Решение № 477 от 20.04.2022, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 477 гр. Русе, 20.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Василена В. Жекова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело № 20214520103882 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл.1 24 ал.1 и чл.537 ал.2 от ГПК.

Ищците М. АЛ. М., АЛ. М. АЛ., М. М. АЛ. и Ф. М. АЛ., твърдят, че са наследници по закон-преживял съпруг и синове на Р. М. Х., б.ж. на с...., общ.Ветово, обл.Русе, починала на 31.03.2016 г.

Първият ответник е брат на наследодателката, а техни родители са А.Х.

М., починала на 21.06.2008 г. и М. А.М., починал на 20.10.1993 г.След като станали семейство, последните заживели в процесната недвижимост, находяща се в с...., общ.Ветово, обл.Русе, ул.“...“ № 10, представляваща понастоящем дворно място с площ от 1,855 дка, имот № 501.414, за който са образувани УПИ VIII с площ от 915 кв.м-отреден за жилищно застрояване, и УПИ IX с площ от 804 кв.м-отреден за жилищно застрояване, в квартал 41 по плана на селото, при граници и съседи: имот № 501.611, имот № 501.413, имот № 501.569 и имот № 501.415, заедно с построените там сгради: № 501.414.1 -един етаж, полумасивна жилищна сграда, еднофамилна, с площ 26 кв.м, № 501.414.2 - един етаж, паянтова жилищна сграда, еднофамилна, с площ от 99 кв.м, № 501.414.3 - един етаж, паянтова селскостопанска сграда с площ 78 кв.м.

Твърдят, че след като децата на А. М. и М.М. сключили граждански 1 бракове, се настанили със семействата при родителите.Доброволно и в разбирателство си разпределели ползването на помещенията в къщата-двете стаи в ляво от входното антре били за Р., а тези в дясно-за Х., с общо ползване на антрето, кухненския бокс и санитарния възел, който към него момент се намирал в помощната постройка от 26 кв.м, а банята представлява отделно помещение, долепено до къщата. А. и М. не се противопоставили на това ползване, напротив, самите те поделили, съобразно традициите, тази собственост между децата си.

Впоследствие Р., заедно със съпруга си закупили къща в съседство-на ул.“...“ № 6. След раждането на втория им син /третия ищец/, семейството се изнесло от бащината къща на Р., но продължили да държат там багаж в техните стаи, както и да ги използват от време на време при необходимост, като правата им не били оспорвани от никого.

Твърдят, че след година и половина М.А. се върнал да живее при баба си и дядо си, които го отгледали.

През 2012 г. третият ищец създал семейство и се изнесъл в собствено жилище също в с..... До него момент М. М. АЛ. владял и ползвал за себе си, за майка си, за баща си и за братята си определените и отделени, съобразно традициите на семейството, стаи от къщата, представляващи 1/2 идеална частколкото се полагат на Р. М.а по наследство.

Твърдят, че след 2012 г. третият ищец продължил да държи свои вещи, както и вещи на останалите членове на семейството в имота. Разполагал с ключове и владял наследствения дял на майка си-за себе си, за нея, за баща си и братята.

Сочат, че години наред ищците са гледали животни в половината от процесното дворно място, което считали за тяхна собственост и на наследодателката им, като владели и ползвали също постройката от 78 кв.м и помощната селскостопанска сграда-за хамбар и сайвант.Р. била съгласна и не се противопоставяла на това децата и съпругът й да владеят и ползват предоставените от родителите й и останали в наследство от тях имоти-в размер на 1/2 идеална част.

Твърдят, че от 2008 г., след смъртта на А., М. М. АЛ. владее и ползва половината от дворното място, заедно със селскостопанската постройка за отглеждане на животни за себе си, и 1/2 ид.част от къщата-за себе си, 2 родителите и братята си.

През всички години, след смъртта на М. и впоследствие на неговата съпруга, всички ищци владеят и ползват реално посочените по-горе помещения от къщата.Всеки от ищците е оставил и понастоящем има там личен багаж.

След смъртта на Р., синът й М.А. продължава да владее и ползва 1/2 ид.част от къщата-за себе си, за братята и баща си.За това останалите ищци дали своето съгласие.Другата част от къщата се ползва от ответниците.

Твърдят, че със съгласие и знание на ищците, стаите на Р. се ползвали понякога и за кратки периоди от време от голямата дъщеря на Х. и Х. Х.и, както и от средната им дъщеря, когато се връщала от Турция със семейството си /веднъж годишно за няколко дни/.

