Решение № 252 от 28.10.2024, Районен съд - Сандански

РЕШЕНИЕ

№ 252 гр. Сандански, 28.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росица Г. Калугерова при участието на секретаря Спаска Г. Трушева като разгледа докладваното от Росица Г. Калугерова Гражданско дело № 20241250100787 по описа за 2024 година взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В. Й. М./Л./, с ЕГН**********, с адрес-гр.С., ж.к.”С.”, бл.**, вх.*, ет.*, чрез Еднолично адвокатско дружество”Д.М.”, представлявано от Д.М.М., срещу „Кредисимо“-ЕАД, с ЕИК:175330437, със седалище и адрес на управление-гр.София, бул.”Витоша”, № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България”, представлявано от С.Р.Я. и срещу „Ай Тръст“-ЕООД, с ЕИК: 203508899, със седалище и адрес на управление- гр.София, бул.”Витоша”, № 146 /сграда А/, ет.4, Бизнес център „България”, представлявано от И.М.Ш., с която са предявени обективно и субективно съединени искове, а именно: за прогласяване нищожността на договор за паричен заем № ****** от 30.09.2020г., сключен между В. Й. М. и „Кредисимо“-ЕАД, поради противоречие със закона-ЗПК и ЗЗП, поради заобикаляне на закона-ЗПК и поради накърняване на добрите нрави, с правно основание- чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.11, ал.1, т.10 и чл.16 от ЗПК и във вр. с чл.68д, ал.2, т.4 от ЗЗП; чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД, както и евентуален иск за прогласяване нищожността на клаузата предвидена в чл.4, ал.1 от договор за паричен заем № ****** от 30.09.2020г., като неравноправна, с правно основание- чл.146, ал.1 от ЗЗП във вр. с чл.143 от ЗЗП, за прогласяване нищожността на договор за предоставяне на поръчителство от 30.09.2020г., сключен между В. Й. М. и „Ай Тръст“-ЕООД, поради липса на основание и накърняване на добрите нрави, с правно основание- чл.26, ал.2, пр.4 от ЗЗД и чл.26, ал.1, пр.3 от ЗЗД и за заплащане на сумата от 51,23лв., представляваща недължимо платена сума 1 п о договор за предоставяне на поръчителство от 30.09.2020г., с правно основание- чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 30.09.2020г. е сключила с „Кредисимо“-ЕАД договор за паричен заем № ******, като е договорено отпуснатия заем да бъде в размер на 2500лв., а видът на вноската-месечна, както и че е посочен размер на ГПР, но не е ясно кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР, поради което не е спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Твърди се, че в чл. 4 от този договор е уговорено, че страните се съгласяват в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитора байкова гаранция съгласно Общите условия или да сключи договор за поръчителство с одобрен от КРЕДИСИМО гарант - поръчител в срок 48 часа от подаване на заявлението за отпускане на кредит, а в ал. 3 е посочено, че в случай, че кредитополучателят е заявил кредит без поръчител, срокът за разглеждане, съответно одобрение е в размер на 14 /четиринадесет/ дни, а предложението за кредит съгласно СЕФ е валидно 10 дни. Твърди се, че на същата дата ищцата е сключила с „Ай Тръст“-ЕООД, чийто капитал е собственост на „Кредисимо“-ЕАД, договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който „АЙ ТРЪСТ" ЕООД е поело задълженията да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД солидарно с потребителя за всички задължения на потребителя, възникнали по повод договор за потребителски кредит. Твърди се, че въз основа на сключения договор за предоставяне на поръчителство В. М. се е задължила да заплати на гарантиращото дружество сумата в размер на 750 лв. Твърди се, че възнаграждението за поръчителство се изплаща директно на „Кредисимо" ЕАД като е разсрочено за изплащане, заедно с месечната вноска по договора за кредит, за което след сключване на договора, от кредитора по договора за заем се изпраща обединен погасителен план. Твърди се, че съгласно договора за поръчителство В. М. е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Кредисимо" ЕАД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „АЙ ТРЪСТ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Твърди се, че с чл.4, ал.1 от договора за паричен заем кредиторът е въвел изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то, а също и че изискванията, които посочената клауза от договора въвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, както и че по този начин кредиторът е целял да насочи потребителя към обезпечение от одобрено от заемодателя дружество, каквото е „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, както и да заобиколи нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК, невключвайки възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР. Твърди се, че кредиторът е следвало да включи възнаграждението по договора за поръчителство към ГПР, тъй като възнаграждението за поръчителство е сигурен разход за потребителя, за който разход кредиторът е знаел, като при включването на възнаграждението за поръчителство към ГПР то действителният ГПР ще е в размер на над 100%. Твърди се, че целта на договора за поръчителство е да обезщети кредитора за вредите от възможна фактическа неплатежоспособност на длъжника, което влиза в противоречие с предвиденото в чл. 16 ЗПК изискване към доставчика на финансова услуга да оцени сам платежоспособността на 2 потребителя и да предложи цена за ползването на заетите средства, съответна на получените гаранции. Твърди се, че от страна на търговеца е приложена заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл. 68д, ал.2, т. 4 ЗЗП, като в т. 9 от Приложение към договор е посочена обща сума, дължима от потребителя по кредита, без в нея да е включено възнаграждението, което ищецът се задължава да плати на поръчителя и стойността му не е прибавена при изчисляване на посочения ГПР, като по този начин макар формално да се изпълнени изискваният на закона за съдържанието на договора за потребителски кредит, кредиторът е действал в противоречие с принципа на добросъвестността, като не е предоставил коректна информация относно общия размер на кредита на получателя и по този начин потребителят е бил лишен от възможността да разбере икономическите последици от сделката и да вземе информирано решение дали да сключи договора при тези условия. Твърди се, че и договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен, тъй като е лишен от основание, защото в полза на потребителя не се предоставя услуга. Твърди се, че договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и поради накърняване на добрите нрави, защото уговорената като възнаграждение сума е в размер почти сумата по главницата, а и тази сума се разпределя като печалба в полза на едноличния собственик на капитала и не цели реално обезпечаване на договора за заем, а се цели едно допълнително оскъпяване на договора за заем, допълнително възнаграждение за заемодателя. Твърди се, че ищцата е плащала договореното възнаграждение за поръчителство. По изложените съображения ищцата предявява настоящите искове.

