Решение № 110 от 12.06.2025, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 110 гр. Пловдив, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Ив. Иванова

Членове:

Катя Ст. Пенчева

Тодор Илк. Хаджиев при участието на секретаря Мила Д. Тошева като разгледа докладваното от Вера Ив. Иванова Въззивно гражданско дело № 20255000500144 по описа за 2025 година

Производството е въззивно по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Обжалвано е решение № 1514/13.12.2024 г., постановено по гр.д. № 286/2023 г. на ОС-Пловдив, с което е осъдена П на Р****** да заплати на К. К.

Н. сумата 130 000 лв. като обезщетение по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, произтекли от неоснователно повдигнато й обвинение по ДП № ********* г. по описа на СДВР, пр.пр. № ******** г. на Специализираната прокуратура, разглеждането на което е продължено от ГД“НП“-МВР под № ********., за това, че в периода от месец януари 2014 г. до 28.03.2016 г. на територията на страната в качеството си на длъжностно лице съдия по вписванията при „А Ва“ заедно с М И А и Н В С участвала в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления против собствеността, раздел Четвърти „Измама“ по смисъла на чл.212 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като групата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице – престъпление по чл. 321,ал.3,пр.2 и пр.4, т.2 във вр. с ал.2 от НК, производството по което е прекратено с постановление от 21.01.2021 г. по пр.пр. № ******** г. на 1

Специализираната прокуратура, влязло в сила на 23.04.2021 г., поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва от 23.04.2021 г. до окончателното й изплащане, като над уважение до пълния предявен размер от 150 000 лв. е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ като неоснователен, както и е осъдена П на Р****** да заплати на К.

К. Н. сумата 10 лв. –разноски за заплатена по производстото ДТ и сумата 4 711,38 лв.-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважения иск.

Жалбоподателят П на ** моли решението да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно в частта му, с която П на ** е осъдена да заплати на К. К. Н. сумата 130 000 лв. като обезщетение по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди, произтекли от неоснователно повдигнато й обвинение по ДП № ********* г. по описа на СДВР, пр.пр.№******** г. на Специализирана прокуратура, разглеждането на което е продължено от ГД“НП“-МВР под № ********., за това, че в периода от месец януари 2014 г. до 28.03.2016 г. на територията на страната в качеството си на длъжностно лице – съдия по вписванията при Агенцията по вписванията, заедно с М И А и Н В С участвала в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления против собствеността, раздел Четвърти „Измама“ по смисъла на чл.212 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като трупата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице – престъпление по чл.321,ал.3,пр.2 и пр.4,т.2 във вр. с ал.2 от НК, производството по което е прекратено с постановление от 21.01.2021 г. по пр.пр.№******** г. на Специализираната прокуратура, влязло в сила на 23.04.2021 г., поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва от 23.04.2021 г. до окончателното й изплащане, както и в частта му за разноските, с която е осъдена П на ** да заплати на К. К. Н. сумата 10 лв.разноски за заплатена по производството ДТ и сумата 4 711,38 лв.-разноски за заплатено адвокатско възнаграждение съразмерно на уважения иск, по съображения, изложени в подадената на 30.12.2024 г. въззивна жалба, и да бъде постановено от апелативния съд решение, с което исковете да бъдат отхвърлени изцяло, евентуално, да се намали размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Като ответник в производството пред окръжния съд оспорва предявените от К. Н. искове и моли те да бъдат 2 отхвърлени като неоснователни.

Ответникът по тази въззивна жалба моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна.

Жалбоподателката К. К. Н. моли решението на окръжния съд да бъде отменено като незаконосъобразно, неправилно в частта му, с която предявеният от нея иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди по чл.2,ал.1,т.3 от ЗОДОВ е отхвърлен за размера над 130 000 лв. до пълния предявен размер от 150 000 лв., ведно със законна лихва, както и в частта му за разноските, по съображенията, изложени в подадената на 29.01.2025 г. въззивна жалба. Като ищца в производството пред окръжния съд предявява обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

2,ал.1, т.3,предл.3 от ЗОДОВ и чл. 86, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника да й заплати обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 150 000 лв. за претърпени болки и страдания вследствие на воденото срещу нея наказателно производство, произтекли от неоснователно повдигнато й обвинение по ДП № ********* г. по описа на СДВР, пр.пр.№******** г. на Специализирана прокуратура, разглеждането на което е продължено от ГД“НП“-МВР под № ********., за това, че в периода от месец януари 2014 г. до 28.03.2016 г. на територията на страната в качеството си на длъжностно лице – съдия по вписванията при Агенцията по вписванията, заедно с М И А и Н В С участвала в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на три лица с цел да вършат съгласувано в страната престъпления против собствеността, раздел Четвърти „Измама“ по смисъла на чл.212 от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, като трупата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице – престъпление по чл.321,ал.3,пр.2 и пр.4,т.2 във вр. с ал.2 от НК, производството по което е прекратено с постановление от 21.01.2021 г. по пр.пр.№******** г. на Специализираната прокуратура, влязло в сила на 23.04.2021 г., поради недоказаност на обвинението, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство. Претендира за присъждане на разноски.

