Решение № 8187 от 07.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8187 гр. София, 07.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20241110119917 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу Г. И. К. и А.

Г. М., с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатя на „***“ ЕАД в условията на разделна отговорност, следните суми: 1740,22 лв. – главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия през периода 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.

***, аб. № ***, ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, 396,14 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.03.2024 г., 33,88 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.02.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и 9,35 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.04.2021 г. до 28.03.2024 г., при следните квоти:

Г. И. К. – 3/4 част, а именно: сумата от 1305,16 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 08.04.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 297,10 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.03.2024 г., сумата от 25,41 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.02.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 7,01 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1

15.04.2021 г. до 28.03.2024 г.;

А. Г. М. – 1/4 част, а именно: сумата от 435,06 лв. – главница, представляваща стойността на доставената топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 08.04.2024 г. до окончателно изплащане на задължението, сумата от 99,04 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 28.03.2024 г., сумата от 8,47 лв. – главница, представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м.02.2021 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 08.04.2024 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 2,34 лв. – мораторна лихва, начислена върху главницата за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 15.04.2021 г. до 28.03.2024 г.;

Ищецът твърди, че между него и ответниците, е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет.

***, като ответниците имат качеството на битови клиенти на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, за имота е извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия. От своя страна ответниците се явявали неизправна страна, тъй като не са заплатили стойността на доставената и потребена топлинна енергия за релевирания период на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, поради което ответниците са изпаднали в забава, с оглед което дължат и обезщетение за забавено изпълнение. Счита, че съгласно общите условия е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане.

Моли съда да осъди ответниците да му заплатят исковите суми. Претендира разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответниците, чрез назначения особен представител адв. Г., с който оспорва предявените искове по основание и по размер. Оспорва наличието на облигационна връзка между ответниците и топлопреносното дружество. Оспорва обема на доставената топлинна енергия, респ. дължимата за нея цена. Оспорва, че за процесния имот е извършена услугата дялово разпределение. Поддържа, че ищецът не е ангажирал доказателства за изпадане на ответника в забава. Релевира възражение за изтекла погасителна давност. Моли се съда да отхвърли предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ:

За основателността на предявените искове в тежест на ищеца по същите е да установи по делото наличието на валидно облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди, по силата на което е предоставил на ответниците топлинна енергия в твърдяния обем през процесния период и на претендираната стойност, а за ответниците е възникнало задължението за заплащане на продажната цена, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услуга за дялово разпределение от лице, с което е сключен договор, при което е възникнало насрещно задължение за заплащане на нейната цена.

В тежест на ответниците (при установяване на посочените обстоятелства) е да установи по делото погасяване на задълженията си към ищеца.

По наведеното в отговора възражение за погасяване на вземанията по давност, в тежест на ищеца е да установи настъпването на факти и обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния срок по отношение на претендираните в 2 настоящото производство вземания.

Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период се регулират със Закона за енергетиката (ЗЕ).

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

Съгласно мотивите на ТР № 2/17.05.2018 г. по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмена форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл. 149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по договора при публично известни общи условия. Съгласно чл.

149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Това се отнася и за редакцията на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, действаща към процесния период.

В конкретния случай от приетия като писмено доказателство по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните имоти от *** г., се установява, че наследодателят на ответниците П. М. Д. е придобила правото на собственост върху процесния недвижим имот – апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к.

„***“, бл.***, вх. ***, ет. ***.

Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена, изх. № ***/*** г., издадено от ***, район „***“ П. М. Д. и П. М. К. са имена на едно и също лице.

Видно от удостоверение за наследници, изх. № ***/***, издадено от ***, район „***“, П. М. К. е починала на 07.04.2012 г., като е оставила за наследници по закон Г. И. К. /съпруг/ и А. Г. М. /син/. Следователно по силата на наследственото правоприемство ответниците са придобили по ½ ид.ч. от правото на собственост върху процесния недвижим имот – арг. чл.

5, ал. 1, вр. чл. 9, ал. 1 ЗН.

Следователно, в рамките на исковия период Г. И. К. и А. Г. М. са били собственици на процесния апартамент, а това означава, че с оглед действаща нормативна уредба в областта на енергетиката те се явяват потребители, респ. клиенти на топлинна енергия за битови нужди, поради което се явяват задължени за заплащане на продажната цена за 3 доставената и потребена в него такава съобразно участието им в съсобствеността – Г. И. К. – ½ ид.ч., и А. Г. М. – ½ ид.ч.

По делото е безспорно установено, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост, в която се намира същият, е била присъединена към топлопреносната мрежа. В тази връзка в хода на производството са приети протокол от проведено на *** г. общо събрание на етажните собственици, на което е било взето решение да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „***“ ЕООД и приложен към него списък /в който под № ***фигурира наследодателят на ответниците П.

М. К./, с който собствениците на апартаменти са упълномощили лице, което да ги представлява пред топлинния счетоводител, договор № ***/*** г., с който етажната собственост на процесната сграда е възложила на „***“ ЕООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в етажната собственост, както и договор № ***/***г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139 в, ал. 2 ЗЕ, сключен между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД (с предишно наименование „***“ ЕООД).

За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза.

Съгласно същото количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно. Дяловото разпределение до края на исковия период е осъществявано от „***“ ЕООД. Вещото лице е установило по данни на фирмата за дялово разпределение, че в имота има монтирани 4 отоплителни тела- 3 бр. радиатори и 1 бр. лира в помещението баня, като липсва 1 бр. водомер за отчитане на БГВ. От м.05.2020 г. до м.04.2022 г. е извършвано дялово разпределение от четирите ИРРО. Установява се, че СЕС по местонахождението на процесния имот не потребява ТЕ за БГВ, поради което за периода от м.05.2020 г. до м.04.2022 г. потребление на топла вода липсва. Количеството топлинна енергия за сградна инсталация се изчислява на база отопляем обем на жилището, като видно от експертното заключение в списъците с кубатурата в процесния блок, процесният обект фигурира с кубатура 138 куб. м. Технологичните разходи в абонатната станция са изчислявани по Наредбата и са отчислявани ежемесечно от отчетената по общия топломер топлинна енергия, преди нейното разпределение между абонатите. През процесния период общият топломер в абонатната станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закона за измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност, провеждани от лицензирани юридически лица. В чл. 155, ал. 1 ЗЕ от действащата през процесния период нормативна уредба се предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни – след изменението на ЗЕ от ДВ, бр. 74/2006 г.; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация.