Определение № 169 от 02.05.2023, Окръжен съд - Кърджали

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 169 гр. К., 02.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, I. СЪСТАВ, в закрито заседание на втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина Ат. Кашикова Иванова

Членове:

Мария К. Дановска

Васка Д. Халачева като разгледа докладваното от Мария К. Дановска Въззивно частно гражданско дело № 20235100500069 по описа за 2023 година Производство е по реда на чл. 278 във вр. с чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК .

Образувано е по частна жалба, подадена от Б. Ю. Р. и М. Р. Р., и двамата от с.С., общ.Д., чрез адв.Ш., против определение № 36/03.02.2023 г., постановено по гр. д. № 470/2022 г. по описа на Районен съд - М., с което е оставена без уважение молбата им за изменение на определение № 2/03.01.2023 г. по същото дело, в частта му за разноските.

Частните жалбоподатели твърдят, че определението е неправилно, тъй като съдът не извършил обективен анализ на делото, както и на обема реално извършена процесуална дейност от страна на ответниците, поради което присъдените в полза на последните разноски в размер на 3 000лв. били в крайно завишен размер.

Искането е съда да отмени обжалваното определение като намали размера на разноските, присъдени в полза на ответниците М. А. М. и С. Р. М., до такъв, съответстващ на реално извършената процесуална дейност, с фактическата и правна сложност на делото, и с Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В законоустановения срок не е постъпил отговор от М. А. М. и С. Р.

М., и двамата от гр.К., ответници по иска.

Окръжният съд, като обсъди доводите на частните жалбоподатели и съобрази извършените процесуални действия, констатира следната фактическа обстановка:

Съдът е сезиран с иск, предявен от Б. Ю. Р. и М. Р. Р., и двамата от с.С., общ.Д., против М. А. М. и С. Р. М., и двамата от гр.К., с правно основание чл.124 ГПК, като цената на процесния иск, съобразно правилото на чл.69 ГПК е в размер на 721,10 лв. В срока по чл.131 ГПК ответниците са представили отговори, чрез пълномощника адв. К., като по делото са 1 приложени 2 броя договори за правна защита и съдействие /л.23 и л.24 от първоинстанционното производство/, сключени съответно - между М. А. М. и адв.К., за процесуално представителство по делото и договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв.; и между С. Р. М. и адв.К., за процесуално представителство по делото и договорено и платено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 1 500лв. В проведеното на 19.12.2022г. второ поред открито съдебно заседание ищците са оттеглили иска си. Становището на пълномощника на ответниците е за прекратяване на производството, на основание чл.232 ГПК, но при присъждане в тяхна полза на направените от тях деловодни разноски. Пълномощникът на ищците е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК.

С определение № 2 от 03.01.2023г., постановено в закрито заседание, съдът е прекратил производството по делото и е осъдил ищците Б. Ю. Р. и М.

Р. Р. да заплатят солидарно на М. А. М. и С. Р. М. сумата от 3 000лв. общо, или по 1 500лв. на всеки един от тях.

С молба по реда на чл.248, ал.1 от ГПК ищците, чрез пълномощника си, са направили искане за изменение на така постановеното определение в частта му за разноските, с релевирани възражения, че исковата молба е насочена срещу двамата ответници, само поради това, че процесният имот бил в режим на СИО между тях двамата, а не били предявени два отделни самостоятелни иска срещу всеки един от ответниците; че подадените от всеки един от ответниците два отговора били напълно идентични; и че по делото не е налице фактическа и правна сложност, която да обоснове завишения размер на разноските. Отделно от това присъденият адвокатски хонорар не бил съобразен с нормативните изисквания и целите на закона.

С обжалваното определение № 36/03.02.2023 г. районният съд е приел, че няма основание да бъде изменено решението в частта за разноските, поради това, че заплатеният от ответниците адвокатски хонорар е съобразен с Наредба №1; че сложността на делото не предполага по-нисък размер на адвокатските възнаграждения; както и, че делото е прекратено поради оттегляне на иска, поради което разноските, направени от ищците остават за тяхна сметка, а тези, направени от ответниците – на осн.чл.78, ал.4 от ГПК се възлагат на ищцовата страна.

При така установеното от фактическа страна, съдебният състав извежда следните правни изводи:

Частната жалба е подадена в срок от оправомощени за това лица и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата се явява основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК предвижда освобождаване на ответника от отговорност за разноски при кумулативното наличие на две 2 предпоставки - да признае иска и да не е дал повод за завеждане на делото, а текстът на чл. 78, ал. 4 ГПК урежда правилото, обуславящо института на отговорността за разноски в случай на прекратяване на делото. Чл.78, ал.5 ГПК урежда възможността съдът да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата /препращащ към Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, и при направено искане от насрещната страна за това.

В настоящия случай, видно от исковата молба, отговорите на исковата молба и последващото поведение на страните, предявен е един иск против двамата ответници, които се явяват задължителни другари; подадените от тях 2 броя отговори са напълно идентични; проведени са 2 открити съдебни заседания, като във второто ищците са оттеглили иска си; също така, делото не се отличава нито с правна, нито с фактическа сложност.

Поради това настоящият състав намира, че действително разноските в производството, сторени от ответниците, следва да бъдат възложени върху ищците, но към минималния размер на предвиденото в Наредба №1.

Предвид обстоятелството, че всеки един от ответниците е сключил отделен договор за правна защита и съдействие, за което няма пречка, то на основание чл. 7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в сила към 08.11.2022г. /когато са сключени договорите/, на всеки един от тях се следват деловодни разноски за адвокатско възнаграждение към минималния размер от 400лв.

В обобщение, частната жалба е основателна, доколкото съобразно изложеното, настоящата инстанция приема, че присъденото с обжалваното определение на всеки един от ответниците адвокатско възнаграждение е прекомерно и следва да бъде намалено.

Водим от изложеното, Окръжен съд – К.

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 36/03.02.2023 г., постановено по гр. д. № 470/2022 г. по описа на Районен съд - М., с което е оставена без уважение молба за изменение на определение № 2/03.01.2023 г. по същото дело, в частта му за разноските, вместо което постановява:

ИЗМЕНЯ на осн. чл. 248 от ГПК определение № 2/03.01.2023 г., постановено по гр. д. № 470/2022 г. по описа на Районен съд - М. в частта му относно разноските, като

НАМАЛЯ като прекомерни присъдените на С. Р. М., с ЕГН **********, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 400лв. до 1 500лв.

НАМАЛЯ като прекомерни присъдените на М. Азис М., с ЕГН 3

**********, деловодни разноски за адвокатско възнаграждение за разликата над 400лв. до 1 500лв.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4