Ответникът по тази въззивна жалба П на *** моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна.

Пловдивският апелативен съд провери законосъобразността на 3 обжалваното решение съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК и във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателите, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и намери за установено следното:

Безспорно е между страните, че срещу ищцата К. Н. е било водено наказателно производство по ДП № ********* г. по описа на СДВР, пр.пр.

№******** г. на Специализирана прокуратура, разглеждането на което е продължено от ГД“НП“-МВР под № ********., по което тя на 29.03.2016 г. е привлечена като обвиняема за престъпление по чл. 321,ал.3,пр.2 и пр.4,т.2 във вр. с ал.2 от НК, което наказателно производство по отношение на нея е било прекратено с постановление на прокурор от СП-гр.София от 22.01.2021 г. на основание чл.243,ал.1,т.2 от НК (когато прокурорът намери, че обвинението не е доказано). Няма спор понастоящем, че това постановление е влязло в сила на 23.04.2021 г.

С подадената на 31.01.2023 г. искова молба ищцата твърди, че тя е юрист и към 28.03.2016 г. работи (от 2009 г.) като съдия по вписванията в С В - С, като преди това в периода 2001 г.-2009 г. е била съдия по вписванията в СВПловдив, а от 1998 г. до 2001 г. е била адвокат в А - П Твърди, че към този момент живее с М И А под наем в апартамент в гр. София. Твърди, че от 1988 г. е диагностицирана с хронично автоимунно заболяване Л, като при нея са засегнати ставите и мускулите, което заболяване от 2002 г. до предприемането на действия от П против нея на 28.03.2016 г. тя поддържа дълго време в ремисия под лекарски контрол. Твърди, че на 25.03.2016 г. в Следствения отдел при Специализираната прокуратура е образявено ********** по описа на СДВР, пр.пр. № ******** г. на СП. Твърди, че на същата дата 25.03.2016 г. тя е претърпяла операция за отстраняване на доброкачествен тумор в болница в гр.Пловдив с оглед предприемане след това на ин-витро процедура, изписана е на 27.03.2016 г. с предписано домашно лечение в продължение на месец и затова остава в дома на майка си в с. Б. Твърди, че на 28.03.2016 г. в дома й идват полицейски служители и извършват процесуално-следствени действия по претърсване и изземване в къщата и в автомобила й, които продължават повече от час в присъствието на възрастната й майка (на 84 години) и на съседи, повикани като поемни лица, при които са иззети вещи и документи.

Твърди, че на същия ден за извършени процесуално-следствени действия й в дома в гр.София, в който тя живее, в присъствието на М А и от там е иззет 4 личният й компютър, който тя използва служебно. Твърди, че към 21,30 часа й е връчена заповед и тя е задържана за срок до 24 часа в РПУ в Пловдив.

Твърди, че на следваща сутрин е откарана с полицейски автомобил до СДВР и с постановление от 29.03.2016 г. е привлечена в качеството на обвиняем за престъпление по чл.321,ал.3,пр.2 и пр.4,т.2 във вр. с ал.2 от НК – участие в качеството й на длъжностно лице в ОПГ заедно с М А (с когото живее на семейни начала) и с Н В С в периода от месец януари на 2014 г. до 20.03.2016 г. на територията на страната, с цел съгласувано извършване на престъпления против собствеността – измама, за които е предвидено лишаване от свобода повече от 3 години, като групата е създадена с користна цел и в нея участва длъжностно лице. Твърди, че с прокурорския акт и е наложена МНО прокурорско задържане за 72 часа, която тя изтърпява в ареста в гр.София.

Твърди, че стресът, преживян от задържането й и от предприетите срещу нея действия на П, водят до възстановяване на симптомите на заболяването, като при престоя й в ареста ставите й се подуват силно, болките в ставите и мускулите се обострят, поради което се налага да потърси лекарска помощ и да й бъдат предписани обезболяващи медикаменти. Твърди, че постановление от 1.04.2016 г. на СП й е определена МНО парична гаранция в размер на 4 000 лв., намалена след обжалване от нея на 1000 лв. Твърди, че във връзка с повдигнатото й обвинение за извършено престъпление в качеството й на длъжностно лице със заповед от 14.04.2016 г. на министъра на правосъдието тя е отстранена от длъжност до приключване на наказателното производство против нея. Твърди, че след прекратяването с постановление от 22.01.2021 г. на прокурор от СП на наказателното производство в частта му, в която то е водено против нея и й е повдигнато обвинението за престъпление по чл.321,ал.3,пр.2 и пр.4, т.2 във вр. с ал.2 от НК, със заповед от 4.06.2021 г. тя е възстановена на заеманата от нея длъжност. Твърди, че с привличането й като обвиняема и задържането й първоначално за 24 часа в РПУ в Пловдив, а впоследствие за 72 часа в ареста, й е нанесен тежък емоционален стрес.

