014 г., 05.02.2014 г., 05.03.2014 г., 05.04.2014 г., 05.05.2014 г., 05.06.2014 г., 05.07.2014 г., 05.08.2014 г., 05.09.2014 г., 05.10.2014 г., 05.11.2014 г., 05.12.2014 г., 05.01.2015 г., 05.02.2015 г., 05.03.2015 г., 05.04.2015 г., 05.05.2015 г., 05.06.2015 г., 05.07.2015 г., 05.08.2015 г„ 05.09.2015 г., 05.10.2015 г., 05.11.2015 г., 05.12.2015 г., 05.01.2016 г., 05.02.2016 г., 05.03.2016 г., 05.04.2016 г., 05.05.2016 г., 05.06.2016 г„ 05.07.2016 г., 05.08.2016 г., 05.09.2016 г., 05.10.2016 г., 05.11.2016 г., 05.12.2016 г., 05.01.2017 г., 05.02.2017 г., 05.03.2017 г., 05.04.2017 г., 05.05.2017 г., 05.06.2017 г., 05.07.2017 г., 05.08.2017 г., 05.09.2017 г., 05.10.2017 г., 05.11.2017 г., 05.12.2017 г., 05.01.2018 г., 05.02.2018 г., 05.03.2018 г., 05.04.2018 г., 05.05.2018 г., 05.06.2018 г., 05.07.2018 г., 05.08.2018 г., 05.09.2018 г., 05.10.2018 г., 05.11.2018 г., 05.12.2018 г., 05.01.2019 г., 05.02.2019 г., 05.03.2019 г. и 05.04.2019 г. Размерът на непогасената главница е 6 000 лв.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съгласно чл. 430, ал. 1 от ТЗ , с договора за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Ал. 2 предвижда, че заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.

При така събраните и обсъдени по-горе доказателства, съдът приема за доказано, че между страните е сключен валиден договор за предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка по смисъла на чл. 430, ал. 1 от ТЗ , по който ищецът е изпълнил точно и в срок поетите от него задължения, като е предоставил на ответника по картовата му сметка процесната главница от 6 4

000 лв. По делото е безспорно установено, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си по договора, като е преустановил плащанията на 19.12.2012 г. Ето защо, ответникът дължи както главницата, така и визираната в чл. 6 от договора договорна лихва и лихва за забава.

Кредитът в режим на овърдрафт е автоматично възобновяем, при който едновременно с погасяването на част от кредита, банката предоставя на клиента сума до определения размер(лимит) на самия кредит, т.е.позволява се да се теглят непрекъснато средства до определен размер при изпълнението на определени условия. За разлика от стандартния банков кредит, овърдрафт кредитът е специфична форма на кредитиране, при която не е налице погасителен план с месечни погашения (вноски), а само краен срок за погасяване на усвоената главница.

С оглед изложеното и при действието на клаузата на чл.36.1 от Общите условия срокът за ползване на овърдрафта се удължава автоматично всеки път за нов едногодишен срок, при условие че титулярят не е уведомил банката за прекратяване на договора най-малко 60 дни преди изтичане на текущия срок.

По делото не са представени доказателства, че в горепосочения срок ответникът е отправил изявление до „П.” АД за отказ от продължаване действието на процесния договор, което налага извода, че същият е бил подновяван многократно при условията на чл.36.1 от Общите условия.

В съответствие с чл. 28, б. „а“ от Общите условия банката има право да обяви ползвания овърдрафт за изцяло и предсрочно изискуем след писмено предизвестие до кредитополучателя за срок, определен от банката, в случай че кредитополучателят не извърши което и да е плащане по договора за кредитна карта и общите условия повече от пет работни дни след датата, на която такова плащане е станало изискуемо.

В настоящия случай, „П.” АД е упражнила правото си да предизвика настъпването на падежа на цялото задължение, като е изпратила до ответника Покана /предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на овърдрафт по картова разплащателна сметка, която е получена на 12.02.2019 г., лично от него.

С оглед изложеното въззивният съд намира, че от представените по делото доказателства и заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява, че Р. Т. А. дължи на „П.” АД главница в размер на 6 000 лв., 5 законната лихва за периода от 05.04.2019 г. до 22.06.2023г. в размер на 2 607,14 лв. – 05.06.2019 г. и направените разноски за връчване на Покана /предизвестие за обявяване на предсрочна изискуемост на овърдрафт по картова разплащателна сметка/ в размер на 24 лв., установени с Фактура № 114750/30.11.2018 г.

Въззивният съд намира, че възражението за погасяване на вземането по давност е преклудирано, тъй като е релевирано след изтичане на срока за отговор на исковата молба, поради което не следва да бъде обсъждано.

Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

С оглед изхода на делото Р. Т. А. следва да заплати на „П.” АД юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за въззивното производство.

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 65/25.01.2024 г., постановено по гр.д.

№2656/2023 г. на Районен съд - Стара Загора.

ОСЪЖДА Р. Т. А. с ЕГН ********** от гр.Стара Загора, ул.“Стефан Стамболов“ 67, ет.2, ап.2 да заплати на „П.” АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за въззивното производство.