Решение № 4757 от 24.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4757 гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 134 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА при участието на секретаря МИХАЕЛА М. МИЛЧОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Б. ДОЙНОВА Административно наказателно дело № 20231110205849 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на „ПИМК“ ООД, ЕИК хххххх срещу Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № 8504455476, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б от Закон за движението по пътищата /ЗДвП/ на „ПИМК“ ООД, ЕИК хххххх е наложена имуществена санкция в размер на 2500 /две хиляди и петстотин/ лева за нарушение на чл. 102, ал. 3 ЗДвП.

Недоволно от така издадения електронен фиш е останало санкционираното юридическо лице, което, в подадена чрез адв. М.К. жалба, релевира доводи за отмяната му.

Излагат се аргументи в насока за нарушаване на сроковете по чл. 34 ЗАНН. Сочи се, че за нарушения по чл. 179, ал. 3б ЗДвП не е предвидена възможност правните субекти да бъдат санкционирани чрез издаването на електронен фиш. Навежда се, че липсва точно и ясно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е осъществено. Конкретизират се аргументи за наличието на достатъчно основания процесният случай да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл. 28 ЗАНН.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят, редовно призован, не се явява, не изпраща представител. С допълнително постъпила молба, подадена от адв. Т., се дава съгласие да бъде даден ход на делото и се застъпват изложените в жалбата съображения. Претендира се присъждането на разноски.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява, не изпраща представител.

Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбоподател е „ПИМК“ ООД, ЕИК хххххх, със седалище и адрес на управление гр.

Пловдив, община Родопи, с. Марково, местност Захаридево, с представител А.И.Й., с основна икономическа дейност международен автомобилен транспорт. Дружеството било ползвател на специален автомобил модел/марка „МАН ТГС“, с рег. № ххххх, категория N3, клас ЕВРО 6, с 4 оси, с технически допустима максимална маса 35000. Автомобилът бил собственост на „Уникредит лизинг“ ЕАД – клон Пловдив.

На 19.02.2021 г., около 08:27 ч. в община Столична, по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър, пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от устройство с № 10182, елемент от електронната система за събиране на пътни такси, било засечено движението на специален автомобил модел/марка „МАН ТГС“, с рег. № ххххх, за който нямало данни за валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

При тази хронология бил издаден Електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от Закон за пътищата № 8504455476, с който на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл.

179, ал. 3б ЗДвП на „ПИМК“ ООД, ЕИК хххххх била наложена имуществена санкция в размер на 2500 лв. за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП. Електронният фиш бил връчен на представител на дружеството на 27.03.2023 г., а на 01.04.2023 г. била подадена жалба срещу него чрез наказващия орган.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приобщените на основание чл. 283 НПК протоколи и други документи: справка от информационната система на ИА „АА“ за установени нарушения; два броя фотоизображения; справка с данни на нарушителя; писмо с вх. № 165666/12.06.2023 г.; известие за доставяне; информация от електронната система на АПИ за обработка на нарушението и други.

Съдът кредитира така приобщените доказателствени материали въз основа, на които по категоричен начин се извежда дата, час, място на осъществяване на нарушението.

Приложените фотоизображения съдът цени като годно веществено доказателствено средство, видно от които се установява регистрационният номер на товарния автомобил, чието движение е засечено в участъка, част от платената пътна мрежа. От същите се извежда и точната дата и час, в които е засечено движението на товарния автомобил.

Приложената справка с данни за нарушителя и превозното средство позволява да се индивидуализират техническите характеристики на товарния автомобил, неговият собственик, както и вписан ползвател.

Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

2

Жалбата е допустима като подадена в законовия, от лице с активна процесуална легитимация, а разгледана по същество същата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 ЗАНН, в това производство районният съд следва да извърши цялостна проверка на законността на обжалваното НП, т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1 НПК, вр. с чл. 84 ЗАНН.

Съдът намира за основателно възражението на жалбоподателя за изначално опорочаване на процедурата по ангажиране на отговорността на дружеството-жалбоподател въз основа на издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ електронен фиш за осъществено нарушение на чл. 179, ал. 3б ЗДвП, доколкото съкратената процедура за ангажиране на отговорността на правните субекти, чрез издаването на електронен фиш не е изрично предвидена от законодателя. Подобна облекчена процедура е визирана единствено в разпоредбата на чл.

189ж, ал. 1 ЗДвП, която предвижда издаването на електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител само при извършено нарушение по чл. 179, ал. 3 ЗДвП, установено и заснето от електронната система по чл. 167а, ал. 3 ЗДвП, но не и за такова по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП.

