Решение № 7743 от 30.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7743 гр. София, 30.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Йоанна Н. Станева при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Гражданско дело № 20241110124027 по описа за 2024 година

Предявени са установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД от „Топлофикация София” ЕАД срещу А.

Б. К. за признаване за установено, че дължи следните суми: сумата 1804,95 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.05.2020г. до 30.04.2022г. в топлоснабден имот, находящ се на адрес: ***, аб.№ 66861, ведно със законна лихва за период от 31.07.2023г. до изплащане на вземането, сумата 271,98 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2021г. до 19.07.2023г., сумата 28,11 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020г. до 30.04.2022г., ведно със законна лихва за период от 31.07.2023г. до изплащане на вземането, сумата 6,01 лева, представляваща мораторна лихва върху цената на услугата за дялово разпределение за период от 15.08.2020г. до 19.07.2023г., за които вземания е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 27.08.2023г. по ч.гр.д. № 43084/2023г. по описа на СРС, 25 състав.

Ищецът твърди, че ответникът е клиент на топлинна енергия за битови нужди за процесния период и имот в качеството му на собственик на процесния имот. Твърди, че съгласно чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия. Излага, че ответникът не бил упражнил правата си по чл.150, ал.3 от ЗЕ и спрямо него били влезли в сила ОУ. Поддържа, че за процесния период в сила били ОУ, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, в сила от 10.07.2016г., съгласно които ответникът бил задължен да заплаща сумите по фактурите в 45-дневен срок, като лихва се начислявала само върху вземанията по общи фактури. Сочи, че в сградата се извършвала услугата дялово разпределение съгласно чл. 139 ЗЕ. Твърди, че ответникът бил 1 използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през процесния период, както и дялово разпределение и не бил погасил задълженията си. Искането към съда е да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника А. Б.

К. чрез назначения от съда особен представител- адв. Д. К.. Изложени са съображения, че следва да бъде направена справка дали ответницата не е починала преди 31.07.2023г.

Оспорва исковете по основание и размер. Сочи, че ответницата не е потребител на топлинна енергия като по делото не бил представен документ за собственост доказващ, че е собственик на топлоснабдения имот. Поддържа, че следва да се установи дали имотът не бил придобит в режим на СИО. Твърди, че ОУ не били влезли в сила и не били приложими в отношенията между дружеството и ответницата. Счита, че претендираните суми не се дължат, тъй като били начислени неправилно и не били съобразени с реално потребеното количество топлинна енергия. Оспорва техническата годност и изправност на измервателните уреди- абонатна станция, общ топломер и останалите монтирани разпределители в сградата, в която се намира процесния имот. Оспорва правоспособността на лицето, извършило метрологична проверка. Оспорва стойността на технологичните разходи в абонатната станция. Оспорва фактурираната стойност за доставена до процесния имот топла вода. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Искането към съда е да отхвърли предявените искове.

Третото лице- помагач на страната на ищеца- „Далсия“ ООД, не е взело становище по основателността на предявените искове.

Съдът като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, намери за установено следното от фактическа и правна страна.

Исковата молба е редовна, а предявените с нея искове са процесуално допустими.

За да бъдат уважени исковете ищецът следва да докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните през исковия период за процесния имот, количеството на реално доставената от него по договора топлинна енергия за процесния период и нейната стойност; а също така изпадането на ответника в забава и размера на обезщетението за забава.

С оглед релевираното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давността.

В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга.

Относно наличието на облигационно правоотношение между страните по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, съдът намира следното. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост, присъединени към абонатната станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, като писмена 2 форма се предвижда само за допълнителни споразумения, установяващи конкретните уговорки с абоната, различни от тези в общите условия /чл. 150, ал. 1 и ал. 3 от ЗЕ/. С оглед на така установената законова уредба на договора за доставка на топлинна енергия за битови нужди се налага заключението, че страните по неформалното правоотношение са законово уредени – собственикът или титулярът на вещното право на ползване. Извън този кръг от лица, свободата на договаряне позволява страни по облигационното правоотношение да бъдат и трети за собствеността лица по съглашение с доставчика на топлинна енергия, каквито в настоящата хипотеза не се установяват.

В конкретния случай е приет препис от Договор за продажба на държавен недвижим имот от 25.01.1971г., сключен съгласно Наредба за продажба на жилища от държавния жилищен фонд, от който се установява, че въз основа на решение на председателя на К. РНС от 30.12.1970г., утвърдено от председателя на ИК на СГС от 15.01.1971г., е продаден на А. Б.

К. следния държавен недвижим имот- апартамент № 2, находящ се в ***., представляващ апартамент от три стаи, кухня и сервизни помещения с мазе № 2, застроен на 77,76 кв.м. от 316,08 куб. м., заедно с припадащите се 1,178 % идеални части от общите части на сградата и съответните идеални части от правото на строеж върху мястото.

От справка от Столична община, район „Красно село“ от 18.03.2025г. се установява, че по данни от личния регистрационен картон на А. Б. К. същата е сключила брак № 725 от 25.07.1978г., който е прекратен с бракоразводно решение № 1505 от 04.08.1982г. на СГС.

