Определение № 1835 от 18.07.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1835 гр. София, 18.07.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка Борилова

Членове:

Зорница Гладилова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно частно гражданско дело № 20231000501890 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба вх. № 16011/10.07.2023 г. по описа на САС, депозирана от Х. И. Г. чрез адв. Я. Н. срещу разпореждане от 11.05.2023 г. по т.д. № 2371/2022 г. на СГС, VI-7 състав, с което е върната исковата молба на Х. Г. против „Инфрахолд“ ООД. Жалбоподателят поддържа, че обжалвания съдебен акт е неправилен поради нарушаване на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Жалбоподателят сочи, че бил съдружник в „Инфрахолд“ ООД, но бил изключен като такъв на ОС, проведено на 07.10.2022 г. Оспорил това решение на ОС с иск по чл. 74 ТЗ, като същото не било и вписано в търговския регистър. Впоследствие, на 12.12.2022 г. било проведено друго ОС на дружеството, на което Х. Г. бил освободен и като управител на дружеството.

Регистърното производство за вписване на решенията от ОС на 12.12.2022 г. било спряно в производство по чл. 536 ГПК, инициирано от Х. Г.. Същият предявил и иск за отмяна на тези решения по реда на чл. 74 ТЗ, въз основан който било образувано т.д. № 2371/2022 г. на СГС, VI-7 състав. При така изложените факти жалбоподателят поддържа, че с обжалваното разпореждане първоинстанционният съд неправилно приел, че решенията на съдружниците в ОС имат незабавно действие в техните вътрешни отношения и не е необходимо да бъдат вписани, за да породят правни последици. Цитираната от СГС практика на ВКС по този въпрос била създадена при друга фактическа обстановки и при друга действаща нормативна уредба. Според жалбоподателя решението за изключването му не било влязло в сила във вътрешните отношения на съдружниците, тъй като бил подаден иск за отмяната му и било постановено спиране на вписването му, с което съдружниците и третите лица били уведомени за оспорването. На следващо място сочи, че ако искът му за отмяна решението на ОС за изключването на Х. Г. бъде уважен, а в същото време бъде потвърдено разпореждането за връщане на исковата молба срещу решението на ОС за освобождаването му като управител, то решението по първото дело нямало да може да защити съдружника, тъй като другите съдружници щели да имат възможност да завладеят недобросъвестно дружеството и Х. Г. можело да се окаже съдружник в дружество без имущество, с дългове или прекратено дружество. Би се създала съдебна 1 практика, която да послужи при последващи случаи на „кражба на фирма“.

Жалбоподателят поддържа още, че СГС постановил обжалваното разпореждане без да вземе предвид измененията в нормативната уредба и по-точно на чл. 137, ал. 4-5 ТЗ и по-новата съдебна практика, като се позовава на определение № 264/11.05.2018 г. по ч.т.д. № 829/2018 г. на ВКС, II т.о. и на въпрос 2.1. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСТК. Въз основа на всичко изложено жалбоподателят моли обжалваното разпореждане да бъде отменено и делото да бъде върнато на СГС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Насрещната страна „Инфрахолд“ ООД е депозирал отговор на частната жалба, в който излага доводи за нейната неоснователност.

Настоящият съдебен състав, след като разгледа частната жалба и съобрази наведените от двете стани доводи, въз основа на събраните доказателства, намира следното:

Т.д. № 2371/2022 г. на СГС, VI-7 състав е образувано по искова молба на Х. И.

Г. против „Инфрахолд“ ООД с искане да бъдат отменени като незаконосъобразни решенията на ОС на дружеството от 12.12.2022 г., сред които и решението за освобождаването на ищеца като управител на дружеството. Изложени са фактически твърдения идентични с изложените в частната жалба. Посочени са конкретни основания за процесуална и материална незаконосъобразност на оспорваните решения.

По делото е депозиран отговор на исковата молба от ответника Инфрахолд“ ООД, в който са изложени доводи за недопустимост на същата с твърдения, че към 12.12.2022 г. ищецът вече не е съдружник в дружеството, тъй като е изключен на ОС от 17.10.2022 г., поради което не е процесуално легитимиран да предяви иск по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на ОС от 12.12.2022 г.

С допълнителната си искова молба Х. Г. е твърдял, че е налице връзка на преюдициалност между настоящото дело и обуславящото т.д. № 1921/2022 г. на СГС, VI-18 състав, образувано по негова искова молба с искане за отмяна решенията на ОС от 07.10.2022 г. Искал е спиране на настоящото дело на основание чл. 229, ал. 1 Т. 4 ГПК. Искал е назначаване на особен представител на ответника, на основание чл. 29, ал. 4 ГПК, тъй като ищецът е един от управителите на дружеството, които действат само заедно.

С разпореждане от 11.05.2022 г., след като е счел, че ищецът не е процесуално легитимиран да предяви иск по чл. 74 ТЗ във връзка с решенията на ОС от 12.12.2022 г., предвид изключването му като съдружник на ОС от 07.10.2022 г., което решение действа незабавно в отношенията между съдружниците, е върнал исковата молба на основание чл. 130 ГПК. Това разпореждане е връчено на ищеца на 22.05.2023 г., като той е депозирал частната си жалба срещу него на 29.05.2023 г.

