Решение № 959 от 29.11.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 959 гр. Бургас, 29.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА при участието на секретаря К* АЛЬ. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Д. ЧАВДАРОВА

Административно наказателно дело № 20242120203958 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод жалба на Ю. Я. М., ЕГН **********, с посочен съдебен адрес: *, срещу Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К № 8310921 на ОДМВР-гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева.

С жалбата се моли за отмяна на атакувания ЕФ, като се твърди, че описаното място на нарушението в същия е неточно и непълно, което от своя страна представлява нарушение на ЗАНН.

В проведеното по делото открито съдебно заседание страните, редовно призовани, не се явяват и не изпращат представител.

След преценка на материалите по делото съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок (предвид приложената на л. 14 от делото разписка, видно от която процесният ЕФ е връчен на жалбоподателя на 26.08.2024г.), от активнолегитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Разгледана по същество обаче, жалбата е неоснователна, като след съобразяване на доводите в същата, събрания по делото доказателствен материал и относимите законови разпоредби, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

1

На 23.10.2023г. в 10:29 часа в гр. Бургас, кв. Ветрен, по ул. „Българка“ в отсечката между кръстовището с ул. „Александър Стамболийски“ и бензиностанция „ОМV“ , техническо средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с фабричен номер 120сс68, разположена на пътния участък (на изхода на бензиностанция „ОМV“ ), засякла и заснела движещ се в посока гр. Айтос със скорост от 68 км/ч. лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № *. Мястото на контрол попадало в границите на населеното място, поради което и важало общото ограничение на скоростта до 50 км/час. Въпросното нарушение било записано на файл с наименование "Снимка № 120СС68/0200276“. След преглеждане на записите от системата за контрол на скоростта от служители на сектор "Пътна полиция" към ОД на МВР Бургас, сред които записи бил и горепосоченият файл, било установено, че заснетият автомобил е собственост на Ю. Я. М. (справката за собственост е приложена на л. 12 от делото), както и че скоростта следва да се счита от 65 км/ч. (след приспаднатия толеранс от 3 % в полза на водача).

Бил издаден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система (ЕФ) серия К № 8310921 на ОДМВР-гр. Бургас, с който за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 50 лева.

Техническото средство – преносима система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации тип "ARH CAM S1" с фабричен номер 120сс68, към датата на заснемане на нарушението било годно и калибрирано, видно от приложените по делото Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол от проверка № 118-СГ-ИСИС/01.09.2023г. (л. 8 и л. 9 от делото).

По делото липсват данни, а и не се твърди, на основание чл. 189, ал. 5, изр. 2-ро от ЗДвП жалбоподателят, като собственик на автомобила, да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението.

Липсват данни, а и не се твърди, за представено писмено възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените доказателства, събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП, изготвените с технически средства или системи, заснемащи или записващи датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, снимки, видеозаписи и разпечатки са веществени доказателствени средства в административнонаказателния процес, поради което и съдът кредитира изцяло, приложените по преписката снимки.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения ЕФ, относно неговата законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното 2 административно наказание, и предвид така установената фактическа обстановка, достига до следните правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.

Електронният фиш следва да съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

При извършената служебна проверка, противно на застъпеното от жалбоподателя, съдът констатира, че атакуваният електронен фиш е издаден от компетентен орган и съдържа всички необходими реквизити по чл. 189, ал.

4, изр. 2-ро от ЗДвП.

Така например в същия е посочено е, че е издаден от ОД на МВР Бургас, като компетентността на наказващия орган произтича по силата на закона – териториалната структура на Министерство на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - чл. 189, ал. 4, изр. 2-ро от ЗДвП. Ясно са посочени времето и мястото на нарушението – 23.10.2023г., в 10:29 часа, в гр. Бургас, кв. Ветрен, по ул. „Българка“ в отсечката между кръстовището с ул. „Александър Стамболийски“ и бензиностанция „ОМV“ (на приложената снимка от автоматизираното техническо средство мястото е фиксирано и посредством географските му координати, поради което и трудно би могло да се мисли за по-прецизно посочване на мястото на нарушението), отразено е обстоятелството, че в този участък максимално разрешената скорост като за населено място е 50 км/ч, както и точната измерена от автоматизирано техническо средство скорост. Посочена е също така и разликата между засечената и разрешената скорост – 15 км/час, като коректно е приспаднат в полза на нарушителя толерансът от 3 %, който представлява допустимата техническа грешка при измерването на скоростта.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че описаното място на нарушението в процесния електронен фиш е неточно и непълно. Мястото на нарушението е достатъчно ясно описано, така че извършителят на същото да разбере за какво деяние се ангажира административнонаказателната му отговорност и къде е било извършено то. В тази връзка следва да се отбележи и че при въвеждане в сайта www.google.com/maps н а G P S координатите, посочени в разпечатаната от автоматизираното техническо средство снимка, се установява точното място на извършване на нарушението и същото попада именно в посочения в обжалвания електронен фиш пътен участък.

