Определение № 2113 от 22.04.2026, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2113 гр. София, 22.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Иванова

Членове:

Даниела Стоянова

Бисера Максимова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20268002101055 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Н. И., чрез адв. Д. Д., срещу въззивно решение № 6123 от 13.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 8163/2024 г. по описа на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 8276 от 07.05.2024 г., постановено по гр. д. № 17901/2023 г. по описа на Софийски районен съд, за отхвърляне на предявения от И. Н. И. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 8192,11 лева, представляваща недължимо платена сума за потребена електроенергия, начислена по фактура № [ЕГН]/12.01.2023 г., съобразно протокол за извършена проверка № 1028226 от 09.12.2022 г. за имот, находящ се в [населено място], [улица], ведно със законната лихва от 04.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането.

В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т.

3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.

В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/ „Следва ли въззивната инстанция да обсъди всички доводи и възражения на страните, както и да обсъди всички факти и доказателства по делото в тяхната съвкупност?“; 2/ „Следва ли от страна на съда да бъде кредитирано заключение, изготвено само и единствено въз 1 основа на оспорен констативен протокол?“ – по първите два въпроса се сочи противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 17 от 04.06.2021 г. по гр. д. № 2145/2020 г. на I г.о. и решение № 761 от 18.12.2025 г. по гр. д. № 2649/2024 г. на II г.о.; 3/ „Какви са критериите, които следва да се изпълнят, за да се приеме, че е спазена процедурата, разписана в ПИКЕЕ и с какви доказателствени средства потребителят може да опровергае констатации от проверка, за която не е уведомяван и не е присъствал, включително и в случаите при които достъп до таблото за измерване на електроенергия има единствено дружеството, което получава сумата от корекционната сметка, за да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 55, ал. 1 ЗЗД?“ – спрямо третия въпрос се поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като се излагат доводи, че е от значение за точното прилагане на закона.

Касаторът поддържа и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК в хипотезата на очевидна неправилност на обжалваното решение.

Ответната страна по жалбата „Електроразпределителни мрежи Запад“ АД, в писмен отговор, подаден чрез юрк. К. М., изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата.

За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.

В обжалваното решение въззивният съд е установил на първо място, че атакуваното решение е правилно, поради което и на основание чл. 272 ГПК е препратил към мотивите му. Посочил е, че събраните в първата инстанция доказателства са правилно обсъдени и преценени от първоинстанционния съд към релевантните за спора факти и обстоятелства.

В допълнение към изложеното, въззивният състав е възприел от фактическа страна, че между страните по делото няма спор, че ищецът е потребител на електроенергия за процесния недвижим имот; като спорен между тях е отделил въпроса относно наличието на основание за начисляване и заплащане на посочената в исковата молба процесна сума, представляваща извършена корекция на обема и стойността на доставена енергия за минал период.

От правна страна вторинстанционният съд е съобразил, че с действащите към момента на извършване на проверката и корекцията разпоредби на ЗЕ и приетите въз основа на законовата делегация ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 35 от 30.04.2019 г./, е предвидена възможност за оператора на електроразпределителната мрежа да коригира едностранно сметките на потребителите във всички случаи на неизмерена или неточно измерена доставена електроенергия, като с оглед конкретната причина за неизмерването или неточното измерване, е предвиден начин на извършване на корекцията; че тази процедура въвежда обективни правила за измерване на доставената, но неизмерена или неточно измерена електрическа енергия, като освобождава 2 оператора на електроразпределителната мрежа от задължението да докаже периода на неточното измерване и реално потребеното количество електроенергия; че правото на оператора да извърши едностранно корекция не е предпоставено от доказването на виновно поведение на потребителя, тъй като корекционната процедура цели възстановяване на настъпилото имуществено разместване, а не да ангажира отговорността на потребителя за негово виновно поведение под формата на обезщетение за вреди. Посочил е също така, че съгласно чл. 49, ал. 1 – 3 ПИКЕЕ, при извършване на проверки, операторът на съответната мрежа съставя констативен протокол, който се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и от клиента или негов представител; че при отсъствие на клиента, при съставянето на констативния протокол или при отказ от негова страна да го подпише, констативният протокол се подписва от представител на оператора и свидетел, който не е служител на оператора.

При горните съображения решаващият състав е приел, че при наличието на законова възможност за корекция на сметките и въведени обективни правила, по които да се извърши същата, начислената корекционна сума се дължи при доказване осъществяването на някоя от хипотезите, установени в ПИКЕЕ.

Позовал се е на разяснения в практиката на ВКС, съгласно които съдебната процедура по реда на ГПК гарантира равни права на страните по спорове за грешно отчитане на изразходвана електрическа енергия и тези гаранции са достатъчни, за да защитят добросъвестните потребители. Ето защо гражданските съдилища не могат да се позоват на липсата на предварителни процедури за защита на потребителите, за да отхвърлят исковете за заплащане на реално потребената електрическа енергия, а са длъжни да се произнесат по съществото на спора въз основа на събраните доказателства по делото. Ако в Общите условия, в противоречие с чл. 98а, ал. 1, т. 6 ЗЕ, не е предвиден ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметки, това нарушение е пречка потребителят да бъде поставен в забава относно задължението си да заплати корекцията. Нарушението обаче не може да послужи като основание да се отрече дължимостта на сумата, когато това задължение се установява по съдебен ред.

