Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 2072 от 30.04.2024, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Административно наказателно дело 14706/2023
Вид
Решение № 2072
Подписан
30.04.2024
Състав
ИВИАНА ДИМЧЕВА ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.93, ал.1, т.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл.93, ал.2 · Закон за автомобилните превози
  • §1, т.4, б. "а" · Закон за автомобилните превози
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.34, ал.1 и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.40, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.43, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.52 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.57, ал.1, т.5 и т.6 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.37 · Закон за правната помощ
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 2072 гр. София, 30.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА

НАУМОВА при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. ЙОРДАНОВА НАУМОВА

Административно наказателно дело № 20231110214706 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 42-0007044 от 30.06.2023г., издадено от Чавдар Караджов - Директор на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София (РД „АА“ - София), с което на И. Я. А. на основание чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвПр) за нарушение на чл.18, т.4 от Наредба № Н8 от 27.06.2008г. на МТ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 2000 /две хиляди/ лева.

Срещу това Наказателно постановление е подадена жалба от И. Я. А. чрез адвокат М.. В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно. Цитират се чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. за условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена сметка (за краткост :

Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ), §1, т.4, б. „а“ от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за автомобилните превози и чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози.

Твърди се, че между посочената като нарушена правна норма и санкционната разпоредба има несъответствие. Според жалбоподателя неправилно е приложен чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози, тъй като вмененото на А. бездействие не е свързано с изпълнение на специализирана дейност при отсъствието въобще на изискуемата Заповед, а с констатираното отсъствие на същата във фактическата власт на водача по време на изпълнявания превоз за собствена сметка. В случая при поискване от контролните органи жалбоподателят не е представил документ по чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на 1

МТ и се претендира, че приложимата санкционна разпоредба е тази по чл.93, ал.2 от Закона за автомобилните превози, а не чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози. С тези аргументи се иска от съда да отмени изцяло като незаконосъобразно атакуваното Наказателно постановление.

С Разпореждане на Председателя на СРС – НО от 10.10.2023г. е изискана административно – наказателната преписка от наказващия орган. Същата е предоставена на съда с писмо вх. № 304058 от 27.10.2023г., подписано от и.д. Директор на РД „АА“ – София.

В това писмо се казва, че обжалваното Наказателно постановление е съобразено с материалните и процесуалните правила по издаването му и е издадено съгласно изискванията на ЗАНН. Претендира се Наказателното постановление да е правилно, законосъобразно, постановено спрямо материалния и процесуалния закон, при спазване на изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и постановено при пълно описание на нарушението, датата, мястото и обстоятелствата при неговото извършване, респ. доказателствата, които го потвърждават. Вмененото във вина на А. нарушение се твърди, че е индивидуализирано в степен, позволяваща на жалбоподателя да разбере какво е обвинението и срещу какво да организира защитата си. Изтъква се, че е посочена нарушената материално правна норма, както и че наказанието е правилно индивидуализирано. Поради това се приема, че възраженията са неоснователни и се иска отхвърляне на жалбата, респ. потвърждаване на Наказателното постановление. Прави се възражение за прекомерност на претендирания по делото адвокатски хонорар – в случай, че същият надвишава размера, предвиден в чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Моли се и за присъждане на възнаграждение за осъщественото процесуално представителство в полза на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ съгласно чл.37 от Закона за правната помощ.

В съдебно заседание на 17.01.2024г. пред СРС жалбоподателят не се явява лично, нито се явява неговият защитник – адв. М..

С молба с вх. № 13686 от 16.01.2024г. адв. М. заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Адвокатът посочва, че чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр регламентира случаите, при които се извършва превоз без издаден документ, а чл.93, ал.2 от ЗАвПр – случаите, при които не се представя съответния документ, като санкцията е значително по-ниска (глоба от 100 лева). Подобно разграничение било предвидено и в чл.31, ал.1 и ал.2 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ, според която водачът е длъжен да носи и представи съответните документи, изброени в чл.31, ал.1, т.1-т.5 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ. Твърди се, че в чл.18 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ са посочени документите, необходими за получаване на удостоверението. Поради това адв. М.а счита, че има разминаване между фактическите констатации и приложимата материално-правна норма.

Според защитата в НП се описва, че А. не е представил документ, а се санкционира за това, че извършва дейност без да му е издаден документ. Претендира се за нарушено право на защита на жалбоподателя. Поради това се иска СРС да отмени Наказателното постановление. Иска и присъждане на направените в производството разноски.

2

Въззиваемата страна Директор на РД „АА“ - София не се явява и не изпраща представител пред СРС, който да вземе становище по спора в съдебното заседание на 17.01.2024г.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства и след цялостна преценка на законосъобразното и правилно развитие на административно-наказателното производство, приема за установено следното от фактическа страна :

На 23.05.2023г. И. Я. А. управлявал моторно превозно средство (МПС) марка ***, с прикачено към него полуремарке ****. На МПС-то била поставена табела „превоз за собствена сметка“, но нямало товар в автомобила. Около 19:16 часа жалбоподателят управлявал посоченото по-горе МПС в град София, Околовръстен път, на 100 метра след автомагистрала „Тракия“, посока Казичане, по маршрут от Пловдив до Златна Панега. По същото време и на същото място се намирали свидетелите А. Д. и Р. А. - служители на РД „АА” – София. Те спрели за проверка управляваното от А. превозно средство, установили, че същото е без товар и поискали от водача да им представи Заповед на едноличния търговец или управляващия юридическото лице, за чиято сметка извършва превоза, или на упълномощено от тях със Заповед лице с посочени дата или период за извършване на превоза, часове на тръгване, маршрут на движение и вид на товара. Жалбоподателят, обаче, не представил на служителите на РД „АА“ – София поисканите от контролните органи документи. Поради това свидетелят А. Д., в присъствието на свидетеля Р. А., съставил срещу И. Я. А. Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 00846 от 23.05.2023г. - за нарушение на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ.