По делото е приет и препис от Протокол от 07.08.2002г. от проведено Общо събрание на етажните собственици на адрес: ***, към който е приложен списък на собствениците като срещу ап. 2 са посочени имената на ответника, ЕГН и е положен подпис- л. 21 от делото.

По делото не се твърди и не се установява да е било налице разпореждане с процесния имот за процесния период.

При така събрания доказателствен материал съдът намира, че се установява, че ответникът е собственик на процесния имот като е придобила същия по силата на описания Договор за продажба на държавен недвижим имот от 25.01.1971г., като не се установява към датата на покупко-продажбата ответникът да е била в брак. Видно от приетия Акт за брак № 725 от 25.07.1978г. същият е последващ придобиването на процесния имот /през 1971г./. С оглед на което ответникът е пасивно легитимиран да отговаря по предявените искове за заплащане на топлинна енергия в качеството си на собственик на процесния имот, респ. страна в облигационното правоотношение с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди за процесния период.

Относно топлоснабдяването на сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесният имот, както и на самия имот, това обстоятелство също се установява от събраната по делото доказателствена съвкупност, в частност от приетата съдебнотехническа експертиза и от документите, представени от третото лице-помагач. От заключението се установява, че исковият период съвпада напълно с двата отчетни периода от м.05.2020г. до 04.2021г. и от м.05.2021г. до 04.2022г., за които фирмата за дялово разпределение е изготвила две индивидуални справки за потребената топлинна енергия в 3 процесния апартамент № 2 като за отопление на имота била разпределяна топлинна енергия само за една щранг- лира и за сградна инсталация.

Поради липса на узаконен водомер за топла вода и неосигуряван достъп в имота била разпределяна топлинна енергия по норма за разход за един обитател. Вещото лице е посочило, че констативните протоколи за неосигурен достъп били подписани от живущ на адреса. От потребителя на топлинна енергия за ап. 2 не били представени възражения/рекламации пред фирмата за дялово разпределение. Експертът е уточнил, че топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния адрес, бил преминавал метрологични проверки през две години, относими към исковия период като от ежемесечните му отчети били приспадани технологичните радходи на абонатната станция.

От заключението се установява, че радиаторите в ап. 2 са изключени, както и че сградната инсталация била начислявана при 206 куб.м. отопляем обем на имота, а БГВ по норма за разход за един обитател в имота. Вещото лице е посочило, че стойността на доставената топлинна енергия за процесния имот и период била 1826,10 лева /1869,03 лева, начислена сума по фактури по прогнозно потребление на топлинна енергия – 42,93 лева, сума от изравнения за получаване от абоната/. В тази сума не били включени лихви за просрочено плащане и стари задължения, ако имало такива, междинни погасявания /прихващания/ и суми за дялово разпределение на топлинна енергия, т.н. „топлинно счетоводство“. От заключението се установява, че топломерът, монтиран в абонатната станция на процесния блок, бил преминавал последващи метрологични проверки, касаещи процесния период.

По делото са приети Констативен протокол за извършен отчет за процесния адрес: *** за периода от 05.2020г. до 04.2021г., видно от който на 10.05.2021г. и на 22.05.2021г. за ап. 2 не е осигурен достъп и Констативен протокол за извършен отчет за процесния адрес: *** за периода от 05.2021г. до 04.2022г., видно от който на 04.05.2022г. и на 14.05.2022г. за ап. 2 не е осигурен достъп /л. 88- 89 от делото/.

От гореизложеното следва, че се претендира начислена служебно топлинна енергия.

Начисляването служебно на количество топлинна енергия представлява изключение от общото правило, че количеството на потребената от потребителите в сграда в режим на етажна собственост топлинна енергия се определя въз основа на отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, което изключение е обусловено от фактическата невъзможност посочените уреди да бъдат отчетени поради причини, за които отговаря съответният клиент на топлинна енергия.

Според разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04-1 от 12.03.2020г. за топлоснабдяването количеството топлинна енергия, отчетено по топломера в сграда – етажна собственост, включително и за имотите на клиентите без уреди за дялово разпределение и/или тези с демонтирани отоплителни тела, се разпределя по правилата съгласно приложението. В ал. 2 е регламентирано задължението на клиентите да осигурят достъп до отоплителните тела и изводите за гореща вода в имота си на представителите на топлопреносното предприятие и/или лицето по чл. 139б ЗЕ за отчитане на показанията на уредите и водомерите за гореща вода и/или осъществяване на визуален оглед на 4 контролните приспособления към тях. Един път годишно се осигурява достъп за контрол и в имотите на клиентите с монтирани уреди за дистанционен отчет. Съгласно ал. 3 редът за отчитане на показанията на уредите на клиентите, неосигурили достъп до имотите си, се урежда в общите условия на договорите по чл. 149, 149б и в публично известните общи условия по чл. 150 ЗЕ. На клиентите, неосигурили достъп за отчет на индивидуалните уреди за дялово разпределение, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на т. 6.5 от приложението по чл. 61, ал. 1 като отоплителни тела без уреди, а топлинната енергия за битово горещо водоснабдяване се начислява по реда на чл. 69, ал. 2, т. 2.