От 2008 г. до края на 2020 г. третият ищец владее и ползва самостоятелно, явно, без никой да му пречи и да изразява претенции, част от дворното място УПИ VІІІ и селскостопанската постройка от 78 кв.м, както и за себе си, родителите и братята си, с тяхно съгласие ½ ид.част от сградите в УПИ ІХ.

Сочат, че на 23.11.2020 г. третият ищец се е снабдил с КНА за УПИ VIII с площ от 915 кв.м и построената там селскостопанска сграда от 78 кв.м.Скоро след това той се опитал да влезе в имота, но не бил допуснат от ответниците.Те му представили

КНА от 11.11.2020 г., с който се легитимирали като собственици на целия имот и на всички постройки в него, а именно: дворно място с площ 1,855 дка, представляващо имот № 501.414, за който са образувани УПИ VIII с площ 915 кв.м-отреден за жилищно застрояване, и УПИ IX с площ 804 кв.м-отреден за жилищно застрояване, в кв.41, при граници и съседи имоти с № 501.611, № 501.413, № 501.569, № 501.415, заедно с намиращите се в дворното място сгради: № 501.414.1 - един етаж, полумасивна жилищна сграда, еднофамилна, с площ 26 кв.м., № 501.414.2 - един етаж, паянтова жилищна сграда, еднофамилна, 99 кв.м., № 501.414.3 - един етаж, паянтова селскостопанска сграда с площ 78 кв.м.

Ищците твърдят, че са придобили по наследство и давност правото на собственост върху процесиите имоти, както следва:

М. М. АЛ. е собственик на УПИ VIII с площ от 915 кв.м, с адрес с...., 3 общ.Ветово, обл.Русе, ул.“...“ № 10, отреден за жилищно застрояване, и построената в него селскостопанска сграда с площ от 78 кв.м с № 501.414.3 един етаж, паянтова селскостопанска сграда, както и на 1/8 ид.част от сгради:

№ 501.414.1 - един етаж, полумасивна жилищна сграда, еднофамилна, с площ 26 кв.м, и № 501.414.2 - един етаж, паянтова жилищна сграда, еднофамилна, 99 кв.м, намиращи се в УПИ IX с площ 804 кв.м,с адрес с...., общ.Ветово, обл.Русе, ул.“...“ № 10, отреден за жилищно застрояване, а М. АЛ. М., АЛ. М.

АЛ. и Ф. М. АЛ. на п о 1/8 ид.част от сграда № 501.414.1 - един етаж, полумасивна жилищна сграда, еднофамилна, с площ 26 кв.м., и на по 1/8 ид.част от сграда № 501.414.2 - един етаж, паянтова жилищна сграда, еднофамилна, с площ от 99 кв.м, намиращи се в УПИ IX с площ 804 кв.м.

Искат това да се признае за установено по отношение на ответниците, като на основание чл.537 ал. 2 ГПК бъде отменен Нот.акт за собственост на недвижим имот придобит по давностно владение № 59, том IV, рег. № 10302, дело № 503 от 11.11.2020 г. на Нотариус рег.№ 221 на НтК, вписан в СВ-РРС като Акт № 56, том 32, дело № 6565/2020 г., в частта в която Х. М. Х. и Х.

ИСМ. Х. са признати за собственици на УПИ VIII с площ 915 кв.м, с адрес село ..., община Ветово, Област Русе, ул. ... № 10, отреден за жилищно застрояване, и построената в него селскостопанска постройка с площ 78 кв.м., представляваща сграда № 501.414.3 - един етаж, паянтова селскостопанска сграда, както и над 1/2 идеална част от сграда № 501.414.1 - един етаж, полумасивна жилищна сграда, еднофамилна, с площ 26 кв.м., и над 1/2 идеална част от сграда № 501.414.2 - един етаж, паянтова жилищна сграда, еднофамилна, от 99 кв.м, намиращи се в УПИ IX с площ 804 кв.м, с адрес село ..., община Ветово, Област Русе, ул. ... № 10, отреден за жилищно застрояване.Търсят се разноски за производството.

Ответниците Х. М. Х. и Х. ИСМ. Х. считат исковете за недопустими, тъй като наследодателката на ищците не е приела наследството, оставено от родителите й в 5-годишния давностен срок по чл.110 ЗЗД.

