Решение № 1025 от 29.07.2022, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1025 гр. Варна, 28.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова мл.с. Симона Р. Донева при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско дело № 20223100501241 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид:

Въззивното производство е образувано п о въззивната жалба вх.№

13517/08.06.2022г на Д. Д. К., чрез адв.К.А., срещу решението на ВРС-XI Iс-в № 567/06.03.2022г по гр.д.№ 14504/2021г, с коeто е изменена определената с решение № 3046/13.07.2020г по гр.д.№ 18966/2019г на ВРС-19с-в, влязло в законна сила на 4.08.2020г, месечна издръжка, дължима от Д. Д. К. ЕГН ********** от ***, на детето М. Д. К. ЕГН **********, род.*** действащ чрез своята майка и законен представител В. ИВ. СТ. ЕГН **********, със съд.адрес: ***, като е увеличена от 170лв на 300лв, считано от предявяване на иска – 8.10.2021г, до настъпване на законово основание за изменението или прекратяването, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от датата на падежа - първото число на месеца, за който се дължи издръжката, до окончателното изплащане, на осн.чл.150 СК.

Счита обжалваното решение за неправилно, незаконосъобразно, немотивирано и явно несправедливо, като твърди, че съдът не е посочил какво точно се е променило за година и три месеца в нуждите на детето, което да налага завишаване размера на издръжката почти два пъти. Представените и приети от съда доказателства не доказват изменение на обстоятелствата, при които е бил определен предишният размер на издръжката.

Счита, че не са налице и изключителни нужди на детето М.К..

Незаконосъобразно е позоваването на съда на бъдещо ненастъпило обстоятелство – увеличение на минималната работна заплата.

Сочи, че с отпадане на извънредната епидемична обстановка и на ограниченията за присъствено обучение в училище отпада и нуждата от закупуване на мобилни устройства за обучение от разстояние в електронна среда.

На сл.място. Решението на РС е немотивирано, т.к. съдът е приел декларативно, че с порастване на детето са се повишили и нуждите му.

В заключение счита обжалваното решение за явно несправедливо.

1

Поради изложеното моли за отмяната му и постановяване на друго за отхвърлянето на иска.

В условията на евентуалност моли за определяне на издръжката за детето М. в минимален размер.

Претендира разноски.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от В. ИВ. СТ. ЕГН **********, в качеството й на законен представител на малолетното дете М. Д. К. ЕГН **********, род.*** чрез адв.Р.М., със становище за законосъобразност и правилност на обжалваното решение.

Моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Претендира сторените за въззивната инстанция разноски.

Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО

ВАРНА, редовно уведомена, не е депозирала писмен отговор.

ПОДПОМАГАНЕ“-

Производството по делото пред РС е образувано по исковата молба на В. ИВ. СТ. , действаща като майка и законен представител на детето М. Д. К., срещу Д. Д. К. иск за изменение на определената с решение по гр.д. 18966/2019г на ВРС-XIXс-в издръжка в полза на детето от 170лв на 300лв месечно, считано от датата на предявяване на иска – 7.10.2020г.

Твърди, че поради порастването на детето са нужни повече парични средства за задоволяване на потребностите му за образование, закупуване на дрехи и обувки и други битови разходи. Това било заради настъпилата тогава епидемична обстановка от разпространението на КОВИД 19, синът

М., който бил 6-ти клас преминал към он-лайн обучение, за което били нужни повече средства за набавянето на таблет, телефон и компютър.

Д. Д. К. е в трудоспособна възраст, има материални възможности да заплаща исканата издръжка, както и че няма задължения за издръжка към други лица.

Поради изложеното моли за постановяване на решение, с което да бъде допуснато изменение на определената издръжка и същата бъде увеличена от 170лв на 300лв, считано от датата на подаване на ИМ в съда.

В срока по чл.131 ГПК отв.Д. Д.К. е депозирал писмен отговор са становище за неоснователност на исковата претенция. Твърди, че не са налице основания за увеличаване на размера на издръжката към сина си, предвид факта, че е изминала година и три месеца от постановяване на решението на РС. Освен това, се намирал в тежко материално състояние, тъй като полагал грижи за своята болна майка и че последният му трудов договор бил прекратен на 24.04.2021г.

Моли за отхвърлянето на иска, а в условията на евентуалност - за частичното му уважаване, тъй като бил завишен по размер.

Контролиращата страна Дирекция„Социално подпомагане“-Варна, редовно призована по реда на чл.15 ал.6 ЗЗДт, след запознаване с материалите по делото по отношение на издръжката на детето М., е изразила писмено становище, че сумата от 170лв покрива само част от потребностите му и ако в производството се докаже увеличение на разходите, то респективно и издръжката следва да бъде увеличена.

СЪДЪТ, предвид пределите на въззивното производство, очертани с въззивната жалба, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна:

Между страните не са спорни фактите, че Д. Д. К. е баща на М. Д. К., което се установява и от представеното удостоверение за раждане.

С решение 3046/13.07.2020г по гр.д.№ 18966/2019г на ВРС е утвърдено споразумение 2 по чл.127 ал.1 СК по отношение издръжката на детето, която е увеличена от 110лв на 170лв.

