Решение № 26 от 26.01.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 26 гр. С., 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Въззивно гражданско дело № 20255400500629 по описа за 2025 година

Производство по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С решение № 327 от 25.11.2025г на ВКС по т. д. № 134/25г е отменено решение № 23/31.01.2024 г. по в. гр. д. № 7/2024 г. на Окръжен съд - С. в частта, с която е обезсилено решение № 344/18.08.2023 г. по гр. д. № 611/2021 г. на С.ски районен съд в частта за признаване за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че съществува вземането на „Т.Ф.С.“ АД срещу Н. С. П. по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 146/11.03.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 319/2021 г. по описа на РС – С. за сумите: 5 946,83 лв. главница; 94,40 лв. - договорна лихва за периода 01.07.2020 – 28.07.2020 г.;

110,70 лв. - договорни такси по кредита за периода 01.03.2020 г. - 28.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й заплащане, дължими по Договор за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице от 13.09.2006 г. и анекс към договора от 12.02.2008 г., върната е исковата молба в тази част и е прекратено производството, като делото е върнато на С.ски окръжен съд за ново разглеждане в отменената част от друг състав на съда.

Решението на първия въззивен съд е обезсилено в частта, с която е обезсилено решението на районния съд в отхвърлителната му част.

1

Предмет на разглеждане е въззивна жалба от Н. С. П., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. С., ул. „К.Ф.” № 6, вх. В, против решение № 344/18.08.2023 г. по гр. д. № 611/2021 г. на С.ски районен съд в частта за признаване за установено на основание чл. 422 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал.

1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че съществува вземането на „Т.Ф.С.“ АД срещу Н. С. П. по заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 146/11.03.2021 г., издадена по ч. гр. д. № 319/2021 г. по описа на РС – С. за сумите: 5 946,83 лв. - главница; 94,40 лв. - договорна лихва за периода 01.07.2020г – 28.07.2020 г.; 110,70 лв. - договорни такси по кредита за периода 01.03.2020 г. - 28.07.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.01.2021 г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й заплащане, дължими по Договор за предоставяне на кредит – Транскарт на физическо лице от 13.09.2006 г. и анекс към договора от 12.02.2008 г.

В отхвърлителната му част решението е влязло в сила като необжалвано и не е предмет на инстанционен контрол, в какъвто смисъл е и произнасянето на ВКС в обезсилващата част.

Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно и необосновано. Не споделя изводите на съда за доказаност по делото на сключен между страните договор на 13.09.2006 г за кредит в размер на 5000 лева, както и анекс към него от 12.02.2008 г. Поддържа становище, че ищецът не доказва по безспорен и категоричен начин на тази дата да е рефинансиран кредит със сума в размер на 3000 лева, като по делото се установява само, че неизвестно на коя дата, месец и година е депозирано заявление за кредитна карта Транскарт, което обаче не съдържа информация относно съществени параметри на сделката, изискуеми по закон - размер на сума и падеж, валута. Сниманият на гърба на това заявление договор от 13.09.2006 г сочи, че е предоставен револвиращ кредит в размер на 5000 лева за срок от 24 месеца, но се счита, че такова искане липсва. Приложеният анекс към договор от 12.02.2008 г доказва, че е рефинансиран кредит със сума в размер на 3 000 лева, но не са събрани доказателства какъв е този кредит, кой е неговият титуляр и по силата на какво правоотношение е реализирано това рефинансиране. Не се доказва това да е старо задължение, за да се установи дали е новирано или е относимо за друг длъжник. Липсва ясен и разбираем начин относно съществени условия на кредита, а именно - вид, размер, минимална погасителна вноска и олихвяване. За лишени от правна логика се считат и изводите на съда относно действителността на договора. В тази връзка се поддържа, че същият не съдържа данни относно краен падеж на дълга и точен размер на дължима вноска. Същевременно револвиращ кредит с кредитна карта предполага постоянно ползване на суми до определен лимит, а в случая не е ясно каква е минимално дължимата сума. Припомня се твърдението на ищеца, че клиентът дължи погасителна вноска, която е сбор от непогасено превишение над размера, дължими лихви, начислени по ценова листа и 3 % от дължимата за конкретния месец главница, както и че са 2 извършвани платежни операции след 09.09.2009 г, но поради невнасяне на минимални погасителни вноски в 4 последователни месеца, вземанията са обявени за предсрочно изискуеми и непогасеното задължение е в размер на 5 986,27 лева. Жалбоподателят обаче намира за недоказано кои са тези четири последователни месеца, каква е стойността на сумата за тях и кога е моментът на изискуемостта им, което не се установява нито от исковата молба, нито от съдържанието на договора, нито от справката за дълга. Счита, че обстоятелството, че тази вноска се формира като процент от отпуснатия кредитен лимит, не е достатъчно, за да се определи нейният размер. Това е така, тъй като по тази начин се формира само част от вноската. Останалият размер се формира чрез олихвяването й при условията на чл. 3, ал. 2 от договора. От съдържанието на чл. 4 от договора се установява, че гратисният период, за който не се начислява лихва, е до 15 - то число на месеца, следващ отчетния месец, след което върху останалия непогасен кредитен лимит за отчетния месец се начислява лихва в размер на 15, 7 % на годишна база (чл. 4, ал.1 от договора). Изразява се становище, че липсва изрична законова дефиниция на „договор за револвиращ кредит“, респ. на „договор за револвиращ заем“. Съгласно правната теория револвиращият кредит е възобновяем банков кредит в рамките на предварително уговорена кредитна линия. Следователно договорът за револвиращ заем е вид банков кредит, т.е. банкова сделка, а по силата на чл. 1, ал. 1, т. 7 ТЗ банковите сделки са абсолютни търговски сделки. Счита се, че в настоящият казус липсва договор, още по-малко такъв с характеристиките на договор за револвиращ кредит, а и е недопустимо да се сключва такъв договор от небанкова институция, каквато безспорно е ищцовото дружество. Регламентацията на договора за кредит се съдържа в Търговския закон, в Закона за кредитните институции и в специалния Закон за потребителския кредит, поради което техните разпоредби следва да бъдат съобразени и при договора за револвиращ заем. В случая отпуснатият заем представлява предоставяне на „финансова услуга“ по смисъла на & 13, т. 2 от ДР на ЗЗП и получателят има качеството на потребител по смисъла на & 13, т. 1 от ДР на този закон, респ. разполага със защитата срещу неравноправни клаузи, предвидена в Глава VI на ЗЗП, за които съдът следи служебно. Счита се, че в случая договорът е сключен при предварително определени от дружеството договорни клаузи. Доколкото самият договор е бланков, същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните, от което следва извод, че длъжникът е лишен от възможността да влияе върху съдържанието му. В случая е предложен за подпис стандартизиран бланков формуляр, чието съдържание е предварително изготвено от самия ищец. По делото не са събрани доказателства, че параметрите на одобрения револвиращ кредит (размер на сума за изплащане при револвинг, договорено възнаграждение при револвинг, обща сума на револвинга и годишен процент на разходите) са били съгласувани и индивидуално уговорени с ответника. Самият начин на сключване на договора изключва възможността за индивидуално договаряне параметрите на 3 договора, тъй като те се попълват от кредитора след одобрение на сделката, с което договорът се счита сключен. Предвид липсата на доказателства за първоначално рефинансирана сума и получателя й, следва да се формира извод, че ответникът не е имал възможност да изрази информирано съгласие относно общия размер на задължението. Следователно, начинът на оформяне на сделката е поставил в изключително неблагоприятно положение потребителя спрямо търговеца, което противоречи на добросъвестността и запълва изцяло диспозицията на разпоредбата на чл. 143 ЗЗП, приложима с оглед препращането на чл. 24 ЗПК. Допълнително се сочи, че клаузите, уреждащи годишния процент на разходите и годишен лихвен процент, са неравноправни по смисъла на 33П и обуславят недействителност на договора за заем и на това основание. Клаузата за ГПР и годишен лихвен процент водят до драстично, явно неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, с оглед евентуално получения заем в размер на 8000 лева и платените суми в размер на 50 965.86 лева, надвишаващи многократно евентуално ползваната сума, което само по себе си нарушава изискването за добросъвестност при осъществяване принципа на договорна свобода и използване на икономическо по-силното положение на търговеца при сключването на такъв вид договори.