Считат исковете за неоснователни.Твърдят, че никога ищците или Р. Х. не са държали за себе си имот № 501.414 по плана на с...., ведно с построените в него сгради или части от него.Традицията в мюсюлманското семейство повелява къщата на бащата да остане за сина, който поема грижата за родителите си, когато остареят. Сочат, че процесната къща е с четири стаи.В началото Х. и Х. ползвали едното помещение, а другите две се 4 ползвали от родителите А. и М., и баба Ф.. Четвъртата стая била кухня.След раждането на трите им дъщери, ответниците обособили последното помещение в детска стая, а коридора-в кухня.След смъртта на Ф. и М., съпрузите Х.и ползвали и владели трите стаи, а в четвъртата живеела А.. След нейната смърт през 2008 г., ответниците владеят изцяло за себе си и необезпокоявано цялата къща.Обработват и дворното място.

Твърдят, че между сестрата Р. и брата Х. никога не е имало спор или съмнение кой е собственик на къщата, целия двор с площ 1855 кв.м и постройките в него.Наследодателката на ищците никога не е предявявала претенции към тези недвижимости. Напротив, имотът се владял и ползвал необезпокоявано от ответниците със съзнанието, че той е техен.

След смъртта на майка й А., Р. не е подала данъчна декларация за имота.

Оспорват твърдението, че третият ищец през целия си живот е живял в дома на ответниците извън редките случаи, когато им гостувал с преспиване.

До смъртта на Р., ищците М. и Ф., със знанието и съгласието на Х. и Х., ползвали част от имота-само селскостопанската постройка, където зимували животните им. След 31.03.2016 г. последните били продадени.От този момент ищците не ползват постройката, нито влизат в имота.В дома на Х. и Х. няма и никога не е имало вещи на семейството на Р..

Оспорват твърдението, че третият ищец е отглеждал животни и обработвал дворното място с площ 1855 кв.м, представляващо имот № 501.414 по плана на с. ..., в който има три сгради с номера 501.414.1, 501.414.2 и 501.414.3.

Ответниците твърдят, че те владеят изцяло и необезпокоявано тази недвижимост от смъртта на М., заедно с наследодателката А., а след нейната смърт-изцяло само за себе си и необезпокоявано целия имот, поради което на основание чл.79 от ЗС са придобили право на собственост върху недвижимостта още на 21.06.2018 г.Претендират отхвърляне на исковете и присъждане на разноски по делото.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

По делото няма спор и са ангажирани доказателства относно родствената връзка на страните.

М. АЛ. М. е преживял съпруг на Р. М. М.а, б.ж. на с...., общ.Ветово, обл.Русе, починала на 31.03.16 г., като бракът им бил сключен на 05.11.1978 г.

(л.12).Останалите трима ищци са техни деца (У-ние за наследници № 116/ 28.04.2021 г., издадено от Община-Ветово).

5

Х. М. Х., в брачно правоотношение с Х. ИСМ. Х. от 29.04.1984 г. (л.67), е брат на Р. М.а. Родителите им М. А.М. и А.Х. М. са починали съответно на 20.10.1993 г. и на 21.06.2008 г. (л.15-л.18).По делото няма спор, че наследодателите са закупили процесните имоти от трети лица, без да сключат договор в надлежната форма по закон.

На 23.11.2020 г. ищецът М. М. АЛ. се е снабдил с Нот.акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давност № 161 т.VІ рег.№ 9788 д.№ 897/2020 г. на Нотариус рег.№ 629 на НтК, с вх.рег.№ 27418/ 23.11.2020 г. на СВ-РРС за УПИ VІІІ в кв.41, образуван от имот № 414 по кадастрален и регулационен план на с...., одобрен със Заповед № 851/ 04.08.1970 г. на ИК на ОНС-гр.Разград, с площ от 915 кв.м, с административен адрес: с...., общ.Ветово, обл.Русе, ул.“...“ № 10, заедно с намиращата се там селскостопанска постройка от 78 кв.м, при граници: УПИ VІІ-415, УПИ № ІХ-414, водно течение и от една страна улица (л.19).

Представена е жалба от ищеца М. М. АЛ. до РРП, в която мъжът е посочил, че имотът, за който се е снабдил с КНА, е на баба му А., като след нейната смърт недвижимостта е останала при равни права между децата й, но ответниците не го допускат там, легитимирайки се със техен КНА (л.22л.27).

Приложени са две приходни квитанции за платен данък на 10.02.2020 г. от името на Р. М. М.а и на 01.06.2020 г. от името на А.Х. М..