Определение № 5116 от 04.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5116 гр. София, 04.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.А ТОШЕВА Гражданско дело № 20251110153503 по описа за 2025 година

Делото е образувано въз основа на Определение № 1847/09.10.2025 г., с което производството по гр. д. № 1406/2024 г. по описа на РС – Разлог е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Софийски районен съд.

Води се по искова молба /уточнена с молба с вх. № 10768/12.11.2024 г./ на З. И. И. срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника за нередовност на исковата молба. След изпълнение на процедурата по чл. 129, ал. 2 ГПК нередовностите в исковата молба са отстранени, като законът не поставя изискване това да се извърши с поправена искова молба. От друга страна, исковата молба е единство от обстоятелствена част и петитум, поради което посочването на енергийните съоръжения в обстоятелствената част е напълно достатъчно за ясното очертаване на предмета на спора.

Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждане в открито заседание.

Представените от страните документи следва да се приемат като писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за изясняване на делото от фактическа страна.

Страните са поискали допускането на съдебно-техническа и оценителна експертиза, като поставените от тях задачи са допустими, относими към предмета на доказване и необходими за изясняване на делото, поради което следва да бъдат допуснати.

Искането на ответника за задължаване на ищеца по реда на чл. 190, ал. 1 ГПК да представи документи за направени от него разходи по обслужване на процесните съоръжения за исковия период е основателно, тъй като се касае за компонент по т. 3 от методиката, който следва да бъда съобразен от вещото лице. В останалата си част искането на ответника по чл. 190, ал. 1 ГПК следва да бъде оставено без уважение, защото по т. 2 и т.

4 от доказателствената част на отговора не се сочат конкретни документи, които се намират 1 в държане на ищеца, а представянето на документи за осъществена поддръжка на съоръженията не е необходимо.

Искането на ответника за допускане на един свидетел при режим на довеждане е неоснователно, защото събирането на гласни доказателства за сочения от него факт не е необходимо.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 23.04.2026 г. от 10:30 часа, за когато ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните, като им се връчи препис от настоящото определение, а на ищеца – препис и от отговора на исковата молба и приложенията към него.

ПРИЕМА представените от страните писмени доказателства.

ЗАДЪЛЖАВА ищеца на основание чл. 190, ал. 1 ГПК в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи в заверен препис ведно с 1 бр. препис за ответника намиращите се у него документи за направени от него разходи по обслужване на процесните съоръжения за исковия период, а ако не може да ги представи, в същия срок изрично да посочи причините за това, като му УКАЗВА, че при неизпълнение съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки за събиране на допуснати доказателства. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника с правно основание чл. 190, ал. 1 ГПК в останалата му част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника за допускане на един свидетел при режим на довеждане за установяване на посочените в отговора на исковата молба обстоятелства.

ДОПУСКА съдебно-техническа и оценителна експертиза по всички поставени от ищеца и от ответника задачи, при уточнението, че исковият период е от 01.12.2019 г. до 31.01.2020 г.,

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице в размер на 500 евро, депозитът за което е вносим по равно от двете страни /по 250 евро от всяка страна/ в 1-седмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.

НАЗНАЧАВА като вещо лице по допуснатата съдебно-техническа и оценителна експертиза Н. А. Б., със специалност: Ел. централи, мрежи и системи – пълна проектантска правосопособност по част „Електрическа“; сертификат от КНОБ за оценка на машини и съоръжения; удостоверение за регистриране като член на Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) към секция „Електротехника, автоматика и съобщителна техника“; удостоверение за пълна проектантска правоспособност от КИИП по част „Електрическа“, който ДА СЕ ПРИЗОВЕ незабавно.

УКАЗВА на страните, че ако не представят в срок документи за внесени депозити за вещото лице, дължимата сума ще бъде събрана от тях принудително по реда на чл. 77 ГПК.

УКАЗВА на вещото лице, че следва да изготви заключението въз основа на документите по делото, след проверка на всички относими към поставените задачи документи навсякъде, където е необходимо, и след посещение на място на процесните енергийни съоръжения, както и че следва да представи заключението си най-малко 1 седмица преди датата на откритото съдебно заседание.

ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 6 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:

2

З. И. И. е предявил срещу „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2 210.31 евро /евровата равностойност на 4 323 лв./, представляваща обезщетение за неоснователно ползване на собствени на ищеца енергийни съоръжения за присъединяване към електропреносната мрежа за периода от 01.12.2019 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва за периода от 11.11.2024 г. до окончателното плащане. Претендират се разноските по делото.

Ищецът твърди, че по силата на Постановление за възлагане на недвижим имот с изх.