Твърди, че в резултат от проведеното ДП тя силно се е променила, видимо е отслабнала, сринала се е психически. Твърди, че е преживяла случилото се изключително тежко, защото се е ползвала с отлична репутация като съдия вписванията, била е човек със самочувствие, уважаван от колегите си, имала е амбиции и планове за кариерно развитие като нотариус или съдия, изградила е имидж на добросъвестен служител. Твърди, че по време на престоя й в ареста 5 тя не се храни, не може да спи от преживения стрес и от болки в ставите и мускулите, заради които и е затруднена в условията на ареста да извършва своя ежедневен тоалет в нейното състояние на получен пристъп на болестта Л, който продължава впоследствие като хронично влошаване, както и в първия ден не разполага с дрехи, лекарства и санитарни принадлежности, които са особено необходими в нейното състояние след претърпяната операция.

Твърди, че поради отстраняването й от длъжност заради разследването за неизвестен период тя е загубила единствения си източник на постоянни доходи и стресът от това се засилва поради необходимостта да плати и сумата за парична гаранция за наложената й МНО и липсата на нейни спестявания и задължението за плащане по потребителски кредит в размер на 3 000 лв., което наложило тя да вземе пари на заем от свой братовчед. Твърди, че единственият източник на средства за издръжката и на ищцата е била пенсията на нейната майка, както и парични средства взаем от нейни приятели. Твърди, че впоследствие на 18.10.2016 г. с ЕР на ТЕЛК й е определена 94% трайно намалена работоспособност и тя започва да получава инвалидна пенсия, която става единственият й доход до 4.06.2021 г., когато е възстановена на заеманата от нея длъжност и на основание чл. 288,ал.2 от ЗСВ й е заплатено трудово възнаграждение за периода на отстраняване. Твърди, че поради неизвестния период на провеждането му и неясния му край, както и поради преживения стрес, тя е отложила предприемането през 2016 г. на инвитро процедура, за успешното провеждане на каквато е имала шансове с оглед възрастта й към онзи момент (46 години), а към прекратяването на наказателното производство през 2021 г. вече е била на възраст, при която шансовете за успех от такава процедура са драматично намалели. Твърди, че безизходицата, в която е поставена, налага тя да ползва психологична и психиатрична помощ, като няколко месеца след престоя й в ареста, през 2016 г. постъпва за около месец в Ц - П. Твърди, че вследствие на силния стрес изпада в дълбока депресия, не иска да се среща с никого, да излиза от дома си, срамува се от колеги, съседи и приятели, от общителен и жизнерадостен човек се превръща в мрачна и потисната личност, изпитва чувство на безполезност и малоценност,както и вина за притесненията и негативните емоции, които причинява на семейството си. Твърди, че освен влошаването на психичното й състояние се срива и здравето й и през месец май на 2016 г. тя постъпва в клиника по ревматология за лечение на тежкото заболяване Л, от което страда, 6 където й е назначена трайна терапия. Твърди, че през месец април на 2019 г. в резултат на остра болка в кръста се налага да бъде хоспитализирана и лекувана в отделение по неврология в болница в гр. Пловдив, както и че в периода от месец май на 2016 г. до 5.11.2021 г. претърпява серия от хоспитализации във връзка с обостряне на болките в ставите и мускулите й поради влошаване на тежкото заболяване, от което страда. Твърди, че преди образуването на ДП срещу нея тя е заемала отговорна длъжност като съдия по вписванията, била е с перспектива за растеж в професията, имала е амбиции за кариерно развитие и като нотариус или съдия и затова се е явявала на конкурси за такива длъжности, а след воденото срещу нея ДП от ангажиран и деен човек се превръща в безнадеждна личност, страдаща от множество заболявания, претърпява срив по социалната стълбица, което води до промяна в самочувствието й. Твърди, че са били публикувани статии в различни електронни издания, свързани с провежданото ДП, в които фигурира името й, които са станали достояние на широк кръг лица, в резултат на което е изпитала срам и неудобство от опетняване на доброто й име в обществото, в професионалната общност и сред близките й, повод за които публикации са дали предприетите от органите на П действия, поради което следва да се ангажира нейната отговорност. Твърди, че образуваното ДП оставя дълбока емоционална травма, срива нейното самочувствие и я променя безвъзвратно, като през този период е налице сериозно негативно въздействие върху психиката, здравето, финансовото състояние, социалната и професионална реализация, което я променя завинаги, като дори прекратяването на ДП не успява да премахне у нея чувството, че има негативна атестация в обществото.

Разпечатката съдържа 27 от 94 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c40cbc4-ad44-4426-8475-79ba582b17e5