Решение № 697 от 12.06.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. Бургас, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Кремена Ил. Лазарова

Таня Д. Евтимова при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20232100500068 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 2737/29.11.2022г., постановено от Районен съд –Бургас по гр. д. № 20222120102329. С това решение, съдът приема за установено, че М. М. К., ЕГН: ********** от гр. Б***** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв.

„Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. сумата от 98,81 лева, представляваща стойността на доставена, отведена и пречистена вода за абонатен № ***** за периода от 17.09.2019г. до 16.12.2019г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.10.2021г. до окончателното изплащане на главницата и сумата от 17,00 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 20.01.2020г. до 25.10.2021г., за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК по ч. гр. д.

№ 7643/2021г. по описа на Районен съд – Бургас. С решението съдът осъжда М. М. К. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД съдебни разноски в размер на 675 лева.

Подадена е въззивна жалба от М. М. К. против решение № 2737/29.11.2022г.

Жалбоподателят въвежда оплакване, че решението е неправилно и необосновано. К. подчертава, че не е надлежен ответник по делото и сумата, която дружеството претендира, се отнася за друг водоснабден имот, а не за този, който тя обитава в гр. Б**** Жалбоподателката иска от съда да отмени решението на районния съд и да отхвърли иска на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД.

М. К. се представлява в съдебно заседание от адвокат К. от БАК, който пледира за уважаване на жалбата и за присъждане на съдебни разноски.

Ответната страна – „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД представя писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на жалбата.

Ответникът не се представлява в съдебно заседание.

След като се запозна с твърденията на страните и със събраните по делото 1 доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

ФАКТИ:

На 11.11.2021г. Районен съд – Бургас издава заповед за парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпорежда на М. М. К. да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД следните суми: 98,81 лева, представляващи стойността на доставена, отведена и пречистена вода за периода от 17.09.2019г. до 16.12.2019г. за абонатен № *****;

17,09 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 20.01.2020г. до 25.10.2021г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението 28.10.2021г. до окончателното изплащане на главницата и 75 лева – разноски в заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. В резултат на това, „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД предявява против М. К. установителен иск по чл.422 от ГПК за сумите, за които е издадена заповед по чл.410 от ГПК. В исковата молба дружеството твърди, че К. е страна по облигационно правоотношение с него по отношение на водоснабден обект, находящ се в гр. Б*****, ап. Ляв (по нотариален акт – ул. „******). За този обект е издадена фактура № 0039538153/20.12.2019г. за доставена, отведена и пречистена вода в периода от 17.09.2019г. до 16.12.2019г. на обща стойност 98,81 лева.

Дължимата сума не е платена в срок, поради което същата се претендира ведно с лихва за забава в размерна 17,09 лева.

В отговор по чл.131 от ГПК М. К. оспорва иска по основание и размер. К. заявява, че не е страна по облигационно правоотношение с „ВиК“ ЕАД и няма качеството на потребител по смисъла на чл.3, ал.1 от Наредба № 4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи по отношение на водоснабдителния имот. К. въвежда възражение, че отчитането на водомера не е извършено в съответствие с чл.22 и сл. от ОУ на „ВиК“ ЕАД; не е спазено и изискването на чл.23, ал.4 от ОУ на дружеството, според което потребителят подписва показанията от отчета; не е изпълнено и условието на чл.23, ал.7 от ОУ, задължаващо доставчикът на услугата да отчита общия и индивидуалните водомери в сгради в режим на етажна собственост в присъствие на етажен собственик поне веднъж годишно. К. подчертава допълнително, че не е налице идентичност между имота, който тя обитава и имота, за който е открита партида в дружеството – ищец.

За установяване на релевантните за спорното правоотношение юридически факти, по делото са представени доказателства за правото на собственост върху водоснабдения имот – нотариален акт № ***, том ***, дело № *****/23.12.1997г. доказателства за отчетени показания от водомера за абонатен № *****, фактура за начислената стойност на доставеното количество вода и Общи условия на водоснабдителното дружество.

