Решение № 2119 от 18.11.2019, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Административно наказателно дело 4638/2019
- Вид
- Решение № 2119
- Подписан
- 18.11.2019
- В сила
- 31.01.2020
- Състав
- ЕЛЕНА ДИМИТРОВА ГЕРЦОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.119 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.130 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.26, ал.7 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 67, ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.96 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.96, ал.1, изречение второ · Закон за данък върху добавената стойност
- чл. 96, ал.2 · Закон за данък върху добавената стойност
- чл.365 · Закон за задълженията и договорите
- чл.112, ал.1 · Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност
РЕШЕНИЕ
Номер2119 18.11.2019 година Град
Пловдив
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски
Районен съд
ХХІІ наказателен състав
На девети октомври 2019 година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ГЕРЦОВА
Секретар:
МАГДАЛЕНА КОЙЧЕВА
Като разгледа докладваното от съдията
НАХ дело номер 4638 по описа за 2019 година
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ
Наказателно постановление №
429388-F-473192, издадено на 16.04.2019 година от Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на „Центрум хаус”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Лерин” № 16 В, представлявано от К.А.П., на основание чл.
180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 9 433,33 лв. за извършено административно нарушение по чл. 180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 86, ал.1 и ал.2, вр. чл.119 от ЗДДС, вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложената „Имуществена санкция” на 500 лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд – гр.Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО
С ОРИГИНАЛА! ДТ
МОТИВИ:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление №
429388-F-473192, издадено на 16.04.2019 година от Директор на Дирекция „Обслужване” при ТД на НАП - гр. Пловдив, с което на „Центрум хаус”ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Пловдив, ул. „Лерин” № 16 В, представлявано от К.А.П., на основание чл. 180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, е наложена „Имуществена санкция” в размер на 9 433,33 лв. за извършено административно нарушение по чл. 180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 86, ал.1 и ал.2, вр. чл.119 от ЗДДС, вр. чл.112, ал.1 от ППЗДДС.
Жалбоподателят, „Центрум хаус” ООД, обжалва издаденото наказателно постановление и моли същото да бъде отменено, по съображения, изложени в жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, се представлява от адв. Р.А., който поддържа жалбата и прави същото искане.
Въззиваемата страна – ТД на НАП гр.
Пловдив, редовно призована, изпраща процесуален представител – юрк. С.П., която моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, като излага съображения в тази насока.
Съдът като прецени материалите по делото и законосъобразността на обжалвания административен акт, с оглед произнасяне по същество, намира и приема за установено следното:
ЖАЛБАТА
Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
Атакуваното Наказателно постановление е издадено против „Центрум хаус” ООД, ЕИК *********, за това,че данъчнозадълженото по ЗДДС лице „Центрум хаус” ООД, ЕИК *********, не е начислило ДДС в размер на 9 433.33 лв. по облагаеми доставки на обща стойност 56 600,00 лв. извършени за период 28.12.2018г. - 31.12.2018г., когато лицето не е било регистрирано по ЗДДС, тъй като не е подало заявление за регистрация в срок, въпреки че е било длъжно.
При извършена проверка в ТД на
НАП-Пловдив, документирана с Протокол № **********/ 28.01.2019г. е установено, че за периода от 01.11.2018г. -
28.12.2018г. задълженото лице е реализирало облагаем оборот по смисъла на чл.
96, ал.2 от ЗДДС в размер над 50 000лв. /56 600 лв/, формиран от продажба на от продажба на недвижим имот, сьгласно приложен нотариален акт № 25, том v, peг. № 8292. нот. дело № 774 от 2018г/ вх. рег. № 44726/28.12.2018г. и издадена въз основа на него фактура 05/28.12.2018г на стойност 56 600 лв.
За ЗЛ са били налице основания за задължителна регистрация по чл.96 от ЗДДС. Сьгласно действащият чл.96, ал.1, изречение второ от ЗДДС (изм. - ДВ, бр. 97 от 2017г. в сила от 01.01.2018г.) „когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявленисто в 7-дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът. ЗЛ е сдедвало да подале Заявление за регистрация по чл. 96 от ЗДДС в срок до 04.01.2019г. включително.
Същото е подадено на 18.01.2019г. с вх.№
303911900117704/18.01.2019г. ДЗЛ е регистрирано по ЗДДС считано от 28.01.2019г.
- датата на връчване на Акт за регистрация № 160421900203942/28.01.2019г.
В случайте по чл. 96, ал.1, изречение второ, когато е било длъжно, но не е подало заявление за регистрация в срок, се приема, че лицето дължи данък за облагаемите доставки, с които надхвърля облагаемия оборот от 50 000 лв. от датата, на която е надвишен оборотът, до датата, на която е регистрирано от органите по приходите.
За периода от 28.12.2018г. до
31.12.2018г. „Центрум хаус” ООД с ЕИК ********* има реализирани облагаеми доставки в размер на 56 600 лв. Неначисленото ДДС е в размер на 9 433,33 лв.
