Решение № 1611 от 30.03.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 5813/2022
- Вид
- Решение № 1611
- Подписан
- 30.03.2023
- В сила
- 30.03.2023
- Състав
- Любомир Василев, Стойчо Попов, Темислав Малинов Димитров
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Закон за задълженията и договорите
- чл. 267, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 268 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, пр. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 88, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 89 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 18, ал. 2 · Наредба за медицинската експертиза
РЕШЕНИЕ
№ 1611 гр. София, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Любомир Василев
Членове:
Темислав М. Димитров
Стойчо Попов при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Стойчо Попов Въззивно гражданско дело № 20221100505813 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 4553 от 09.12.2021 г., постановено по ГД № 40723 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 78 с-в, на основание чл. 88, ал. 1 от ЗЗД ответникът „Е.Б.С.“ ЕООД е осъден да заплати на ищеца „С.Д.“ ЕООД сумата от 10000,00 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 13.07.2021 г., до окончателното изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от 1396,00 лв. – разноски в исковото производство, съразмерно с уважената част от иска.
Решението на СРС е обжалвано от ответника „Е.Б.С.“ ЕООД. Въззивникът поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано. Жалбоподателят излага три групи доводи за неправилност на обжалваното решение. В първата група се сочи, че предпоставките, обуславящи основателността на исковата претенция, не са доказани, а именно не е установено, че ищецът валидно е упражнил правото си да развали процесния договор, тъй като ищецът: не е оказал на ответника нужното съдействие; не е поканил ответника да изпълни и не му е дал подходящ срок за това; не е уведомил ответника за извършени съществени изменения в архитектурния проект на къщата за гости. Излагат се доводи срещу изводите на СРС, че ответникът не е изпълнил нищо по договора, а липсата на доказателства в тази насока се дължи на допуснати от първата инстанция процесуални нарушения, както и че в разглеждания случай са налице предпоставки за пълна реституция, тъй като договорът е с продължително 1 изпълнение. Втората група оплаквания се отнася до допуснати от СРС процесуални нарушения, изразяващи се в лишаване от възможност ответникът пълноценно да участва в процеса и да защитава правата си. В третата група оплаквания жалбоподателят излага съображения за необоснованост на първоинстанционното решение, а именно, че не е обсъдено възражението на ответника за липса на съдействие от страна на ищеца, довело до забава на последния, както и представеното още с отговора на исковата молба писмено доказателство – заповед на заместник-министъра на земеделието, храните и горите. Ето защо отправя искане до Софийски градски съд като въззивна инстанция за отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на исковата претенция в цялост.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна „С.Д.“ ЕООД, с който се изразява становище за нейната неоснователност, респективно за правилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно изложени в отговора. В тази връзка моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Депозираната въззивна жалба е допустима. Същата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт на първоинстанционния съд, от процесуално легитимирано лице и при наличието на правен интерес от обжалването.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, респективно обжалваното решение е правилно, по следните съображения:
Софийски районен съд е сезиран с искова молба от „С.Д.“ ЕООД срещу „Е.Б.С.“ ЕООД, с която се претендира заплащане на сумата от 10000,00 лв., ведно със законната лихва върху същата от датата на подаване на исковата молба. В исковата молба се излагат следните фактически обстоятелства, на които се основава искът. Твърди се, че на 26.06.2017 г. между страните по делото е сключен договор, съгласно който ответникът (като изпълнител) се е задължил да предостави на ищеца консултантски услуги във връзка с реализиране и финансиране на проектно предложение за „Изграждане на къща за гости“ по програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“. Сочи се, че ищецът е заплатил авансово на ответника сумата от 10000,00 лв., представляваща 50 % от договореното възнаграждение, като ответникът не е предоставил на ищеца нито една от договорените услуги. Излагат се съображения, че предвид това, че от сключването на договора безрезултатно са изтекли 4 години, заложеният в договора програмен период също е изтекъл, ищецът е отправил до ответника изявление за разваляне на договора, ведно с искане за връщане на платената авансово сума от 10000,00 лв., обективирано в представената нотариална покана. Сочи се, че авансово заплатената сума не е върната и към настоящия момент. С молба от 18.10.2021 г. ищецът е уточнил, че претендира процесната сума на следните основания, предявени при условията на евентуалност: 1. Иск за връщане на даденото на отпаднало основание поради 2 разваляне на процесния договор, вследствие виновно неизпълнение от страна на ответника;
2. Иск за връщане на даденото на отпаднало основание поради разваляне на процесния договор, вследствие настъпила обективна невъзможност за изпълнение – изтичане на програмния период, заложен в договора; 3. Иск за връщане на даденото на неосъществено основание – неоткриване на процедура за прием на заявителя (ищеца) за подпомагане реализирането на посочения в договора проект (къща за гости); 4. Иск за връщане на даденото вследствие на упражнено от ищеца право по чл. 268 от ЗЗД за отказ от договора.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Е.Б.С.“ ЕООД, с който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск по съображения, подробно изложени в отговора. Твърди се, че не е налице валидно отправено изявление за разваляне на договора, липса на оказано от страна на ищеца съдействие за изпълнение задълженията на ответника, както и че интересът на ищеца от изпълнението не е отпаднал.
