Решение № 12199 от 20.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12199 гр. София, 20.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. ВЛАЙКОВА Гражданско дело № 20211110167104 по описа за 2021 година

Предявени са обективно и субективно пасивно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на следните лица да заплатят на „Т.С.“ ЕАД сумите, както следва:

М. И. Г. : сумата от 395.51 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж.к. „.............., ......................., сумата от 65.15 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 02.11.2021г., сумата от 4.65 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 1.02 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 02.11.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.11.2021г., до окончателно изплащане на задължението;

С. Г. Г. : сумата от 1186.52 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж.к. „.............., ......................., сумата от 195.43 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 02.11.2021г., сумата от 13.94 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 3.03 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 02.11.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.11.2021г., до окончателно изплащане на задължението;

М. С. Р. : сумата от 791.01 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж.к. „.............., ......................., сумата от 130.29 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 02.11.2021г., сумата от 9.29 лева, представляваща цена на 1 предоставена в периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 2.03 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 02.11.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.11.2021г., до окончателно изплащане на задължението;

В. С. Р. : сумата от 791.01 лева, представляваща цена на потребена в периода от м.

05.2018г. до м. 04.2020г. топлинна енергия в имот, представляващ апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж.к. „.............., ......................., сумата от 130.29 лева, представляваща обезщетение за забава, начислено върху цената на топлинната енергия за времето от 15.09.2019г. до 02.11.2021г., сумата от 9.29 лева, представляваща цена на предоставена в периода от м. 10.2018г. до м. 04.2020г. услуга дялово разпределение, както и сумата от 2.03 лева, представляваща законна мораторна лихва върху цената на услугата дялово разпределение за периода от 01.12.2018г. до 02.11.2021г., ведно със законната лихва върху главните вземания, считано от датата на подаване на исковата молба- 25.11.2021г., до окончателно изплащане на задължението.

Ищецът „Т.С.“ ЕАД твърди, че е налице облигационно правоотношение, възникнало между него и ответниците в качеството им на собственици, респ. наследници на собствениците на горепосочения имот въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно приложимите общи условия доставил през исковия период до процесния имот топлинна енергия, като ответниците не изпълнили насрещното си задължение за заплащане на дължимата цена на потребения ресурс, формирана на база на прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, както и цената на предоставената услуга дялово разпределение, чиято дължимост в полза на топлофикационното дружество била уговорена в приложимите негови общи условия. Изяснява, че съгласно тези общи условия в случай че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, със стойността й се погасяват най- старите просрочени задължения на потребителя. Твърди, че съгласно общите условия от 2014г., в сила от м. 03.2014г., купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща цената й в 30дневен срок от датата на публикуване на фактурата на интернет страницата на продавача, като законна мораторна лихва се начислява след изтичане на 30- дневен срок, считано от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че поради неизпълнение в посочените срокове на паричните им задължения ответниците изпаднали в забава, поради което и на основание разпоредбата на чл. 86, ал. 1 ЗЗД претендира присъждане и на обезщетения за забава върху главните вземания, както и разноски.

В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.

131 ГПК от името на ответницата М. И. Г., с който предявените срещу нея искове се оспорват поради липса на облигационно отношение между нея, респ. наследодателя й Г. В.

Г., от една страна, и ищеца, от друга, като се оспорва в тази връзка доказаността който и да е от тях да е бил собственик или вещен ползвател на процесното жилище през исковия период или да е сключил писмен договор с топлофикационното дружество, към който да са приложими сочените от ищеца общи условия. Поддържа се поради това, че в случая се касае за непоискана доставка по смисъла на нормата на чл. 62 ЗЗП, поради което не се дължи цената на предоставения ресурс. Необосновано според процесуалния представител на ответницата в случая са начислявани лихви за забава върху всяка месечна вноска, тъй като същата е прогнозна и поради това неликвидна. В условията на евентуалност е релевирано възражение за погасяване на вземанията по давност.

В законоустановения едномесечен срок по чл. 131, ал. 1 ГПК останалите ответници не 2 са подали отговори на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните, приобщените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване на разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:

Основателността на претенцията за заплащане стойността на потребена топлинна енергия предполага установяване от страна на ищеца, че в обективната действителност са се осъществили следните материалноправни предпоставки (юридически факти): 1/ съществуване на облигационно (продажбено) отношение между ищеца и ответниците, по силата на което топлофикационното дружество се е задължило да доставя до процесното жилище топлинна енергия, а в тежест на потребителя на енергията е възникнало корелативното задължение за заплащане цената й; 2/ реално изпълнение на задължението на „Т.С.“ ЕАД да предостави съответното количество топлоенергия до имота; 3/ основание всеки от ответниците да отговаря за сочената от ищеца част от общия дълг.

Съгласно нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти/потребители на топлинна енергия.