Едва с добавянето на нова алинея (8) с ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.08.2023 г. е въведено, че наказателни постановления за административни нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3в и електронни фишове за нарушения по чл. 179, ал. 3 – 3б се връчват от контролните органи по чл. 167а на нарушителя лично, срещу подпис или по реда на чл. 186а, ал. 1, т. 2, буква "а", т. 3, ал. 2, 3, 5 и 6. Която разпоредба обаче е въведена значителен период от време след съставянето на оспорения електронен фиш, а друга страна е налице законова празнота и липса на взаимовръзка между отделните алинеи на посочената разпоредба, който законодателен пропуск не следва да бъде тълкуван в ущърб на санкционираното лице.

Този пропуск възпрепятства и възможността да бъде извършена надлежна проверка за спазването на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН. От друга страна начинът на формулиране на словесното описание на нарушението не позволява с категоричност да се изведе волята на наказващия орган, доколкото не е изрично посочено в качеството си на собственик или на ползвател на товарен автомобил с рег. № ххххх е ангажирана отговорността на дружеството-жалбоподател. Словесното описание на нарушението следва да е в корелативна и неразривна връзка с цифровата /правна/ квалификация на нарушението и санкционираното лице следва да има възможността да изведе фактите, въз основа на които бива санкционирано и от словесното описание на нарушението.

При наличието на съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила, то следва оспореният електронен фиш да бъде отменен в неговата цялост. С оглед пълния съдебен контрол, който настоящата съдебна инстанция дължи, то следва да се бъде разгледан спорът и по същество.

Безспорно бе доказано, че на 19.02.2021 г., около 08:27 ч. в община Столична, по път А-6 км 50+427, с посока намаляващ километър, пътен участък, включен в обхвата на платената 3 пътна мрежа се е движел специален автомобил модел/марка „МАН ТГС“, с рег. № ххххх, категория N3, клас ЕВРО 6, с 4 оси, с технически допустима максимална маса 35000, без да са заплатени дължимите такси за преминаване, с което, в качеството си на ползвател на МПС, дружеството-жалбоподател „ПИМК“ ООД, ЕИК хххххх е нарушило чл. 102, ал. 2 ЗДвП. За нарушения на чл. 102, ал. 2 ЗДвП е предвидено налагането на имуществената санкция, на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП.

Съгласно чл. 10 от Закон за пътищата за преминаването по платената пътна мрежа различните превозни средства заплащат такса според времето и изминатото разстояние. Тол таксите се определят според няколко отделни пера, свързани с характеристиките и на превозното средство, и на пътния участък.

Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, наричана "Директива 1999/62/ЕО".

Съгласно чл. 9а от посочената Директива „Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“.

Приложената в настоящия случай санкционна разпоредба на чл. 187а, ал. 3, т. 3 вр. ал. 3 вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП предвижда налагането на имуществена санкция в абсолютно определен размер от 2500 лева.

Макар и държавите членки да са компетентни да изберат санкциите, с които ще контролират спазването на установените правила и ще стимулират своевременно изпълнение от страна на водачите, то всяка една държава членка е длъжна да упражнява своята компетентност при съблюдаване на правото на Съюза, както и на неговите общи принципи. В случай на несъвместимост, дори и косвена такава, между национална правна норма и основните принципи на ПЕС, то вътрешната правна норма следва да остане неприложена, поради действието на принципа на примат /решение от 09 март 1978 г., Simmenthal SA, 106/77, ECLI:EU:C:1978:49, т. 21-24 от цитираната практика/.

Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко ограничителната (решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C‑501/14, EU:C:2016:777, т. 39 и цитираната съдебна практика). От това следва, че принципът на пропорционалност изисква, от една страна, наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението, и от друга страна, при определянето на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая /решение от 4 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, 4

ECLI:EU:C:2018:810, т. 45/.

С Постановление № 24 от 20 февруари 2020 г. за изменение на Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, приета с Постановление № 370 на Министерския съвет от 2019 г. (ДВ, бр. 101 от 2019 г.), товарните автомобили над 12 тона с 4 и повече оси, ЕВРО 6, в която категория попада и МПС с рег.ххххх, дължат по 0,11 лв./к. за движение по АМ, като път А-6, съгласно Приложение 1 към РЕШЕНИЕ № 101 ОТ 20 ФЕВРУАРИ 2020 г. за приемане на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса.

Абсолютната липса на пропорционалност на преследваната от законодателя цел, както и възможност за индивидуализиране на санкцията за всеки конкретен случай, съобразявайки неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество, дори прозира и в обстоятелство, че независимо от налагането на административното наказание, санкционираният правен субект дължи и заплащането на съответна такса по чл. 10б, ал. 5 от Закон за пътищата.