Определение № 833 от 25.02.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 833 гр. София, 25.02.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Мирослав Г. Георгиев

Ина Бр. Маринова като разгледа докладваното от Ина Бр. Маринова Въззивно частно наказателно дело № 20261100600721 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава XXII НПК.

Образувано е по частна жалба на адв. С.К., служебен защитник на обвиняемия Ц. Т. М., срещу протоколно определение от 26.01.2026 г., постановено по НОХД № 15434/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 14- ти състав, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимия Ц. Т. М..

В жалбата са развити съображения за неправилност на обжалваното определение. Твърди се, че подсъдимият М. не се е явил в проведеното на 26.01.2026 г. открито съдебно заседание по независещи от него причини, а именно – закъснение на влака, с който е пътувал от гр. Айтос до гр. София, с около 1 ч. и 30 мин. Посочва се, че подсъдимият е уведомил своя защитник, че няма батерия на телефона, който впоследствие се е самоизключил, а това обстоятелство, от своя страна, е довело и до невъзможност за осъществяване на връзка с него. Сочи се, че подсъдимият е със снета по делото самоличност и установен адрес, като липсват доказателства, че е налице опасност същият да се укрие или да извърши друго деяние. Моли се съдът отмени атакувания съдебен акт.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите в частната жалба, както и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

1

Производството по НОХД № 15434/2025 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 14- ти състав е образувано по внесен в съда срещу подсъдимия Ц. Т.

М. обвинителен акт за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК.

След внасяне на обвинителния акт в съда с разпореждането си за насрочване на делото съдията докладчик изрично е указал на подсъдимия, че по арг. от чл. 269, ал. 1 НПК присъствието му в съдебно заседание е задължително, като го е предупредил, че неявяването без уважителни причини може да доведе до постановяване на принудително довеждане и глоба в размер на 1 000 лева, ако стане причина за отлагане на делото, както и вземане на мярка за неотклонение, вкл. и задържане под стража.

До настоящия момент по НОХД № 15434/2025 г. са проведени общо 4 съдебни заседания.

За първото съдебно заседание, проведено на 24.11.2025 г., подсъдимият е бил нередовно призован – същият не е намерен на постоянния си адрес, видно от отрязък от съобщение по чл. 247в НПК /л. 15/, като отделно от това, видно от протокол за призоваване /л. 11/, неуспешен е бил и опитът подсъдимият да бъде призован на известния по делото телефонен номер, доколкото при набирането му същият е давал постоянно заето. В откритото съдебно заседание подсъдимият не се е явил, а видно от изготвения протокол /л. 18/, защитникът му е заявил, че М. се намира в Италия, като е провел телефонен разговор с него в съдебната зала и го е уведомил както за часа и датата на следващото съдебно заседание, така и за обстоятелството, че при неявяването му съдът ще му вземе мярка за неотклонение, вкл. и задържане под стража.

В съдебно заседание, проведено на 22.12.2025 г., подсъдимият редовно призован, се е явил лично и със служебния си защитник, като е поискал да изпълни задълженията си, поради което е помолил делото да бъде отложено.

Съдът е уважил така направеното искане, като е отложил и насрочил делото за 26.01.2026 г. от 09:00 ч.

В съдебно заседание, проведено на 26.01.2026 г., на именно повикване в 09:00 ч. подсъдимият М., редовно уведомен от предходно о. с. з., не се е явил.

Защитникът му е поискал делото да бъде отложено за по- късен час, тъй като подсъдимият пътува от гр. Бургас с влак, който пристига около 09:30 ч. Съдът е уважил искането на защитата, като е разгледал делото в 11:35 ч., когато отново подсъдимият не се е явил. Повереникът на пострадалата е заявил, че в 2 разговор със защитника на подсъдимия е получил информация, че влакът, с който пътува М. от гр. Бургас за гр. София, има закъснение и вместо в 08:30 ч. ще пристигне в 09:30 ч. Повереникът е посочил още, че в 09:55 ч. е присъствал на проведен телефонен разговор между подсъдимия и неговия защитник, в който М. е съобщил, че се намира на гара Казичене, а в проведен в 10:05 ч. телефонен разговор е съобщил, че се намира на гара Подуяне и че до 15 минути ще пристигне в съда. Защитникът на подсъдимия е заявил, че поддържа казаното от повереника и че няма връзка с М., тъй като телефонът му е изключен, но е потвърдил изрично, че преди това подсъдимият го е уведомил, че пътува към гр. София, както и че се намира на гара Казичене.

Във връзка с горното първоинстанционният съд е приел, че присъствието на подсъдимия в съдебното заседание е необходимо за изясняване на обективната истина, както и че същият е бил предупреден за последиците от неявяването си без уважителни причини. Посочил е, че в случая са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 НПК за вземане спрямо подсъдимия на мярка за неотклонение „задържане под стража“, тъй като М. е бил редовно и лично уведомен за датата и часа на заседанието, не се е явил, въпреки неколкократното дадената му възможност, и не е посочил уважителни причини за отсъствието си. Приел е, че доколкото подсъдимият е осъждан, е налице обществена опасност на дееца. По тези съображение и с оглед осигуряване на срочното разглеждане и приключване на делото районният съд е счел, че спрямо подсъдимия следва да бъде взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Към частната жалба, с която е сезирана въззивната инстанция, са приложени две копия от разписки, от които е видно, че подсъдимият М. на 27.01.2026 г. е превел на пострадалата сума в общ размер на 1 000 евро.

