Решение № 2232 от 11.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2232 гр. София, 11.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-А, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Богдана Желявска

Членове:

Евгени Георгиев

Екатерина Стоева като разгледа докладваното от Богдана Желявска Въззивно гражданско дело № 20251100503208 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе пред вид:

Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба, вх. № 09617/10.03.2025 г. от СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696327, София, ул. „Московска“ № 33, срещу разпореждане от 26.02.2025 г. по изп. № 20259210400189 по опис на ЧСИ С.П., peг. № 921, район на действие СГС, с което СИ е намалил размера на приетото за събиране адв. възнаграждение по изп. дело от 700 лв. на 500 лв., съответно е намален и размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ на 837,74 лв.

Жалбоподателят твърди, че не са налице условията за кумулиране на възнаграждения по чл. 10, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г., тъй като единственото извършено действие е по образуването на изп. дело и за взискателя не са били извършвани съдействие или защита за удовлетворяване на неговото вземане. На следващо място счита, че адвокатския хонорар е прекомерен, като делото не представлява правна и фактическа сложност и процесуалния представител на взискателя единствено е депозирал молба за образуването му. Счита и че не са налице доказателства от които да е видно, че взискателя е заплатил адвокатско възнаграждение. Искането му към съда е да се отмени обжалваното разпореждане и адв. възнаграждение да бъде редуцирано до сумата от 200 лв., алтернативно да се отмени изцяло, поради липса на доказателства за заплащането му. По изложените съображения моли да се преизчисли и таксата по т. 26 от ТТРЗЧСИ. Претендира разноски.

Взискателката по изпълнителното дело – С.С.М., чрез адв. А.А. е депозирала отговор 1 в законоустановения срок, с който заявява подробни доводи за неоснователност на частната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение.

В приложените по делото мотиви по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК са изложени съображения за неоснователност на частната жалба, като се твърди, че таксите по изп. дело са начислени изцяло съобразно ТТР към ЗЧСИ, вкл. и пропорционалната такса. В тази връзка, моли съда да остави без уважение подадената жалба и да потвърди извършените действия по изпълнителното дело.

Софийски градски съд след като се запозна с доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20259210400189 е образувано на 17.02.2025 г. в кантората на ЧСИ С.П., peг. № 921 въз основа на Изпълнителен лист, издаден на 04.02.2025 г. от Административен съд София - град на основание Решение № 27396/17.12.2024 г. по адм.д.

№ 2035/2024 г. по описа на Административен съд София - град, с взискател С.С.М. с ЕГН **********, гр. София, ул. **** и длъжник Столична община.

На 20.02.2025 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение. В поканата за доброволно изпълнение е посочен размерът на приетите по делото за събиране разноски на взискателя от 700 лв.

На 21.02.2025 г. длъжникът е депозирал по делото възражение срещу размера на разноските, с твърдение, че възнаграждението надхвърля адвокатско възнаграждение за образуване на изпълнително дело и с искане възнаграждението да бъде намалено на 200 лв. само за образуване на изпълнителното дело. Във възражението се излагат доводи за прекомерност размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

С обжалваното Разпореждане от 26.02.2025 г. съдебният изпълнител частично е намалил размера на приетото за събиране адвокатско възнаграждение от 700 лв. на 500 лв. Намален съответно е и размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на инстанционен контрол, с оглед разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК, поради което съдът намира, че същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Въпросът за съдебните разноски в изпълнителното производство е свързан с общия принцип на отговорността за разноски, която е уредена в общата част на ГПК, като в чл. 79 ГПК е регламентирано от кого се понася тази отговорност в изпълнителното производство. Поради това и правната възможност за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК е приложима не само в исковото, но и в изпълнителното производство. Длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда.

2

По отношение на направеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът намира следното:

Съобразно правилата, установени в Закона за адвокатурата, страните могат свободно да определят размера на адвокатското възнаграждение. В същото време законът не допуска безпределно да се натоварва осъдената страна с разноските за адвокатско възнаграждение, които е направила другата страна, поради което същите могат да бъдат намалени поради прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Сезиран с такова искане съдът е длъжен да прецени налице ли са предвидените чл. 10 от Наредбата действия от страна на процесуалния представител, както и има ли такава фактическа и/или правна сложност на делото, която да обуславя присъждането на уговореното адвокатско възнаграждение в тежест на страната, която е осъдена. Ако прецени, че такава не е налице може да намали уговореното възнаграждение като в този случай е ограничен от минималния установен размер на това възнаграждение. Ограничението на § 2 от ДР не обвързва съда съобразно ТР № 6 от 06.11.2013 г. по ТД № 6/2012 г. на ОСГТ на ВКС.

От представените доказателства се установява, че взискателят е бил представляван в хода на изпълнителното производство от адвокат А.А., като е претендирано възнаграждение в размер 700 лв., но следва да се вземе пред вид, че, във връзка с него е направено възражение за прекомерност на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за сумата над 200 лв., както и че съдебния изпълнител е намалил същото до сумата от 500 лв.

Съобразно разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатското възнаграждение за образуването на изпълнителното производство, адвокатското възнаграждение е в минимален размер 200 лв. Според настоящия съдебен състав, в конкретния случай се касае само до възнаграждение по чл. 10, т. 1, тъй като от представените материали по изпълнителното дело е видно, че единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на взискателя е депозиране на молба за образуване на изпълнително производство. От същите не се установи от процесуалния представител да са извършвани никакви други действия, които да попадат в хипотезата на чл. 10, т. 2 от Наредбата, а именно – водене на изпълнително дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, поради което съдът намира, че не му се следва възнаграждение за тях. В тази връзка и при съобразяване на обстоятелството, че изпълнителното дело не се откроява с фактическа и/или правна сложност, като участието на процесуалния представител е било само при неговото образуване, съдът намира, че определеното от ЧСИ П. възнаграждение за адвокатско възнаграждение следва да се намали до 200 лв.

Като последица от това, ЧСИ дължи и съответната съразмерна корекция на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ.

Разноски за производството пред въззивната инстанция не следва да се присъждат, тъй като производството по частната жалба не е образувано във връзка с процесуално поведение на другата страна, поради което и разноските за него не следва да му се възлагат.

3

Поради изложеното частната жалба е основателна и като такава следва да бъде уважена.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА по жалба на СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК 000696327, София, ул. „Московска“ № 33 - длъжник по изпълнително дело № 20259210400189 по описа на ЧСИ С.П., рег.№ 921 на КЧСИ, разпореждане от 26.02.2025 г., с което ЧСИ е намалил размера на приетото за събиране адв. възнаграждение по изп.дело от 700 лв. на 500 лв., съответно е намален и размерът на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ на 837,74 лв., КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА, на основание чл. 78, ал. 5 ГПК, разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя С.С.М., ЕГН ********** по изпълнително дело № 20259210400189 по описа на ЧСИ С.П., рег.№ 921 на КЧСИ до размер на сумата 200,00 лв.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4