Акт от 06.04.2021, Районен съд - Видин

Р Е Ш Е Н И Е № 149 гр. В., 06.04.2021 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

В.ският районен съд………….… наказателно отделение в публичното заседание на шести април през две хиляди двадесет и първа година…………, в състав:

Председател:Андрей Дечев

Съдебни заседатели: ………...……...…...

Членове:……...……………... при секретаря П.

Йорданова......………………….. и в присъствието на прокурора ........…………… като разгледа докладваното от съдията Дечев…………… ЧН дело № 232….……………………… по описа………… за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 155 и сл. от

Закона за здравето /ЗЗ/, образувано по предложение № 552 от 10.03.2021 г. на РП - В. за задължително настаняване и лечение на лицето Н.Д. ***, ЕГН **********.

Представителят на РП - В. заяви в с.з., че поддържа предложението за настаняване.

Процесуалният представител на предложеното за настаняване лице заяви в с.з., че не е необходимо задължително лечение.

Освидетелстваното лице заяви в с.з., че няма нужда от лечение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна:

От показанията разпитаните в процеса свидетели З.К., Л.М., Д.С., Б.А., Г.Д. и Л.А., се установява, че осв.П., се държи агресивно и неадекватно към околните, хвърля предмети по случайни минувачи, скандализира околните с неадекватното си поведение. От становището на психиатъра д-р В.К. се установява, че освидетелстваната страда от психично заболяване – параноидна форма на шизофрения. У нея липсва критичност към заболяването си, поради коетосе налага извършването на съдебно-психиатрична експертиза, стационарна форма, в ДПБ-Карлуково.

Освидетелстваната С. твърди, че не е болна и няма да пие лекарства, като изложеното от свидетелите и д-р К. не отговаря на истината.

Видно от заключението на вещите лица д-р С. и д-р

В., осв. П. е страда от параноидна шизофрения, епизодично протичане с прогресиращ дефицит, параноиден синдром. Заболяването е от визираните в чл. 146, ал. 1, т. 1 от Закона за здравето, в момента с определени свои действия може да представлява заплаха за околните и за себе си, с което се покриват критериите на чл. 155 от закона за здравето. Във връзка с това вещите лица предлагат на основание чл. 162, ал.

2 от Закона за здравето, същата да бъде настанена в ДПБ – Карлуково на задължително лечение при стационарна форма за срок от два месеца. Вещите лица смятат, че при освидетелстваната не е налице способност за изразяване на информирано съгласие и е необходимо да се назначи служебно лице, което да го изразява вместо освидетелстваната.

С описаното заболяване при нея на налице трайни психически увреди в резултат на психично заболяване, като с това се покриват критериите на чл. 146, ал.1, т.1 от ЗЗ. Поради заболяване в момента лицето може да извърши престъпление, което представлява опасност за близките му и за околните. При освидетелстваната не е налице способност за изразяване на информирано съгласие и е необходимо да се назначи лице от кръга на близките и / или служебно такова, което да дава информирано съгласие вместо него.

Освидетелстваната е опасна за себе си и за околните, отказва доброволно лечение, отказва терапия държи се агресивно спрямо околните. Вещите лица д-р С. и д-р В. считат, че при болната не е налице способност за изразяване на информирано съгласие, поради което съдът намира, че е необходимо да се назначи служебно лице, тъй като не е установено лице от кръга на близките, което да дава информирано съгласие вместо П., което да дава информирано съгласие вместо нея.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и писмени доказателства, както и от заключението на съдебно - психиатричната експертиза, която Съдът намира за компетентно извършена , поради което я кредитира.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват , поради което съдът ги кредитира.

При така установената фактическа обстановка , Съдът намира , че са налице изискванията на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечение на С..

Налице е първата предпоставка на чл.155 от ЗЗ за задължително настаняване и лечения на освидетелстваната П.. Същата страда от заболяване, посочено в чл.146, ал. 1, т.

1 от ЗЗ, а именно, лицето е психичноболна с установено сериозно нарушение на психичните функции. На следващо място налице е и втората предпоставка на чл.155 от ЗЗ , лицето поради заболяването си представлява опасност както за околните, така и за близките си. По делото безспорно се установи агресивно поведение околните и безкритичност към заболяването си, създаващо опасност за здравето и живота на освидетелстваната и на околните.

При това положение, съдът намира, че осв. П. следва да бъде настанен на задължително стационарно лечение в ДПБ-гара Карлуково за срок от два месеца.

По делото се установи, че у освидетелстваната не е налице способност да изразява информирано съгласие за лечението , поради което е необходимо съдът да назначи друго лице, а именно В.Й.И. – експерт здравеопазване към Община – гр. Л..

Водим от горното и на основание чл.162 от

Закона за здравето , Съдът

Р

Е Ш И :

НАСТАНЯВА осв. Н.Д. ***, ЕГН **********, на задължително лечение в ДПБ-гара Карлуково, при форма на лечение – стационарно за срок от 2 (два) месеца, считано от влизане на решението в сила.

ПРИЕМА наличието на способност на лицето В.Й.И. – експерт здравеопазване към Община – гр. Л., за изразяване на информирано съгласие вместо освидетелстваната П..

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седмодневен срок от днес, като обжалването на решението не спира изпълнението му .

РАЙОНЕН СЪДИЯ :