Съществено за правото на защита на санкционираното лице е в 3 предявеното му обвинение мястото, на което се сочи да е осъществено нарушението, да е индивидуализирано в достатъчна степен, за да позволява да се установи пътният участък, както и да са налице достатъчно обективни доказателства, които да установяват същото. В настоящия случай и двете са налице, поради което липсват основания за отмяна на процесния фиш.

Ирелевантна в разглеждания случай е и посоката на движение на процесния автомобил, поради което непосочването й в оспорения електронен фиш не го опорочава. В тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че табелата за начало на кв. Ветрен в посока от гр. Айтос към гр. Бургас на ул. „Българка“ се намира след бензиностанция „ОМV“, поради което при преминаване покрай бензиностанцията ограничението от 50 км/ч за населено място не важи. От справка в сайта www.google.com/maps се установява, че тази табела е позиционирана срещу бензиностанция „ОМV“ и по-конкретно срещу входа на бензиностанцията, поради което целият посочен в обжалвания електронен фиш пътен участък – ул. „Българка“ (кв. Ветрен) в отсечката между кръстовището с ул. „Александър Стамболийски“ и бензиностанция „ОМV“ попада в границите на населеното място и съответното за него ограничение за скоростта от 50 км/ч е приложимо. В подкрепа на последното е и посоченото от инж. * – заместник кмет „Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас в депозираното по делото писмо (л. 26), че ул. „Българка“, кв. Ветрен, в участъка между ул. „Александър Стамболийски“ и бензиностанция „ОМV“, се намира в урбанизираната територия на гр. Бургас.

За яснота следва да се посочи, че индивидуализирането от административнонаказващия орган на процесния пътен участък, в който е осъществено нарушението, чрез израза „в участъка между ул. „Александър Стамболийски“ и бензиностанция „ОМV““, очертава като крайна граница на този участък именно началото, респ. входа на бензиностанцията (който жалбоподателят неправилно определя като „край“ на бензиностанцията, респ. сочи, че табелата за начало на кв. Ветрен е „след“ бензиностанцията, вероятно доколкото при движение в обратната посока, а именно – от гр. Айтос към гр.

Бургас входът на същата се явява своеобразен край на територията, на която същата е разположена).

Следва да се отбележи и че в конкретния случай горните уточнения са ирелевантни, тъй като от постъпилото по делото писмо от ОД на МВР – Бургас (л. 23), а и от приложената снимка от автоматизираното техническо средство (л. 7), на която процесният автомобил е заснет отпред, при позиционирано АТСС на изхода на бензиностанцията и заснемащо приближаващи МПС-та в посока гр. Айтос и отдалечаващи към кв. Ветрен, се установява, че към момента на нарушението лек автомобил „Фолксваген Венто“ с рег. № * се е движил в посока гр. Айтос.

Съдът намира, че правилно е определен и субектът на административнонаказателната отговорност в лицето на собственика на МПС, като видно от приложената по делото справка (л.1 2 ) това е именно жалбоподателят Ю. Я. М..

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено 4 нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат към датата на деянието със своите задължения при управление на МПС, в това число и задължението му по чл. 21, ал. 1 ЗДвП да избира определена скорост и спазва ограниченията за скорост при управление на ППС, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

В заключение съдът следва да посочи и че правната квалификация на наршунието, дадена в ЕФ, напълно съответства на установените факти и не са допуснати пороци в тази насока.

Наложеното на жалбоподателя наказание е съгласно предвиденото в разпоредбата на чл. 189, ал. 4, вр. с чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП – "Глоба" в размер на 50 лева, който размер е точно определен в закона и не може да се обсъжда въпросът за намаляването й, както и въпросът дали случаят може да се приеме за маловажен.

Предвид всичко горепосочено, съдът счита, че законосъобразно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като наложеното му наказание е правилно и законосъобразно индивидуализирано, поради което и атакуваният ЕФ следва да се потвърди изцяло.