Решение № 716 от 30.04.2026, Административен съд - Ямбол

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 716

Ямбол, 30.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - V състав, в съдебно заседание на трети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

МИРОСЛАВА ЙОРДАНОВА-ВЕЛИКОВА

При секретар ВЕЛИНА МИТЕВА като разгледа докладваното от съдия МИРОСЛАВА ЙОРДАНОВА-ВЕЛИКОВА административно дело № 20257280700424 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 215 ЗУТ, във вр. с чл.145 и сл. АПК.

Образувано е по жалба на Г. В. В. с [ЕГН] с адрес за призоваване : [населено място],[улица] чрез адв.Д. М. , срещу Заповед № РД-07-0881/10.09.2025 г. на Кмета на Община - Тунджа, гр.Ямбол да бъде премахнат установен незаконен строеж ,“Постройка от дървена конструкция и оградена с термопанел ,изградена върху стоманобетонова плоча“,находяща се в поземлени имоти ПИ***,ПИ***,ПИ*** по КККР в землището на [населено място],община „Тунджа“ от възложителя Г. В. В..

В обстоятелствената част на жалбата се твърди, че оспорваната заповед е издадена в противоречие с нормите на материалния закон,била неправилна и незаконосъобразна, издадена спрямо лице, което неправилно е определено като адресат на заповедта няма правен интерес от изграждането на подобно съоръжение.Проверката е извършена в отсъствието на собствениците и в отсъствие напредполагаемия извършител на незаконния строеж. Моли се за отмяна на атакуваната заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски, представляващи адвокатски хонорар за процесуално представителство по делото.

Ответникът, Кмет на Община Тунджа -Ямбол , чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, като претендира отхвърлянето .

Заинтересованите страни :Сливенска митрополия, Министерство на земеделието и храните - Изпълнителна агенция по горите и Община Ямбол, редовно призовани, не изпращат представители.

Депозирано е Становище вх.№ 440/20.02.2026 г. от Сливенска митрополия, изразява становище по същество и не възразява обектът предмет на оспорената заповед да остане в имот с идентификатор ПИ*** .

За пълното изясняване на спора от фактическа страна ,съдът е допуснал откриване на производство на основание чл.193 ал.2 от ГПК, а именно по оспорване съдържанието на Констативен акт №3/19.05.2025г./л.18-л.19 от делото/. Приета по делото е съдебно-техническа експертиза, която е изготвена от вещо лице със специалност „промишлено и гражданско строителство“. Заключението на вещото лице се възприема от съда изцяло като компетентно и безпристрастно изготвено.

Административен съд –Ямбол , като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

На 11.04.2025г. в 16.20ч. е постъпил сигнал от тел.112 в община „Тунджа “ за излети бетонни колони на поляната в м.Бакаджик в близост до хижа Дружба със съмнение за незаконен строеж.Сигналът към тел.112 е подаден от анонимен гражданин. На същата дата и на 19.05.2025г. е извършена проверка от служители на община „Тунджа “за незаконен строеж от комисия от двама главни специалисти Дирекция „ТУСЕ“ при Община –Тунджа.Установено е,че на място има изградена постройка с размери 13х 7м.,представляваща дървена конструкция,монтирана върху стоманобетонова настилка,покрита и оградена от двете страни с термопанел.От геодезическо заснемане се установява ,че сградата попада в границите на поземлени имоти с идентификатори с регистрирани съответно собственици по КККР в землището на [населено място] както следва:

ПИ***-собственост на манастир „Св.С.“,съгласно Решение по чл.13,ал.5от ЗВСГЗГФ№43-01 от 22.06.2000г.,издаден от ПК Община „Тунджа“ НТП- друг вид дървопроизводителна гора;ПИ***-собственост на МЗГ-НУГ,съгласно Решение по чл.13,ал.2 от ЗВСГЗГФ№43-03 от 22.10.2004г.;издаден от ОСЗГ,НТП-заместен път ,ПИ***-собственост на община Ямбол ,съгласно акт за частна общинска собственост рег.№7032 от 15.10.2018г.,вписан в Служба по вписванията гр.Ямбол,НТП- друг вид дървопроизводителна гора; в община „Тунджа“ е постъпило писмо с рег.№326000-5376/30.05.2025г.на ОД на МВР-Ямбол, в което се посочва ,че е установено лицето Г. В. В. като извършител на незаконното строителство .

За извършените проверки са съставени Констативен протокол от 11.04.25г. и констативен акт №3/19.05.2025г.за установен незаконен строеж.

Констативният акт №3/19.05.2025г. е подписан лично от Г. В. и му е връчен на 15.07.2025г.

Въз основа на съставения Констативен акт №3/19.05.2025г. е издадена обжалваната Заповед №РД-07-0881 от 10.09.2025г. на Кмета на Община Тунджа, с която на основание чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ и на осн.чл.225а,ал.1 и ал.2 от ЗУТ , е наредено да се премахне незаконен строеж Постройка от дървена конструкция и оградена с термопанел ,изградена върху стоманобетонова плоча“,находяща се в поземлени имоти ПИ***,ПИ***,ПИ*** по КККР в землището на [населено място],община „Тунджа“ от възложителя Г. В. В...

Заповедта е изпратена до адресата си с известие за доставяне с обратна разписка на 12.09.25г. и получена на 15.09.25г., видно от разписката, приложена на л.48 от делото.

Жалбата срещу заповедта е подадена чрез Община Тунджа на 29.10.2025 г.