Актът бил подписан от И. А. на дата 23.05.2023г., но не му бил връчен препис от него – доколкото в съответната графа в АУАН това не е удостоверено с подпис на лицето.

Въз основа на този АУАН и при същите фактически положения на 30.06.2023г.

Директорът на РД „АА” – София издал срещу И. Я. А. Наказателно постановление № 420007044, с което за нарушение на чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008г. на МТ е санкционирал жалбоподателя на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр с „глоба” в размер на 2000 лева.

Наказателното постановление е връчено на И. Я. А. срещу подпис на 28.09.2023г. и е обжалвано от него с жалба, изпратена по пощата на 06.10.2023г. директно до съда.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на доказателствата и доказателствените средства за тяхното установяване - показанията на свидетелите Д. и А., както и писмените доказателства по делото, приети на основание чл.283 от НПК : писмо от РД „АА“ – Пловдив до И. Я. А. с рег. № 5200-56-5908/1 от 18.09.2023г. и известие за доставянето му; длъжностна характеристика на А. Д.; Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията; Заповед № 7 от 16.01.2023г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”; документ от СПИДИ за изпратена жалба и АУАН № 00846 от 23.05.2023г.

3

Показанията на свидетелите Д. и А. се явяват неинформативни относно конкретното нарушение, тъй като и двамата свидетели нямат съхранен спомен от проверката и констатациите си. Същевременно техните думи относно мястото, където дават дежурства и изискуемите документи по време на проверка, доколкото звучат достоверно и непредубедено, следва да се кредитират от съда.

Приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства са обективни, достоверни и непредубедени. Поради това съдът им се доверява.

Доколкото констатациите от АУАН № 00846 от 23.05.2023г. не се опровергават от нито едно, събрано по делото доказателство, като косвено намират частична опора в думите на свидетелите Д. и А. /касателно мястото и вида на изискуемия при проверката документ/ съдът дава вяра на Акта.

Писмото от РД „АА“ – Пловдив до И. Я. А. с рег. № 5200-56-5908/1 от 18.09.2023г. и известието за доставянето му, както и документът от СПИДИ за изпратена жалба са обективни и с достоверна дата. Поради това съдът ги кредитира. От писмените доказателства на лист 16-17 от делото се установява, че А. е получил писмо-покана за явяване в РД „АА“ – Пловдив за връчване на НП. От документа на лист 25 от делото съдът установява, че жалбата срещу процесното НП е била подадена по пощата на 06.10.2023г.

Съдът се доверява и на приложените по делото длъжностна характеристика на А. Д., Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и Заповед № 7 от 16.01.2023г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация”, тъй като това са писмени документи, разполагащи с доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства. От тях се установява, че св. Д. има право да съставя Актове да установяване на административни нарушения, а Чавдар Караджов /като Директор на РД „АА” – София/ има правото да издава Наказателни постановления.

При така установената фактическа обстановка и направения по-горе доказателствен анализ, СРС достигна до следните правни изводи :

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от лице, срещу което е издадено обжалваното Наказателно постановление. Този административен акт подлежи на обжалване пред съда. Поради това жалбата на И. Я. А. се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Въз основа на извършената служебна проверка съдът установи, че АУАН е съставен в деня на извършване на твърдяното нарушение и на установяване на автора му – 23.05.2023г. Наказателното постановление е издадено на 30.06.2023г., т.е. месец и седем дни след съставянето на Акта. Поради това съдът приема, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.

Издаването на НП след повече от месец след съставянето на АУАН (т.е. след срока по чл.52 от ЗАНН) не е съществено процесуално нарушение – основание за отмяна на НП на формално основание, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен. Срокът по чл.52, 4 ал.1 от ЗАНН е насочен единствено към дисциплиниране на държавните органи за срочно упражняване на правомощията им. Поради това неспазването на този срок не води до незаконосъобразност на Наказателното постановление.

Актът и Наказателното постановление изхождат от оправомощени за това лица – видно от Заповед № РД-08-30 от 24.02.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Заповед № 7 от 16.01.2023г. на Изпълнителния Директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” и длъжностната характеристика на А. Д..

Изрично в АУАН е посочено, че св. А. е присъствал при установяване на нарушението. Актът е подписан от нарушителя. Поради това съдът счита, че са спазени изискванията на чл.40, ал.1 от ЗАНН и чл.43, ал.1 от ЗАНН. Доколкото, обаче, в долния ляв ъгъл на Акта срещу „получил“ не фигурира подпис на А. – съдът приема, че жалбоподателят не е получил препис от Акта и съответно, че не е изпълнено изискването на чл.43, ал.5 от ЗАНН.