Акт от 11.03.2022, Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е

Номер: 30 11.03.2022 год. Град Разград

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Разградският административен съд, в публично заседание на първи март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА-СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ при секретаря Пламена Михайлова, с участието на прокурора Тихомир Тодоров, разгледа докладваното от съдията-докладчик Марин Маринов КАН дело № 14 по описа за 2022 година и, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „Кеш Кредит“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, чрез адв. П. П. от САК, срещу Решение № 291 от 17.11.2021 год., постановено по АНД № 534/2021 год. по описа на Районен съд – Разград.

С него е потвърдено НП № В-0051030 от 18.08.2021 год. на директора на Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара” при Комисията за защита на потребителите, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лв. на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) за нарушение на чл. 5, ал. 2 във вр. с ал. 1 от същия закон. Във жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон и при съществено нарушение на процесуалните правила. В подкрепа на сочените отменителни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК се излагат доводи, че дружеството не е извършило описаното в НП нарушение, че съдът не е констатирал допуснатите съществени процесуални нарушение при издаването на АУАН и НП, както и че решението е постановено при неизяснена фактическа обстановка, в нарушение на чл. 13 и чл. 14, ал. 1 от НПК, тъй като съдът не е събрал достатъчно доказателства, които категорично да установяват, че в случая следва да се ангажира административнонаказателната отговорност на дружеството. От съда се иска да отмени въззивното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалваното НП или да върне делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответникът по касационната жалба – Регионална дирекция за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра към Главна дирекция „Контрол на пазара” при КЗП, не ангажира становище по жалбата.

Прокурорът от

Окръжна прокуратура – Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на районния съд.

Административен съд – Разград, като обсъди посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните и доказателствата по делото, и след като извърши служебна проверка, съгласно чл. 218 ал. 2 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба, като подадена от активно легитимирано лице, в законоустановения 14-дневен срок и насочена срещу акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, е процесуално допустима.

От фактическа страна районният съд е приел, че на 21.06.2021 год. служители на КЗП извършили проверка по метода „таен клиент“ в офис, находящ се в гр. Разград, бул. „България“ № 23, стопанисван от „Кеш Кредит“ ЕАД, където се извършвала дейност свързана с отпускане на парични заеми под формата на потребителски кредити. Около 11.05 часа служителка на комисията, придружена от своята сътрудничка, представяйки се за потребител поискала да сключи договор за кредит в размер на 1000 лв. със срок на погасяване 1 година. Поискала и информация за размера на месечната вноска по кредита. Обслужена била от служителка в проверявания офис. Тя ѝ обяснила, че за такъв кредит има разлика дали ще има поръчители или не. Чрез предоставяне на лична карта първо било проверено в системата в обекта дали кандидатката има право на отпускане на кредит. След като това било потвърдено, информация за искания кредит в размер на 1000 лв. ѝ била поднесена в устна форма. Посредством таблица и електронен калкулатор нагледно ѝ били посочени месечните вноски и общите суми за изплащане при срок на кредита от 12 месеца и в хипотезата с и без поръчители. Служителката на комисията заявила, че в момента не може да прецени дали иска предложения кредит и, че сумата за връщане без поръчител по кредита била много голяма, а и не разполага с поръчители. Информирала се за работното време на офиса и напуснала обекта. За времето, в което служителката на КЗП била в обекта, представяйки се за потребител, не ѝ бил предоставен на хартиен носител Стандартен Европейски формуляр, който да съдържа преддоговорната информация за кредит в размер на 1000 лв. със срок на погасяване 1 година в двата предложени ѝ варианта. Малко след като напуснала обекта тя се върнала и се легитимирала като проверяваща. За извършената в обекта проверка служителите на КЗП съставили КП № К-2706503 от 21.06.2021 год., в който описали направените от тях констатации.

За констатираното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия 2021, № К–0051030 от 19.07.2021 год., за нарушение на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 5, ал. 1 от ЗПК.

Въз основа на съставения АУАН, на 18.08.2021 год. било издадено и наказателното постановление.

Пред РРС като свидетел е разпитана актосъставителката, която потвърдила описаните в АУАН и НП фактически обстоятелства. Посочила, че докато се представяла за потребител, получила само устна информация. Едва след като се легитимирала служителката в офиса й представила бланка на формуляра (СЕФ). На въпроса на проверяващата защо не ѝ е бил представен преди това, при получаване на информацията относно възможните варианти за предоставяне на потребителския кредит, ѝ било отговорено, че понеже не можело да се разпечатва такъв формуляр за всеки потребител в офиса работели с таблици.

При така приетите фактически обстоятелства районният съд приел от правна страна, че актът и НП са издадени съобразно законовите изисквания и не страдат от процесуални пороци. Съдът приел, че санкционираното дружество е осъществило състава на вмененото му нарушение и отхвърлил възраженията на жалбоподателя в тази насока, като изложил подробни мотиви за това. Доказателствата по делото установявали безспорно, че на процесната дата, при поискан от св. Ташева кредит в качеството ѝ на потребител, не ѝ е бил предоставен своевременно СЕФ, така както изисква разпоредбата на чл. 5, ал. 2 във вр. с ал. 1 от ЗПК. Съдът приел, че АНО правилно е приложил санкционната норма, а наложената санкция е в минималния предвиден за юридически лица размер.

