Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 10 от 31.01.2024, Районен съд - Петрич

Съд
Районен съд - Петрич
Дело
Административно наказателно дело 393/2023
Вид
Решение № 10
Подписан
31.01.2024
В сила
30.04.2024
Състав
РУМЯНА СИМЕОНОВА МИТЕВА-НАСЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 7б, ал.1 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 96г, ал.1, пр.2 · Закон за автомобилните превози
  • чл. 27, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 58д, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 · Закон за административните нарушения и наказания

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. П., 31.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА при участието на секретаря Силвия Кирова като разгледа докладваното от РУМЯНА С. МИТЕВА-НАСЕВА Административно наказателно дело № 20231230200393 по описа за 2023 година

И за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Л.Н.Т. ЕООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление : гр. П., ул. „В.“ № *, представлявано от М.Г. против Наказателно постановление № 42-0005162/25.01.2023г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. С. с което на дружеството жалбоподател на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000 лева за нарушение на чл. 7б, ал.1, изр. 1 от същия закон. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е незаконосъобразно, необосновано, издадено в нарушение на материалния и процесуалния закон, поради което се прави искане за неговата отмяна.

В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано не изпраща законен и процесуален представител. Подробни съображения излага в писмени бележки.

Административно-наказващият орган - Директорът на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. С. редовно и своевременно призован, не изпраща представител и не изразява становище по същество. В придружително писмо, с което е изпратена преписката прави възражение за прекомерност на разноските.

Районна прокуратура - Бл., Териториално отделение – гр. П., редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по същество.

1

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и след като анализира събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна:

На 04.01.2023 г. служители на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. Бл. извършили комплексна проверка в офиса на дружество „Л. Н.Т.“ ЕООД, притежаващо като превозвач лиценз за международен автомобилен превоз на товари № 13194/17.04.2015 г. В хода на проверката, проверяващите установили, че на 01.02.2022г. в седалището на управление гр. П., ул. „В.“ № *, превозвачът е допуснал водача Д. Г. с ЕГН ********** до управление на МПС, с рег. № СВ****СМ от категория N3, марка „Волво“, с който е осъществил международен превоз на товари от Р.Г. до Р.Ч. за периода от 01.02.22г. до 12.04.2022г., видно от CMR и разпечатка от картата на водача № MK10100011877001/28.11.2019г., като водача не притежава валидна карта за квалификация за упоменатия период.

Нарушението е установено след извършена справка в информационната система на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. С. и извлечение от дигиталната карта на водача и дигиталния тахограф, монтиран в процесното МПС. Отразеното деяние е квалифицирано като нарушение по чл. 7б, ал.1, изр.1 от Закона за автомобилните превози. Акта бил съставен в присъствието на упълномощен представител на фирмата, който го подписал без възражения, такива не постъпили и в законоустановения срок по чл. 44 от ЗАНН.

На 25.01.2023 г. въз основа на съставения акт, Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр. С. редовно упълномощен със Заповед № РД-08-30/2020 г. на Министърът на транспорта и съобщенията и Заповед № 7/16.01.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, гр. С. /л.37-39/ е издал атакуваното наказателно постановление № 42-0005162/25.01.2023 г., с което за извършено административно нарушение на чл. 7б, ал.1 от Закона за автомобилните превози и на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от същия закон е наложил на дружеството жалбоподател имуществена санкция в размер на 3000.00 лева.

Наказателното постановление е връчено на упълномощения представител на дружеството на 18.04.2023г.

В хода на съдебното производство са приобщени писмени, доказателства, свързани с извършената проверка, а именно копие на разпечатка от дигиталната карта на водача Д. Г. за упоменатия период, справка от информационна система на Изпълнителна агенция „DOC карти“.

Представена е заповед, определяща материалната компетентност на длъжностни лица от Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“, които могат да издава наказателни постановления. Представен е и констатиран протокол от извършване на проверката, в който са обективирани констатациите на проверяващите.

Гореописаната фактическа обстановка съдът прие за установено въз 2 основа на приложението по делото писмени доказателства, както и показанията на разпитаните по делото свидетели, чиито показания съдът кредитира относно обстоятелствата, изложени в АУАН, относно извършената проверка и тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, вътрешно безпротиворечиви и логически последователни. Същите се основават на преки и непосредствени впечатления, досежно изнесените факти, поради което съдът ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

При така установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на страните, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията, посочени от страните, установи от правна страна следното :

Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14 дневен срок от връчване на наказателното постановление, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Наказателното постановление № 42-0005162/25.01.2023 г. е издадено от компетентен орган - Директор на Регионална дирекция „Автомобилна инспекция“, гр. С. към изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, съгласно Заповед № РД-08-30/24.01.2020г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и Заповед № 7/16.01.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителния директор на „Автомобилна администрация“, гр.