В хода на въззивното производство съдията докладчик е изискал информация от „БДЖ – Пътнически превози“ ЕООД, от която е видно , че според утвърдения график за движение на влаковете за 2025/2026 г. на 25.01 и 26.01.2026 г. не е имало железопътен превоз от гр. Бургас, вкл. минаващ и през гр. Айтос, който да пристига в гр. София на 26.01.2026 г. в 08:30 ч. От предоставената информация е видно още, че с оглед действителните часове на пристигане и тръгване на влаковете на 25.01 и 26.01.2026 г. не е имало железопътен превоз от гр. Бургас, вкл. преминаващ и през гара Айтос, който 3 да е пристигнал в гр. София на 26.01.2026 г. в интервала от 09:30 ч. до 10:30 ч.

Въззивният съд след справка в ЕИСС констатира, че въпреки че делото се намира в СГС по жалба на подсъдимия срещу определението, с което му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, на 23.02.2026 г. по НОХД № 15434/2025 г. е проведено о. с. з., в което е даден ход на разпоредително заседание и в което подсъдимият М. се е явил, като е посочил, че отсъствието му в предходното о. с. з. се дължи на обстоятелството, че не е разполагал с процесната сума, но след дадена му възможност от първоинстанционния съд да проведе телефонен разговор с негов приятел изрично се е ангажирал да възстанови остатъка от сумата в размер на 4 548,10 евро. В същото о. с. з. пострадалата Ж. е потвърдила получаването на сумата в размер на 1 000 евро, за която по делото са представени копия от разписки, от подсъдимия М..

Видно от протокола от проведеното на 23.02.2026 г. о. с. з., първоинстанционният съд е потвърдил мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо подсъдимия, като от протокола не става ясно дали последният е бил задържан в откритото съдебно заседание.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд намира от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от надлежна страна и като такава е допустима.

Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 66, ал. 1 НПК, когато подсъдимият не се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето си, без да го е уведомил за това, или наруши взетата мярка, му се взема мярка за неотклонение или взетата се заменя с по-тежка.

За да е налице първата от визираните в чл. 66, ал. 1 НПК хипотези, която според първоинстанционния съд е била налице в процесния случай, е необходимо подсъдимият, редовно уведомен, да не се е явил пред съответния орган, без да сочи уважителни причини за неявяването си.

В разглеждания случай, въпреки че присъствието на подсъдимия в съдебно заседание по арг. от чл. 269, ал. 1 НПК не е задължително, първоинстанционният съд с разпореждането си за насрочване на делото изрично е приел, че присъствието на подсъдимия е задължително и изрично го 4 е предупредил за последиците от неявяването му без уважителни причини.

Във връзка с горното и с оглед установеното от фактическа страна следва да се приеме, че в принципен план до провеждане на последното по делото открито съдебно заседание на 23.02.2026 г. изводите на първоинстанционния съд за наличие на предпоставките за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ спрямо подсъдимия са правилни и се споделят от въззивната инстанция. В действителност по делото се установява, че подсъдимият е присъствал в проведеното на 22.12.2025 г. открито съдебно заседание, когато лично е бил уведомен за датата и часа на следващото заседание, в което същият не се е явил и в което районният съд е постановил обжалвания съдебен акт, с който е взел по отношение на М. мярка за неотклонение „задържане под стража“. Категорично по делото се установява и че депозираните от защитника на подсъдимия твърдения, че М. е пътувал с влак, който е закъснявал, не отговарят на обективната действителност с оглед събраните по делото данни относно утвърденото разписание и реалното тръгване и пристигане на изпълняваните на 25.01 и 26.01.2026 г. железопътни превози с маршрут гр. Бургас – гр. Айтос – гр. София. От друга страна обаче с оглед на обстоятелствата, че в проведеното на 23.02.2026 г. о. с. з. подсъдимият се е явил, посочил е причините за отсъствието си в предходно проведеното о. с. з., ангажирал се е да възстанови остатъка от процесната сума, а отделно от това, пострадалата е потвърдила получаването на сума в размер на 1 000 евро от подсъдимия, следва да се приеме, че неявяването на подсъдимия е инцидентно и не сочи на шиканиране на процеса и злоупотреба с процесуални права, поради което на практика задържането му се явява безпредметно. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че първоинстанционното определение следва да бъде отменено.

Въззивната инстанция намира за необходимо изрично да уточни и следното:

Както вече беше посочено, в о. с. з., проведено на 23.02.2026 г., първоинстанционният съд с протоколно определение е потвърдил взетата спрямо подсъдимия М. мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Определението, с което тази мярка е взета обаче, е предмет на настоящото производство пред въззивния съд и следователно не е стабилизирано като окончателен съдебен акт. Доколкото въззивната 5 инстанция достигна до извод, обуславящ отмяна на протоколното определение, с което мярката за неотклонение „задържане под стража“ е взета за първи път спрямо подсъдимия М., то следва да се приеме и че протоколното определение, постановено на 23.02.2026 г. по НОХД № 15434/2025 г., с което районният съд е потвърдил мярката за неотклонение „задържане под стража“ спрямо подсъдимия, не може да породи правни последици ex lege. Това е така, защото последното е постановено въз основа на невлязъл в сила съдебен акт, който впоследствие е отменен от въззивната инстанция. Поради тази причина и доколкото от протокола от проведеното на 23.02.2026 г. о. с. з. не става ясно дали подсъдимият е фактически задържан, то същият следва да бъде освободен, ако не се задържа на друго основание, респ. същият не следва да бъде задържан, ако няма друго основание за това.

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение от 26.01.2026 г., постановено по НОХД № 15434/2025 г. по описа на Софийски районен съд, 14- ти състав, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“ по отношение на подсъдимия Ц. Т. М., ЕГН: **********.