Ако лицето беше регистрирано по ЗДДС, същото е следвало да начисли ДДС за извършените от него облагаеми доставки за периода 28.12.2018г. - 31.12.2018г. като на основание чл. 112, ал.1 от ППЗДДС съсгави отчет за извършените продажби, съдържащ обобщена информация за тези доставки за данъчния период и го включи в дневника за продажби за месец 12.2018г. и включи размера на данъка к с правката-декларация за даньчен период м. 12.2018г., като справката-декларация и дневника за продажби е сдедвало да подаде в ТД на НАП - Пловдив в срок до 14-то число на месеца, следващ съответния данъчен период, а именно: до 14.01.2019г., включително.
На основание чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, когато при договаряне на доставката не е изрично посочено, че данъкът се дължи отделно, приема се, че той е включен в договорената цена, поради което размерът на данъка е определен по формулата в чл. 53, ал. 2 oт ППЗДДС.
Нарушението е извършено на 15.01.2019г. в гр. Пловдив и установено на 28.01.2019г. в ТД на НЛП - Пловдив при извършена проверка за регистрация по ЗДДС, документирана с протокол № **********/28.01.2019г.
Размерът на неначисления ДДС е определен с протокол № **********/13.02.2019г.
С оглед направените констатации при извършените проверки, контролните органи установили, че „Центрум хаус” ООД е осъществил съставът на чл. 180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл. 86, ал.1 и ал.2, вр. чл.119 от ЗДДС, вр. чл.112 ал.1 от ППЗДДС и съставили АУАН на 20.02.2019г.
Междувременно на 15.02.2019г. дружеството-жалбоподател „Центрум хаус” ООД и другата страна „Електроразпределение Юг” ЕАД по процесната сделка, обективирана в Нотариален акт за замяна и за учредяване на сервитутни права за енергийни обекти № 25,том V, рег.№ 8292, нот. дело № 774 от 2018г., във връзка, с която не било начислено ДДС, сключили Нотариален акт за спогодба по чл.365 от ЗЗД, с която двете страни по взаимно съгласие се отказват от уговореното в предходната сделка.
На 22.02.2019г., жалбоподателят депозирал писмено възражение срещу АУАН, сочейки основанието за развалената сделка от 15.02.2019г. с Нотариален акт за спогодба по чл.365 от ЗЗД.
Наказващият орган счел възражението за неоснователно и издал Наказателно постановление, въз основа на АУАН № F473192 от 20.02.2016г. г., съставен от свид. Г.И. – *** в ***, като отразената в същото фактическа обстановка пресъздава по идентичен начин тази, описана в АУАН.
Така изложените фактически положения, при които е осъществен съставът на изследваното нарушение, съдът намира за безспорно установени от събрания доказателствен материал, преценяван самостоятелно и в съвкупност, като цени както свидетелските показания на актосъставителя Г.И., така и приложените по делото писмени доказателства, тъй като всички те са обективни, логични, подредени, непротиворечиви и взаимноподкрепящи се.
В тази връзка съдът намира, че несъмнено е осъществено нарушението по посочената правна квалификация.
Неизпълнението на горния установен от закона алгоритъм е довело до съставомерността на нарушението, поради което за административно -наказващият орган е възникнало задължението да санкционира тази противоправна деятелност с налагане на имуществена санкция в размера на неначисления данък, а именно 9433.33 лв. на основание чл.180, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС.
Описанието е пълно, точно, недвисмусмислено, така че жалбоподателят е разбрал за кое неизпълнение на негово задължение е бил санкциониран. Изрично, и в акта и постановлението, е посочена датата на нарушението – 15.01.2019г., респ. първият ден, следващ последния такъв /до 14.01.2019г. вкл., в който е могло да бъде изпълнено задължението/, поради което наведеното в тази посока възражение от страна на жалбоподателя се явява неоснователно.
Съдът не споделя и възражението,че липсва състав на нарушението, тъй като процесната сделка от 28.12.2018г., относно която не е начислено ДДС, представлява замяна, поради което нямало движение на парични средства и щети за фиска. Тук следва да се отбележи, че е абсолютно основателлен доводът на представляващия ТД на НАП процесуален представител в съдебно заседание, а именно, че съгласно чл.130 от ЗДДС, засягащ т.нар. „бартер”, се приема ,че са налице две насрещни доставки, когато всеки един от доставчиците се смята за продавач на това, което дава и за купувач на това, което получава. Тъй като страните са определили парично задължение и следователно за данъчната основа не се прилага чл.26, ал.7 от ЗДДС, а данъчната основа е равна на определената от страните парична равностойност. В случая облагаемият период е достигнат именно с процесната сделка, поради което безспорно жалбоподателят не е начислил ДДС в посочения размер. Ирелевантно е, дали страните по сделката са били в преговори по нейното разваляне, доколкото има данъчно събитие.