Определение № 192 от 30.01.2026, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 192 гр. Благоевград, 30.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20261200500016 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по делото е образувано по въззивна жалба, депозирана от адв.

В. К., пълномощник на К. В. Б., ЕГН ********** и М. Г. Б., ЕГН **********, двамата с адрес: гр. Бл., ул. „К. Б.“ №, вх., ет. против Решение № 617/18.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1496/2020 г. по описа на РС- Благоевград в следните части:

-в частта, в която е признато за установено по предявен иск с правно основание чл. 108 ЗС от Р. В. Ф. и Н. Г. Ф. против К. В. Б. и М. Г. Б., че Р. В. Ф. и Н.

Г. Ф. са собственици на основание придобивна давност на следните недвижими имоти: ****

-в частта, в която К. В. Б. е осъден да предаде на Р. В. Ф. и Н. Г. Ф., владението върху 1/2 ид.ч. от двуетажна масивна сграда- гараж, със застроена площ от 20 кв.м., представляващ западния гараж, изграден на калкан с източния гараж на К. Б., който гараж по КККР, одобрени със Заповед № РД-181614/24.02.2014 г. на началник СГКК- Благоевград е заснет заедно с източния гараж като една сграда с идентификатор **, последно изменение на КККР, засягащо поземления имот, е от 15.05.2014 г., адрес на сградата: с. С., с.о. С., местност Г., разположена в поземлен имот с идентификатор **, застроена площ- 41 кв.м., брой етажи- , предназначение- селскостопанска сграда;

-в частта, в която е прекратено като недопустимо производството по предявения насрещен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК от К. В. Б. и М. Г.

Б. за признаване за установено по отношение на ответниците Р. В. Ф. и Н. Г. Ф., че ищците са собственици по силата на покупко-продажба, построяване и давностно владение на поземлен имот с идентификатор *** и сграда с идентификатор ** по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-1614/24.02.2014 г. на началник СГККБлагоевград, за разликата над 1/4 ид.ч. от поземления имот и над 1/2 ид.ч. от двуетажна масивна сграда- гараж;

1

-в частта, в която е отхвърлен като неоснователен насрещния иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, предявен от К. В. Б. и М. Г. Б. за признаване за установено спрямо Р. В. Ф. и Н. Г. Ф., че ищците са собственици по силата на покупко-продажба, построяване и давностно владение на спорните части от поземлен имот с идентификатор № *** и сграда с идентификатор № **.

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната част, както и за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

Сочи се, че при постановяване на решението, районният съд се е позовал изцяло на показанията на свидетелите, водени от ищците- св. А., М. и Ф., като показанията на свидетелите на ответника били обявени за недостоверни. Твърди се, че показанията на свидетелите А., М. и Ф. не подкрепяли изводите на съда.

Според жалбоподателите показанията на св. А. били изключително общи, повърхностни, нелогични, непоследователни, а на моменти и противоречиви.

Свидетелят М. бил първи братовчед на ищцата Р. Ф., а свидетелят Ф.- син на двамата ищци. При това положение показанията на свидетелите следвало да се ценят по реда на чл. 172 ГПК, но районният съд дори не бил констатирал посоченото обстоятелство. Сочи се, че по делото не са събрани и писмени доказателства, които да подкрепят показанията на свидетелите на ищцовата страна.

Твърди се, че от събраните по делото доказателства не се установява В. Б. и М. Б. да са били собственици на процесните недвижими имоти, поради което и ищците не са могли да придобият собствеността върху тях на основание наследствено правоприемство. Сочи се, че през 2014 г. с нотариален акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 109, том първи, рег. № 2804, дело № 97 от 2014 г. по описа на нотариус К. М., ответникът К. Б. е признат за собственик на процесните недвижими имоти на основание придобивна давност, което явно и недвусмислено сочи на категорично оспорване на правата, претендирани от ищците.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено Решение № 617/18.07.2025 г., постановено по гр.д. № 1496/2020 г. по описа на РСБлагоевград в обжалваните части и вместо него- да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените от ищците искове и уважени насрещните искове.

Във въззивната жалба не се правят искания за събиране на нови доказателства при въззивната проверка.

Препис от въззивната жалба е връчен на ответната страна. В предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок за отговор по подадената въззивна жалба, насрещната страна по нея е депозирала отговор.

С отговора въззивната жалба се оспорва като неоснователна.

Сочи се, че районният съд подробно е изложил установената фактическа обстановка въз основа на всички събрани писмени и гласни доказателства, както и изслушаната експертиза и е направил съответни изводи, които изрично е посочил в решението си.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде потвърдено решението на Районен съд- Благоевград в обжалваната част.

С оглед изложеното настоящата инстанция намира, че въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, поради което е процесуално допустима и делото 2 следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 05.03.2026 г. от 09:00 часа, за която дата да се призоват страните и техните пълномощници.

Препис от определението да се връчи на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3