Ответниците оспорват исковете, като неоснователни. Същите оспорват твърдяната нищожност на договорите. Първият ответник твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство не е задължително условие за получаване на кредита, както и че разходът за него не се включва в ГПР. Същият твърди, че към датата на сключване на договора не е имал информация относно размера на дължимото възнаграждение по договора за предоставяне на поръчителство, както и че последният е договор за поръчка, по който той не е страна.

Твърди, че задължението по договора за потребителски кредит е погасено. Вторият ответник твърди, че е сключил с „Кредисимо“-ЕАД договор за поръчителство, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител задължението на ищцата по процесния договор за поребителски кредит. Твърди, че възнаграждението за поръчител има характеристиката на възнаграждение дължимо на лице, което по занятие предоставя услуги по гарантиране на задължения на контрагенти, която дейност не е забранена от закона. Твърди, че уговореното по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение е дължимо само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, като ищцата е погасила предсрочно задължението си към кредитодателя, преди падежа на първата погасителна вноска, както и че по договора за предоставяне на поръчителство са извършени плащания в размер на 5лв.

Твърди, че в договора за предоставяне на поръчителство е предвидена възможност за клиента да избере начин за заплащане на възнаграждението на поръчителя, като това може да стане по сметка на „АЙ ТРЪСТ" ЕООД, което е отделно юридическо лице.Този ответник оспорва, че обезпеченият от него договор за кредит е нищожен на твърдените основания по 3 съображения идентични с тези на първия ответник.

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.09.2020г. между „Кредисимо“-ЕАД, в качеството на кредитодател, и В. Й. М., с ЕГН-**********, като кредитополучател, е сключен договор за потребителски кредит № ******, по силата на който кредитодателят се е задължил да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 2500лв., а кредитополучателят се е задължил да го върне в срок от осем месеца, чрез осем месечни погасителни вноски, с размер на всяка вноска от 355,77лв., с дати на плащане посочени в приложение № 1 към договора-с първата погасителна вноска на 10.11.2020г., а последната-на 10.06.2020г., при лихвен процент -35,70% и годишен процент на разходите по кредита-42,16%, с посочена общо дължима сума от кредитополучателя в размер на 2846,16 лева. Договорът е сключен при Общи условия за предоставяне на кредити /приложени по делото/, които са неразделна част от договора. Във връзка със сключването на договора на кредитополучателя е бил предоставен стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити.

Съгласно чл.4 от договора /както и раздел III, т.12 от ОУ/, в случай, че кредитополучателят е посочил, че ще предостави обезпечение по кредита, същият следва да предостави на кредитодателя банкова гаранция съгласно Общите условия в срок до 10 дни от подаване на заявлението или да сключи договор за предоставяне на поръчителство с одобрено от кредитодателя юридическо лице /поръчител-гарант/ в срок до 48 часа от подаване на заявлението. Съгласно договора и общите условия, срокът за одобрение на заявлението на кредитополучателя в хипотезата на предоставено обезпечение е 24 часа от представянето на обезпечението, а в хипотезата на непредставяне на обезпечение-14 дни от подаване на заявлението.

На същата дата /30.09.2020г./ В. Й. М., в качеството си на потребител, е сключила с „Ай Тръст“-ЕООД (финансова институция с основен предмет на дейност-гаранционни сделки), в качеството му на поръчител, договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който поръчителят се задължава да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД, по силата на който да отговаря пред „Кредисимо" ЕАД солидарно с потребителя за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за потребителски кредит, както и за всички последици от неизпълнението на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, срещу платимо от потребителя на поръчителя/гарант/ възнаграждение в размер на 215,16 лева. В чл.8, ал.4 са уговорени начините на плащане на възнаграждението на поръчителя, а именно: по банкова сметка на поръчителя или по посочена в договора банкова сметка на „Кредисимо" ЕАД, или по начините установени в договора за потребителски кредит за плащане на задълженията на потребителя по договора за потребителски кредит, като „Кредисимо" ЕАД е овластено да приема вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство /чл.8, ал.5/. По договора 4 за предоставяне на поръчителство В. М. е заплатила сума в размер на 51,23лева /представената от „Ай Тръст“-ЕООД справка/.