При така установеното от фактическа страна, настоящият съдебен състав намира следното от правна страна:

Частната жалба е депозирана от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Съобразно чл. 74, ал. 1 ТЗ всеки съдружник може да предяви иск за отмяна на решенията на ОС, когато те са незаконосъобразни или противоречат на императивни норми на дружествения договор. Т.е., процесуално легитимиран да предяви такъв иск е само съдружник, който е бил такъв към момента на вземане на оспорените решения.

По този въпрос е налице и многобройна и непротиворечива съдебна практика, която сочи идентично разрешение на въпроса относно процесуалната легитимация на 2 ищците по искове с правно основание чл. 74 ТЗ.

Не е спорно между страните, че Х. Г. е бил съдружник в „Инфрахолд“ ООД, но не е спорно и това, че на ОС, проведено на 07.10.2022 г. същият е бил изключен като съдружник. Това решение не е вписано и към момента в търговския регистър.

Установява се още, че Х. И. е предявил иск за отмяната му, по което е образувано т.д.

№ 1921/2022 г. на СГС, VI-18 състав.

Според трайната съдебна практика, част от която е цитирана и от първоинстанционния съд, решението за изключване на съдружник има незабавно действие в отношенията между съдружниците и това негово действие се поражда независимо от вписването на решението. Това следва от нормата на чл. 140, ал. 4 ТЗ, която предвижда действие на посоченото решение от вписването, но това се отнася само за действието по отношение на трети добросъвестни лица. Съдружниците не са такива лица, поради което решението спрямо тях влиза в сила незабавно (арг. от чл.

140, ал. 3 ТЗ, където изчерпателно са посочени решенията, които влизат в сила от вписването и сред които процесното решение за изключване на съдружник не е) и има действие във вътрешните им действия от вземането му, независимо дали същото е вписано. Следователно, в отношенията на съдружниците и по отношение на дружеството към 12.12.2022 г. Х. Г. няма качеството съдружник, независимо, че решението за изключването му още не е вписано в търговския регистър, поради което и не е легитимиран да оспорва взетите на тази дата решения на ОС с иск по чл. 74 ТЗ, което прави така предявеният иск недопустим.

Посоченото правило не би било пречка за допустимостта на иска по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на ОС от 12.12.2022 г., предявен от Х. Г., само ако същите са обусловени или са пряка последица от решението от 07.10.2022 г. за изключването му.

С т. 2 от тълкувателно решение № 1/2020 г. на ОСТК бе прието, че при предявен иск по чл. 74, ал. 1 ТЗ за отмяна на решение на ОС на ООД за изключване на съдружник, процесуално допустим е и съединеният иск на същия съдружник за отмяна на взетото в същото заседание последващо решение за освобождаването му като управител.

Възприетото разрешение е обосновано със съществуващата връзка на обусловеност или причина и следствие между решението за изключване и следващите решения, уреждащи последиците от изключването на съдружника за правното положение на дружеството, включително за неговото управление и представителство.

В конкретния случай обаче не може да се приеме, че решението на ОС от 12.12.2022 г. за освобождаване на Х. Г. като управител на „Инфрахолд“ ООД е непременно обусловено и непременно следствие от изключването му като съдружник с решение на ОС, взето на 07.10.2022 г. Между двете решения има повече от два месеца, през които изключеният съдружник е продължавал да бъде управител. Липсват мотиви в протокола от ОС, проведено на 12.12.2022 г., които да сочат такава обусловеност.

Липсва и клауза в дружествения договор на „Инфрахолд“ ООД, която да изисква управител на дружеството да бъде само съдружник, за да може да се направи извод за такава връзка на обусловеност дори при известната отдалеченост във времето на двете решения. Ето защо цитираното по-горе разрешение, водещо до изключение от правилото на чл. 74, ал. 1 ТЗ относно процесуалната легитимация по този иск, не е приложимо в случая. Приложимо е общото правило относно действието на решението за изключване на съдружник във вътрешните отношения на съдружниците, водещо до извод, че Х. Г. е престанал да бъде такъв на 07.10.2022 г. и към 12.12.2022 г. не е бил съдружник в „Инфрахолд“ ООД. (подобно разрешение в хипотеза на решения от вида на процесните, взети на две различни ОС, е приел и ВКС в мотивите на свое определение № 395/05.06.2023 г. по ч.т.д. № 253/2023 г. на I т.о.) Ето защо и не може да бъде обусловена връзка на преюдициалност между исковете по чл. 74 ТЗ срещу 3 решенията на ОС от 07.10.2022 г. и тези от 12.12.2022 г. Такава връзка не е налице и по съображенията, изложени от първата инстанция, а именно, че тъй като решението по иск с правно основание чл. 74 ТЗ има действие занапред, то същото, дори и отменително, не би променило извода, че към 12.12.2022 г. ищецът не е бил съдружник в ответното дружество, съответно не е процесуално легитимиран да оспорва взетите на тази дата решения от съдружниците.

Доколкото процесуалната легитимация е абсолютна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск и за нея съдът следи служебно, то липсата й води до недопустимост на предявения иск по чл. 74 ТЗ за отмяна решенията на ОС от 12.12.2022 г., поради което и правилно СГС е върнал исковата молба на основание чл.

130 ГПК.

Поради достигане от двете инстанции на идентични правни изводи, частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното, Апелативен съд – София

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 16011/10.07.2023 г. по описа на САС, депозирана от Х. И. Г. чрез адв. Я. Н. срещу разпореждане от 11.05.2023 г. по т.д. № 2371/2022 г. на СГС, VI-7 състав, с което е върната исковата молба на Х. Г. против „Инфрахолд“ ООД.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4