Решение № 1179 от 23.09.2022, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1179 гр. Пловдив, 21.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20225300501435 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл.258 и сл.от ГПК.

Образувано по две жалби-въззивна и частна против съдебни актове,постановени по гр.д.№10396/20г. по описа на ПдРС,12-ти гр.с.

Депозирана е въззивна жалба от „Профи кредит България“ЕООД,ЕИК175074752,гр.София против решение № 1053/29.03.22г.в частта му,с която е отхвърлен предявеният от дружеството против Х. Н. Х. иск за признаване за установено,че същата дължи на „Профи кредит България“ЕООД сумата по дължима главница по договор за потребителски кредит № ***/08.12.17г.за разликата над уважения размер от 3999,60лв.до претендирания размер от 4850.07лв.като погасен чрез прихващане с насрещното вземане на ответника в общ размер на 850,47лв.-платени суми по договора за възнаградителна лихва,възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги,лихва за забава,както и такси по Тарифата,както и в частта,с която е отхвърлен иска на „Профи кредит България“ЕООД за признаване за установено,че Х. Н. Х. му дължи и сумата от 2473,35лв.договорно възнаграждение за периода 07.05.2018г.-03.09.2019г. ,за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 6556/20г.по описа на РС-Пловдив.

В жалбата се излагат подробни съображения за твърдяната неправилност и незаконосъобразност на решението в атакуваните части.Иска се отмяната му и постановяване на друго,с което да се установи съществуването на вземането на „Профи кредит България“ЕООД срещу длъжника Х. Н. Х. за претендираната главница над присъдената сума и договорно възнаграждение,дължими на основание договор за 1 потребителски кредит № ***/08.12.17г.Претендират се разноски,вкл. пред настоящата инстанция.

Въззиваемата по тази жалба страна-Х. Н. Х.,ЕГН-********** от гр.Пловдив,чрез процесуалния си представител адв.К.К. изразява становище за неоснователност на въззивната жалба по подробни съображения,изложени в писмен отговор. Претендира разноски за адв.възнаграждение на осн.чл.38 от ЗА.

Постъпила е и частна жалба от Х. Н. Х.,ЕГН-********** против определение № 4596/28.04.22г.,постановено по същото дело в частта му,с която е отхвърлено искането на Х. по чл.248 от ГПК за изменение на решение № 1053/29.03.22г.в частта за разноските.

Частната жалбоподателка е останала недоволна от определението и го обжалва с искане за неговата отмяна,като се уважи молбата й по чл.248 от ГПК.Излага съображения,че се претендират минимални адв.възнаграждения в заповедното и исковото производство на осн.чл.38 от ЗА,но определени на база чл.2,ал.5 от НМРАВ № 1/04г.– самостоятелно възнаграждение за всеки от предявените искове.

Ответникът по частната жалба „Профи кредит България“ЕООД излага становище за неоснователност на същата по съображения,изложени в писмен отговор и моли частната жалба да се остави без уважение.

По отношение на въззивната жалба:

Същата е подадена в срок,от страна,която има право да обжалва и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което се явява процесуално допустима.

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл.422 от ГПК вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.Настоящият съдебен състав приема,че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Налице са и специалните предпоставки за допустимост на установителен иск с правно основание чл. 422 от ГПК. Предвид горното и на основание чл.269,изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението, като въззивният съд се произнесе по правния спор между страните.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка липсват оплаквания от страните,поради което въззивният съд е обвързан от приетите от съда фактически изводи.

При разглеждането на въззивната жалба по същество ПдОС намира за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е започнало като заповедно по реда на чл.410 от ГПК.В полза на „Профи кредит България“ЕООД е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр. дело № 6556/20г. на ПдРС,с която е разпоредено ответникът Х. Н. Х. да заплати на ищеца сумата от 4850,07лв.главница по договор за потребителски кредит (ДПК) № ***/08.12.17г.;сумата от 2473,35лв.-договорно възнаграждение за периода 07.05.2018г.-03.09.2019г.;сумата от 4143,15лв.-неплатено възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги към договора и сумата от 563,39лв.-обезщетение за забава за периода 08.02.18г.-03.09.19г.,ведно със законната лихва върху главницата,считано от датата на постъпване на заявлението в съда-10.06.20г.до окончателното погасяване и разноските по делото в размер на 240лв.ДТ и 50лв.юрск.възнаграждение. Срещу издадената заповед длъжникът е подал възражение,а заявителят е предявил иск за установяване на вземането си.

С отговора на исковата молба ответникът е направил възражение за прихващане с вече платените от него по договора суми за лихви за забава, пакет допълнителни услуги,възнаградителна лихва и допълнителни такси по усвоение и управление на 2 кредита,платени на ищеца по твърдения на ответника по нищожни клаузи при начална липса на основание.

С обжалваното решение е прието,че от представените писмени доказателства – Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № ***,сключен на 08.12.17г. ,се установява,че между Профи кредит България ЕООД и Х. Н. Х. е сключен договор за кредит,по силата на който дружеството заемодател му е предоставило сумата от 5000 лв. за срок от 36 месеца, при ГЛП – 41,17%, ГПР 49,89 % и месечна вноска от 243,98лв.В договора е включена и клауза за избран и закупен пакет допълнителни услуги срещу възнаграждение в размер на 4519,80лв.,при размер на вноската за закупен пакет от допълнителни услуги 4125,55лв.С включения пакет от допълнителни услуги общото задължение е 13 303,08лв.,а общия размер на месечната вноска е 369,53лв.Между страните е подписано и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги, включващи: 1. Приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит; 2. Възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски; 3. Възможност за намаляване на определен брой погасителни вноски;

4. Възможност за смяна на датата на падеж и 5. Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства.