Жалбата е процесуално допустима, подадена е в преклузивния срок за обжалване на годен за оспорване административен акт и от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност. В чл.223, ал.1 от ЗУТ е предвидено, че за строежите от четвърта, пета и шеста категория кметът на общината (района) или упълномощено от него длъжностно лице: т. 8 - издава заповеди за премахване на незаконни строежи. Съгласно разпоредбата на чл.225а, ал.1 от ЗУТ, Кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2, или на части от тях. Предвид чл.137, ал.1, т.6 от ЗУТ, съдът намира, че коментираният строеж е V категория. С оглед цитираните разпоредби, обжалваната заповед е издадена от компетентен орган.

Заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма и съдържа изложение на правните и фактическите основания за постановяването й. В процесната заповед се съдържат фактически констатации, установени в предхождащият я констативен акт, а доколко същите кореспондират с обективните факти и сочените като приложими правни норми е въпрос по материалната  законосъобразност.

Административният орган формално е следвал установената в чл.225а от ЗУТ специална административна процедура при издаване на акта. Касае се за процедура за премахване на незаконен строеж. В изпълнение на законовото изискване по чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ, в конкретния случай, служителите по чл.223, ал.2 от ЗУТ са съставили констативен акт от 19.05.2025г., за установяване на незаконен строеж. От представените по делото доказателства се установява по категоричен и несъмнен начин, че констативният акт е връчен на жалбоподателя, който се е възползвала от правото си да подаде възражение срещу същия. Следва да се отбележи обаче, че отразените в акта констатации са непълни, поради липсата на данни за времето на извършване на строителството.Посочено е,че строителството на незаконния строеж е започнало през 2025г.,съгласно подаден анонимен сигнал. В оспорената заповед се сочи, че строежът не е търпим по смисъла на § 127 ПР на ЗУТ,съгласно становище изх.№1200-92 /2/ от 22.05.2025г. на главния архитект на Община „Тунджа“-Ямбол и подлежи на премахване и забрана за ползавне.

На 03.06.2025г. в Община „Тунджа“ е постъпило писмо с рег.№32600095276/30.05.2025г. от ОДМВР –Ямбол,в което се посочва ,че лицето Г. В. В. е установен като извършител на незаконното строителство.

При издаване на оспорената заповед административният орган не е спазил общите правила по чл.35 и чл.36 във вр. с чл.9, ал.2 от АПК за изясняване и доказване на релевантните за случая факти и обстоятелства, включително посредством служебно събиране на относимите доказателства относно момента на извършване на строежа, като така е направен необоснован извод, че стро В действителност административният орган не е изследвал и не е посочил въобще момент на изграждане на процесния обект, което препятства и преценка от страна на съда за приложението на пар.16 от ПР на ЗУТ. Доколкото търпимите строежи не подлежат на премахване и забрана за ползване, то "търпимостта" на строежа се явява правоизключващо обстоятелство за упражняване на административното правомощие по чл.225а, ал.1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване на незаконния строеж. Разпоредбата на пар.16 от ПР на ЗУТ визира три отделни фактически състава, съответно в отделните алинеи, които са приложими съобразно времето на извършване на строителството. Като е посочил, че строежът не попада в условията на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ, то административният орган е следвало да установи кумулативното наличие на две предпоставки – дали строежът, изпълнен без строителни книжа, е извършен до 07.04.1987г. и дали е допустим по разпоредбите, действали по време на извършването на строежа или съгласно ЗУТ строежът не попада в условията на пар.16, ал.1 от ПР на ЗУ.

Отделно от изложеното, съгласно чл.225а, ал.5 от ЗУТ, принудителното премахване на незаконен строеж е за сметка на извършителя и възложителя на строежа (по смисъла на чл.161, ал.1 от ЗУТ – собственика на имота). „Адресат на заповедта“ са физически или юридически лица, които могат да бъдат собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на незаконния строеж - §3 ДР на Наредба №13 от 23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК. В мотивите на издадената заповед административният орган е посочил като собственици на имотите, в които е разположена процесната ограда, Сливенска митрополия, Министерство на земеделието и храните - Изпълнителна агенция по горите и Община Ямбол, следователно жалбоподателят Г. В. не е възприета като собственик на процесните имоти, поради което и на това основание не е имало данни да бъде посочена като адресат на заповедта. Не може жалбоподателят да бъде определена като адресат на административния акт, при положение, че липсват каквито и да е данни, че това лице е извършител или собственик на строежа или имота, за да бъде издадена против него заповедта, още повече, че административния орган е разполагал с данни за собствениците на имотите, които е посочил в мотивите. Заповедта следва да се отмени поради това, че е насочена против грешен адресат.

Без да се е съобразил с данните за лицата, собственици на имота и без да е изяснил безпротиворечиво обстоятелството кое е лицето, извършило строежа, административният орган е пристъпил към издаване на заповедта спрямо трето лице, като погрешно посоченият адресат представлява съществено процесуално нарушение, тъй като ако не беше допуснато, заповедта би била издадена против друго лице.

В този смисъл е и константната съдебна практика, изразена в Решение № 1250 от 31.01.2017г. по адм. дело № 6413/2016г. на ВАС, II о..; Решение №2573/01.03.2017г. по адм. д. №9739/2016г. на ВАС, II о.,. и др.

За пълнота следва да се отбележи, че според съда оспорващата има правен интерес от оспорването, като неговият интерес произтича от посочването му като адресат на заповедта.

Безспорно, преди да издаде акта, административният орган е следвало да изясни посочените обстоятелства. В този смисъл, административните актове не могат да почиват на необосновани и недоказани твърдения, като издаването им в противоречие с това правило прави същите немотивирани и издадени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

По изложените съображения съдът намира, че оспорващият административен акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при съществено нарушение на административно производствените правила, поради което е незаконосъобразен по смисъла на чл.146, т.3 АПК и следва да бъде отменен.

Разпечатката съдържа 36 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c3c8893-5b49-4b29-9e3e-c17903571bee