С постановеното решение СРС е приел, че процесният договор е двустранен, ищецът е изправна страна по него, същият надлежно е упражнил правото си да развали договора без да дава срок за изпълнение, тъй като е отпаднал интересът от последното, предвид обстоятелството, че договорът е за консултантска услуга за проект с период на финансиране 2014-2020 г., а изявлението за разваляне е отправено през 2021 г., при липса на всякакво изпълнение от ответника. Горното обуславяло наличие на последиците по чл. 88, ал. 1 от ЗЗД, а именно връщане на авансово полученото от ответника възнаграждение в целия претендиран размер. СРС е приел, че при това положение не се е сбъднало вътрешното процесуално условие за разглеждане на предявените в условията на евентуалност искове.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и съобрази приобщените по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:
Съгласно чл. 1 от представения договор за консултантска услуга (наричан за краткост в настоящото изложение „договора“), сключен на 26.06.2017 г. между ищеца „С.Д.“ ЕООД – като възложител, и ответника „Е.Б.С.“ ЕООД – като изпълнител, ответникът е поел задължение да извърши консултантска услуга по отношение на възложителя във връзка с реализиране и финансиране на проектно предложение за „Изграждане на къща за гости“ по Програма за развитие на селските райони (ПРСР) 2014-2020 г. по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“. Съгласно чл. 2, ал. 1 от договора консултантските услуги включват: 1. подготовка на заявление за подпомагане; 2. изработка на бизнес план; 3. анализ за икономическа устойчивост на проекта; 4. както и подаването на същите в ДФ „Земеделие“ в законоустановения срок в съответствие със законовите изисквания. Според чл. 3, ал. 1 от договора изпълнителят (ответникът) е длъжен да изготви проектното предложение, съгласно изискванията на Наредба за прилагане на подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програма за развитие на селските райони 2014-2020 г., след като бъде приета и обнародвана в Държавен вестник. По арг. от чл. 3, ал. 2 от договора крайният срок за изготвяне на проекта е не по3 късно от 10 календарни дни преди крайната дата за прием на проектни предложения по посочената мярка, съгласно официално публикувания индикативен график или друг документ, с който се определят сроковете за прием на проекти предложения по посочената програма. Описаното представлява едновременно предмет на договора и задължения на изпълнителя. Съгласно чл. 5, т. 1 възложителят има задължение да съдейства на изпълнителя, като му предоставя информацията и документите, необходими за изпълнение задълженията на последния. Съгласно чл. 6, т. 2 от договора на това задължение на възложителя съответства правото на изпълнителя да изисква и получава посоченото съдействие. За извършване на уговорените услуги съгласно чл. 8 от договора възложителят дължи на изпълнителя възнаграждение в размер на 20000,00 лв. с ДДС, платимо, както следва: 10000,00 лв. с ДДС се заплащат в петдневен срок след подписване на настоящия договор; и 10000,00 лв. с ДДС се заплащат след превеждане стойността на авансовото плащане по банков сметка на възложителя от страна на ДФ „Земеделие“.
От представените фактура № ********** от 26.06.2017 г. и извлечение от сметката на ищеца, заверено от банката, при която е открита сметката се установява, че на 29.06.2017 г. по сметка на ответника е преведено авансово дължимото възнаграждение в размер на 10000,00 лв.
Представена е нотариална покана от ищеца до ответника, връчена на последния чрез неговия управител А.Н.Г. на 31.05.2021 г., с която ищецът е уведомил ответника, че разваля процесния договор и дава срок от 3 работни дни за възстановяване на платената авансово сума по посочената в покана банкова сметка.
Представено е писмо изх. № 02-2500/421/16.11.2021 г. от ДФ „Земеделие“, издадено във връзка със съдебно удостоверение, издадено на ищеца. От същото се установява, че съгласно Раздел 13.3, т. 5.4 от утвърдените Условия за кандидатстване за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Процедура чрез подбор № BG06RDNP001-6.003 „Развитие на услуги във всички сектори и други неземеделски дейности“ по подмярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“ от ПРСР 2014-2020 г., недопустими за подпомагане са проекти за инвестиции, насочени към туристически дейности и туристически обекти по смисъла на Закона за туризма с изключение на дейности с код по КИД-2008 93.1 „Дейности в областта на спорта“. За периода от 26.07.2017 г. до 31.12.2020 г. не е откривана процедура за подбор на проектни предложения по мярка 6.4.1 „Инвестиции в подкрепа на неземеделски дейности“, по която да е било допустимо финансирането на инвестиции за изграждане на къща за гости. Към момента на издаване на писмото не е налице открита процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, по която изграждането на къщи за гости да е сред допустимите дейности.
По делото са представени и следните писмени доказателства: електронна кореспонденция между страните; документ за извършен бърз антигенен тест на управителя на ответника от 02.04.2021 г.; писмо от ответника до ищеца, с което ответникът заявява намерение за доброволно уреждане на отношенията между страните (постигане на съгласие); отговор от 03.06.2021 г. от страна на ответника на нотариалната покана на ищеца;
4
Проект „Черният щърк“ (The Black Stork) – гара Лакатник; Нотариален акт за покупкопродажба на недвижими имоти, вписан в Служба по вписванията – София под акт № 37, том II, № от вх. рег. 39/12.05.2011 г.; скица № Ф01864/05.01.2011 г., издадена от ОСЗ Своге;
Болничен лист № Е20202879362, издаден на 21.10.2021 г. от „Д-р Д.П. – АИППМП“ ЕООД; разпечатка от интернет страницата на Информационна система за управление и наблюдение (ИСУН) 2020; Приложение № 1 към Заповед № РД 09-830 от 04.09.2018 г., изменена със Заповед № РД 09-696 от 12.07.2021 г. на Министерство на земеделието, храните и горите.
Разпечатката съдържа 28 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4c3acc18-0cb2-46d4-af9b-049e887016b5