Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5159 от 21.12.2024, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 8439/2024
Вид
Решение № 5159
Подписан
21.12.2024
В сила
22.01.2025
Състав
Кристина Янкова Табакова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 5159 гр. Пловдив, 21.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Таня Г. Ангелова като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20245330108439 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Т. А. Г., ЕГН **********, против „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД - за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 801.15 лева - недължимо платена неустойка по Договор за потребителски кредит № ****/19.10.2021 г.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 22.11.2024 г., е прекратено производството по гр.д. № 8439/2024 г. по описа на ПРС, в частта, относно предявения от Т. А. Г., против „Сити Кеш“ ООД, осъдителен иск, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата за неустойка – за разликата над 267.36 лева до 801.15 лева – недължимо платена неустойка по Договор за потребителски кредит № ****/19.10.2021 г., поради частичен отказ от предявения иск.

В исковата молба, се твърди, че на 19.10.2021г. между страните бил сключен Договор за кредит, по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 900 лева, при ГРП – 40.05 % и ГПР - 47.483 %.

Съгласно чл.5 от договора същият следвало да бъде обезпечен с едно от следните обезпечения – банкова гаранция или поръчител, отговарящ на определени условия. В случай на непредоставяне на обезпечение, кредитополучателят - ищец дължал неустойка в размер на 801.15 лева, която следвало да се заплати разсрочено, заедно с погасителната вноска, към която се кумулирала месечната вноска за неустойка. Сочи, че заемният ресурс е изцяло усвоен от ищеца, но същият не дължал плащане на неустойка. Сочи, че чрез предвиждането на неустойка за неосигуряване на обезпечение, респективно такси, които се събират за осигуряване на фирми – гаранти, се осигурявала допълнителна печалба, която вече била калкулирана с договорната възнаградителна лихва, като същевременно се преодолявало законовото изискване за таван на лихвените нива и други разходи по предоставената в заем сума. Твърди се, че неустойката за неизпълнение на задължението за осигуряване на 1 поръчители или представяне на банкова гаранция, в размер на 801.15 лева била загубила присъщата за неустойка обезщетителна функция, доколкото била 100 % от заетата сума в размер на 900 лева, без да зависи от вредите от неизпълнение на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондирало с последиците от неизпълнението. Кумулирането й към погасителната вноска водило до скрито оскъпяване на кредита и създавало единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителя, което било в противоречие със задължението за договаряне съобразно принципа за спазване на добрите нрави. Твърди се, че недобросъвестно и в ущърб на потребителя –ищец, ответното дружество е поставило изисквания за да обоснове получаването на допълнителна печалба, което било в нарушение на ограниченията на чл.19, ал. 4 ЗПК. Както разходите на търговеца, така и печалбата му би следвало да бъде включена в посочения в договора фиксиран лихвен процент, чиито стойности не отговаряли на действителните параметри по договора. От една страна неустойката била включена като падежно вземане - обезщетение на кредитора, а от друга същата била предвидена в размер, който не съответствал на вредите от неизпълнението, тъй като била съизмерима с предоставената сума по кредита. По този начин се заобикаляло ограничението в чл.19, ал.4 ЗПК при определяне на ГПР.

Твърди, че ищецът е заплатил изцяло задълженията си по процесния договор, но не дължи сумите за неустойка, които заплатил в периода от 26.10.2021 г. – 05.07.2022 г.

С оглед изложеното се моли за осъждане на ответното дружество да заплати на ищцата сумата от 801.15 лева, недължимо платена неустойка по Договор за потребителски кредит № ****/19.10.2021 г. Претендират се разноски.

С определение, от открито съдебно заседание, проведено на 22.11.2024 г., е прекратено производството по гр.д. № 8439/2024 г. по описа на ПРС, в частта, относно предявения от Т. А. Г., против „Сити Кеш“ ООД, осъдителен иск, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата за неустойка – за разликата над 267.36 лева до 801.15 лева – недължимо платена неустойка по Договор за потребителски кредит № ******/19.10.2021 г., поради частичен отказ от предявения иск.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответното дружество е депозирало писмен отговор, със становище за неоснователност на предявения иск.

Не оспорва, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ****/19.10.2021 г.

Оспорва наведените доводи за недействителност на договора. В същият бил коректно посочен ГПР, като неустойката не следва да бъде включвана, доколкото същата би породила ефект след сключването му. Неустойката имала за цел да обезщети страната по сключен договор, поради която причина не представлявала скрито възнаграждение. Още към момента на сключване на договора, ищецът бил уведомен за всички клаузи по него, включително и за дължимата неустойка.