По делото е извършена съдебно – техническа експертиза, която дава заключение, че имотът с административен адрес в гр. Бургас, ул. „***** (ляв) е идентичен с имота, за който е открита партида с абонатен № ***** във „ВиК“ ЕАД и който е описан в нотариален акт № ***, том ***, дело № *****/23.12.1997г. Експертизата описва имота подробно и изяснява механизма на електронно отчитане на показанията от водомера за него. Според заключението на СТЕ, количеството използвана вода за процесния период от този обект е 33 куб.м. Стойността на доставената вода не е платена.

По делото са събрани показанията на свидетеля М., отчетник на измервателни уреди в дружеството – ищец, която твърди, че достъпът до апартамента е ограничен, но през 2019г. е успяла да види водомера и да отчете показанията.

2

Въз основа на доказателствата, приети по делото, районният съд формира извод за основателност на исковете. За да постанови този резултат, съдът приема, че М. К. има качеството на потребител на водоснабдителните услуги, тъй като същата е собственик на поземления имот, използвала е доставените 33 куб.м. вода през процесния период и не е заплатила стойността им.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна, за която решението поражда неблагоприятни правни последици. Поради това, жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

При извършената проверка по реда на чл.269 от ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно - постановено е от законен състав в пределите на правораздавателната му власт и в предвидената от ГПК писмена форма. Подписано е и е разбираемо.

Решението е допустимо – произнесено е по допустим иск, в пределите на сезирането и при спазено диспозитивно начало.

Решение № 2737/29.11.2022г. е правилно. Този извод се налага по следните съображения:

Предмет на установяване в конкретния случай е дължимостта на сумите, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Доказателствената тежест да установи фактите, които пораждат вземането, се носи от ищеца. Той трябва да установи обстоятелството, че ответникът е ползвател на водоснабдения имот в периода от 17.09.2019г. до 16.12.2019г. и че начислените количества вода са използвани от него. В конкретния случай това доказване е проведено успешно.

Не се спори по делото, че ищецът е „ВиК“ оператор по смисъла на чл.198о, ал.1 от Закона за водите и доставя на потребителя ВиК услуги срещу заплащане. Според чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, „ВиК“ операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им. Съгласно чл.8 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на В и К услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Анализът на цитираните правни норми обосновава извод, че за да възникне валидно облигационно правоотношение между страните, не се изисква сключването на индивидуален писмен договор.

Съгласно чл. 3 от Наредба № 4/ 14.09.2004г. , потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. В този смисъл са и чл.2, ал.1, т.1 и т.2 от Общите условия на оператора, които дефинират понятието „потребител“. В конкретния случай от представения по делото нотариален акт и от заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че собственик на имота е М. К., която притежават качеството на потребител по смисъла на Наредба № 4/14.09.2004г. и на Общите условия на „ВиК“ оператора.

3

Съответствието между имота и партидата, която е открито за него във „ВиК“ ЕАд се установява без съмнение от заключението на експертизата и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание. От приложените по делото писмени доказателства, от заключението на СТЕ и от показанията на свидетеля – отчетник на измервателни уреди, се установява, че в периода от 17.09.2019г. до 16.12.2019г. в имота са употребени 33 куб. м. вода, която не е заплатена на доставчика. При това положение, изводът на районния съд, че К. дължи на дружеството-ищец сумата от 98,81 лева, за която е издадена фактура № 0039538153/20.12.2019г., е правилен и обоснован. Решението на съда не страда от пороците, въведени във въззивната жалба като основания за отмяна, поради което трябва да се потвърди.

По изложените съображения, жалбата на М. К. е неоснователна и трябва да се остави без уважение.

По делото е направено искане за присъждане на съдебни разноски от двете страни в процеса. След като се съобрази с разпоредбата на чл.78, вр. чл.81 от ГПК и с изхода на спора пред настоящата инстанция, съдът намира, че трябва да присъди в полза на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД съдебни разноски за въззивното производство в размер на 480 лева, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300 лева и възнаграждение за особен представител в размер на 180 лева.

Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен съд, VI въззивен състав:

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2737/29.11.2022г., постановено от Районен съд –Бургас по гр. д. № 20222120102329.

ОСЪЖДА М. М. К., ЕГН: ********** от гр. Б***** да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД, ЕИК: ***** със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв.

„Победа“, ул. „Ген. Владимир Вазов“ № 3, представлявано от изпълнителния директор Г.Й.Т. съдебни разноски в размер на 480,00 лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4