№ С160003-091-0000245/29.09.2016 г. на ТД на НАП – гр. Варна, вписано в СВ – гр. Разлог, е собственик на 62 кв. м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ 3 786 кв. м., с адрес: ...., както и на построената в него сграда за енергопроизводство с идентификатор ***.2, с площ 5 кв. м., представляваща трансформатор, включващ уредби Ср.Н, уредби НН и трансформатори, а така също и на външно ел. захранване от трафопост на електроразпределителното дружество до БКТП, състоящо се от кабели Ср.Н 20 kV, кабели HH 0.4 kV и 4 бр. главни електромерни табла. Посочва, че електрическото съоръжение е въведено в експлоатация с Разрешение за ползване № СТ-05-290/25.03.2009 г., от който момент нататък се ползва от ответника, като трети лица са захранвани с електрическа енергия от този енергиен обект, за което заплащат на ответника цената за използване и пренасяне на електрическа енергия. Излага, че не се намира в договорно отношение с дружеството във връзка с ползването от него на съоръжението, както и че самият той не ползва услугите му по доставка на електрическа енергия. Счита, че ответното дружество ползва без основание, включително през исковия период, собствените на ищеца енергийни съоръжения и по този начин го лишава от тяхното ползване и от облагите от тях, изразяващи се в приходите от цената, която ищецът би получил, ако между страните имаше сключен договор съгласно чл. 117, ал. 8 ЗЕ, респ. ответникът се обогатява със спестяването на разходи за заплащането на тази цена. Излага, че цената следва да се определи съгласно Методика за определяне на цените на предоставения достъп на преносното или разпределителното предприятие от потребители през собствените им уредби и/или съоръжения до други потребители за целта на преобразуване и пренос на електрическа енергия, на преноса на топлинна енергия и на преноса на газ на ДКЕВР.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва правото на собственост на ищеца върху енергийни съоръжения, представляващи оборудване на трафопост, кабелни линии средно напрежение, кабелни линии ниско напрежение и главни електромерни табла. В тази връзка излага, че те са изградени от „Британско-български център за регионално развитие“ ООД с оглед присъединяването към електроразпределителната мрежа на жилищна сграда, находяща се в имот № *** в ... в землището на гр. Б., въз основа на сключен между това дружество и ответника Договор за присъединяване на обекти на потребители към разпределителната мрежа № 35082-63/11.10.2007 г. по реда на чл. 20, ал. 5, т. 2 от Наредба № 6 за присъединяване на обекти на производители и потребители на ел. енергия /отм./.

Посочва, че на основание чл. 20, ал. 7 от Наредба № 6 и чл. 16 от договора присъединяваното лице „Британско-български център за регионално развитие“ ООД е било длъжно да прехвърли в собственост на електроразпределителното дружество процесните съоръжения на база взаимно признати разходи. Изтъква, че освен това съгласно чл. 12 от договора ответникът има право да ползва безвъзмездно изградените съоръжения за присъединяване на обекти на други потребители, без да нарушава договорената мощност.

Счита, че процесните енергийни съоръжения са специфични вещи с особено функционално предназначение – енергийни обекти, които са част от общата електроразпределителна мрежа на гр. Б., поради което са извън свободния търговски и граждански оборот и техен собственик може да бъде единствено дружеството, притежаващо лицензия за разпределение на ел. енергия. Твърди, че въпреки това в нарушение на нормативната уредба и договора „Британско-български център за регионално развитие“ ООД е прехвърлило в полза на 3

„Маунтин Вю Ленд“ ООД правото на собственост върху изградения в недвижим имот № *** трафопост по силата на Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том 4, рег. № ***, дело № *** г. по описа на нотариус С. В., с рег. № *** на НК, но подчертава, че предмет на сключения договор за покупко-продажба е единствено процесният трафопост в аспекта му на недвижим имот, т.е. сградата на трафопоста /доколкото по аргумент от дефиницията на площадков енергиен обект по § 1, т. 41 ДР ЗЕ трафопостът представлява съвкупност от сграда и оборудване/, но без описаното от ищеца външно ел. захранване – кабели и главни електромерни табла, които представляват отделни енергийни съоръжения по смисъла на ЗЕ /§ 1, т. 21 ДР ЗЕ/, и без оборудването на трафопоста. Излага, че впоследствие с Постановление за възлагане на недвижим имот от 29.09.2016 г. на ТД на НАП – гр. Варна, издадено по изп. д. № 3150018169/2015 г. с длъжник „Маунтин Вю Ленд“ ООД и вписано в СВ – гр. Разлог, на ищеца е възложена собствеността върху описаните в исковата молба енергийните съоръжения, но без главните електромерни табла, които изобщо не са били обект на публичната продан. Въпреки това оспорва правото на собственост на ищеца, като изтъква, че той не е присъединявано лице, нито производител на електрическа енергия, нито оператор на преносна или разпределителна мрежа, нито собственик на енергиен обект по § 4 ПЗР ЗЕ, поради което не може да придобие собствеността върху енергийните съоръжения.

На следващо място, сочи, че доколкото се касае за деривативно придобивно основание, ищецът не е придобил собствеността върху външното ел. захранване и оборудването на трафопоста, защото те не са били част от патримониума на длъжника, респ. постановлението за възлагане изобщо не би могло да има вещно-прехвърлително действие в тази част.

Развива съображения, че собствеността върху изграденото по договор за присъединяване преминава върху разпределителното предприятие с изграждането на съоръженията и приемането на изработеното, респ. с включването му в електроразпределителната мрежа, освен в хипотезите, когато е необходимо прехвърлянето на вещни права и учредяването на сервитути. Поради това твърди, че електропроводът средно напрежение е станал собственост на ответника от момента на неговото изграждане и включване под напрежение, т.е. през 2009 г. По отношение на трафопоста посочва, че за него в полза на електроразпределителното дружество не е било учредено предварително право на строеж от собственика на поземлен имот с идентификатор ***, но между ищеца и ответника е сключен Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот и учредяване на сервитутни права по чл. 64 ЗЕ № 157, том 2, рег. № *, дело № 309/2017 г. на нотариус М. К., с рег. № 553 в НК, с който трафопостът ведно с трайно монтираните в него уредба СрН и уредба НН е прехвърлен на ответното дружество и са учредени от ищеца сервитутни права за трафопоста и частта от кабелното трасе, попадащо в поземления имот. По отношение на трансформатора изтъква, че той е движима вещ и може да се демонтира. Оспорва идентичността на движимите енергийни съоръжения, описани в постановлението за възлагане, с енергийните съоръжения, ползвани от ответника. Оспорва възможността ищецът да извлича граждански плодове от процесните вещи, след като те са извадени от свободния търговски и граждански оборот с оглед тяхната специфична функционалност на енергийни обекти, поради което могат да се ползват единствено от ответното дружество.