Клаузата за неустойка, била действителна, като сочи, че ако ищецът е имал възможност да се откаже от договора в 14-дневен срок от неговото сключване, без да е обвързан от неустойката. Доколкото ищецът е имал възможност да въздейства върху дължимостта на неустойката, се претендира, че същият не може да възразява, че противоречи на добрите нрави. Навеждат се доводи, че клаузата за неустойка и нейната дължимост била индивидуално уговорена, респ. същата не била неравноправна по смисъла на ЗЗП.

Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, следното:

2

На основание чл. 153, вр. с чл. 146, ал. 1, т.3 и т.4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени обстоятелствата, че: между страните е сключен Договор за потребителски кредит № *****от 19.10.2021 г., по който предоставената сума е усвоена, както и, че в чл. 11 от Договора е уговорена неустойка. /виж Определение по чл.

140 ГПК № *****/18.08.2024 г./.

Съдът приема тези факти за доказани, включително като ги съпостави с приетите по делото писмени доказателства.

От приетия като писмено доказателство по делото - Договор за потребителски кредит № ****от 19.10.2021 г. /л.5-9/, се установява, че между страните е подписан Договора за потребителски кредит за сумата от 900 лева, с уговорена договорна лихва, като фиксираният годишен лихвен процент по заема е 40.05 %, а годишният процент на разходите (ГПР) е 49.83 %. Ищецът се е задължил да върне сумата на 37 седмични погасителни вноски, като общият размер на всички плащания е записан, че възлиза на 1048.85 лева.

Според чл. 5 от договора за кредит, страните се споразумяват, договорът за кредит да бъде обезпечен с поне две от посочените по-долу обезпечения: безусловна банкова гаранция, издадено от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва или поръчителство на едно или две физически лица, които следва да отговаря на следните изисквания: при един поръчител – да представи служебна бележка от работодател, удостоверяваща, че осигурителният доход му е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; при два поръчители – да представи служебна бележка от работодател, удостоверяваща, че осигурителният доход му е в размер на не по-малко от 4 пъти размера на минималната работна заплата за страната; да не е кредитополучател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Сити Кеш“ООД; да няма кредити към банки или финансови институции с класификация, различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ.

Съгласно чл. 11, ал. 1 от процесния договор, при неизпълнение на задължението да предостави обезпечение по чл. 5 в тридневен срок от сключването му, Кредитополучателят дължи на заемодателят неустойка в размер на 801.15 лева, като неустойката се заплаща от заемателя разсрочено – съобразно посочения в Приложение *** към договора за кредит, начин.

Предвид изложеното, съдът приема, че между ищецът и „Сити Кеш“ ООД е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по който ищецът е усвоил заетата сума. Последното дружество е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът пък е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. има качеството на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 ЗПК. Сключеният договор по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон - ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т.

7-12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7-9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност. Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са изискуеми при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи.

3

В случая, не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Според чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

ГПР се изчислява по специална формула. Спазването на това изчисление, дава информация на потребителя как е образуван размерът на ГПР и общо дължимата сума по договора. Тоест, в посочената величина /бидейки глобален израз на всичко дължимо по кредита/, следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които ще стори и които са пряко свързани с кредитното правоотношение.

В конкретния случай е посочено, че ГПР е 49.83 %, а възнаградителната лихва– 40.05 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, нито пък е ясно какво представлява разликата от повече от 9 % между размера на ГПР и лихвата, която е част от него. Всичко това поставя потребителя в положение да не знае колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита, което ще дължи и в това именно е недействителността в случая, като неспазено изискване на посоченото законово основание.

Налице е и друго нарушение, тъй като посочените в договора ГПР от 49.83 % и общата сума на плащанията от 1048.85 лева, не съответстват на действителните. Това е така, тъй като още при самото му сключване, е предвидено уговорената в чл. 5 неустойка да се плаща разсрочено във времето, заедно с седмичните вноски, като се добавят суми към всяка, видно от приложения погасителен план /л.9/. Въведеното изискване за предоставяне на обезпечение, чрез поръчителство или банкова гаранция, съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които – предвид изключително краткия срок, в който следва да се предоставят – тридневен от сключване на договора, на практика правят задължението неизпълнимо. Срокът е твърде кратък – за потребителя се създава значително затруднение, както относно физическите лица – поръчители, т.к. същите следва да отговарят на критерии, за които информация би следвало да се събере и от допълнителни източници /напр. за осигуровки, чиста кредитна история и пр./, в т.ч. и относно банковата гаранция – която трябва да е в размер на пълната дължима обща сума и период след крайния падеж, но за учредяването на която се изисква набавяне на документи, одобрение и пр., т.е. все действия, за които са нужни технологично време и чуждо съдействие. При това положение и изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, следва извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излиза изцяло извън присъщите й функции. Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяване на вреди за кредитора, който е бил длъжен да оцени кредитоспособността на длъжника, съответно - риска при предоставяне на заема към сключване на договора, като съобрази и възможностите за предоставяне на обезпечение.