Въззивният съд е формирал решаващи мотиви, че представеният по делото констативен протокол № 1028226 от 09.12.2022 г. отговаря на всички изисквания на разпоредбата на чл. 49 от ПИКЕЕ. Изложил е съображения, че същият е подписан от представители на „Електроразпределителни мрежи Запад"“ АД и един свидетел, който не е служител на ответното дружество; че при извършената проверка е установена липсваща пломба на щита на ел. таблото – нарушена е пломбата на капачката на клемния блок на електромера, като са поставени допълнителни проводници, мостове (шунтове) между входящите и изходящите фазови клеми на клемния блок на електромера за фази (R, S, T); че по този начин консумираната ел. енергия в момента на проверката не се измерва директно от електромера, като е установена промяна в схемата на свързване на средството за търговско измерване; че след 3 премахване на допълнително поставените проводници мостове (шунтове) електромерът измерва в клас на точност. Взел е предвид и обстоятелството, че констатациите в протокола са потвърдени от заключението по допусната и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза, което е кредитирал, при преценката му по реда на чл. 202 ГПК. От посоченото заключение е установил, че отбелязаните в констативния протокол нарушения представляват осъществяване на нерегламентиран достъп, респ. промяна в схемата на свързване на СТИ и води до непълно отчитане на потребената ел. енергия; че общото количество електроенергия, неотчетено от процесното СТИ, е преизчислено при спазване на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, като е остойностено съобразно действащите за периода цени на електрическата енергия и тарифни зони, валидни за потребителя. При тези мотиви е обобщил, че е доказано осъществяването на фактическия състав, пораждащ правото на ответника да коригира сметката на ищеца при неточно отчитане на потребената електрическа енергия. Позовал се е на разяснения в практиката на ВКС, че крайният клиент дължи заплащане на потребената електрическа енергия, преизчислена при условията на ПИКЕЕ, на оператора на електроразпределителната мрежа /т. е. на ответника/ като потребител на енергийна услуга по смисъла на т. 41б, б. „а“ от ДР на ЗЕ.

Предвид изложеното и поради съвпадане на изводите на двете инстанции, решаващият състав е потвърдил обжалваното решение.

При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.

Съображенията за това са следните:

Повдигнатият от касатора първи въпрос е процесуалноправен за правомощията на въззивния съд с оглед задълженията му по чл. 12, чл. 235, ал.

2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК относно начина на формиране волята на съда и за задължението му да постанови своето решение съобразно приложените и приобщени по делото доказателства. В принципната му формулировка въпросът е общозначим за всеки гражданскоправен спор и разрешаването му в съответствие с константната практика на ВКС е гарант за законосъобразност на всяко съдебно решение, като постановено при съблюдаване на основните начала на гражданския процес въобще.

В конкретния случай, въпросът е поставен в контекста на оплакванията на касатора – ищец, че въззивният съд не е изложил самостоятелни мотиви относно доказателствената стойност на констативния протокол; не е обсъдил свидетелските показания и не е изложил собствени мотиви за значението на заключението на вещото лице, съпроводени от негов анализ и оценка на доказателствата по делото и направени заключения.

Константна е практиката на ВКС, според която въззивният съд, като инстанция по съществото на правния спор е длъжен да се произнесе по всички редовно заявени и поддържани от страните доводи и възражения и да обсъди в мотивите си правно релевантните твърдения на страните, от които зависи разрешаването на спора по делото, както и да постанови решението си въз 4 основа на установените правнорелевантни факти, като обсъди в тяхната съвкупност и взаимна връзка всички своевременно представени допустими и относими към предмета на спора доказателства при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството; мотивите на въззивния съд трябва да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност.

В решението си въззивният съд в случая не се е отклонил от така установената практика. Обсъдил е доказателствената стойност на съставения при проверката констативен протокол; отговорил е на оплакванията на ищеца, че доводите за допуснати нарушения при извършване на проверката и при съставянето на протокола са неоснователни, опровергани от събраните по делото гласни доказателствени средства, подкрепени и от експертното заключение. Въз основа на извършен самостоятелен анализ на доказателствата по делото, въззивният съд изградил собствени фактически изводи по делото, а въз основа на тях изложил и самостоятелни правни изводи, че исковата сума е дължимо платена от ищеца на ответника на годно договорно правно основание – преизчисление на сметката на клиент след констатирано по надлежния ред неизмерване при контролна проверка. Приел, че преизчислението на сметката на клиента е извършено от дружеството на основание редовно проведена процедура по установяване на вмешателство, изразяващо се в промяна в схемата на свързване, при което е налице пълна липса на отчитане, т. е. ел. енергия е останала неотчетена изцяло. Начислена е сума по приложима методика на чл. 50, ал. 2 от ПИКЕЕ, която е изчислена и математически точно. Тези изводи са направени по вътрешно убеждение на решаващия съдебен състав, след подробен анализ на всяко доказателство поотделно и съпоставяне в логическата му връзка с останалите. При тези изводи на въззивния съд, поставеният първи въпрос дори и обуславящ решаващата правна воля на съда, не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Ето защо по него не е налице специалният селективен критерий по чл.

Разпечатката съдържа 31 от 62 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c3d0d30-5904-4334-b0ae-84308fb067c4