Следователно, съгласно закона само по себе си качеството собственик или вещен ползвател на топлоснабден имот в сграда в режим на етажна собственост води до възникване на облигационни отношения между собственика, респ. вещния ползвател и топлофикационното дружество, които на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ се регламентират от публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране. За валидността на правоотношението не е необходима писмена форма, като приемането на ОУ от абоната става по силата на закона, след изтичане на срока за възражения и/или отправено искане към ищеца за уговаряне на индивидуални условия.

Между страните не е спорно, а и се установява от неоспорените молба от ДСК, жилищно кредитиране, за вписване на законна ипотека върху процесния имот- апартамент № 41, находящ се в гр. София, ж.к. „.............., ......................., както и от искане за налагане на възбрана с изх. № 26313/26.04.2010г. по описа на ЧСИ Н.М., че преди смъртта си В.Й.Г. е била единствен собственик на жилището. Съгласно представеното с исковата молба нейно удостоверение за наследници същата е починала на 13.01.2011г., като е оставила като свой наследник по закон своята дъщеря Д.М.Г.. Последната, от своя страна, е починала на 24.10.2012г., като съгласно удостоверението й за наследници нейни наследници по закон при равни части- арг. чл. 5, ал. 1 ЗН, са нейните деца В. Г. Г., С. Г. Г., В. С. Р. и М. С. Р., всеки от които след смъртта на своята майка се е легитимирал като собственик на по ¼ идеална част от процесния имот. След смъртта му на 01.04.2016г. собствената на В. Г. ¼ идеална част е наследена от единствения му наследник по закон- неговия баща Г. В. Г..

Съгласно представеното по делото удостоверение за наследници на последния той е починал на 05.03.2021г., при което по арг. от нормата на чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 ЗН е наследен при равни квоти от съпругата си М. И. Г. и С. Г. Г.. Така, поседната се е легитимирала като собственик на общо 3/8 идеални части от имота- ¼, наследена от майка й Д.Г., както и 1/8 идеална част от имота- 1/2 част от собствената на баща й Г. В. Г. ¼ идеална част. Останалата ½ част от собствената на последния ¼ идеална част от имота е преминала със смъртта му към преживялата му съпруга, легитимирайки я като собственик на 1/8 идеална част от цялото жилище.

При тези фактически и правни съображения и при липсата на данни, а и на твърдения преди или по време на исковия период посочените лица да са отчуждили от правните си сфери правото си на собственост върху процесния имот, следва да се приеме, че същите в качеството си на собственици, респ. на наследници на собственици през този период, са титуляри на задължение за заплащане на цената на доставената до имота топлинна енергия 3 съобразно дела в съсобствеността, който всеки от тях, респ. наследодателите им са притежавали.

Така, през исковия период В. Р. и М. Р. са били собственици на по ¼ (2/8) идеална част от имота, С.- на 3/8 идеални части, а М. Г.- наследник на 1/8 част от формираните приживе на наследодателя й Г. В. Г. парични задължения за заплащане цената на топлинната енергия за процесния имот.

Изводът в последния смисъл намира опора и в постановеното по гр. дело № 11101/2020г. по описа на СРС, 113 състав, решение, с което със сила на пресъдено нещо е установено, че към датата на приключване на съдебното дирене пред този съд- 18.11.2021г.след края на исковия период, ответниците в настоящия процес са били носители на право на собственост върху процесното жилище при установените вече квоти.

Неоснователни са изложените в отговора на исковата молба от името на ответницата М. Г. доводи за недължимост на процесните вземания по арг. от разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗЗП. Съгласно задължителните за правоприлагащите органи разяснения, съдържащи се в Тълкувателно решение № 2 от 25.05.2017 г. на ВКС по т. д. № 2/2016 г., ОСГК, за отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в сграда етажна собственост, каквато безспорно е процесната, се прилагат разпоредбите на Закона за енергетиката, които не противоречат на разпоредбата на чл. 62 във връзка с § 1 от Допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите, като в мотивите на решението е разяснено, че при актуалната уредба в ЗЕ противоречие между този закон и ЗЗП няма, защото и двата нормативни акта изискват искане (съгласие) от потребителя на топлинна енергия такава да му бъде доставяна, за да възникне за него задължение за плащането й. Различен е само субектът, който прави искането при доставката на централно отопление в сгради под режим на етажна собственост- мнозинството етажни собственици, като това е обективно обусловено от естеството на отношенията, които възникват между титулярите на право на собственост или вещно право на ползване върху отделни обекти в такива сгради. Както е посочено в решение на Конституционния съд № 5/22.04.2010 г. по к. д. № 15/2009 г. , топлоснабдяването на сградите под режим на етажна собственост неизбежно се извършва чрез инсталация, която се явява обща част на сградата.