Определение № 269 от 23.02.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 269 гр. София, 23.02.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Марио Първанов

Членове:

Маргарита Г.

Николай Иванов като разгледа докладваното от Николай Иванов Частно касационно гражданско дело № 20238003100476 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „ШЕНКЕР“ЕООД гр.София, с искане да бъде отменено определение № 268634 от 16.11.2022 г., постановено по в. гр. д. № 10516/2022 г. по описа на Софийски градски съд, с което съдът е оставил без уважение искането с правно основание чл.248 ГПК на „ШЕНКЕР“ЕООД за изменение на постановеното по същото дело решение № 262802 от 24.08.2022 г. в частта за разноските, присъдени пред въззивната инстанция касаещи платено адвокатско възнаграждение в размер на 6529,16 лв. В жалбата се навеждат оплаквания за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт.

Ответната страна Р. К. М., в срока по чл.276, ал.1 ГПК представя отговор, чрез процесуалния си представител, с който изразява становище за неоснователност на частната жалба.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след като обсъди доводите в частната жалба и прецени данните по делото, приема следното:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е частично основателна.

За да остави без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК, подадена от „ШЕНКЕР“ЕООД, Софийският градски съд е приел, че на дружеството не следва да се присъждат разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като по делото не са представени доказателства, от които да се установява уговарянето на такова между страната и

1 процесуалния й представител. В тази връзка, въззивният съд е счел, че представените към списъка с разноските по чл.80 ГПК – фактура и авизо преводно нареждане за извършено плащане спрямо адвокатското дружество не представляват такива доказателства, тъй като липсва договор за правна защита и съдействие, сключен между клиента и адвоката – в съответствие с изискванията на т.1 от ТР № 6/06.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.

Този извод на въззивния съд е неправилен. Страните по делото не са задължени да представят договор за правна помощ, за разлика от пълномощното за процесуално представителство /в случая по делото е представено пълномощно от жалбоподателя за осъществяване на процесуално представителство, упълномощаващо адвокатското дружество „Пенков, Марков и партньори“ и адвокати от състава на същото/, а и за такъв договор писмена форма не е предвидена в закона, поради което съгласието за осъществяване на такава помощ е валидно и ако то не е изразено писмено /писмената форма на договора за правна помощ и съдействие не е условие за неговата действителност, а служи за доказване на уговореното между страните/. Съгласно чл. 36, ал.1 и ал.2 от ЗАдв, съгласно които адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което уговаря със своя клиент следва, че когато страната упълномощи адвокат да я представлява по дадено дело и той е извършил процесуални действия от нейно име по делото, тя дължи уговореното възнаграждение. Когато договор за правна помощ и съдействие не е представен по делото, а са представени доказателства, че страната е заплатила възнаграждение в полза на адвокатско дружество, чийто адвокати са извършил процесуални действия от нейно име по делото, такова плащане следва да се определи като реално извършено. От представените на л.29, 30 и 31 от гр. д. № 10516/2022 г. на Софийски градски съд: списък по чл.80 ГПК с направените от страната разноски пред въззивната инстанция; фактура № 8470/30.06.2020 г. за извършени правни услуги на стойност 6529,16 лв. и авизо за местен превод -преводно нареждане от 28.07.2020 г. за извършен превод за сумата от 6529,16 лв. по фактура № 8470/30.06.2020 г., по безспорен начин се установява, че „ШЕНКЕР“ЕООД гр.София реално е заплатило адвокатско възнаграждение за осъществяване на процесуално представителство. Във фактурата за плащане изрично е упоменато, че плащането се извършва във връзка с въззивно обжалване по решение на СРС решение по гр. д. № 32702/2017 г. на СРС. При тези фактически данни следва да се приеме, че са налице основанията визирани в чл.78 ГПК за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

В случая в проведеното последно съдебно заседание пред въззивната инстанция, въззиваемата страна е направила своевременно възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззивника „ШЕНКЕР“ЕООД гр.София. Според разясненията в т. 3 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС преценката дали адвокатското възнаграждение е прекомерно по смисъла на 2 чл. 78, ал. 5 ГПК е винаги конкретна и се свежда до съпоставяне на цената на адвокатската защита с фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. Ако съдът, след тази преценка, изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, намалява договорения адвокатски хонорар при съблюдаване на минималния размер, установен в Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В случая производството е по иск по чл. 200 КТ, като предмет на въззивната жалба е било първоинстанционното решение в осъдителната му част, с което е присъдено срещу въззивника обезщетение от 4800 лв. По делото е проведено само едно открито съдебно заседание, в което не са събирани доказателства. Следва да бъде отчетено, че защитата на въззивника е реализирана с изготвяне на жалба и процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание. Визираните обстоятелства от значение за преценката по чл. 78, ал. 5 ГПК обосновават извод за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от 6529,16 лв. с включен ДДС, което при съобразяване на предвидения в чл.7, ал.2 т.2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС /в редакция към 15.05.2020 г.- с оглед датите на фактуриране и плащане/ минимален размер от 428 лв. /с оглед интереса от обжалване - 4800 лв./, съответно 513,60 лв. с ДДС, настоящият състав намира, че следва да бъде намалено до 513,60 лв., с ДДС.

Предвид горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 268634/16.11.2022 г., постановено по в. гр. д. № 10516/2022 г. по описа на Софийски градски съд, в частта, с която е оставена без уважение молбата с правно основание чл.248 ГПК на „ШЕНКЕР“ЕООД за изменение на постановеното по същото дело решение № 262802/24.08.2022 г. и за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 513,60 лв.

ИЗМЕНЯ решение № 262802/24.08.2022 г, постановено по в. гр. д. № 10516/2022 г. по описа на Софийски градски съд в частта за разноските, като ОСЪЖДА Р. К. М., с ЕГН ********** да заплати на

„ШЕНКЕР“ЕООД гр.София, ЕИК 831618508, наред с присъдените 96 лв., представляващи направени разноски за заплатена държавна такса, още 513,60 лв., представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

3

ПОТВЪРЖДАВА определение № 268634/16.11.2022 г., постановено по в. гр. д. № 10516/2022 г. по описа на Софийски градски съд, в частта с която е оставена без уважение молбата на „ШЕНКЕР“ЕООД гр.София, ЕИК 831618508 за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за разликата над 513,60 лв. до 6529,16 лв.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4