От издадена от СУ„Неофит Бозвели“ служ.бележка е видно, че М. Д.К. е записан в 6ти клас за учебната 2021/2022г.

Представено е съобщение за задължително закупуване на униформи за учениците в СУ“Неофит Бозвели“, както е и издаден касов бон от „Джени-89“ ЕООД Варна за закупуване на училищна униформа на стойност 56лв, както и фискални бонове за закупуване на учебни пособия, дрехи и обувки втора употреба.

Издадена е фактура № 0010009640 от 13.09.2021 за закупени учебници и учебни материали на стойност 68.16лв.

Представена фактура № 2001426638/20.11.2020г. за закупуване на смартфон на стойност 66.98лв /л.20-I/.

Издадена фактура № 0100007785/3.09.2021г. за закупуване на смартфон на стойност 129,00лв /л.21-I/

В първото с.з. са представени и медицински документи за здравословното състояние на детето от които се установява, че М. страда от астма от 5-год.възраст. Представени са и изследвания за алергии към храни, последното от които от 2018г.

От представения трудов договор от 24.03.2021г е видно, че майката В.С. заема длъжността „продавач-консултант“ в „Ай Пи Ен България“ООД с основно месечно възнаграждение от 650лв.

От изготвена от НАП справка за трудовата заетост на ответника е видно, че трудовият му договор е бил сключен на 26.01.2021г и прекратен на 24.04.2021г и към момента на подаването на ПО няма действащо трудово правоотношение.

Съдът служебно, по реда на чл.186 ГПК, е изискал справка от ТД на НАП-Варна за декларираните доходи на родителите за периода от 01.01.2021г до датата на изпращане на справката. От същата се установява, че В.С. полага труд по трудов договор с „Ай Пи ЕнБългария“ ООД от 24.03.2021г с ОМТВ от 650лв, а към датата на издадената справка 6.01.2022г Д.К. работи по трудов договор с „МД Груп Инженеринг“ООД от 18.11.2021 с ОМТВ от 650лв.

От приетата като доказателство във въззивната инстанция справка, изд. от ТД на НАП, е видно, че последният ТД от 18.11.2021г е бил прекратен на 9.03.2022г.

От справка, изд. от ТД на НАП – Варна е видно, че няма данни лицето да се самоосигурявало за 2020г и 2021г.

Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По основателността на претенцията.

Съобразно разпоредбата на чл. 143 ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Нормата е императивна и затова задължението на родителя е безусловно.

С нормата на чл.142 ал. 1 СК конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и възможностите на родителите, които я дължат.

Нуждите на лицата имащи право на издръжка, се определят от обикновените условия на техния живот, като се вземат предвид възрастта,образованието, здравословното им състояние и всички други обстоятелства, съобразявани при всеки отделен случай, без да се присъжда издръжка в размер, позволяващ луксозен начин на живот, както и да се използват средствата извън целите на издръжката./ така т.4 от ППВС №5/1970г/.

Възможностите на лицата, дължащи издръжка, се определят от техните доходи, имотно състояние и квалификация, съобразно т.5 от ППВС №5/1970г. Според т.6 на същото ППВС, двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца с оглед възможностите на всеки от тях поотделни, като се вземат предвид и грижите на родителя, при който се отглежда детето. Под понятието възможност се разбира материалното му 3 положение, движимо и недвижимо имущество, различни видове доход, който той реализира, възрастта му, трудоспособността, както и неговата квалификация. В тази насока е и решението на ВКС №146/27.04.2015г. по гр.д.№ 5404/2014г.

Тъй като исковата молба е подадена през 2021г, съдът следва да съобрази МРЗ за 2021г от 650лв, определен с ПМС № 331/26.11.2020г. Съответно минималният размер на издръжката е 162,5лв за 2021г.

С ПМС № 37/24.03.2022г от 1.04.2022 е определена МРЗ от 710лв , върху която минималният размер на издръжката е 172,50лв.

За да бъде основателен искът по чл.150 СК за изменение на размера на издръжката, е необхоД. да се установи наличието на промяна в едно от посочените обстоятелства: трайно и съществено изменение на нуждите на издържаното лице и/или трайна и съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

В настоящия случай присъдената издръжка, дължима от Д.К. в полза на сина му М. е била в размер 170лв.

Към датата на подаване на настоящата ИМ - 7.10.2021г детето М. е навършил 13год.

Следователно, изминалият период от повече от година е достатъчно дълъг, за да е налице трайна промяна в неговото физическо и интелектуално развитите, което се е отразило върху неговите потребности от дрехи, обувки и други под., образователни нужди, свързано с разходи за униформи, ежедневно ползване на градски транспорт, необхоД.ст от учебни пособия, както и допълнителни такива, обусловени от новите изисквания, свързани с дистанционно електронно обучение от 2020г насам с оглед предприетите установените в страната противоепидемични мерки, което включва осигуряване на подходящ лаптоп и периферни устройства. Затова съдът намира за относими към спора представените доказателства за закупена такава техника. Съобразява и неговото здравословното му състояние, което при положение, че датира от 5г му възраст, очевидно има хроничен характер.

При това положение и, отчитайки икономическата обстановка в страната, съдът приема, че е налице трайно и съществено изменение на обстоятелствата, при които бащата е бил осъден да заплаща месечна издръжка в полза на своето дете.