Разградският административен съд счита решението на районния съд за правилно. Решаващият съд е изяснил в пълнота фактическата обстановка, след като е събрал многобройни гласни и писмени доказателства и е обсъдил същите поотделно и в тяхната съвкупност. Взел е решението си въз основа на вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото и въз основа на закона. Съдът е изложил непротиворечиви и ясни мотиви, като при формирането на изводите си не е нарушил правилата на формалната логика, опитните правила и научното знание. Не е нарушено правото на защита на наказаното лице и то го е осъществило в пълен обем пред районния съд. Ето защо касационният състав намира, че районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 348, ал. 3 от НПК, каквито твърди касатора.

Обжалваното решение не противоречи и на материалния закон. АУАН и НП са съставени в предвидените за това срокове, от компетентни органи и при спазване на изискванията за форма и съдържание.

АУАН е съставен на основание чл. 36, ал. 1 от ЗАНН, а не както се сочи в жалбата – чл. 35, ал. 1 от ЗАНН, и съответно на основание чл. 55, ал. 1 от ЗПК.

Неоснователно е възражението, че в хода на производството по издаване на АУАН е допуснато нарушение на чл. 37, ал. 3, т. 1 от ЗАНН. В ЗАНН не се съдържа легално определение кои лица са пострадали от административното нарушение, поради което с оглед препращащата норма на чл. 84 от ЗАНН следва да се прилагат съответните разпоредби от НПК. Съгласно чл. 74, ал. 1 от НПК "пострадал" е лицето, което е претърпяло имуществени и неимуществени вреди от престъплението, като трайно се приема, че само претърпените преки и непосредствени вреди от престъплението, но не и косвените, обуславят качеството "пострадал" по смисъла на НПК. В случая актосъставителят се е представил като евентуален потребител, но всички негови действия са насочени към установяване дали се спазват законовите изисквания от кредитора, те са в кръга на службата му и произтичат от вменените му функции по контрол. Наред с това вмененото нарушение не е резултатно и законодателят не изисква настъпването на вредоносен резултат за съставомерност на деянието. Следователно, в случая не могат да се идентифицират преки и непосредствени вреди, настъпили от административното нарушение. Ето защо актосъставителят не се явява пострадало лице по смисъла на закона и съответно не е имал задължение да се отведе от участие в административнонаказателното производство.

Неоснователно е и твърдението на касатора, че АУАН е съставен в нарушение на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН в отсъствие на законните представители на нарушителя или упълномощено от тях лице. Актът е съставен в присъствието на редовно упълномощен изрично за това представител на нарушителя и на един свидетел, който е присъствал, както при извършването, така и при установяването на нарушението. Дали представляващият дружеството е в трудовоправни отношения с него или не, няма никакво значение за представителната му власт. Тя произтича от упълномощаването, а не от трудов договор.

Описанието на вмененото административно нарушение е достатъчно ясно, точно и конкретно, и съдържа всички необходими индивидуализиращи го белези. Въз основа на него наказаното лице е могло да разбере какво е деянието, за което е обвинено и в пълен обем да реализира правата си по неговото оспорване. Ето защо твърденията на касационния жалбоподател за допуснати процесуални нарушения в досъдебната фаза на производството са неоснователни и недоказани.

Неоснователно е и твърдението, че касаторът няма качеството на нарушител и съответно не е административнонаказателноотговорно лице по отношение на констатираното нарушение. Изпълнението на регламентираното в разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗПК задължение за предоставяне на предоговорна информация е възложено в тежест както на кредитора, така и на кредитния посредник, какъвто се явява дружеството.

Извършването на нарушението е безспорно доказано, както правилно е приел районният съд. По делото е установено по безспорен и непротиворечив начин, че проверяващият се е представил за клиент, който желае чрез посредничеството на касатора в качеството му на кредитен посредик, да получи кредит в размер на 1000 лева за срок от 1 година, с оглед на което е поискал информация относно размера на месечната вноска и каква сума реално ще върне.

Към този момент служителят е бил с ясното съзнание и убеждение, че срещу него стои потенциален потребител, тъй като устно е започнал да дава информация за условията, при които може да бъде отпуснат искания кредит – срок, месечна вноска и реалната сума, която ще бъде върната. В този смисъл неоснователно е и твърдението на касатора, че служителите на КЗП, извършили проверката, не са имали качеството на потребители по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите. Разговорът между служителя на касатора и проверяващия, в качеството му на потребител, е приключил без на последния да му бъде предоставена информация във формата на СЕФ, въпреки изразеното желание за получаване на кредит с ясно формулирани параметри и предпочитания като сума и срок на погасяване. Това е станало едва след като потребителят се легитимирал като длъжностно лице от КЗП. Целта на формуляра е клиентът предварително да бъде запознат с условията и възможностите за сравняване на различните предложения, за да може да вземе информирано решение за сключване на договор за потребителски кредит. Законодателят в чл. 5, ал. 1 от ЗПК е употребил термина