Като писмени доказателства по делото са приложени и погасителен план към договора,подписан от ответника на 08.12.2017г.,платежно нареждане,заявление за промяна на погасителен план,анекс № 1 към ДПК № ***/08.12.17г. за отлагане на вноски,извлечение от сметка,уведомително писмо до кредитополучателя за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.Приети са и Общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД към договор за потребителски кредит, подписани от ответника, в които, съгласно т. 4.4, в случай, че е закупен пакет от допълнителни услуги, страните по този ДПК се споразумяват възнаграждението за закупения пакет,което възниква за КП като задължение към деня на отпускане на кредита,да се разсрочи във времето и да се погасява от КП като част от погасителните вноски и в рамките на погасителния план;стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, искане за отпускане на потребителски кредит,подписано от ответника.

Видно от доказателствата по делото,ответницата е получила сумата от 5000лв,като част от нея е използвана за рефинансиране на други два нейни кредита при ищеца,а останалата част от кредита-439лв.е преведена на 12.12.17г.по нейна сметка с преводно нареждане.Х. погасила само част от кредита в размер на 1000,40лв.,а кредита бил обявен за предсрочно изискуем на 03.09.19г.,за което длъжникът бил своевременно уведомен.

Страните спорят по дължимостта на сумата от 850,47лв., представляваща разлика над уважения размер до пълния размер на претендираната главница по договора за кредит,погасена чрез прихващане с насрещното вземане на ответника за същия размер,както и за сумата от 2473,35лв.,представляваща договорно възнаграждение за периода 07.05.2018г.-03.09.2019г.,като в останалата част решението на РС-Пловдив е влязло в сила, тъй като не е било обжалвано от страните.

При така установеното от фактическа страна въззивният съд споделя изводите на районния съд за неоснователност на исковата претенция и намира за правилно постановеното решение, при следните съображения:

Безспорно е по делото,че между страните е сключен ДПК № № ***/08.12.17г.“Профи кредит Стандарт“,както и че сумата по кредита от 5000лв.е изплатена-част от нея по банкова сметка на ответника,друга част- за рефинансиране на други два кредита,отпуснати от ищеца.Т.е.между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит,по който заетата сума е усвоена.Доколкото ищецът е небанкова институция по см.на чл.3 от ЗКИ,а ответникът-физическо лице,което е действало като такова при сключването на договора,то страните по правоотношението имат съответно качеството на кредитор съгл.чл.9,ал.4 от ЗПК и потребител по см.на чл.9,ал.3 от 3

ЗПК.Сключеният между тях договор е такъв за потребителски кредит,поради което приложим спрямо него е специалният закон-ЗПК.

Съгласно чл.22 от ЗПК ДПК е недействителен при липсата на всяко от императивно дадените в чл.10,ал.1,чл.11,ал.1,т.7-12 и т.20,чл.12,ал.1,т.7-9 от ЗПК изисквания.Тази недействителност е изначална,доколкото последиците й са изискуеми при самото възникване на договора и когато той бъде обявен за недействителен,заемателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита,без връщане на лихвата и другите разходи.

Процесният договор за кредит формално отговаря на посочените изисквания,доколкото в него са посочени ГПР и общата сума,дължима от потребителя,а в общите условия към договора,представляващи негова неразделна част,са отразени взетите предвид допускания при определяне на ГПР.Въззивният съд намира обаче,че размерите на посочените величини не съответстват на действителните.

Посоченият процент на разходите по кредита не съответства на действителните такива,съобразно поетите от потребителя задължения.Съгласно чл.19,ал.1 от ЗПК ГПР по кредита обхваща общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора),изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит,а съгласно §1,т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита,вкл.лихви,комисионни,такси,възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,пряко свързани с договора за потребителски кредит,които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл.разходите за допълнителни услуги,свързани с договора за кредит,и по-специално застрахователните премии в случаите,когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите,когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия,а в т. 2 от същата разпоредба е указано, че „обща сума,дължима от потребителя“,е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита за потребителя.

Възможността за събиране от потребителя на такси и комисионни за допълнителни услуги,свързани с договора,е регламентирана в разпоредбата на чл.10а,ал.1 от ЗПК.Законът обаче не допуска кредиторът да изисква заплащането на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита – чл.10а,ал.2 от ЗПК. Настоящият състав на съда намира за правилен извода на първоинстанционния съд, че включените в пакета допълнителни услуги,изброени по-горе са именно такива по усвояване и управление на кредита.Същите не представляват същински допълнителни услуги по смисъла на чл.10а,ал.1 от ЗПК.Предвиждането на възнаграждение за закупуване на тези услуги на практика осигурява на кредитора едно допълнително възнаграждение за предоставяне на заетата сума по кредита (т.нар. скрита възнаградителна лихва). Това възнаграждение е следвало да се включи в ГПР, тъй като за потребителя то представлява разход по смисъла на §1,т.1 от ДР на ЗПК и чл.19,ал.1 от ЗПК.В случая това не е сторено и така е направен опит за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19,ал.4 от ЗПК,ограничаваща максималния размер на ГПР до пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения.Съгласно чл.21,ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.