Решение № 2752 от 19.03.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е №…..

Гр.

София, 19.03.2020 г.

В И

М Е Т

О Н

А Н

А Р О

Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, ІV - “Д” състав в публичното заседание на дванадесети декември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска Мл. съдия : Биляна Коева при участието на секретаря Екатерина

Калоянова, като взе предвид докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 13684 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 431641/18.06.2018 г. на СРС, 74, с - в, по гр. д. № 44480/2013 г. е отхвърлен иска по чл. 200 КТ, предявен от В.Н.В. срещу „М.И.В.Т.“ АД,Турция и АД „Д.И.С.В.Т.“ АД, Турция, в качеството им на съдружници в „М.-Д.“ ДЗЗД, за обезщетение в размер на 110 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени в резултата на трудова злополука от 30.07.2010 г. и ексцез от 18.07.2012 г., ведно със законната лихва от 30.07.2010 г. до окончателното изплащане.

Срещу решението е подадена жалба от ищеца В.Н.В., чрез представителя му. В жалбата се поддържа, че неоснователно СРС е приел, че изплатеното от „ЗАД Б.ВИГ“ (З.Б.В.и.г. АД обезщетение от 40 000 лв. следва да се приспадне от сумата репарираща понесените от ищеца неимуществени вреди от трудова злополука, тъй като основанието за ангажиране отговорността на работодателя е различно от това на застрахователя. Освен това обезщетението, заплатено от „ЗАД Б.ВИГ“ АД е във връзка с ангажиране на гражданската отговорност на виновния за ПТП водач, а не във връзка със злополуката. Вредите, предмет на делото, са в много по - голям размер от тези, обезщетени от застрахователя. Излагат се съображения, че след подписване на споразумението със застрахователя, вредите търпени от ищеца от уврежданията в резултат на злополуката се утежняват и прогнозите му също. Характерът и вида на уврежданията е установен от СМЕ. Поддържа се, че неоснователно СРС не е определил целия обем на болките, страданията и вредите претърпени от увреждането, като става въпрос за различни от обезщетените вече от застрахователя увреждания. Вредите са определени непълно, неадекватно и несправедливо, без да се обсъдят в цялост събраните по делото доказателства.

Твърди се освен това, че решението е постановено в противоречие с доказателства, материалния закон и практиката засягаща отговорността по чл. 200 КТ. Поддържа се, че отговорността на работодателя по чл. 200 КТ не може да се постави в зависимост от постигнатото със застрахователя по застраховка „Гражнадска отговорност“ споразумение и изплатеното от него обезщетение. Недостатъчно за покриване пълния размер на претърпените вреди е и изплатеното от „ДЗИ – Животозастраховане“ обезщетение в размер на 3 1 92 лв., което ищецът не оспорва, че е получил. С всички изплатени обезщетения пострадалият е възмезден само частично за търпените неимуществени вреди. Към момента на произшествието – ПТП, за което причинителя (третото лице В.В.) е признат за виновен с влязла в сила присъда, ищецът е бил в трудови правоотношения с ответника, злополуката е призната за трудова по надлежен ред, от доказателствата по спора са установени по вид претърпените от него вреди. Заключението на СМЕ не е оспорено, като е установено, че ищецът не се възстановил напълно от злополуката, а търпи нови болки и страдания. Настъпили са и усложнения. Ищецът продължава да изпитва болки при придвижване и стоене, да ползва чужда помощ, не е ликвидиран възпалителния процес на пострадалия крайник и е влошено качеството му на живот.

Съгласно решенията на ТЕЛК трайно намалена работоспособност (ТНР) на ищеца се е увеличила на 66 %. Излага се, че при определяне справедливия размер на обезщетението, в нарушение на чл. 52 ЗЗД, съдът не е съобразил характера на увреждането, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания, възрастта на пострадалия, емоционалния, психически и социален аспект на увредата. Моли да се отмени изцяло решението и да се уважи иска за заплащане на обезщетение от 110 000 лв. Претендира разноски по чл.

38, ал. 2