Поради изложеното се търси отмяна на решението в обжалваната му установителна част и постановяване на друго, с което претенцията се отхвърли изцяло. Претендират се разноски. Не се правят доказателствени искания.

Въззиваемата страна изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и правилност, обоснованост и законосъобразност на решението в обжалваната му част. Счита, че възраженията във въззивната жалба са в противоречие с доказателствения материал. На първо място, жалбоподателят не рефинансира отпуснатия кредит към Дружеството със сключването на анекс към договора. В чл. 1 от анекса е увеличен размерът на кредитния лимит до 8 000 лева. В този размер кредитополучателят може да извършва платежни операции с кредитната карта, като при револвиращите кредити клиентът може да погасява част от задълженията и да усвоява суми в размер до лимита. По делото е безспорно установено, че между страните е сключен договор за предоставяне на кредит - Транскарт на физическо лице от 13.09.2006 г., с който е предоставен револвиращ кредит с лимит до 5 000 лева, който е бил увеличен до 8 000 лева с Анекса от 02.12.2008 г. Сочи се, че размерът на минималните погасителните вноски се посочва не само като процент, а и като точен размер във всяко едно месечно извлечение, което получава клиентът съгласно т. 15 от Общите условия. Същевременно в исковата молба и в допълнително становище подробно е изяснен редът, по който се начислява минималната погасителна вноска и лихвеният процент върху използваната сума. В случая става въпрос за револвиращ кредит, който е бил продължаван с ясната воля и съгласие на клиента. Съгласно сключения анекс договорният лимит е бил в размер до 8 000 лева, от което следва, че 4 кредитополучателят може да усвои суми за главницата в размер до 8 000 лева, но от това не следва, че тази сума се предоставя еднократно. Напротив, кредитополучателят според характера на договора при неговото действие има възможност повече от веднъж да усвои въпросната сума и да я върне със съответните лихви и такси, ако има дължими такива съгласно ценовата листа.

При револвиращите кредити всяка една отделна транзакция представлява усвояване на отделен кредит в рамките на договорения лимит. При усвояването на конкретна сума се прилагат условията на чл. 5 от договора за дължимите такси и лихви. Съответно, при извършване на погасявания от страна на клиента същият разполага с неусвоената част от сумата, което се установява и от многобройните платежни операции за процесния период, извършени от ответника. Затова за изцяло неверни и в противоречие с приетата счетоводна експертиза се считат твърденията на ответната страна, че е усвоена само сумата от 8 000 лева, а били заплатени суми за погасяване в общ размер от 50 965, 86 лева. В случая при всяко погасяване клиентът е можел да извършва ново усвояване в договорения лимит. В тази връзка от приетото заключение на вещото лице е видно, че след като длъжникът не е бил погасил сумата 5 946,83 лева - остатъка от използвания размер до 8 000 лева, страната е имала право по всяко време да прекрати действието на договора, но доказателства за такова волеизявление не са представени. От представената счетоводна справка за процесния период е установено регулярното усвояване на сумите по кредита от ответника. В тази връзка за неоснователни се считат доводите на въззивника, че не са налице условията за кредита да бъде продължаван. Последното изречение на чл. 4, ал. 2 от договора урежда автоматичното му продължаване. Счита се, че цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 24 от ЗПК (обн. ДВ. бр. 18 от 5 Март 2010 г.) не намира приложение, тъй като в ПЗРЗПК, § 5, е посочено, че разпоредбите на закона не се прилагат за договори за потребителски кредит, сключени преди датата на влизането му в сила, с изключение на чл. 14, 15, 26 и 35, които се прилагат за безсрочни договори за кредит, сключени преди тази дата.