Определение № 219 от 22.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 219 гр. София, 22.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Георгиева

Членове:

Валентин Д. Бойкинов

Асен Воденичаров като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241000500667 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

По делото е постъпила молба с вх.№2576 от 31.01.2025 г., от „Юробанк България“ АД, чрез пълномощника адв.Д. Е., въззивник в производството. В молбата е направено искане за изменение на постановеното по делото Решение №1236 от 02.12.2024 г. в частта за разноските. Твърди се, че макар да е потвърдено първоинстанционното решение, на особения представител на въззиваемия един път е определен хонорар в размер на 588.66 лв. и е преведен от жалбоподателя – въззивник депозит, за което е подадена нарочна молба прд въззивния съд от 08.11.2024 г., с която е ангажирано доказателство за извършения превод.

Поради изложеното моли решението в частта за разноските да бъде изменено, като и бъде определен хонорар на особения представител в определения вече размер от 588.66 лв.

В срока за отговор, въззиваемата страна, е взела становище по молбата.поддържа нейната неоснователност.

За да се произнесе по искането настоящият състав съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на „Юробанк България“ АД, против Б. Н., с правно основание 79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД, за заплащане на сумата от 33 187.38 лв. - представляваща главница по Договор №FL994055/06.06.2019 г., сумата от 2 364.95 лв., дължима по цитирания договор за кредит възнаградителна лихва за периода 08.03.2021 г. – 05.01.2022г.; сумата от 395.71 лева – мораторна лихва за периода от 06.03.2021 г. до 05.01.2022 г. и сумата от 126 лв. – такси и разноски по Договора, ведно със законната лихва върху сумите, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението.

С постановеното по настоящето дело Решение №1236 от 02.12.2024 г. е потвърдено изцяло 1

Решение №378 от 27.11.2023 г., постановено по гр.д.№22/2022 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, с което е осъден Б. Н. да заплати на „Юробанк България“ АД, сумата от 33 187.38 лева, представляваща получената по Договор №FL994055/06.06.2019 г., част от предоставената в заем сума от 40 000 лв., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2022 г. до окончателното изплащане на задължението и е отхвърлена, като неоснователна исковата молба в частта с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.9 и сл. ЗПК и чл.240, ал.2 от ЗЗД, чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.33 ЗПК и чл.86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумите, както следва:

2 364.95 лв., дължима по цитирания договор за кредит възнаградителна лихва за периода 08.03.2021 г. – 05.01.2022г.; сумата от 395.71 лева – мораторна лихва за периода от 06.03.2021 г. до 05.01.2022 г. и сумата от 126 лв. – такси и разноски по Договора.

Действително правния интерес на въззивника – жалбоподател, Юробанк България“ АД, е частта от първоинстанционното решение, с което са отхвърлени исковите претенции - за сумите, както следва: 2 364.95 лв., дължима по цитирания договор за кредит възнаградителна лихва за периода 08.03.2021 г. – 05.01.2022г.; сумата от 395.71 лева – мораторна лихва за периода от 06.03.2021 г. до 05.01.2022 г. и сумата от 126 лв. – такси и разноски по Договора.

Обаче, неоснователни са доводите му изложени в искането по чл. 248 от ГПК, че при определяне на дължимото адвокатско възнаграждение на назначения особен представител, следва да намери приложение Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като съда съобрази определените в нея минимални размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно формираната трайна и непротиворечива практика на ВКС нормата на чл. 38, ал. 2 ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения, която задължава съда да определи адвокатско възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в нея, в случаите, когато адвокатът е осъществил безплатно адвокатска помощ, не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определянето на такива в хипотезата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, но не са обвързващи за съда.

В случая определеното от настоящия състав на САС, при кумулативната преценка на видът спор, материалния интерес, видът и количеството на извършената работа и фактическата и правна сложност на делото, адвокатско възнаграждение от 3 305 лв. за осъществената от адв.

Ю. Х. М.. безплатна правна защита на ответника пред въззивната инстанция, е справедливо, обосновано и съответно на фактическата и правна сложност на делото по отношение на предявения иск, и е достатъчно да възмезди извършената от него работа. Ето защо молбата на въззивника – Юробанк България АД следва да се остави без уважение.

Водим от горното САС:

ОПРЕДЕЛИ:

2

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх.№2576 от 31.01.2025 г., от „Юробанк България“ АД, чрез пълномощника адв.Д. Е., въззивник в производството, с правно основание чл.248 ГПК, с искане за изменение на постановеното по делото Решение №1236 от 02.12.2024 г., постановено по гр.д.№667/2024 г. по описа на САС, 2-ри състав, като неоснователна.

Определение подлежи на обжалване пред ВКС по реда на чл. 248, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3