С. в шест месечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща да се разбере какво е обвинението и срещу какво да се организира защитата. Посочена е нарушената материално - правна норма, като наказанието за нарушението е индивидуализирано. И в акта, и в постановлението, изрично са посочени датата, мястото и начина на извършване на нарушението, като по преписката са приложени всички относими към нарушението писмени доказателства. След предявяване на акта не са били направени възражения, съдържащи спорни обстоятелства, нуждаещи се от разследване. По никакъв начин не е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което е упражнено с подаването на жалба до въззивната инстанция. С оглед на изложеното до тук съдът намира, че при постановяване на постановлението не са допуснати съществени процесуални нарушения.

Настоящия съдебен състав на районния съд намира, че наказателното постановление, предмет на настоящия съдебен контрол и за материалноправно законосъобразно.

Съгласно посочената за нарушена разпоредба на чл. 7б, ал.1 от ЗАвП „Лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, осъществяват превози на пътници и товари с превозни средства, само с водачи, които отговарят на изискването за квалификация на водача. За съответствие с изискването за квалификация на водача министърът 3 на транспорта, информационните технологии и съобщенията или упълномощени от него длъжностни лица издават карта за квалификация на водача със срок на валидност 5 години“. Т. е., за да бъде осъществен състава на това нарушение от обективна страна, следва лицензираните превозвачи да са допуснали до управление на пътно превозно средство, предназначено за превоз на пътници и товари водач, който да не отговаря на изискването на квалификация на водач, което изискване е изпълнено, ако водачът притежава карта за квалификация със срок на валидност 5 години.

По делото между страните не е спорно обстоятелството, че жалбоподателят е лицензиран превозвач, тъй като притежава лиценз на Общността за международен превоз на товари. Наличието или липсата на квалификация на водача се удостоверява с карта за квалификация на водача.

Съгласно отразеното в констативния протокол рег. № 81-00-56991/2/04.01.2023г. на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, както и извършената справка по регистъра се установява, че на водача Д. Г. не е била издавана карта за квалификация, както към период на проверката, така и към 04.02.2022г., когато е осъществен международния превоз, съгласно представената международна товарителница (CMR). Такава е издадена на 13.04.2022г., валидна до 19.02.2027г. За превозвачът обаче е било налице задължение да осъществи превоза с водач, който притежава карта за квалификация, което той не е изпълнил. Поради това съдът намира, че безспорно е установено, че от страна на дружеството жалбоподател е допуснато описаното в акта и наказателното постановление нарушение. В случая е била ангажирана отговорността на „Л. Н.Т.“ ЕООД, в качеството му на превозвач. Тази отговорност е безвиновна и представлява обективната отговорност на юридическото лице за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.

Правилно е била приложена и санкционната норма, тъй като чл. 96г, ал.1, пр.2 от ЗАвП предвижда наказание за този, който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени със закона, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари. В случая превозвачът е допуснал да се извърши международен превоз на товари с МПС, управлявано от водач, който не притежава валидна карта за квалификация. В разпоредбата на чл. 7б, ал.1 от ЗАвП се съдържа правилото за поведение на превозвача, а в приложената санкционна норма на чл. 96г, ал.1, от ЗАвП е предвидено като изпълнително деяние бездействие от страна на дружеството, допуснало превозът да се извърши от лице, което не притежава карта за квалификация на водача от съответната категория. Поради това съдът намира, че с посочването в акта и наказателното постановление на обстоятелството, че е извършен международен превоз, по никакъв начин не се допуска противоречие с правната норма, тъй като бездействието на превозвача се състои именно в 4 това, че е допуснато извършването на превоз с този водач.

На „Л. Н.Т.“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в императивно предвидения в закона размер на 3 000 лева, поради което и не може да се приеме, че при определяне на неговия размер наказващият орган не се е съобразил с разпоредбата на чл. 27, ал.5 от ЗАНН.

Съобразно събраните по делото писмени доказателства, съдът намира че случаят не е маловажен. Допуснатото нарушение не се отличава от останалите от своя вид, за да се приеме че обществената му опасност е явно незначителна. За неговата съставомерност не е необходимо настъпване на вредоносен резултат. Поради това съдът намира, че степента на обществена опасност на нарушението не е явно незначителна и че не следва да се прилага разпоредбата на чл. 28 ЗАНН.

Поради изложеното до тук, съдът намира че наказателното постановление е правилно, обосновано и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.

Предвид изхода на делото направеното искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 и ал. 9 във вр. чл.

58д, ал.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0005162/25.01.2023 г. на Директора на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“, гр.

С. с което на „Л. Н.Т.“ ЕООД, с ЕИК **** и седалище и адрес на управление : гр. П., ул. „В.“ № *, представлявано от М.Г., на основание чл. 96г, ал.1, пр.2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 3000.00 лева за нарушение на чл. 7б, ал.1, изр. 1 от същия закон, като правилно и законосъобразно.